* На 14 ноември т.г. Фондация „Солидарно общество “, заедно с Платформата за леви идеи и политики „НовиВремена“ организираха Дискусионен форум на тема „35 години след 10 ноември – България днес и разговорът за бъдещето“. Засилен интерес сред около четиридесетте участници предизвика темата „Социално-класовата структура на обществото и мерки за социална, икономическа, културна и ценностна кохезия – една друга България е възможна!“
В отговор на този интерес публикуваме уводната част на анализа с горното заглавие на Фондация „Фридрих Еберт“ от рубриката „Дискурс“ на Фондацията от м. септември 2024 година /Linus Westheuser und Thomas Lux; ” Klassenbewusstsein und Wahlentscheidung. Klasse als politischer Kompass?” FES diskurs; September 2024/ с очакването, че актуалният характер на тематиката на изследването ще стимулира желанието за запознаване с цялата публикация, както и желанието за участие в дискусията по посочената тематика на нашия сайт.
Георги Пирински
-
-
-
-
-
-
-
-
- ВъведениеДокументът „Класово съзнание и избор на гласоподавателите“ разглежда връзката между класовото съзнание и политическите предпочитания в Германия. Изследването, проведено от Линус Вестхойзер и Томас Лукс под егидата на фондация „Фридрих Еберт“, проследява как класовите идентичности, интереси и социалният статус влияят на политическия компас на различни социални групи, особено сред работническата класа. В доклада се отбелязва, че по време на избори подкрепата за традиционни партии намалява сред работническата класа, докато крайнодесни партии като „Алтернатива за Германия“ (AfD) печелят влияние.
- Формиране на класовото съзнание като процес на обучение
Тази част разглежда как класовото съзнание се развива като исторически и социологически процес, водещ до сплотяване на колективни интереси и идентичности. Процесът на класово формиране, описан от социолозите, показва как индивидите започват да се възприемат като част от общност с общи интереси и социални условия, което стимулира колективни действия.
- Идентичност, интереси, статус: три измерения на класовото съзнание
Тази част разглежда трите измерения на класовото съзнание:
1.Класова идентичност – усещането за принадлежност към определена социална група, основано на икономическо положение.
2.Класови интереси – осъзнаване на конфликта между интересите на наемния труд и капитала.
3.„Съзнание за долно положение“ – субективното усещане за принадлежност към ниските социални слоеве, често водещо до влошено самочувствие.
- Класово съзнание и политически лагери
Докладът изследва как класовото съзнание влияе върху политическите предпочитания и създава социална основа за различните политически лагери в Германия. Работническата класа, например, се колебае между лявоцентриските партии и крайнодесни групи. Примерите показват, че класовото съзнание може да намали вероятността от подкрепа за десноцентристки партии като ХДС/ХСС и Свободната демократическа партия (FDP), но засилва интереса към крайнодесни партии, особено сред групите с нисък социален статус.
- Ляво и дясно класово съзнание?
Изследването изследва как различните аспекти на класовото съзнание могат да бъдат свързани както с лявата, така и с крайнодясната политическа ориентация. В частност, осъзнаването на класовите интереси води до предпочитания към лявоцентристките партии, докато идентификацията с работническата класа и усещането за по-нисък социален статус водят до увеличена подкрепа за крайнодясни партии като AfD.
- Класовото съзнание на работническата класа: „За себе си“
Тази част анализира дали класовото съзнание остава свързано с обективни социални позиции или е по-скоро идеологически конструкт. Докладът показва, че хората от работническата класа, особено от производствения и обслужващия сектор, изпитват по-силна класова идентичност и осъзнават нуждата от колективни действия в защита на интересите си, но също така и подкрепят крайнодесни партии, когато усещат социално понижение или загуба на статус.
- Заключение: Дясна идентичност, ляв интерес?
В заключението авторите посочват, че класовото съзнание продължава да играе роля в немската политика, но с различни аспекти: работническите интереси водят до подкрепа за леви партии, докато класовата идентичност и усещането за социален статус се свързват с крайнодесни избори. Това поставя въпроса за възможностите на левите партии да възстановят връзката си с работническата класа и да противодействат на влиянието на крайната десница.
https://library.fes.de/pdf-files/a-p-b/21455.pdf
- ВъведениеДокументът „Класово съзнание и избор на гласоподавателите“ разглежда връзката между класовото съзнание и политическите предпочитания в Германия. Изследването, проведено от Линус Вестхойзер и Томас Лукс под егидата на фондация „Фридрих Еберт“, проследява как класовите идентичности, интереси и социалният статус влияят на политическия компас на различни социални групи, особено сред работническата класа. В доклада се отбелязва, че по време на избори подкрепата за традиционни партии намалява сред работническата класа, докато крайнодесни партии като „Алтернатива за Германия“ (AfD) печелят влияние.
-
-
-
-
-
-
-
