В Конституцията е въплътен базисният обществен договор от 1990-1991 година за съграждането на България въз основа на две основополагащи начала – върховният принцип за правата на личността, нейното достойнство и сигурност, наред с неотменимият дълг да пазим държавното и националното единство. Нормите на Конституцията са подчинени на повелята за съчетаване на тези две начала за утвърждаването на България като република с парламентарно управление.
Парламентаризмът обозначава различни съотношения между парламент и правителство. По начало той е многомерно явление, което включва три измерения – идейно и политическо движение, насочено към утвърждаване на парламентарното управление; самата парламентарна форма на управление чрез представителство, както и политическият режим, свързан с практическото функциониране на парламентарното управление.
На практика обаче тези начала придобиват доста по-друга реализация. Ето критичният анализ на на Rechsstaat, т.е. на буржоазната правова държава на Карл Шмит в своето магистрално изследване „Конституционна теория“ на трите вида ерозия на парламентаризма.
Ерозия на дискусиите. Парламентите в повечето страни днес вече не са място за реципрочно рационално убеждаване. Закрепени партийни структури съставляват перманентно присъстваща форма на застъпничество за определен сегмент от гласуващите маси.
Фракциите противостоят една на друга с точно определени сили въз основа на разполагаемите мандати. Публичната парламентарна дискусия не променя техните интереси или класово основани ангажименти.
Обсъжданията в отделните комисии не са дискусии, а бизнес калкулации и преговори. В резултат, губи своя смисъл заложената в парламентарния проект роля на свободата на словото.
Ерозия на публичната сфера. Публичната пленарна асамблея вече не е мястото, където се вземат решения въз основа на публични дискусии. Парламентът се превръща в един вид длъжностно тяло, което взема решенията си в тайни обсъждания и оповестява взетите решения публично във формата на проведени гласувания.
Специализираните комисии, в които всъщност се вземат решенията, не винаги са комисии на самия парламент, а представляват срещи на партийни лидери, които са поверителни обсъждани с клиентите на партиите и заинтересованите асоциации.
Ерозия на представителния характер на парламента и на депутатите. В следствие на това парламентът вече не е мястото, където възниква политическото решение. Ключовите решения се вземат извън парламента. По такъв начин парламентът функционира като бюро за техническо пренареждане на длъжностните лица в структурите на държавния апарат.
Изследванията за положението у нас, доколкото ги има, нагледно потвърждават валидността на тези заключения. Според едно проучване на Националния център за парламентарни изследвания от юни 2022 година за правното съзнание на гражданите
- 77% от гражданите посочват, че не са запознати с Конституцията, като този дял се запазва без съществени промени през целия период на последните 23 години;
- 82% от интервюираните заявяват, че законите у нас не се спазват /срещу едва 9% на обратното мнение/, като най-критични са интервюираните в активната възраст, жителите на малките градове и селата, нискообразованите и живеещите с лишения;
- относно реакцията при нарушения на законите, отговорът на 38%, е с безразличие и апатия; на още 25% – със страх и отчаяние; и едва на 26% – с възмущение и нетърпимост,
Колкото до политическото представителство като фундамента за работещ парламентаризъм, картината е не по-окуражаваща. Едно изследване от 2023 година потвърждава известния факт, че през последните години гласуват не повече от една трета от всички граждани с право на глас.
По-същественото е, че според изследването непредставените в огромното си мнозинство са част от социално-икономическата периферия, която най-остро изпитва ефектите от дадена политика или от липсата на такава. Представителство в парламента намира една все по-ограничена група, условно определена като широка средна класа, отражение на едно дълбоко възпроизводство на неравенствата.
И докато за първите представителството е въпрос на морални категории и на ангажираност с политическия процес, то за непредставените то е поради липсата на забележими резултати за тяхното ежедневие и материално състояние.
Нямаме право да изобразяваме някакво удивление от такива едва ли не шокиращи констатации. Причината за тях е очевадна – това е драстичното разминаване между нормите на закона и противоположната реалност, с която гражданите ежедневно се сблъскват.
Вместо силата на закона, властва произвола, при това днес на качествено нова висота – като например безпардонното игнориране и заобикаляне на конституционно обосновани принципи и норми за мандатност на органните на съдебната власт, както и на императивното изискване безукорна репутация на онези, пребиваващи по върховете й.
И по-нататък – с показното бездействие в лицето на фрапантни примери на мащабни злоупотреби с публични средства, с безпардонното присъствие в челните позиции на политическия живот на лица с отдавна изчерпан публичен кредит на доверие, при това с претенцията да са носители на някакво ново, неартикулирано членоразделно, но вездесъщо и всевластно т.нар. ново начало
Къде да търсим изхода от срива на парламентаризма като симптом на общата криза на демокрацията у нас днес? Критиците безапелационно заключават, че в Конституцията е закрепен единствено либералния тип демокрация, а тя днес търпи дискредитация. На практика обаче в Основния закон има заложени две алтернативи – наред с либералната, тя позволява и другата, социалната.
Ето разбирането на Шмит за вида социални права, каквито са неразделна част и от нашата Конституция. Той нарича този вид права „социалистични“, като ги подразделя на социални и социалистически – правото на труд, на социално благополучие и социална закрила, на обучение и образование.
Те, според него, представляват особен вид права, които зависят от активната роля на държавата и предполагат форма на държавна организация, инкорпорираща в себе си субекта на този вид права. Този вид права са в зависимост от наличието на рационализираща организация, която включва индивида, насочва го и отговоря на очакванията му.
Всъщност, политиката в полза на социализиращата алтернатива е единственият начин за възстановяване на истинския смисъл на парламентаризма чрез масовото включване на гражданите в политическия живот. Базисните демократични начала, заложени в Конституцията, осигуряват реална основа за такава политика.
По-нататък, тя съдържа необходимите изрични норми за обосновката на пълноценна социалната алтернатива, каквито са конституционното изискване законът да създава условия за коопериране и
други форми на сдружаване за постигане на стопански и социален напредък, както и поредицата задължения за всеобщо образование, достъпни за всички здравеопазване и култура и за гарантиране на пълния набор социално-осигурителни права.
Ето и прочувственото обръщение на доктор Петър Дертлиев от трибуната на тържественото заседание на ВНС в паметния ден на окончателното приемане на Конституцията на 12 юли 1991 година: „Любителите на свръхчовека хептен не искат да има държава. Господа, няма да я бъде! България няма да бъде джунгла! България няма да бъде страна, в която безсрамният, само силният, но алчен, ще господства! А тази дума „социален“, колко ядове ни създаде в комисиите!“
Програмата на БСП постановява, че „в съвременните български условия ние разглеждаме Конституцията като основата, на която може и следва да изградим своята политика за реализацията на нашите идеи през следващите петнадесет – двадесет години.“
Това изисква категорични действия за безусловно налагане на всички норми на демократичния правов ред и едновременно с това разработката на цялостен проект за качествено развитие на социалните начала и норми на Конституцията.
Както и на регламентацията на правата на собственост, доколкото сегашната обявява за неприкосновена единствено частната, при това без общоприетите изисквания за съобразяване с обществения интерес.
Длъжни сме да разясняваме, че социализиращата алтернатива, освен развитието на истинския парламентаризъм, несъмнено ще благоприятства и икономическото и социално възмогване на огромното мнозинство граждани.
Както и да разсейваме заблудата, че еврозоната ще се превърне в бълбукащ извор на поточе, „процеждащо“ доходи отгоре недолу по силата на т.нар. „trickle down effect“. Всъщност става дума за обратното, за „просмукване“ отдолу нагоре.
Автор на публикацията:
