Това са лозунгите на един онлайн митинг в навечерието на 1 май, на 30 април, организиран от леви лейбъристи и парламентаристи с участието на водещи леви активисти от цял свят – Еман Ал-Шайеб, от съюза на палестинските учители, Крис Хазард, член на парламента от Шин Фейн (Ирландия), Валтер Байер, Партия на европейската левица (Австрия), Мария Перес Рамос, Форум за солидарност с Мексико, Марга Фере, „Трансформирай! Европа“ и Фондация за критични изследвания (Испания) и Диало Диоп, вицепрезидент на партията Патриоти на Сенегал.
Двигател на събитието е инициативата „Стани! – Фестивал на Леви Идеи“ – движение, организиращо различни прояви, като например дневното училище на тема „Социализъм или варварство“ от края на м. март т.г.
Лайтмотив на тазгодишния митинг е призивът левицата да защити интернационалната солидарност не само като основен дълг, но и като жизнена необходимост за действен отговор на историческото предизвикателство, пред което се изправяме: ужасяващите картини на ставащото в Газа, разломът в отношенията между САЩ и Европа по прекратяването на войната в Украйна, нарастващото напрежение между Индия и Пакистан – при все по-непредсказуемото ръководство във Вашингтон. Като при това климатичната криза задължително изисква глобално сътрудничество за бъдещето на планетата ни.
В този контекст, да се остава без позиция по ставащото по света е повече от несъстоятелно. Подходът, въпросите на международната политика да се считат за „отвъд“ обхвата на работническото движение е повече от неадекватен и съвършено неспособен да отговори на днешния повратен момент. В противовес на многобройните примери, когато британските правителства, често с жестокост, са подкрепяли реакцията по целия свят (понякога със съучастието на водещи елементи в лейбъристкото движение), съществува и дълга и горда традиция на действия в подкрепа на борещите се за по-добро бъдеще, където и да се намират. Още в края на 18-ти век работниците стоманолеяри в Шефилд се обединяват с хилядите, които се обявяват против търговията с роби. Документалният филм на Фелипе Бустос Сиера „Nae Pasaran“ свидетелства, как група от завода на Ролз-Ройс в Ийст Килбрайд единодушно отказва да обслужва двигатели за режима на Пиночет в Чили. Служителите на Националната здравна служба (NHS) в Портсмут по подобен начин отказват да боравят със стоки от Южна Африка по време на апартейда.
Това са особено забележителни примери, но те в никакъв случай не са изолирани епизоди: нека припомним колко активисти свързват своите структури с организации за солидарност, помагат за организирането на демонстрации и редовно сезират депутатите с актуални въпроси от международната политика. Тази традиция на интернационализъм никога не е била без мощни врагове, но през последните години тя несъмнено се сблъсква с особено видими и продължителни нападки, като например все по-неистовата реторика срещу движението за солидарност с Палестина. Същата заплаха представлява и опитът за изграждане на съюз, който да обслужи призива на администрацията на Тръмп за по-милитаризирана Европа.
Призиви за интернационална солидарност за мир и социализъм, които си заслужава да чуем, осмислим и подемем и тук, у нас, не само в навечерието и по повод на тазгодишния първомайски празник.
По материали от сайта Labour Hub
29.05.2025 г.
Автор на публикацията:
