По повод сто годишнината от рождението на Валери Петров Съюзът на българските писатели, представители на семейството на Валери Петров чрез Фондация „Нисим“ и Народно читалище „Емил Шекерджийски-1919 г.“ учредиха Национална награда за литература „Валери Петров“. Първи неин носител през 2020 г. стана поетът, драматургът и издателят Петър Анастасов (1942-2023). Следващи нейни носители са Бойко Ламбовски (2021 г.), Васил Сотиров (2022 г.) и Виктор Самуилов (2023 г.). През 2024 г. не бе излъчен носител на наградата.
По случай 105 години от рождението на Валери Петров, публикуваме словото на Петър Анастасов при получаване на наградата през 2020 г. и актуални кратки текстове от останалите носители на наградата.
ПЕТЪР АНАСТАСОВ, носител на Националната награда за литература „Валери Петров“ за 2020 година
ВАЛЕРИ ПЕТРОВ ПОДАРИ НА БЪЛГАРИЯ БЕЗЦЕННИ СЪКРОВИЩА*
Уважаеми гости,
Предполагам, че не ви е трудно да си обясните моето вълнение, моята радост и моето желание да благодаря на всички, които ме определиха за първи носител на тази фантастична награда. Че съм по-малък от нея, се разбира от само себе си, но в случая ми се говори не за моята ощастливена персона, а за ощастливената българска поезия, която получава хоризонта на една изключително благородна като замисъл, като перспектива и като жест литературна награда. Без да е придружавана от йерархични звания и социални екстри, тя ще вдъхновява българските поети, тези рицари на истината и красотата, в техния непримирим двубой с бездуховността.
Ще си позволя да откроя красивата фамилност на тази уникална награда. Тя започва от безсмъртието на творчеството, което завеща на своята фамилия и на целия български народ Валери Петров.
Познавах по име Валери Петров и се влюбих в неговата поезия благодарение на моята съученичка в Руската гимназия Вера Ганчева, с която ни сближаваха общите литературни интереси и литературните събития с нашумелите имена на младите български поети. Благодарение на Верчето аз проследих гостуването в София на вече световноизвестния и безспорно свръхталантлив руски поет Евгений Евтушенко. Та в тези фамозни времена на петдесетте и началото на шестдесетте години душата ми ликуваше с поезията, която буквално се разхождаше не само в аудиториите на Софийския университет, но и по всички улици на София. Дните си аз прекарвах в пансиона на улица „Виктор Юго“ №1, седнал в столовата над купчето от учебници – за прикритие от дежурната учителка, а цялото ми внимание, цялото ми същество беше съсредоточено върху поредния празен лист на поредната празна тетрадка.
Пишех стихове.
Пардон! След години щях да разбера, че съм се опитвал да пиша стихове. Една сутрин, веднага след като влязох в класната стая и седнах на моя чин, Верчето се надвеси над мене и тихичко ме попита: „Ти да не пишеш стихове?“ „Ами… ти… откъде знаеш?“ „Не знам. Досещам се…“ Чувствах се като крадец, хванат на местопрестъплението.
„И какво?“ „Нищо, покажи ми.“
Олекна ми. Защо пък не…
„Добре. Утре ще ти донеса една поема.“
„Уха!“ – почти подскочи тя…
На другата сутрин ù занесох поема за един антифашист от моето село. На другата сутрин бъдещата съпруга на големия български поет Владимир Башев, който загина в нелепа автомобилна катастрофа в София, не беше толкова лъчезарна, колкото аз наивно очаквах. Тя ми подаде листовете с моето творение и каза: „Ами не е лошо, има нещо… но…“ Аз разбрах всичко. Всъщност всичко разбрах, когато една сутрин Верчето ми донесе един вестник или списание – сега не мога да си спомня какво точно беше, не помня името, а заглавието: Валери Петров, „В меката есен“. Тя ми каза „Това е поема“. И тогава разбрах не само какво е поема, но и какво е поезия.
„В меката есен“ е поемата на българската литература. Тя е метафората на този фундаментален жанр. Поемата „В меката есен“ одухотворява чудотворчеството на свещения български език. Валери Петров подари на България безценни съкровища. Безсмъртна е всяка творба, излязла под неговото божествено перо.
Очарован съм от членовете на неговата фамилия. Всеки от тях носи в себе си Валери Петров. Но не за да го показва, а за да го пази.
Аз съм щастлив, че съм удостоен с тази награда на името на най-големия поет на съвременната ни литература, поет, който остави жива следа, жива диря на човещина, на талант, на любов.
Поклон към Валери Петров.
Благодаря на всички вас и нека бъдем радостни, че българската литература не умира.
*Слово при получаването на Наградата „Валери Петров“ на 16 декември 2020 г.
БОЙКО ЛАМБОВСКИ, носител на Националната награда за литература „Валери Петров“ за 2021 година
ВАЛЕРИ ПЕТРОВ Е ВИСОКОТО
Освен носител на наградата, носеща името на Валери Петров, съм автор на статия по повод стогодишнината от рождението на поета. Мисля си, че тези връзки с творческото му присъствие в литературата ни, са от важните за мен неща. Сега, без да се повтарям, бих искал да изтъкна, че авторът на „В меката есен“, „Палечко“ и на още много прекрасни произведения, има и ще има какво да казва на хората, но и на поетите в България още дълго време. Впрочем, докато имаме език.
Заострям вниманието ви върху „на поетите в България“. Защо? Защото Валери Петров е много висок професионалист и учи на езикова и стихотворна култура, както малцина други могат.
Съвет към младите с амбиции за писане: без да познавате тази култура, не посягайте към листа. Рискувате да сътворите нескопосно сметало, докато редом с вас има прецизен компютър. С извинение за технологичното сравнение, ще допълня с мисъл на Нобеловия лауреат Йосиф Бродски, впрочем някога превел две стихотворения от Валери Петров: трябва да тръгнеш оттам, където другите са свършили.
Та опитайте да тръгнете самостоятелно от високото, ако успеете да се качите дотам. Валери Петров е със сигурност от тези на високото.
21 април 2025 г.
ВАСИЛ СОТИРОВ, носител на Националната награда за литература „Валери Петров“ за 2022 година
ЧОВЕЩИНАТА НА ВАЛЕРИ ПЕТРОВ
Колкото повече минава времето, толкова повече осъзнавам щастието от общуването ми с Валери Петров и най-вече за това, че ме допусна до себе си. Едно е да общуваш с някого само чрез творчеството му, друго си и е житейското общуване.
Цъфнаха мемоари на пишещи, които не са контактували с него или то е било спорадично. Смешното е, че си чешат егото, демек самите те колко са велики. Но нерде Ямбол, нерде Стамбол!
Един описа как отишъл у Валери Петров, как той го посрещнал радушно /нещо съвсем нормално!/, как му подарил гениалната си книгата с автограф и Валери Петров го изпратил още по-радушно /нещо също съвсем нормално!/. Само че няколко часа по-късно самият аз отидох у Валери Петров. Той съвестно беше прочел книгата /беше си пожертвал от времето!/ и ме попита: „Василе, кой е тоя …?“ Спестявам думата, която употреби, даже не предполагах, че съществува в речника му, но явно и на него му писваше понякога.
Когато в зората на демокрацията телевизията снимаше филм за него, се появи неочкван проблем. Един композитор, чиято естрадна кариера се дължеше на стиховете на Валери Петров, а също така и един режисьор, чиято пък филмова кариера се дължеше на сценариите на Валери Петров, дипломатично „демократично“ отказаха да участват. Обаче Константин Павлов разказа как в труден за него момент /чудел се за свързването на двата края/ Валери му звъннал от входа и му казал, че в пощенската му кутия има плик за него. В плика се оказала сума, достатъчна за свързването на двата края… По-късно и от друго място разбрах, че той е постъпил така и с Блага Димитрова. Да, всеки е имал трудни моменти. Валери Петров също. В такъв труден момент преведе целия Шекспир…
Понеже домовете ни са в един и същи квартал, често го срещах на пл. „Журналист“ с мрежичка, пълна с продукти. Носеше ги на Гертруда Ангелушева /вдовицата на Борис Ангелушев/, която вече не беше в състояние да пазарува сама.
Мисля си, че човещината е най-важното качество при Валери Петров и тя блика от цялото му творчество.
Признавам си, че често го сънувам, а в сънищата приятелите винаги са живи.
21 април 2025 г.
ВИКТОР САМУИЛОВ, носител на Националната награда за литература „Валери Петров“ за 2023 година
ТОЙ Е ГОЛЯМ СВЕТОВЕН ПОЕТ
Преди 105 години на света се появява моят поетичен кумир Валери Петров. По една случайност животът ми от дете се оказа обвързан с този мой кумир. Сега, когато казвам „чичо Валери“ , много хора ми се смеят – как така, когато Валери Петров го няма вече, му казвам „чичо Валери „? И го казвам с дълбока признателност.
Той изнесе прекалено много неща от тайната пещера на поетическото слово, за да ми поднесе някак наготово някои поетични умения, доколкото ги имам сега, някои важни неща за словото. И когато внезапно пристигна вестта за това, че съм номиниран за наградата „Валери Петров „, приех, не защото ставаше въпрос за награда, а защото ставаше въпрос за наградата „Валери Петров“.
С него ни сближават много и различни неща, но най-вече това, че един човек може, тоест му е разрешено, колкото по-възрастен става, да продължава да пише детски стихове. Валери Петров безспорно е голям талант не само в областта на стихотворенията и приказките за деца, а във всички жанрове, в които е писал, както и в художествения превод. Не мога да не спомена великолепния му превод на Шекспир.
Гордея се с наградата „Валери Петров“. Не мога да не му бъда благодарен, независимо с нас или без нас се случват нещата. Няма професия поет. Ще завърша с цитат от дипломната си работа, озаглавена „Валери Петров – от малкото към голямото“: „Той е голям световен поет! При него и най-дребната подробност, и най-малката песъчинка, изиграва космическа, вселенска роля в развитието на всяко негово стихотворение.“
21 април 2025 г.
