Дискусионен форум. „АКО НЕ СЕ ПРОМЕНИМ, ЩЕ ЗАГИНЕМ. РЕСТАРТ – ТУК И СЕГА!“ Позиция на Младежкото обединение в БСП

 

 

Темата „АКО НЕ СЕ ПРОМЕНИМ, ЩЕ ЗАГИНЕМ. РЕСТАРТ – ТУК И СЕГА!“, която бе предложена за обсъждане на 18 юни т.г., привлече вниманието  на участниците в Дискусионния форум със своята актуалност и с анализите, оценките и предложенията, съдържащи се  в предложената за обсъждане Позиция на Младежкото обединение в БСП под същото заглавие, публикувана в началото на месеца.  (https://novivremena.com/ako-ne-se-promenim-shte-zaginem-restart-tuk-i-sega/ и https://duma.bg/restart-tuk-i-sega-n305980).
Дискусията бе модерирана от Георги Пирински, председател на Фондация „Солидарно общество“ и Габриел Вълков, председател на Младежкото обединение в БСП. Ръководители на Младежкото обединение в БСП запознаха присъстващите с основанията, предизвикали тревожните констатации и настоятелните предложения, съдържащи се в Позицията. Участвалите в разговора изразиха своето отношение към документа и разсъждаваха върху това какви са възможностите и пътищата за постигане на желания обрат в състоянието и позициите на БСП в обществото днес, какво трябва да се направи, за да може партията да стане отново авторитетен носител на идеите за развитието на България в бурно променящия се свят, какви са проблемите от идейно-програмно и организационно естество, как да се възстановят вътрешнопартийния диалог и доверие, честността в отношенията и усещанията на общност и единство в левицата и други подобни.

 

 

 

 

Авторските резюмета на изказванията на  участници в дискусията са публикувани в броевете на вестник „Дума“ на 25 юни и 2 юли 2025 г. Тук, в сайта „НовиВремена“ публикуваме на едно място всички текстове.

 

Обсъждането на проблемите, поставени в Позицията на МО в БСП продължава и очакваме на ел. поща fondaciaSO@gmail.com  нови идеи и предложения за действия, които да публикуваме във в. „Дума“ и сайта „НовиВремена“.

ЗАПОЧВАМЕ ПРОЦЕС НА ЦЯЛОСТНО ОБНОВЛЕНИЕ

Габриел Вълков, председател на МО в БСП, член на ИБ на НС на БСП, народен представител

 Стоя пред вас днес не само като председател на Младежкото обединение в БСП и ваш народен представител, но и като част от едно поколение, което отказва да се примири. Поколение, което ясно вижда, че ако не се променим – ще загинем. Затова казваме ясно: време е за рестарт. Тук и сега.

Ако не направим нещо, ще продължим да се лутаме в същото политическо безвремие, ще се давим в същите клишета, ще се въртим в кръговрата на безпътицата. Това, което виждаме днес като проблеми в БСП, е резултат от години отдалечаване от нашите корени, от хората, от реалните социални борби. Ние, младите, казваме край на това. Казваме, достатъчно и ясно заявяваме, че имаме нужда от промяна!

Защото лявото не е носталгия по миналото – то е необходимост. Лявото не е минало – то е борба за бъдещето. То е отговор на неравенствата, на експлоатацията, на лъжите, с които ни хранят всеки ден от екрана, докато болниците се разпадат, класните стаи пустеят, а хладилниците на милиони са полупразни.

Но нека бъдем честни – лявото у нас преминава през дълбока криза и тя не е само резултат от външни обстоятелства. Ние самите допуснахме да се отдалечим от работещите хора, от социално слабите, от младите, от малкия и среден бизнес, от реалните проблеми на обществото. Забравихме, че задачата ни не е да съществуваме заради себе си, а заради тях – хората, които нямат време и сили да чакат. Хората, които искат да живеят в един по-добър свят и очакват от нас да го реализираме.

Днес казваме: време е да се върнем обратно. Да си върнем идеите. Да си върнем професионализма, смелостта, посоката. Нуждаем се не от повърхностна промяна, а от дълбока, принципна трансформация на лявото пространство. От ново по-модерно мислене, от ясна визия, от точни социални и икономически анализи. Само интуицията не стига – нужни са дълбоки социологически проучвания, сериозен анализ на данните и много работа. Необходима е нова лява платформа и нови политики в противен случай оставаме в миналото.

Лявото трябва отново да има глас – не просто да реагира, а да предлага реални решения. Да има дързостта да говори за собственост, за класови борби, за социална справедливост, за истинска демокрация – не само политическа, но и икономическа. Да посочи с име враговете на човешкото достойнство – олигархията, безскрупулния едър капитал, международните корпорации, които смляха цели поколения в името на по-голяма печалба.

Но също така да покаже и надежда. Да изгради. Да защити. Да предложи път. Защото бъдещето няма да се случи от само себе си. То трябва да бъде извоювано. И това ще направим – ако имаме смелостта да се променим, да поемем по нов път и да говорим по-смело за проблемите в България, Европа и света.

Ние, младите социалисти, поемаме тази отговорност. През 2025 година започваме процес на цялостно обновление – не козметично, а радикално, с което целим да върнем смисъла в съществуването на лявото. Ще водим разговори – с хора на труда, с експерти, с онези, които бяха забравени в годините от различни партийни ръководства. Ще изградим нова структура, нова идеологическа платформа, нови обучения по идеология и нова визия за българската левица.

Ще го направим, защото не се борим за топли кресла и постове, а за живот с достойнство. За хляб, който не е лукс. За здравеопазване без касов апарат. За образование, което не е привилегия. За нормалност в политиката. За свят, в който никой не е излишен.

Днес, 134 години след като един млад човек – Димитър Благоев – започна тази битка едва на 35 годишна възраст, ние я подновяваме. Не за да се върнем назад и да говорим за миналото, а за да вървим напред – със същата страст, със същата вяра, със същото дълбоко усещане за справедливост и визия за бъдещето. За това как ще изглежда България след 5-10-15-20 години. За да дадем ясен отговор на въпроса, в каква държава ще живеят нашите деца?

Ние сме тук и няма да се откажем. Разчитаме много на вашия опит, вашата експертиза и вашата подкрепа, за да направим тази необходима промяна заедно!

 

НЕОБХОДИМА Е РАДИКАЛНА АЛТЕРНАТИВА

Николай Шопов

 Да поздравим Младежкото обединение за позицията, която са ни предложили. Приляга на младежта да бъде по-прогресивна, по-пламенна.

Младежите поставят сериозни въпроси за бъдещето развитие на БСП. Показали са грозното лице на капиталистическата система. Задават си въпроса защо няма справедливост и има крещящи неравенства. Поставят и въпроса за интернационализма, кой е един от основните елементи на социализма. Правилно са забелязали, че няма приемственост и не е подготвено поколение, което да поеме щафетата. Вярно е, че обществото е различно, но проблемите остават. Няма я работническата класа от 19 век и първата половина на 20 век, но класите под друга форма съществуват. Елитът трупа богатство, а средната класа намалява скоропостижно. Според Маркс класата е движещата сила в обществото. Класовата борба съществува и тя е инструмент на безправните, на обеднелите, на тези, на които бъдещето е несигурно.

Казват, че в тези условия са необходими стъпки поне малко от малко да се подобри живота на хората. Сигурно е вярно, но това не е достатъчно. Промяната трябва да бъде по-радикална. Необходим е идеал, цел, които да привлекат младежите. Те искат промяната да стане. Социалистическата идея не е провалена идея. Просто беше реализирана неправилно. Социалистическият идеал не е утопия. Той не е минало, а бъдеще Както казва Жан Жорeс – „от миналото ще вземем не пепелта, а огъня“. Младежите ще възприемат социалистическия идеал, когато им се посочат път, цел, които да ги възпламенят, които да ги водят. Докато не решим този въпрос трудно младежите ще видят БСП като партия, която защитава техните интереси. Трудно ще бъде, защото лявото загуби своята идентичност. То се разми в неолибералния модел.

Необходима е алтернатива. Алтернатива радикална, а не козметична. Партията трябва да има програма минимум, която да решава насъщни проблеми, но и програма максимум, която да води хората напред, към общество на справедливост, свобода и солидарност.

 

ПРОБЛЕМЪТ НА БСП СЕ КОРЕНИ В ЛИПСАТА НА ЧЕСТНОСТ

Ана Пиринска

Поздравявам Младежкото обединение на БСП за позицията „Ако не се променим, ще загинем. Рестарт – тук и сега“ от юни т.г. Заглавието ме обнадежди, но текстът разочарова.

Както и Габриел (Вълков, председател на МО в БСП, б.р.) преди малко отбеляза – документът поставя повече въпроси, отколкото дава отговори. Не малко от младежите в БСП вярват, например, че основният проблем на партията е как комуникира посланията си, както и това, че младото поколение не знаело нищо за историята и за това какво се е случило през последните 30 години в България. Вярват, че достигането до избирателите се корени в думите и в ПР опаковката, а не толкова в съдържанието, в социалистическите идеи, които би следвало да отстояваме.

По време на дискусията Габриел също спомена, че единственото, което може да прави БСП днес е да участва в „ремонтирането на дясната капиталистическа система“, в която живеем. С една дума – правим каквото можем и само трябва да съумеем да го разкажем с красиви думи.

Твърде спорно твърдение. Илюзорно и заблуждаващо. Проблемът на БСП се корени другаде – в честността. Или по-скоро в липсата на такава. Всички в тази зала много добре знаем как от години провеждаме събрания, но решенията се взимат някъде другаде. А за честност към избирателите да не говорим – дали се прегръщаме с ПП-ДБ или с ГЕРБ-Ново начало, няма голямо значение. И в двата случая лъжем левите хора в България, лъжем и себе си.

Позицията на Младежкото обединение наистина е похвална, но ако се ограничат само до едно заглавие и не последват действия, то обосновано можем да предположим, че тя не е имала за цел да променя, а тъкмо напротив – да закрепи статуквото, създавайки чувство за „младежка опозиционност“ и вътрешнопартийна демокрация.

БСП ИМА НУЖДА ОТ ДЕЙСТВИЕ

д-р Боян Балев

Със сигурност БСП има нужда от действие, за да излезе от ситуацията, в която се намира. Възможностите за такова действие не са безкрайно много и не бива да си правим илюзии, че с гледане в тавана на някоя стая на „Позитано“ или някъде другаде може да стигнем до някакви гениални нови организационни и политически мерки.

В българската политика от последните десетилетия се ползват два основни подхода. Първият – смяна на абревиатурата, за да могат зад нея да застанат същите лица. Това много успешно го прави десницата. Но в нашия случай е рисково, тъй като в момента извън табелата, абревиатурата „БСП“ в лявото на практика почти не съществуват сериозни политически активи. Вторият подход е в смяната на лицата, за да се освежи абревиатурата. Тук ще припомня старият анекдот за трите плика, който като ученик ми го разказваха като виц, а след това в университета един сериозен професор изнесе половин лекция само на тази теза. Вицът за трите плика съдържа три възможности – в първия плик – обвинете за всичко мен, във втория – правете като мен и в третия плик – пишете три плика за следващия и си заминавайте.

Малко сме закъснели да отваряме плика с лошото наследство на Нинова, но това наследство е факт и във всички случаи даже от крайно популистки мотиви би трябвало да опитаме да правим и това. Можем да говорим, както за финансовото състояние на партията, което я принуждава да участва в това правителство, така и за политическите грешки като евро скептицизма, към което спада и отношението към еврото. Най-малкото можем да кажем на нашите избиратели, че позициите против еврото не са ни донесли допълнителни гласове, а даже са отблъснали и, че разширяването на влиянието на партията в дългосрочен план минава през послания към по-умерените избиратели.

Втората опция на действащото ръководство със сигурност не е свързана в значителна степен с правене на това, което правеше Нинова, но и от нейното поведение може да се вземе нещо положително като например редовните брифинги след заседание на Изпълнителното бюро. Когато знае, че трябва да каже нещо на журналистите, Бюрото ще се напъне да мисли какво да прави дори и, за да имитира дейност и това може да помогне на другарите да преодолеят настоящия ступор.

Но по отношение на въпроса „Какво да се прави?“ ние имаме два позитивни примера от две кампании, които сме провеждали през годините – подписката за референдума за АЕЦ „Белене“ и кампанията за печално известния документ „Визия за България“. Става въпрос за две политически инициативи, които дадоха задачи за работа и цел на партията в един период от време и естествено стимулираха организационната реанимация на структурите, които и тогава не бяха в цветущо състояние. Тези кампании имаха ефект и в тази посока също трябва да се търсят решения.

На следващо място, ние със сигурност трябва да дадем знак за промяна. Тук в тази зала сме обсъждали дали има нужда от нова програма и дали има нужда от нов устав. Ние категорично трябва да дадем силен и ясен знак за промяна към българското общество и най-вече към хората, които през годините са гласували за нас и, чието доверие искаме да възстановим. Ясно е, че особено в уставно отношение няма да открием топлата вода, въпреки че има какво да направим наново.  Основа на новия устав трябва да е този от 2008 година, а не този на Нинова, изкърпен след ампутацията на прекия избор.

Два важни въпроса в дългосрочен план – първо, независимо какво мислим за документа „Визия за България“, БСП трябва да започне работа по подобен тип документ, който очевидно е различен от програмата на партията, но би било полезно двата документа да се работят заедно и да не съдържат вътрешни противоречия. Документът, с който трябва да заместим визията може да се казва „България – 2050“ и с него да кажем на българското общество, че ние си поставяме определени цели за бъдещето на страната в следващия четвърт век.

На последно място, но не и по важност, все пак трябва да маркираме единственият най-лесен и най-сигурен път за това БСП да остане парламентарно представена партия и след следващите избори, а то е преформатиране на лявото обединение или поне неговото развитие с включването на президента Радев или на хипотетичния му проект, който засега никой не може да твърди дали изобщо ще се случи.

 

ЧУВСТВОТО ЗА ОБЩНОСТ ОТЛИЧАВА ЛЕВИЦАТА ОТ ВСИЧКИ ОСТАНАЛИ В БЪЛГАРИЯ

Румен Петков, председател  на  ПП АБВ

Основният, не генералният, въпрос  пред който сме изправени в левицата, е за ценностната ни система. Ние сринахме една ценностна система през 90-те години, без на нейно място да изградим нещо. Допуснахме  като левица, и в български, и в европейски мащаб, в общество да навлязат уродливи разбирания и ценности, наречени кой знае защо „либерални“, които посягат и върху природни закони, и върху човешки взаимоотношения, и върху традиционни наши български ценности. Въпросът е за историята и посегателствата върху нея, за нашата способност да защитим истината за държавата и народа си.

На следващо място е чувството за общност. Ако една от организациите има чувство за самодостатъчност, това би било пряко посегателство върху процесите на консолидация на левицата. Чувството за общност е определящо. А това означава да изградим общности на левицата във всички области, във всички избирателни райони, във всички общини. И на тази база да тръгнем напред.

Отминалите частични и извънредни местни избори са един изключително тревожен сигнал за обективната ситуация, пред която сме изправени. Изграждането на ефективен, работещ национален предизборен щаб и стабилизирането на чувството за общност е голям политически въпрос. Способни ли сме ние да предложим решения на тежките политически въпроси? Способни ли сме да разговаряме с обществото по болните, по парещите теми и да защитим позиция?

Ще дам два примера. Единият е свързан с факта, че България през второто полугодие поема председателството на Черноморското сътрудничество. Ние сме тези, които имаме кадровия, човешкия потенциал, изграждан в годините и показвал възможност за ефективна реализация на това сътрудничество. И вторият голям въпрос — от 1 януари на следващата година България поема председателството на Дунавската стратегия. Мисля, че ние — БСП-ОБЕДИНЕНА ЛЕВИЦА — сме единствената политическа организация, която може да предложи стратегия и решения, включително в четирите области, в които България е водеща в тази стратегия. Ще го направим ли?

Консолидацията и чувството за общност, ценностната ни система са нещата, които могат да ни оттласнат от дъното и да ни извадят от кризата.

 

МЛАДЕЖКОТО ОБЕДИНЕНИЕ МОЖЕ ДА БЪДЕ НОСИТЕЛ НА ПРОМЯНАТА

проф. Петя Шопова

Позицията на Младежкото обединение в БСП можем да наречем Манифест. Тя е силна и поставя много въпроси. Основният въпрос е свързан с необходимостта от промяна на БСП. Тази промяна може да се осъществи на базата на анализа и идеите на Позицията. Младежкото обединение може да бъде носител на тази промяна. Възниква въпроса кои са условията, за да се осъществи промяната. Вълнуват ли се младите хора от поставените в Позицията въпроси? Вълнуват ли се от идеи? Готови ли са да работят за осъществяването им?

Много добре е изяснен въпроса за социалната база на БСП. Посочва се, че това са учителите, медицинските сестри, лекарите, миньорите, специалистите в информационните технологии, земеделците, дребния бизнес. След посочването им трябва да започнат срещи с тях , да се очертаят проблемите им и да се посочат решенията. Трябва да се върнем в много по- голяма степен към създаването на клубове по интереси. През 90- те години се усещаше тяхната сила и влияние.

Друг важен въпрос е използването на експертния потенциал на БСП. В партията има много специалисти от различни поколения, чиито знания и организационен опит могат да бъдат включени в общите усилия за промяна.

Най-голямата сила на Младежкото обединение ще бъде в действието. Чрез конкретни действия и реализиране на идеите ще може да се осъществи промяната.

„РЕСТАРТ ТУК И СЕГА!“ Е ПОЛИТИЧЕСКИ АКТ НА ОТГОВОРНОСТ

Мина Кутева, зам.-председател на МО в БСП

Лявото в България се намира в истински исторически момент – да се промени или да остане само спомен. Времето на отлагане и на мълчание приключи. Ако не изберем нов път сега, ще се превърнем в бележка под линия в съвременната политическа история. Позицията „Рестарт тук и сега“ е зов за събуждане. Тя не е просто текст – тя е политическа диагноза и отворено предложение за изход.

Създадохме я с убеждението, че бъдещето на БСП няма да се реши нито в бюрократични кръгове, нито в медийни клишета, а в смелостта да се назове истината и да се действа. В този смисъл, документът не предава партийна линия – той се старае да възстанови политическия смисъл на самата партия.

Текстът очертава основния залог пред БСП: дали ще останем формация на инерцията и символите, или ще се превърнем отново в сила на реалната промяна. Това минава през осъзнаване – кои са хората, за които говорим, и какви са техните нужди днес. Затова за мен като ляв човек особено ценен е анализът, стъпил върху реални данни. Без социална и икономическа картина, ние сме слепи. Ако не разбираме как се трансформира работническата класа, как се появява новата бедност, как изглежда наемният труд в XXI век – не можем да бъдем нейният политически глас.

Друга централна линия е завръщането на експертизата. БСП трябва да отвори отново вратите си за онези хора с професионален авторитет, с познания и опит, които да гарантират, че зад думите ни стоят работещи решения. Лявата политика без експертност е обречена да остане морално пожелание.

Също толкова важно е връщането на автентичния език на лявото – език на действия, а не на формули. В последните години думите „социална справедливост“ и „солидарност“ се изпразниха от съдържание. Ние настояваме за нова последователност: всяко послание трябва да води до конкретно действие, до осезаем резултат за хората, които представляваме.

„Рестарт тук и сега“ е политически акт на отговорност – към идеите, които сме наследили, и към бъдещето, което искаме да създадем. Това е началото на битка – не срещу някого, а за възстановяване на силата на лявото като идея, кауза и институция.

Младите в БСП не сме публика на собствения си разпад. Ние сме поколението, което има не само право, но и дълг да настоява за промяна, но отвъд това – да е част от нея. Този текст е първата крачка – с отворени очи, с отворено сърце и с волята да не отстъпваме повече пред бездействието.

 

ДА ВЪЗСТАНОВИМ ЧЕСТНИЯ ВЪТРЕШНОПАРТИЕН ДИАЛОГ

Валентина Богданова

Аз разбирам и подкрепям заглавието на документа, приет от Младежкото обединение. И знам, че сериозният разговор, който се опитваме да водим, когато партията ни има проблем, когато публичната физиономия на БСП съвсем не изглежда симпатично, обикновено започва с партийния устав. Този разговор трябва да го водим и с Младежкото обединение, но и с цялата партия. Защото уставът не е само сбор от правила и процедури – той урежда права и задължения и същността на вътрешнопартийните ни отношения.  Важно е да знаем как младите социалисти си представят БСП – като структури, като начин на работа, като вътрешнопартийни отношения. Да си отговорим на въпроса как да опазим смисъла и съдържанието на партийната дейност и как да задържим младите в партията, да им е интересно, да се чувстват полезни.

Има два важни проблема, които изискват честен коментар.

Първият е проблемът с доверието вътре в партията. Всичките ни говорители обясняват колко демократична е БСП. Но открит остава въпросът с носенето на отговорност. И днес всички носим отговорност за решения и действия,  която никой няма куража персонално да поеме. И как всъщност ще градим модерна и мотивирана партия, след като не предлагаме нито ново лице, нито нов тип поведение, нито нова перспектива?

Вторият проблем е същностен и той е свързан с вътрешнопартийния диалог. В устава си сме написали, че БСП се изгражда и функционира на принципа на демократичното единство. Първото, с което започва определението му, е постигането на съгласие по основните въпроси, залегнали в Програмата, Устава и в решенията на партийните органи. Едва след това сме заложили единодействието при тяхното изпълнение и задължителността на приетите решения за партийните членове. Как се постига съгласие? Търсят ли го ръководствата на националните, а и на местните партийни органи? Очевидно е, че в последните години ръководството на БСП разчита само на задължителността на решенията си и резултатите са ясни. Ако не възстановим честния вътрешнопартиен диалог, ако членовете на партията не се чувстват съпричастни, мотивирани и ангажирани, ще останем в сферата на тревожните констатации и добрите заявления.

 

КРИЗИТЕ СА ПРЕДУПРЕЖДЕНИЕ И ВЪЗМОЖНОСТ ЗА ПРОМЯНА

д-р Пламена Заячка, зам.-председател на ПП АБВ, председател на АБВ-Младежи

Поздравявам Младежкото обединение в БСП за позицията, която е повод да се съберем и обсъждаме днес. Тя поставя важни въпроси не само за БСП, но и за цялото ляво пространство и като представител на коалиционния формат ще се спра именно този аспект.

Когато въпросът е „Умираме ли?“, трудно някой може да остане безучастен. Като млад човек в политиката вярвам, че кризите са предупреждение и възможност за промяна и именно когато хората са на ръба на бездната правят необходимата промяна. Бих искала да очертая три от ключовите предизвикателства и посоки.

На първо място, има остра криза на представителството. Много леви партии в Европа и у нас изгубиха реалната връзка с хората, които би трябвало да представляват. Работещите млади, наемният труд, дребният бизнес, преподавателите, сестрите, земеделците – те вече не гледат към левицата като свой съюзник. Причините са различни – звучим далечно, говорим абстрактно, действаме нерешително.

На второ място се наблюдава отсъствие на идеологическа смелост. Много млади не напускат лявото, защото са десни, а защото не виждат идея, за която да се борят. Липсва съвременен прочит на социализма, който да говори на техния език – на езика на жилищната криза, дигиталното робство, климатичната несправедливост, кредитна задлъжнялост на над 120 хил. млади до 30 годишна възраст.

Трето, нужда от нов социален съюз, ако мога да го нарека така. Не можем да решим нови проблеми със стари методи. Времето ни изисква нова коалиция на надеждата между трудещите се, млади хора, малцинства, предприемачи, различни съсловия и общности. На базата на ясен дневен ред – справедливи доходи, достъпни социални услуги, силна държава, която не изоставя хората.

Днес не сме се събрали на панихида, а за да направим своеобразен рестарт на обновлението, който започва с диалог между всички загрижени за бъдещето на лявото.

 

БЕЗ НОВ СОЦИАЛЕН ПРОЕКТ, ЩЕ СИ ОСТАНЕМ В ПОЛИТИЧЕСКАТА МАСОВКА

проф. д-р Искра Баева

Ще започна с обвиненията срещу левицата, че залага на носталгията по социализма, а това не е път напред към бъдещето, а назад към миналото. Може би щях да се съглася, ако припомнянето за предимствата на социализма беше носталгия към миналото. Но не е така. Добрите неща от миналото, които споделят младите хора, няма как да е носталгия, защото те не са живели тогава. Всъщност това е техният опит да очертаят едно по-добро бъдеще, в което да има развита индустрия, социално равенство, достъпни за всички образование, здравеопазване и култура, по-голямо уважение към труда, отколкото към капитала, без да се губят демократичните права и постиженията от прехода. Това са идеали за бъдещето и към реализирането им трябва да се насочи обществената енергия.

Важна ли е идейната дискусия? Да, в БСП винаги я е имало, макар че не винаги е влияла върху практическата политика. Имаше време, когато усилията ни да променим БКП/БСП бяха насочени към нейното социалдемократизиране и тогава това беше правилната посока. Но БСП заедно с европейската социалдемокрация еволюира твърде надясно към политическия център и загуби своята идентичност. Затова днес усилията ни трябва да бъдат насочени в друга посока: към търсене на лява идентичност. Следвайки традиционния марксистки модел, според мен, усилията ни трябва да се насочат към формулиране на нов социален проект, а не към смекчаване на противоречията на капитализма. Без нов социален проект лявото в България ще продължава да крее.

Организационен ли е проблемът на БСП? Сигурно има какво да се подобри в организационно отношение, но големият проблем на левицата е едновременно теоретичен, а и практически. Без ясна идейна идентичност, която да я отличава от другите формации от дясно и центъра, БСП няма да си върне симпатиите на хората (не на всички, а само на социално чувствителните). Но как идеите да достигнат до хората? Това може да стане само чрез всекидневна работа сред хората и за хората. Идеите трябва да се формулират, но за да се реализират, трябва да се превърнат в дела – от малките прояви на взаимопомощ към по-широките практични инициативи.

 

КОНКРЕТНИ ЦЕЛИ И МЕРКИ В СОЦИАЛНАТА ПОЛИТИКА

проф. д-р Димитър Денков

Винаги съм настоявал за конкретни цели и мерки, които, изведени от общи идейни положения, трябва да съдържа една програма на социалистическата партия. Това се отнася и за дейността на Младежкото обединение; в близките двадесет и пет години то ще се сблъска в България и в Европейския съюз с демографска криза, ако не и с катастрофа; ще преживее още по-сериозни етнически промени и проблеми, следствия на нарастващи социални и регионални диспропорции; ще е свидетел на силови решения чрез война, което впрочем ясно виждаме и днес.

Всичко това не може да бъде посрещано с констатиране, а изисква подготовка за решения още отсега. Затова е необходимо работата да се насочи към по-ясно заявено участие на БСП в провеждането на социална политика: промяна на плоския данък в прогресивен, с облекчения за семейства с по-нисък доход и облагодетелстването им по месторабота и местоживеене в региони с ниски подоходни и имуществени показатели; разработване и налагане на поземлена данъчна система – странно е да има гражданска отговорност за автомобили, но не и за земи. Повече от необходимо е да започне системна партийна работа с етнически маргинализирани общности, най-вече с роми, масово непосещаващи детски градини, бързо отпадащи от училище, получаващи формални свидетелства за завършване, ранна бременност и висока степен на нелегална трудова заетост; такава работа е необходима и с мюсюлмани, където „новото начало“ вече има сериозни успехи тъкмо в социалната сфера и в занемарените региони.

Вероятно ще срещне съпротива, но никак не е за пренебрегване работата по въвеждане на задължителна военна подготовка и служба, което вече правят много европейски и почти всички Балкански страни. Наред с всичко друго, възстановяването на военните поделения ще има сериозен социално-икономически ефект с развитие на обслужващата инфраструктура. Затова тук не става дума за някаква своеволна милитаризация, а за здрав разум, който все повече се губи в приказки за мир без сериозна собствена военна и защитна сила.

 

СМЕЛА ПОЗИЦИЯ НА МЛАДЕЖКОТО ОБЕДИНЕНИЕ

Крум Зарков

Благодаря на организаторите на дискусията за поканата. Чуха се важни, полезни и тревожни неща около една смела позиция на Младежкото обединение, която оттекна в партийните среди. Малко парадоксално тази позиция на младежите предизвика известна еуфория. Защо парадоксално? Защото много партийни членове се отнесоха ентусиазирано към текст, който заявява еднозначно, че БСП рискува гибелта си, продължавайки по поетия път. Разбира се, този парадокс е само привиден и лесно може да бъде разбран. Обяснението е, че много от хората в БСП са наясно с диагнозата и разбират, че лечението неминуемо минава през осъзнаването й. В апела на МО на БСП за промяна те виждат именно това – осъзнаване. И това приятно ги изненадва, защото не много вярваха, че подобно нещо е възможно в сегашната ситуация.

Истината е, че това не е първият сигнал за опасната спирала, по която партията е поела. Такива се появяваха периодично през последните години, както от страна на отделни личности, така от идейни или партийни формирования. Сегашната аларма идва не от ръководството на партията, а от Младежкото обединение – факт, който си струва да отбележим. Но, за да не угасне този пореден вик след ехото, което предизвика, той следва да бъде ситуиран в конкретния контекст на днешния ден. И именно в тази рамка да се мисли за спасителните действия, за които Младежкото обединение на БСП апелира.

Когато казвам „контекст“ имам предвид три реалности. Конкретната управленска ситуация, общо политическата обстановка и международната такава. И спрямо трите, на Младежкото обединение следва да се предостави свобода на действия, която да му позволи да се превърне в по-ясно разпознаваем политически субект на собствено основание. Част от БСП – да, но с до по-голяма степен на самостоятелно поведение по определени въпроси. Младежкото обединение трябва да придобие своеобразен „релеф“ спрямо общата партийна политика, доколкото контекстът, за който споменах по-горе не позволява реалистично да очакваме, че тя – партийната политика – ще бъде нещо различно от правителствената.

А правителството и мнозинството, от което БСП е част – това са господата Бойко Борисов и Делян Пеевски. Партиите като политически организми, присъщи на представителната демокрация видимо нямат кой знае каква роля в определянето на политиките, още по-малко при вземането на оперативните решения. Това обрича същите тези партии на обезличаване. И колкото са по-малки, толкова по-сериозна ще е щетата. А БСП не е сред големите, ако въобще може да се говори за големи. Показателен в този аспект е самото поведение на главните действащи лица в управлението. Г- н Борисов не пропуска повод да се разграничи от правителството, което до голяма степен контролира, а Делян Пеевски дори се обявява за опозиция, въпреки че очевидно ролята му е съвсем друга. Те мислят вече за следващия етап на политическата игра. А ние?

Толкова за конкретния контекст. Но да видим общата политическа ситуация. Тя е белязана от апатия и чувство за безперспективност. Тези чувства и поведение на мнозинството български граждани са напълно разбираеми и до голяма степен основателни, доколкото практическа липсва политически дебат в истинския смисъл на думата. Младежкото обединение може да опита да създаде условията за такъв като не се страхува да отвори полемика с десни партии и обединения на идеологическа основа. Данъчната система и въобще въпросът за преразпределенията на създаваното от нацията богатство е само една от възможните дискусии. Апропо, десните партии също са в криза, в която персонализираният модел, по който се реализира борбата за власт неминуемо ги поставя. Те биха откликнали на покана за диспут, струва ми се. Възможен ли е у нас сериозен, остър, но уважителен към различните гледни точки, спор за това какво представлява нашето общество и по какви правила – писани и неформални – функционира? Младежкото обединение е способно да провери това и мисля, че ще намери съюзници не само там, където очаква.

Накрая две думи да международния контекст. А той се характеризира от ужасната дума и още по-зверската реалност – война. Младежкото обединение не бива да се страхува и следва да бъде насърчено да заема позиции по въпросите на войната и мира. На милитаризацията на обществата, представена като неизбежна. Премерено и разумно, но не плахо, то следва да има самочувствие да го направи. Защото с позицията си за партията, то направи заявка за наличие на характер. И тя бе добре приета. Може да се уплътни и развие и да създаде политически капитал, който – кой знае? – след известно време да се окаже спасителен за БСП.