Дискусионният форум на Фондация „Солидарно общество“ и Платформа за леви идеи и политики „Нови Времена“ организира на 11-ти юли 2025 г. поредната среща-разговор. Темата на обсъждането беше „Конституцията на Република България и кризата на демокрацията в България днес“. Основание и повод за дискусията стана 34-та годишнина от приемането на 12 юли 1991 г. на Конституцията, както и сериозното изпитание, на което са подложени днес нейните устои и кризисното състояние на демокрацията в България.
Във встъпителното си слово Георги Пирински очерта основната цел на обсъждането – да се проследи и анализира какво е състоянието на Конституцията и конституционализма днес, тъй като съществуват основания за сериозни тревоги, свързани с кризата на демокрацията в България. Важен аспект на дискусията би бил очертаването на възможното поведение на лявото в отговор на тази криза. За Георги Пирински дискусията на тема Конституцията от 1991 г. е малко по-особена, поради личната съпричастност на участващите към каузата, генезиса, духа на основополагащия нормативен документ и неговото присъствие в обществения живот.
Трима бяха основните докладчици по темата.
Проф. Искра Баева направи уточнение, че като историк е писала за създаването на Конституцията, но сега ще подходи към темата от гледна точка на кризата на демокрацията и прилагането на конституционните текстове в практиката. За проф. Баева големият проблем не са конституционните норми, а тяхното прилагане, т.е. това, че записано не се прилага в практиката. Като примери на разминаване между конституционни текстове и практика, проф. Баева посочи загърбването на нормите на социалната държава, макар това да е записано изрично в преамбюла, пренебрегването на пряката демокрация и нейните форми на изразяване като референдумите, неприлагането на конституционните норми в съдебната система, здравеопазването, образованието, въпреки ясно формулираните конституционни текстове. Всичко това поражда неверие в добрите намерения, с които е била създадена новата българска Конституция. Според проф. Баева основна причина за кризата на демократичния модел у нас са политическите партии. В началото на демокрацията те са били изградени на идеологическа основа, след това при въвеждането на държавното финансиране все по-голяма роля играят т.нар. групировки, докато в последните години върви директно купуване на старите партии отвътре.
Политологът Димитър Ганев също счита, че Конституцията не е причина за сегашните проблеми, свързани с кризата на демокрацията в България. Тя, по какъвто и да е начин не е част от тези проблеми. Българската Конституция от 1991 г. от гледна точка на нейните постулати отговаря напълно на всички критерии за демократичност. Тя следва европейската еволюция в конституционализма. През последните 25-30 години тя е реагирала достатъчно добре на всякакави кризи, връхлетели страната ни. Димитър Ганев се спря по-подробно на днешната демократична криза. Според него демокрацията у нас е сериозно огъната. Не е суспендирана, не е счупена, но критичната фаза е напреднала. Един от показателите на този процес е състоянието на партийната система. Рязко е намалял процентът на гласуващите в различните видове избори. Голям процент от неучастващите не виждат свои легитимни представители в политическата надпревара. Налице е взрив на бизнес-партиите. Увеличава се контролирания вот, особено в малките общини, където препитанието на хората зависи изцяло от обществените поръчки, възлагани от съответната община. За Ганев това е мащабна болест, която обхваща 30-35% от общините у нас.
Проф. Емилия Друмева заяви, че новата българска Конституция заслужава похвала – тя е най-значителното постижение в най-новата история на България. С емоционални думи проф. Друмева припомни атмосферата преди 34 години при подписването на Конституцията. С тази Конституция България влиза в Съвета на Европа и в ЕС. Необходими са били съвсем малки корекции при приемането ни в тези две основни европейски организации, т.е. в конституционното пространство България е била готова за европейско членство. За проф. Друмева Конституцията подлежи на промени. Били са направени пет допреди година и половина, но с шестата промяна през 2023 г. Конституцията е била поставена на сериозно изпитание, тъй като поправките са довели до разстройване на началата на парламентаризма и на формата на взаимодействие на конституционно закрепените институции. Проф. Друмева се спря по-подробно на ролята на Конституционния съд, като важно измерение на конституционния ред, подчертавайки, че никога не е имало съмнение в неговата легитимност и че той е стожер на справедливост, включително и при такива въпроси като изборите. Ключова е ролята на Съда при последната шеста промяна на конституцията – някои от предложенията са приети, други (за съдебната система) обявени за противоконституционни, а трета част (застъпването на парламентите, двойното гражданство и служебното правителство) са отклонени и оформени в общо дело, което чака решение. Според проф. Друмева Конституцията трябва да се прилага съгласно основните начала, които са заложени в нея и изрази надежда, че обществото няма да допусне изпразването от съдържание на основния правен документ в държавата.
В последвалата размяна на мнения беше обхванат широк кръг от проблеми.
Доц. Емил Григоров, преподавател по морална философия в университета в Квебек, посочи, че демокрацията е в криза не само в България – същото се отнася и до Канада, държава с установени демократични правила. Три са параметрите на тази криза според Григоров: дискредитацията на самата идея за демокрация, недоверието във функциите на демократичните институции, подмяната на демократичните процедури. Все по-рядко се използва терминът „гражданин“. Заменя се с население, електорат, данъкоплатци. Когато един термин не се използва изчезва и самият обект, гражданинът се превръща в застрашен вид. Умело се манипулира и поддържа липсата на интерес в гражданите към изборите и демократичните процедури, ограничава се достъпа до информация, който би позволил на отделната личност да вземе информирано решение, изчезва постепенно средната класа, която е гръбнакът на демокрацията.
Проф. Васил Проданов подчерта, че кризата на представителната демокрация е глобална. Капитализмът е глобализиран. Глобализацията отслабва възможностите на държавата да бъде социална държава. Проф. Проданов лансира понятието „политикономия на демокрацията“. Той също отбеляза тенденцията за увеличаване на неравенството и спад на възможностите на средната класа. Като важна причина за демократичната криза посочи и бурното технологично развитие, дължащо се на 4-та технологична революция.
Проф. Снежана Начева се обяви срещу използването на прецеденти в конституционализма, които, за съжаление, си пробиват път. Според нея, прецедентите могат да се прилагат само като крайна необходимост. Необходимо е да се повишава политическата грамотност на избирателя и политическата култура на политиците.
Проф. Димитър Денков поиска Конституцията да се изучава в средното образование, учениците да са запознати с държавното устройство и задълженията си по Конституция.
Мариела Митева говори за отчуждението на съдебната власт от изборите – нейните представители не могат да станат депутати, губят интерес да гласуват.
Румен Петков, председател на ПП АБВ, очерта няколко кръга от проблеми: начина на конструиране на местните органи на управление – създаването на бизнес партии, които управляват общините; свободата на медиите, които се превръщат в преки съучастници в отблъскването на гражданите от политическия живот, тъй като не се допускат различни мнения; институционализацията на определени НПО, които пряко участват във формирането на държавната политика с прокарването на интереси, които далеч не съвпадат с националните.
Чавдар Христов, дългогодишен заместник-председател на КНСБ, се обяви за конституционно разширяване на правата на служителите и работниците, за задължително гласуване, тъй като властта произтича от гражданите и изрази несъгласие с прилагането на тълкувателна практика в НС. Според Христов настоящата дискусия трябва да даде старта на широк дебат по състоянието, прилагането и необходимостта от промени в Конституцията. Тесният парламентарен кръг, в който това се прави в момента, не може да доведе до обществено значими промени.
Кратки заключителни изказвания направиха проф. Искра Баева и Георги Пирински.
Проф. Искра Баева отново посочи разминаването между конституционните норми и тяхното прилагане. Тя се спря и на въпроса за меритокрацията, лансиран като изход от десните сили през 2013 г., определяки го като недемократичен.
Георги Пирински направи връзката между социалната държава и демокрацията. Според него, без социална структура демокрацията става поле за благи пожелания. Социалната държава не трябва да бъде обект само на думи, а на реални действия. Георги Пирински припомни запомнящата се емоционална реч на Петър Дертлиев при приемането на конституцията през 1991г., в която лидерът на социал-демократите обявява колко много „труд и зор“ е струвало включването на термина „социална държава“ в конституционния текст. Възниква въпросът за отговорността на политическите партии, които, съгласно Конституцията следва „да съдействат за формирането и и изразяването на политическата воля на гражданите“. Днес подобна задача изобщо липсва в съзнанието и поведението на партиите. Те се превръщат в проекти, целта е да се ангажират твърдите ядра да гласуват. Това поведение е гибелно за демокрацията. Има различни разбирания за социалната държава, в зависимост от характера на съответните политически партии – на християндемократите, на социалдемократите, на други политически формации. Левицата, според Георги Пирински, трябва да пристъпи към социализиране на собствеността, да си постави тази задача. В България даже и през последния месец наблюдаваме пълен триумф на десните разбирания, изразени във виждането, че държавата е лош собственик и частната собственост е неприкосновена. Но даже и в левите среди съществуват две виждания по въпроса: първото, по което вече се е провела дискусия в рамките на настоящия форум, озаглавена „Социалната държава – модел, отговарящ на интересите на работниците?“, обосновава необходимостта от държава в развит социализиращ вид, която да отговори на интересите на работниците, а второто мнение, изразено пак в рамките на дискусия, провела се през 2024 г. по инициатива на проф. Максим Мизов утвърждава, че в капиталистически условия социалната държава е патерица на капитализма, че няма какво да се занимаваме с тази тема, че са необходими фундаментални промени и че терминът е „от лукаваго“.
Георги Пирински приведе цитат от негова статия, публикувана преди дни по повод темата на Дискусионния форум: „ Дълг на социалистите и на всички леви хора днес е да заявят категорична воля за действия по две направления. Едното – за безусловно налагане на практика на всички законови норми на демократичния правов ред, уреден в Основния закон. Другото – да предложат цялостен проект за конституционни промени, рязко засилващи социалните начала в Конституцията. На първо място това засяга регламентирането на правата на собственост, доколкото сегашната уредба не предвижда равнопоставеност на всички форми на собственост, а обявява за неприкосновена само частната.“
Георги Пирински не прие изцяло думите на Чавдар Христов, че в обществото съществува силно изразено желание за дискусия по въпросите на Конституцията, но се позова и на казаното от проф. Емилия Друмева, че е необходима борба за запазване на духа на Конституцията. Според него тази борба е средство за доказване, че българският народ е способен на демократично поведение и мислене. За него, позовавайки се на проф. Баева, процесът, когато вниманието на хората е съсредоточено върху политическите процеси, а не върху икономическите, още не приключил.
Автор на публикацията:
Анна Георгиева
Журналист, списание "Парламенти"
