Страх от изпадане: на младите хора, на които е посочено, че са сами като индивидуални конкуренти на глобализираните пазари на труда, им остава само да са несигурни за бъдещето си на пазара на труда.(Irina Kozorog / shutterstock.com)
Крайната десница е на път да постигне драматични успехи на европейските избори този уикенд, измествайки Зелените като трета сила в Европейския парламент. Последиците от това популистите да станат ключовата сила в пленарната зала ще бъдат сериозни: политическата култура на „дисциплиниране и наказване“, на враждебност към чужденците и враждебност към екологичните проблеми ще надделее над програмата за културно многообразие и приобщаване, екологична устойчивост и граждански свободи. Тази прогресивна политическа комбинация доскоро се насърчаваше от широка коалиция от парламентарни сили – от радикалната и умерената левица и Зелените до елементи от дясноцентристката партия.
Какво все пак би могло все още да се противопостави на тази опасна промяна? Надежда може да се потърси в увеличаването на младежкия вот. Избирателната активност сред младите хора бележи ръстове на националните и европейските избори. Наред с това Австрия, Белгия, Германия и Малта разширяват обхвата на правото на глас до 16- и 17-годишните (а Гърция – до 17-годишните). Последното проучване на Евробарометър регистрира доста висок интерес към изборите сред избирателите на възраст под 24 години, като повечето от тях (63%) заявяват, че ще гласуват, а преобладаващото мнозинство (86%) са съгласни, че гласуването е важно за запазване на демокрацията.
Младите хора, на които им предстои дълъг живот, имат най-голям дял в бъдещето; те също така са склонни да мислят мащабно и да действат смело – или поне това се очаква от тях. Fridays For Future, международното движение за климата, ръководено от младежи, бе инициирано през 2018 г. от ученичка в Стокхолм с плакат. Предходната година френски гимназисти излязоха на улицата по време на президентските избори, за да поискат бъдеще отвъд предлаганата полярност: Ni Marine, ni Macron; ni patrie, ni patron. А сега студентите от университетите водят международните протести срещу безразборното избиване на цивилни в Газа, като се противопоставят на полицейското насилие, политическите репресии и сплашването от страна на бизнеса със заплахи за отказ за наемане на работа.
Неправдоподобен сценарий
Сценарият обаче за „нежна революция“ на младите хора, която да блокира възхода на крайната десница в избирателните урни, е малко вероятен – както сочат и други данни. Проучванията на общественото мнение в западните демокрации многократно показват, че младите хора се чувстват по-нещастни от по-възрастните поколения и по-често изпитват съмнения в предимствата на демокрацията; те също така все по-често гласуват за реакционната десница.
В Белгия, Германия, Финландия, Франция и Португалия по-младите избиратели, особено мъжете, подкрепят крайно десни партии, като броят им често надхвърля този на по-възрастните. В тези страни левите зелени партии, които в близкото минало в огромна степен са получавали гласовете на младите, губят позиции. Вероятно най-забележителна е популярността на крайната десница сред френската младеж: в проучване на Ifop през април 32 % от младежите на възраст между 18 и 25 години заявиха, че възнамеряват да гласуват за Национален сбор, без разлика между жени и мъже.
Подобна промяна се наблюдава и в Съединените щати. Данни от проучвания по-рано тази година разкриха, че бившият президент Доналд Тръмп печели подкрепа сред младите избиратели, което е забележителен обрат в установената тенденция младите хора в САЩ да подкрепят Демократическата партия. „Мълчаливото мнозинство“ от млади хора – тези, които не участват в шествията за климата и антивоенните шествия – изглежда се ръководи от същите тревоги, които държат възрастните будни нощем: загриженост за издръжката на живота и особено за достъпни жилища.
Евробарометър посочва, че бедността, социалното изключване и общественото здраве са основните проблеми, които тревожат избирателите в Европа, следвани от състоянието на икономиката и пазара на труда, както и от отбраната и сигурността на ЕС. И все пак загадката остава: Европа е залята от социално недоволство, но гневът на масите подхранва крайнодесен бунт. Левицата не успява да овладее това недоволство, въпреки че характерните за нея проблеми – бедността и безработицата – сега са по-значими за избирателите, отколкото флагманът на крайната десница – „имиграцията“.
Икономическа несигурност
Стана обичайно да се твърди, че крайно десният популизъм е нараснал поради обедняването, причинено от финансовия срив през 2008 г. Гневът на масите се обяснява и с нарастващото неравенство. Възходът на антисистемните, популистки партии обаче започна през 90-те години на ХХ век – десетилетие на безпрецедентно благосъстояние, стабилен икономически растеж и ниска безработица. Но тогава в живота ни навлезе ново явление – икономическата несигурност, особено страхът от загуба на работа.
Към края на 20-ти век националната „конкурентоспособност“ на глобално интегрирания пазар се превърна в политически приоритет. Правителствата по целия идеологически спектър започнаха да съкращават социалните разходи и да намаляват сигурността по отношение на заетостта, за да подпомогнат предприятията да станат „по-пъргави“. Тази несигурност засегна не само неквалифицираните работници на несигурни и зле платени работни места, но и добре платените специалисти, които се оказаха принудени да работят по-дълго време и да се справят с все по-големи отговорности, тъй като броят на служителите биваше съкращаван до минимум, за да се намаляват режийните разходи. Стресът и прегарянето на работното място се увеличават в продължиение на повече от десетилетие и сега са рекордно високи според годишния доклад на Gallup за 2023 г., обхващащ 116 държави.
Страдаме от епидемия на несигурност, чийто синдром – усещането за неспособност за справяне – се споделя от богати и бедни, млади и стари, мъже и жени. Ако старите хора живеят в страх от загуба на работа, то младите се страхуват, че никога няма да си намерят работа, независимо колко магистърски степени и неплатени стажове блестят в биографията им.
Преобладаващата тревога на мнозинството, на „99-те процента“, е несигурността: те се чувстват уязвими в политическо, икономическо, културно и физическо отношение. Именно този широк спектър на уязвимост крайната десница използва така майсторски с типичната си политическа формула за увеличаване на социалната защита (но с изключване на културните, религиозните или географските „аутсайдери“), ниско данъчно облагане и „законност и ред“.
В търсене на сигурност
Но защо левицата не успява да насочи гнева на масите към съзидателен бунт в името на по-добър живот за всички? Несигурността предизвиква стремеж към безопасност и по този начин подхранва консервативен страх от промяна или, още по-лошо, реакционен копнеж по автократични преки пътища към стабилност.
Прекариатът разрушава предходни вътрешногрупови солидарности, тъй като сега всеки се стреми да спаси собствената си кожа. Заможните изоставят бедните, а работническата класа отново се обръща срещу нарочените имигранти, страхувайки се от загуба на работа. Членовете на различни малцинства се борят за статута на жертва, тъй като с упадъка на социалната държава това е единственият очевиден начин за социална защита, а управляващите елити черпят власт от покровителството, което могат да предоставят избирателно.
Може би най-лошото е, че икономическата несигурност е политически обезсилваща: тя насочва всичките ни усилия към намиране и стабилизиране на източниците на доходи, като не ни оставя нито време, нито енергия за по-големи битки за това, какъв живот искаме да живеем. Токсичната комбинация от гняв и интроспекция, която преследва младите, е закодирана дори в развитието на популярната музика. В неотдавнашна статия в Nature австрийски и германски учени отбелязват, че през последните пет десетилетия текстовете на песните са станали все по-озлобени и по-интровертно самовглъбени.
Докато подготвят революцията от 60-те години на миналия век, някои американски студенти издават манифест, известен като Декларацията от Порт Хюрън на Студентите за демократично общество. Първото изречение на този документ от 1962 г. гласи: „Ние сме хора от това поколение, отгледани в поне скромен комфорт, настанени сега в университетите, гледащи с тревога света, който наследяваме“.
Ако искаме хората, както възрастните, така и младите, отново да мислят мащабно, да приемат жертвите, които са необходими в името на една по-здрава планета и по-мирен свят, трябва да им се предложи известна икономическа стабилност – а не неправдоподобни обещания за равенство в благосъстоянието, които системните партии неизменно обещават. Икономическата стабилност не е бляскава ценност. Но без стабилна почва не можем да стъпваме високо изправени и да посягаме към небето.
Както гласи една българска поговорка: „Гладна кокошка просо сънува“. Просо, не сини небеса.
*Албена Азманова (A.Azmanova@kent.ac.uk) е професор по политически и социални науки в Brussels School of International Studies към университета в Кент. Най-новата й книга е Capitalism on Edge: How Fighting Precarity can Achieve Radical Change without Crisis or Utopia (Columbia University Press).
5 юни 2024 г.
От сайта СОЦИАЛНА ЕВРОПА https://www.socialeurope.eu/will-the-young-save-europe-from-the-rise-of-the-far-right
Превод с DeepL
ГП/ 05.06.2024 г.
Автор на публикацията:
