На 1 март 1945 година президентът Франклин Рузвелт прави последното си обръщение към двете камари на Американския конгрес за резултатите от приключилата само преди 20 дни Ялтенска конференция. Целта му е една – да се противопостави на надигащата се вълна на критики и отрицание и с всички останали му сили страстно да защити каузата за тясно взаимодействие между трите велики сили не само за окончателния разгром на нацистка Германия, но главно за гарантирането на сигурност, траен мир и градивно сътрудничество в следвоенния свят.
Подчертавайки, че реализирането на резултатите от Ялта в голяма степен е в ръцете на сенаторите и конгресмените, той ги призовава да подкрепят постигнатите договорености и убедено да се ангажират с изпълнението им със следните основни аргументи. Първият е за единните решения за безусловната капитулация на Германия, за ликвидиране на нацистката партия, на варварските закони и институции на нацизма, на всички прояви на милитаризма в публичния, частния и културния живот на страната. Както и за ускореното, справедливо и строго наказание на нацистките военнопрестъпници. Всичко това – с цел да се осигури мира в света днес и за в бъдеще.
За да уплътни тези доводи с личните си преживявания в Крим, президентът споделя, че докато в миналото той е бил място за развлечение на царя и антуража му, то след Червената революция дворците там са станали места за отдих на руските хора, които при бягството си хитлеристите подложили на безогледен грабеж и разруха. Бях чел, казва Рузвелт, за Варшава и Лидице, за Ротердам и Ковънтри, но видях с очите си Севастопол и Ялта и съм напълно наясно, че на света няма място едновременно за германския милитаризъм и за християнската порядъчност.
По-нататък, от не по-малко значение са договореностите относно общата международна организация за траен световен мир. Съграждането на световния мир не може да бъде дело нито на един човек, нито на една партия, нито на една нация. Такъв мир не може да бъде само американски, британски, руски, френски или китайски, нито само на големи или на малки страни. Той трябва да се основава на съвместното усилие на целия свят.
Що се отнася до трудния и сложен въпрос за следвоенна Полша, на конференцията успяхме да намерим обща почва за споразумение, въпреки че очевидно не всички са съгласни. Исторически Полша е била коридорът, през който са били предприемани поредицата нашествия срещу Русия. Два пъти в наше време Германия нападна Русия през този коридор. За да не допуснем това да стане за трети път се споразумяхме за необходимостта да се създаде силна, независима и просперираща Полша,
Обобщавайки, Рузвелт заявява, че конференцията в Крим представлява повратен момент както в историята на САЩ, така и в световната история. Скоро Сенатът и американският народ ще бъдат изправени пред решение с огромно значение, определящо и за САЩ, и за света за поколения напред. Тук няма среден вариант. Ще трябва или да поемем отговорността за световно сътрудничество, или да понесем отговорността за един следващ световен конфликт.
И продължава – знам, че думата „планиране“ не се ползва с позитивен прием в някои среди. Във вътрешната политика са правени трагични грешки поради липсата на планиране, както и от друга страна, много големи подобрения в живота и много ползи за човечеството са били постигани в резултат на адекватно и интелигентно планиране.
Същото важи и за отношенията между държавите. За втори път в живота на повечето от нас настоящото поколение се изправя лице с лице с целта да се предотвратят нови войни. За да постигнат тази цел, държавите по света или ще разполагат с необходимия план, или напротив. Сега е създадена основата за такъв план и е предложен на човечеството за обсъждане и решение.
„Няма съвършен план. Каквото и да се приеме в Сан Франциско – има предвид, разбира се, решението за учредяване на Организацията на обединените нации – несъмнено ще трябва да бъде поправяно отново и отново през годините така, както е ставало с нашата Конституция. Никой не може да каже колко дълго ще издържи даден план. Мирът ще може да издържи дотогава, докато човечеството истински държи на него и е готово да работи – и да се жертва – за него“, заключава Рузвелт. Само след 40-тина дни той вече не е между живите.
А ето и 80 години по-късно мнението на президента Путин по въпроса за ООН в пространното му обръщение към Валдайския форум от 2 октомври тази година: „често се чува, че системата на ООН е парализирана и се намира в криза. Това се превърна в нещо общоприето. Да, безусловно, проблемите в работата на ООН действително са много. Но по-добро от ООН досега няма.“
И по-нататък – спор няма, като всяка организация, днес ООН се нуждае от адаптация към променящите се реалности. Обаче принципиално важно е да е да не се загуби или преиначи първоначалния замисъл, както и придобития в процеса на сложното развитие на Организацията.
Заслужава в тази връзка да припомним, продължава той, че от 1945 година досега количеството държави–членки на ООН се увеличи почти четири пъти. Организацията, която възникна по инициатива на няколкото най-големи страни, в течение на десетилетията не просто се разшири, тя вписа /“впитала“/ в себе си множество различни култури и политически традиции, придоби разнообразие, превърна се в действително многополярна още много преди такъв да стане света.
Като в заключение по този въпрос Владимир Путин заявява: „Потенциалът, заложен в системата на ООН, засега едва започва да се разкрива и аз съм сигурен, че в настъпващата нова епоха това ще се състои и то ускорено.“
13.10.2025 г.
*Изказване на Международната конференция „80 години след Ялтенската и Потсдамската конференции. Накъде вървим?“; София, 13-14 октомври 2025 година.
Автор на публикацията:
