Дългоочакваният доклад на Марио Драги за председателя на Европейската комисия Урсула фон дер Лайен призовава Европа да инвестира 5% от дохода си в зелена енергия и устойчиви технологии. Същият план беше предложен преди почти десетилетие — по времето, когато наистина можеше да бъде реализиран.
Когато кризата с еврото беше в ранна фаза, някои от нас бяха убедени, че мащабна програма за публични зелени инвестиции е необходима, за да спаси Европа от икономически застой и от ултра-дясната идеология, която се оказа единственият печеливш от този застой. През 2017 г. аз изчислих сумата, която е необходима: до 5% от общия доход на Европа за инвестиции в зелена енергия и устойчиви технологии. Тъй като знаехме тогава, както знаем и сега, че нито държавите членки на Европейския съюз, нито бюджетът на ЕС могат да си позволят тази сума, предложих нов начин за финансиране чрез облигации на Европейската инвестиционна банка (ЕИБ), гарантирани от Европейската централна банка (ЕЦБ).
Когато представих тази идея пред комитета на европейските финансови министри и централни банкери през 2015 г., тя не беше отхвърлена, защото въобще не бе обсъдена. Нежелаейки да се откажа, през 2019 г. се кандидатирах на изборите за Европейски парламент в подкрепа на Новата зелена сделка за Европа на DiEM25, аргументирайки, че кампанията за 5% зелени инвестиции може да бъде „за прогресивните това, което имиграцията и расизмът са за десните“. Вместо това новата Европейска комисия под ръководството на Урсула фон дер Лайен прие безнадеждно недофинансирана така наречена Зелена сделка, която беше макроикономически незначителна и, както предупредих, екологично двулична.
След това дойде COVID-19. Европейските лидери реагираха с фонд за възстановяване, официално известен като NextGenerationEU. Както предвидих, този фонд не само беше поредна макроикономически незначителна програма, но и сигнал за смъртта на всяка перспектива за фискален съюз на Европа, който да финансира инвестициите, необходими за бъдещето на континента. Официалните представители на ЕС, настоявайки, че NextGenerationEU е всичко, от което Европа се нуждае, отхвърлиха моето предложение за публични инвестиции в размер на 5% от европейския доход като „фискално безотговорно“ и „политически неизпълнимо“.
По-рано този месец Марио Драги, бивш президент на Европейската централна банка и бивш италиански премиер, представи дългоочакван доклад на фон дер Лайен, която в момента е в началото на втория си мандат като председател на Комисията. Каква е темата му? Ако Европа не предприеме определени стъпки, тя „ще загуби причината за съществуването си“.
А какви са стъпките, които според Драги Европа трябва да предприеме? Централният стълб на доклада му е предложението 5% от общия доход на Европа да бъде използван за финансиране на публична програма за зелени инвестиции чрез нов общ дълг. Веднага журналисти от цяла Европа ми се обадиха, за да ме попитат дали се чувствам оправдан. „Не, чувствам се опустошен“, отговорих. „Но“, настоя един от тях, „не е ли по-добре късно, отколкото никога?“
Не, не е, защото за Европа това не е просто закъсняло, а прекалено късно. Причината не се свежда само до 3-те трилиона евро (3.3 трилиона долара) инвестиции в зелени технологии, които Европа така и не направи от 2019 г. насам, което я отпрати далеч назад спрямо Китай и Съединените щати. Възможността да се канализира 5% от дохода на Европа в зелени инвестиции, дори и на този късен етап, вече е загубена. Тя се изпари, изчезна. Докато Европа изчакваше своето време, тя премина от дефлационна динамика към инфлационна, което затвори прозореца на възможността, който беше отворен до 2020 г. Нека обясня.
Моето предложение от 2019 г. изискваше Съветът на ЕС да даде зелена светлина на ЕИБ да емитира облигации на стойност около половин трилион евро годишно за 30 години, за да финансира зелени инвестиции в цяла Европа. По това време ЕЦБ вече изкупуваше облигации, за да победи дефлацията, която предизвиквашее хаос в Германия (например чрез сваляне на лихвените проценти на спестителите до нула и по-ниско).
Онова, което ЕЦБ трябваше да направи, беше само да обяви, че ще изкупува тези нови облигации на ЕИБ (вместо германски държавни облигации). Това би означавало евтини заеми, еквивалентни на 5% от общия доход на Европа, за инвестиции, без да се натоварват нито бюджетите на държавите членки, нито този на ЕС. Досега вече производителността щеше да бъде много по-висока, германската индустрия нямаше да бъде в сегашното си жалко състояние, а повишената икономическа активност щеше да възстанови приходите ни благодарение на прилива на данъчни постъпления.
Днес обаче е твърде късно да се направи нещо подобно. След години на пренебрежими инвестиции, предлагането на Европа се сви. В резултат на това инфлацията, предизвикана от пандемията, принуди ЕЦБ да продава облигации — което затвори прозореца за големи емисии облигации на ЕИБ, обезпечени от ЕЦБ.
Европейската комисия също не може да емитира свои облигации на стойност 5% от общия доход на Европа, както направи за финансирането на NextGenerationEU, тъй като тези облигации на Комисията не се ползват с доверие както от инвеститорите, така и от правителствата на държавите членки. Първите знаят, че Комисията не може да поеме ангажимент за увеличаване на собствените си ресурси или размера на вноските на държавите членки в бюджета на ЕС, докато вторите виждат тези облигации като предвестник на натиск за увеличаване на вноските на държавите членки в бъдещите бюджети на ЕС.
Единствената алтернатива за финансиране на необходимата инвестиционна програма би била истинска федерация с демократично избрано федерално правителство и федерален бюджет, поне 30 пъти по-голям от сегашния бюджет на ЕС, плюс правомощия за вземане на заеми и облагане с данъци. За съжаление, точно тази възможност бе отпратена в небитието в резултат на малоумното справяне с кризата с еврото и с пандемията.
Накратко, докладът на Драги ще бъде зачитан само на думи, но не на практика. Като начин да отбие номера, Комисията ще използва някои от неусвоените средства от фонда за възстановяване. В действителност обаче ще погребе основната препоръка на доклада. Дали Драги не знае това?
Предполагам, че знае. Докладът му звучи като прощална песен и отказ от лична отговорност за превръщането на Европа в музей на отминали индустрии и отлични доклади, които бяха високо оценени, преди да бъдат сложени на рафта.
23 септември 2024 г.
От Project Syndicate
Автор на публикацията:
Янис Варуфакис
Янис Варуфакис, бивш министър на финансите на Гърция, лидер на партията MERA25 и професор по икономика в Атинския университет.
