Другари!
Ето ни пак, ето ни тук. 135 години след първопроходците, за да продължим тяхното дело.
Ах, колко сложен беше тази година пътят до Бузлуджа. Ах, колко хора се загубиха по него. Няма ги днес черните коли на депутати и министри. Няма ги сините лампи да светят по завоя! А се оказа, че тук са идвали хора, които могат само с тях, или по-лошо – само след тях.
Но тук днес се събрахме достатъчно много. И много ви моля,
бъдете горди!
Защото, когато сте дошли днес, сте дошли сами. Защото сте превъзмогнали това, което други не успяха – изкушението, разочарованието, болката, в името на една непреходна идея. И се огледайте добре, другари, днес. Защото днес, и може би само днес, ще бъдете абсолютно сигурни, че този, който е до вас, този, който е зад вас, този, който е с вас, е тук с чисто сърце. За да защити своята кауза. За да защити своята идея. За да защити своята партия, за да защити БСП(възгласи БСП, БСП, БСП).
И БСП няма да бъде спрягана в минало време.
БСП е партия с бъдеще, защото от нея има необходимост.
Тук не сме само, за да почетем. Ние не сме, за да възпоменаваме. Ние сме тук, за да възстановяваме. А, за да се възстановим, трябва и да се изясним. Нека сложим нещата ясно. Ние допуснахме грешки и бяхме санкционирани за тях. Няма нужда да се сърдим и да се цупим, а трябва да се стегнем. Да се разберем!
Има три думи, които са
моят план за възстановяване,
ако вие го приемате. Три думи: консолидация, организация и реализация! (аплодисменти)
Консолидация, другари. Често сме чували за тази дума, но прекалено често тя се използваше за консолидация около личност, около един или срещу друг. Толкова много председатели, че останахме без избиратели. Стига! Стига! (аплодисменти)
Единственото автентично лидерство вляво е колективното лидерство. Ние или ще успеем заедно, или ще се провалим поотделно.
И е крайно време да го разберем.
За друга консолидация говоря. Ако щете ме колете, ако щете ме бесете! Аз в апаратни и кворумни игри няма да участвам. Който иска да се занимава, да отива да се занимава (аплодисменти). За друга консолидация говоря. Друга консолидация. Не около личност, а около идея. Не навътре към нас, а навън – към тези, които имат необходимост от нас.
За това и започнахме работа по проекта на Манифест. Започнахме неговото обсъждане.
Ние трябва да се изясним със себе си.
Човек трябва да знае, че когато съм социалист, аз вярвам в преодоляването на капитализма! Аз съм антиимпериалист! Аз съм антифашист! Аз съм винаги на страната на онеправдания, срещу облагодетелствания. Аз съм срещу единия процент свръхбогати. Аз съм за истинска демокрация!
Това е консолидацията, за която говоря. И когато ми кажат, че нямало вече работници и работническа класа – а какво друго има! Нека да го кажат на хората от „Марица-изток“, с които говорихме вчера. Какво друго има, освен хора, които продават труда си. И една малка класа, която е завзела цялото богатство и власт, без значение колко избора провеждаме. За тази консолидация говоря.
И ние тази консолидация не трябва да я правим само между нас – не да се съберем само, да се разделим, да се скараме, да се съберем пак. Не само във формални съвети. Ние трябва да потърсим други, които се борят за тези каузи. Има ги! Сред нас са! Само че нито те се познават, нито ние тях. Защо? Пак заради тези пусти личности. Няма в тази инициатива да се включа, защото я води еди-кой си. Няма в онзи протест да се включа, защото го води еди-кой си. Стига, можем много повече от това.
Ето, там има три шатри. Три шатри с хора, които са леви – някои са били в БСП, други са още в БСП, трети не са. Няма никакво значение. Едните се борят за нашите пенсионни права, срещу финансиализацията на всички системи за солидарност. Другите се борят за грижовния труд. Те имат кауза, ние имаме организация! Да ги срещнем! Да ги срещнем! За тази консолидация говоря (аплодисменти).
Тази консолидация, разбира се, се нуждае от организация. Втора стъпка. И аз се ангажирам пред вас, днес тук, на Историческата поляна, че в следващите седмици и месеци, ще сезирам партията със нов проект на Устав, който да бъде адекватен на нашата партийна ситуация и на политическото ни съвремие.
Устав, който да спре войната със шпаргалки, който да спре лъжите един към друг. Винаги съм ненавиждал измамата, но искам да ви призная, че от всички видове измами, вътрешнопартийната ми е най-противна. (аплодисменти). Не може да има организации с повече членове, отколкото имаме избиратели. Не можем да се правим, че не знаем това, което се случва в съседния кабинет. Не можем да си затваряме очите. Трябва да спрем измамите, защото това е единственият път да се отървем от измамниците! (аплодисменти).
Този устав ще бъде разглеждан във всички партийни структури. И трябва да бъде приет в края на тази година, най-късно в началото на другата, на заседание на нашия Конгрес. Ще кажете – защо чак тогава? Първо, защото това не е лесна работа и за да стане добре, трябва да дадем възможност на всеки, със своя опит и със своята визия, да се включи. Но второ, и не по-малко важно, защото процесът на реализация не може да чака ние да извършим докрай другите процеси на консолидация и на организация.
Реализация, скъпи другари, означава ни по-малко, ни повече, от
изборен успех.
БСП трябва да припомни на себе си и на другите, че може да побеждава. Нещо повече. БСП трябва да припомни, че без нея добрите решения много често ще бъдат невъзможни за намиране и реализация.
Ние имаме нужда и други имат нужда от нас. Следващият период на тази изборна година, която не е свършила, следващият рунд в политическата борба са президентските избори. И аз убедено вярвам, че
правилното решение за България се казва Илияна Йотова!
Ние трябва и можем да я подкрепим. Ние ще го направим (аплодисменти). И с това, съм сигурен, ще допринесем за възстановяването на българската държавност и за възстановяването на Българската социалистическа партия. От нас тепърва ще има необходимост.
Уважаеми другари!
Българската политическа действителност все още е жертва на хаос. Българската политическа власт все още се изразява най-често в назначения тук и там или в разпределение на ресурси. Твърде рано е да съдим за резултатите на новата власт, но едно е сигурно. Който си мисли, че едни системи програмирани, за да създават несправедливост и неравенство, ще се поправят ако смените едно човече с друго, дълбоко греши. Това означава, че тези системи трябва да бъдат начертани наново. А това, от своя страна, ни води към идеологически сблъсък. Този сблъсък е неизбежен, той може да бъде полезен. И в него
ние имаме мисия
– да защитим нашата идеология. Тази, която е родена тук преди 135 години. Тази, която е най-полезна за българското общество и държава. Това е нашата мисия, от която ние не можем да абдикираме.
За да бъдем достойни за тези преди нас!
За БСП и за България!
Напред и Победа! (възгласи Победа!, Победа!, Победа!)
Снимки: Пресцентър на НС на БСП
Автор на публикацията:
