Предложението за бюджет на ЕС за периода 2028-2034 г. централизира новите „бляскави“ приоритети на Европейската комисия, като същевременно национализира кохезионните, социалните и селскостопанските фондове и подкопава правото на регионите да решават относно тяхното ползване. То проправя пътя към един вид „Игри на глада“ по отношение на приоритетите и рискува да доведе до разделение, отслабена кохезия и загуба на интегриращото лепило на Европа.
Когато през юли председателката на Комисията представи бюджета на ЕС за периода 2028–2034 г., разбрах защо подготовката на това ново предложение за Многогодишна финансова рамка /МФР/ беше обгърнато от толкова дълбока тайна. Всъщност, зад завесата за опростяване и ефективност се появи чудовище под формата на бюджет, който има за цел да погълне кохезионната политика (наред с други неща), като й пречупи гръбнака чрез национализация, централизация и лишаване от финансиране.
Когато прочетох това предложение за МФР, веднага си спомних за „Игрите на глада“ на Сюзан Колинс: бляскав Капитол, който използва „игри“, за да поддържа патологичен ред в империята. Нарекох предложението за МФР „Големият грозен законопроект“ – по аналогия с „Големият красив законопроект“ на президента Доналд Тръмп – защото четенето му ме кара да настръхвам. И наистина, това ново предложение за МФР по всичко личи въвежда в Европейската комисия типичния за Тръмп транзакционен дух.
И така, с прости думи, какво предлага председателката на Комисията на националните лидери на ЕС? Половината от бюджета на Съюза отива към държавите-членки чрез гъвкави национални пакети. В замяна, Комисията запазва контрола върху другата половина, която ще бъде предназначена за големи, бляскави проекти, като например инвестиции в гига-заводи. По същество сделката се свежда до предлагане на пълен контрол на националните правителства върху национализацията, с пълна гъвкавост по отношение на кохезионните, социалните и селскостопанските фондове – приблизително половината от бюджета – за да получи в замяна карт бланш за нов фонд за конкурентоспособност: централизиран, териториално сляп инвестиционен инструмент.
Половината от бюджета на Съюза се разпределя между държавите-членки чрез гъвкави национални пакети. В замяна на това, Комисията запазва контрол над другата половина, която ще бъде предназначена за големи, амбициозни проекти, като например инвестиции в гига-заводи.
ЗАЩО СДЕЛКАТА Е ТОЛКОВА ГРОЗНА?
Като човек от Централна и Източна Европа, изпитвам инстинктивно подозрение, когато централен комитет започне да говори за „петгодишни планове за индустриализация“, наложени отгоре. Живеейки днес в Будапеща съм развила и силна алергия към идеята, че централизацията и национализацията могат да решат всички проблеми.
Разглеждам проекта за МФР като технократичен популизъм. Макар че той посочва реални проблеми, силно съм скептична по отношение на предложеното решение. Комисията заявява, че ще намали броя на програмите на ниво ЕС от 52 на 16, а оперативните програми от над 500 на 28. Как? Като събере всичко в един огромен фонд (т.нар. Европейски фонд за икономическо, социално и териториално сближаване, за благоденствие и сигурност на земеделието, селските райони, рибарството и морското развитие). Един фонд, едно правило. Но това няма да премахне сложността – просто ще я премести. Как Комисията предлага да намали оперативните програми? Чрез национализиране на регионалните програми. Всъщност Комисията пренаписва идеята и духа на „Европа на и с регионите“ – чрез едно бюджетно предложение.
СТАРОТО И НОВОТО
Предложението за МФР разделя приоритетите на ЕС на две категории: първата група включва новите, бляскави приоритети (конкурентоспособност, отбрана, технологии, глобална ЕС и космос); а втората група включва „старите“, скучни приоритети, обременени с всякакви видове дългове (социално, териториално и икономическо сближаване; селско стопанство; миграция; климат и биоразнообразие; справедлив преход и изплащане на заема NextGenerationEU). Предложената МФР централизира първия сак – новите бляскави приоритети – в Брюксел, докато втория сак, пълен с конфликти и задължения, е разделена на национални пакети.
На всеки национален пакет има записано относително голямо число, както и бележка: „Решавайте въпросите с фермерите, хората, граничния контрол, миграцията, градовете и регионите… Само не докарвайте отново тракторите си в Брюксел“. На пръв поглед такъв гъвкав национален пакет може да изглежда примамлив – както когато Билбо е привлечен от „Пръстена на властта“ във „Властелинът на пръстените“ на Дж. Р. Р. Толкин. Но ако погледнете по-внимателно, ще видите, че има и уловка: условия, свързани с „реформи“, вдъхновени от Механизма за възстановяване и устойчивост. Всъщност, виждате контролен механизъм, който дава повече власт на Комисията. Националните правителства получават еднократни суми, но вече не трябва да включват своите региони в споделено управление. Политиката на сближаване – най-демократичният ориентиран по места инструмент на Европа – бива разтворен в един фонд чудовище, в който локалните гласове са заглушени.
СБЛИЖАВАНЕТО КАТО ИНВЕСТИЦИЯ, А НЕ КАТО БЛАГОТВОРИТЕЛНОСТ
Политиката на сближаване е най-важният дългосрочен инвестиционен и стабилизиращ инструмент на ЕС. Тя е на разположение на всички региони и разчита на тяхната ангажираност. Тя гарантира, че независимо къде живеят хората – дали в голям град или на село – регионите и градовете имат възможност да реализират пълния си потенциал
Кохезията не е благотворителност. Тя е инструмент за инвестиции. Чрез споделени стимули тя интегрира европейските приоритети във всеки проект.
Кохезията не е благотворителност. Тя е инструмент за инвестиции. Чрез споделени стимули тя интегрира европейските приоритети във всеки проект. По такъв начин кохезионното финансиране изисква съхраняване на дъждовната вода, енергийно ефективно улично осветление, производство на енергия от възобновяеми източници, достъпност, участие на гражданите, равенство между половете, движението пеша и с велосипеди, както и биологично разнообразие. Така кохезията учи Европа да действа като съюз: тя е школа за европейска интеграция.
ЛОГИКАТА НА „ИГРИТЕ НА ГЛАДА“
Като хвърля всички фондове в една затворена чанта, новото предложение за МФР превръща европейската солидарност в „игри на глада“. Във всеки национален пакет земеделските стопани ще бъдат противопоставяни срещу градовете, миграцията срещу социалните услуги, детската бедност срещу граничния контрол, адаптирането към климатичните промени срещу смекчаването на последиците от тях, жилищното строителство срещу пътищата и биоразнообразието срещу продоволствената сигурност. При ограничени средства, краткосрочните извънредни ситуации винаги ще имат предимство пред дългосрочните инвестиции. Политическата шумотевица ще надделява над стратегическите нужди. А губещите ще бъдат онези с най-тихите гласове. Вместо да изгражда доверие в цяла Европа, предложеният бюджет рискува да подхрани нови негодувания във всяка държава-членка.
СЯНКАТА НА ДРАГИ
Разбира се, официалният мит е докладът на Марио Драги. Той ни казва, че Европа трябва или да стане конкурентоспособна, или да умре. Но парадоксът е, че бюджетът на ЕС всъщност не е европейският бюджет. Той е едва около 1 % от БВП на ЕС – една частица в сравнение с националните бюджети. И все пак, това са единствените пари, които всъщност обединяват Европа. Те са лепилото, трансцеденталният минимум на солидарността. С новото предложение за МФР рискуваме да превърнем това лепило в разтворител.
Може би несъзнателно, Драги е създал хубаво лаканианско противопоставяне: трябва да изберете, но каквото и да изберете, губите. Ако изберете само конкурентоспособност, унищожавате кохезията – но без кохезия няма конкурентоспособна Европа. Ако изберете само кохезия, рискувате неефективност. „Истината“ на ЕС не е в избора на едната страни. ЕС оцелява само като съчетава противоречащи си изисквания. Европа не е слаба, защото е обременена с противоречия. Европа е Европа, защото живее с тях: кохезия и конкурентоспособност, суверенитет и съюзяване, свобода и сигурност.
Източник:
The Progressive Post, брой 29; есен-зима 2025 година; Водеща тема на броя: „Има ли мирът все още шанс? “; стр. 36-38.
https://feps-europe.eu/wp-content/uploads/2025/12/PP29_WEB.pdf
ГП / 07.12.2025 г.
Автор на публикацията:
Ката Тютто
Ката Тютто(родена на 28 февруари 1980 г.) е унгарски политик, икономист и държавен служител. Понастоящем тя заема поста председател на Европейския комитет на регионите, като встъпи в длъжност през февруари 2025 г. Преди това е била заместник-кмет на Будапеща от 2019 до 2024 г.
