Уважаеми другари и другарки членовете на Националния съвет на БСП,
Преди всичко, позволете ми да Ви благодаря, че сте тук. Благодаря Ви за сърцатата работа, за раздаването в една много сложна обстановка. Резултатите от изборите са налице – БСП отпада от Народното събрание с постигнат резултат от 3%. Резултатите са лоши. Те са такива, че аз днес няма да правя анализ секция по секция, община по община, област по област, макар че и той е наложителен и ще бъде извършен, но по-важното днес е отвъд конкретните резултати. Дори там, където сме се представили по-добре, диагнозата е ясна. За нея има непосредствени причини и по-дълбоки такива.
Участието в предишното правителство на БСП повлия на всички социалисти и на всички партии, които участваха в него. Всяка една от тях бе наказана на тези избори. Тръгвайки от по-ниска база първоначално, наказанието за БСП е особено жестоко. Това е нещо, което беше ясно на нашия Конгрес. Следователно, не е достатъчно да бъде казано. Аз признавам и допуснати от мен грешки, които се надявам заедно с Вас да посочим и да отстраним.
Според едни съм отстранил хора, които не е трябвало да бъдат отстранени – да се заложи повече на обединение, отколкото на знаци за скъсване с предишната ситуация. Според други не съм направил достатъчно именно в тази посока. И двете критики имат своите основания и аргументи и не съм аз човекът, който трябва да се произнесе дали са верни или не. При всички случаи, каквато и да е пряката причина, аз ще приема Вашата сентенция. Но мисля, че истината не се състои в нито една от тези критики. Ние опитахме за 8 седмици да обърнем политическата логика на един процес, назряващ в последните години.
Това, което знаехме, че е трудно, се оказа невъзможно. И не само, защото времето не беше достатъчно. Да се мисли през 2026 г., когато всеки активен гражданин участва всекидневно в политическия живот на страната през телефона си и следи всички процеси, че с една кампания, колкото и да е активна, модерна и енергична тя, може да се обърне съществено нагласата на голяма част от обществото е илюзия. Раната беше прекалено дълбока, за да бъде излекувана само с промяната на ръководство в последния момент. Хората не бива и не могат да бъдат подценявани. Някои от тях разпознаха потенциал в тази смяна, други останаха скептични. Но и от двете групи предпочетоха да гласуват така, както бяха предварително решили – за нещо, което ще доведе до край на спиралата от политически избори в България. И то в посока на прекратяването на модел, олицетворяван от партии и техните лидери, с които, за съжаление, влязохме в съдружие. Санкцията не е само за пряко участниците в последното правителство, а за всички политически партии, които не можаха да съставят устойчиво управление в последните 5 години. БСП беше два пъти част от тези неуспешни опити. Тази санкция намери своя отдушник в президента Радев и неговата нова формация. Резултатът от тази гледна точка е закономерен и политически логичен. Истината е, че дори да бяхме прескочили с малко бариерата, ние щяхме да се изправим пред същите въпроси, които аз сега ще поставя пред Вас.
Организационните проблеми не са причината за цялостното състояние – те са следствието. Следствие от екзистенциалния проблем на нашата партия. Тя губи доверие и подкрепа в обществото ни последователно и устойчивост в продължение на 30 години. Погледнато от дистанцията на времето, победите на президентските избори – два пъти Георги Първанов и два пъти Румен Радев – и моментните проблясъци през 1995 г., 2005 г., 2013 г. и 2017 г., не влияят съществено на общата тенденция. БСП остана най-трайно задържалата се на значимо място в обществения живот бивша комунистическа партия в Източна Европа, благодарение на политическо поведение, плод на синтез, сърфиращ върху разнопосочните чувства на българския народ по отношение на периода 1944-1989 г. Стъпвайки върху носталгията, подсилена от разочарованията от 90-те, тя извеждаше и визия занапред, сравнително в крак с европейските тенденции. И този синтез ѝ позволяваше гъвкавост и адаптивност, особено видна в коалиционната политика, а в моменти на разочарования от други партии и проекти, както и от неясни алтернативи, дори водеше до епизодични победи. Но не бива да се заблуждаваме: този синтез между спомени по отминала епоха и желанието да сме в крак с времето, бе заплатен скъпо и прескъпо. Цената бе непрекъснато разминаване в дискурса вътре в партията и посланията, излъчени навън. Създаване на очакването за едно действие и замяната му с друго. С течение на времето политическите и социално-икономическите условия в България се измениха до такава степен, че възможността за синтез се изчерпа и опитите той все пак да бъде постигнат бяха и все още са определяни от мнозинството български граждани като обикновено двуличие. При това, така те се определят и от членовете на нашата собствена партия, заредени с определени очаквания. Т.нар. консервативен завой всъщност изглежда днес като съзнателен или несъзнателен опит да се прекрати синтеза, залагайки на носталгичните нагласи повече, отколкото на въжделенията за адекватност на времето. Обратното – непрекъснатите и непрестанни опити и идеи за ребрандиране демонстрират желание синтезът да бъде продължен с маркетингово покритие. Зад етикета на либерални или социал-либерални пък се поставят онези, заподозрени да търсят просто да се отърсят по някакъв начин от миналото, за да си открият път напред – според някои за партията, според други, за самите тях.
И тъй като никоя от тези линии не се наложи трайно и не се проведе съдържателен разговор, освободен от лични амбиции и неприязън, който да изчисти идейния облик на партията, останахме заключени в синтеза, който спряхме сами да разбираме. Последиците са налице, но днес, когато централната власт е отдалечена по волята на избирателя, може би, ще съумеем да направим това, което отдавна бяхме длъжни – да се изясним със себе си.
Едно нещо е сигурно – не можем да продължим просто така. Няма никакъв смисъл от оставане в положение на агония, просто за да продължим фикцията за смислено съществуване. И не можем да се справим сами, разчитайки на остатъчните сили на най-верните на партията. Длъжни сме да се отворим към обединение с други. Такива, които са имали история с нас, но и такива, които са нямали никаква. Отколешни наши съмишленици, независимо как, кога и по каква причина сме се разделили и независимо от нас възникнали леви организации, групи и личности. Трябва да отправим апел към всички, които се самоопределят като леви – с цел създаването на ново мощно ляво политическо движение, в което БСП да заеме своето достойно място. Историческата ни мисия днес е да започнем този процес, да му съдействаме и по този начин да продължим 135-годишната история на организираното социалистически движение в България. Макар и в нокдаун, БСП е единствената партия да направи това в обозримо бъдеще. Потенциалът на такова движение е ясен, както с оглед на политическата обстановка, така и на влошаваща се социално-икономическа такава. А и с оглед на електоралния календар. В следващите година и половина предстоят два избора – президентски, а по-късно и местни избори.
Как според мен изглежда реализацията на тази цел? Наред и паралелно с организационните ни укрепвания и изчистването на нашия идеен облик е необходимо въпросните леви субекти да бъдат идентифицирани и с тях да се влезе в контакт и разговори за взаимодействие за неговото съдържание и форма. Това може и трябва да се случи още тази година и минава през няколко ключови етапа. Първият е съвсем наскоро – предстоящите чествания за Първи май, където трябва да демонстрираме, че ударът на изборите не е фатален и сме способни на мобилизация. Нека още днес поканим всички леви – без изключения – в това число, неправителствени организации, синдикати, партии, за участие в нашето мероприятие този петък в Борисовата градина в София. Оттам да започне един диалог, който трябва да ни изведе, заедно, до Бузлуджанския събор. Там освен политическия ни митинг следва да проведем знакова среща на това ново движение в основните му контури, като включим всички завърнали се и новодошли в процеса по организация и провеждане на събора. Не трябва да търсим вече просто приобщаване, нито формални коалиционни формули, а съучастие и съвместна дейност. Трето – провеждане на заседание на нашия Конгрес в навечерието на кампанията за президентски избори, на което върховният ни орган да вземе своите решения, с оглед на постигнатото от процеса, който описах.
Така аз виждам пътя. По него бих тръгнал убедено, с вяра и с воля. Но да вървя по него не означава задължително да го водя. Днес трябва да решим и този въпрос – спокойно, дистанцирано и с мисъл само и единствено за това, кое би било най-ефективно и най-добре за нашата партия и за лявото представителство в България. Затова днес ще потърся Вашето доверие, с оглед, ако го получа, да организираме това, което описах. Макар смяната на председател да е от компетентността на Конгреса, ако нямам доверието на Националния съвет, ще се оттегля без излишен драматизъм, защото разбирам, че не е възможно да се проведат наложителните разговори и действия в условия на вътрешно противоборство. Ако не ми гласувате това доверие, можете да бъдете напълно спокойни и уверени, че ще осигуря предаването на ръководството незабавно на временно управление. Ще подпиша генерално пълномощно на избран от Вас временен ръководител и няма да има никакви спънки той или тя да поеме още от понеделник.
Това е, което трябва да бъде направено според мен в следващите седмици, за да може партията ни да мине през този период и да ангажира качествено нова политическа атмосфера в полза на нашите идеи. Няма да е лесно, но съвсем не е невъзможно.
В заключение, ще Ви предложа няколко проекти на решения, които да обсъдим и гласуваме.
Първият проект на решение гласи: Гласува доверие на председателя на Националния съвет на БСП Крум Зарков.
Втори проект на решение: Възлага на Изпълнителното бюро на Националния съвет на БСП да разработи и предложи мерки за политическа и организационна реформа в БСП. Председателят или временният председател да представи мерките на следващото заседание на Националния съвет на БСП.
Трети проект на решение: Възлага на Изпълнителното бюро на Националния съвет на БСП да създаде група с широко участие на социалисти, представители на централните и местни партийни организации, на академичната общност и на гражданското общество за идентифициране на и преодоляване на появилите се в последните десетилетия идеологически противоречия.
Четвърти проект на решение: Общинските съвети на БСП да проведат заседания, на които да изготвят анализ на изминалата кампания за 52-рото Народно събрание, да направят актуализация на числения и качествения състав на своите организации и да предоставят информацията на Националния съвет на БСП. В заседанията на общинските съвети да вземат участие водачите на листи, кандидатите за народни представители и членовете на Изпълнителното бюро на Националния съвет на БСП, отговарящи за съответните области.
Сроковете за изпълнение на тези задачи е до 30 юни за първите три и до 31 май за общинските съвети.
Благодаря Ви за вниманието и се надявам на една ползотворна дискусия!
НАЦИОНАЛНИЯТ СЪВЕТ НА БСП ГЛАСУВА ДОВЕРИЕ НА КРУМ ЗАРКОВ
На провелото се днес заседание на Националния съвет на БСП социалистите гласуваха доверие на председателя на партията Крум Зарков с 95 гласа „за“, 1 „против“ и 1 „въздържал се“.
Пленумът на БСП взе и следните решения:
– Възлага на Изпълнителното бюро на Националния съвет на БСП да разработи и предложи мерки за политическа и организационна реформа в БСП, които да бъдат представени на следващо заседание.
– Възлага на Изпълнителното бюро на Националния съвет на БСП да създаде група с широко участие на социалисти, представители на централните и местни партийни организации, на академичната общност и на гражданското общество за идентифициране и преодоляване на появилите се идеологически противоречия.
– Общинските съвети на БСП да проведат заседания, на които да изготвят анализ на изминалата кампания за 52-рото Народно събрание, да направят актуализация на числения и качествения състав на своите организации и да предоставят информацията на Националния съвет на БСП.
25.04.2026 г.
Автор на публикацията:
