На тази тема бе посветена поредната дискусия, организирана от Фондация „Солидарно общество“ и Платформата за леви идеи и политики „НовиВремена“, състояла се на 28 ноември т.г. в Националния студентски дом в София.
Встъпително изложение по темата направи д-р Мариян Карагьозов от Института по балканистика на БАН. В него той сподели:
След Първата и Втората световни войни, понякога наричани „граждански войни на западната цивилизация“, ерата на глобална доминация на европейските сили приключва. След 1945 г. се оформя двуполюсен свят с водещи страни Съединените американски щати и Съветският съюз. Вашингтон е най-голямата световна икономика, най-голям кредитор и страната с възможности да осигури кредити за следвоенното възстановяване. СССР излиза с нараснал престиж заради водещата роля в победата над нацистка Германия и с разширено влияние в Източна Европа и по света.
След края на Студената война настъпва т. нар. „еднополюсен момент“ на неоспоримо военно, политическо и икономическо влияние на САЩ. Той започва с войната срещу Ирак през 1991 г., достига своята кулминация с войната срещу Югославия без санкция на Съвета за сигурност на ООН през 1999 г. Структурните условия за американския еднополюсен момент през 90-те години включват слабостта на Русия; отсъствието на сериозно предизвикателство от страна на нововъзникващи или азиатски сили; фактът, че ЕС, формиран след Договора от Маастрихт, все още е в процес на изграждане на институциите си и не се е утвърдил като глобален играч.
Еднополюсният момент на САЩ започва да залязва след още една нелегитимна война – срещу Ирак през 2003 г. – глобалната финансова криза през 2008 г.
След като по време на кризата се практикува социализъм за богатите и строги икономии за бедните – спасяване на банки с многомилиардни заеми, докато обикновени хора губят домовете си – рухва един фундаментален мит – „Работете здраво и ще успеете!“ В глобален план кризата довежда и до нарастване на дела на развиващите се, а не на развитите икономики в световното стопанство. Китай става най-големият световен износител и неговият държавно контролиран модел се превръща в конкурент на неолибералния т. нар. „Вашингтонски консенсус“. Появяват се и алтернативни на западните политически обединения (БРИКС) и финансови институции (Азиатската банка за инфраструктурни инвестиции и Новата банка за развитие на БРИКС). Активното участие на Русия в алтернативни на западните политически обединения е и резултат от започналото охлаждане на отношенията между Запада и Москва поради продължаващото разширяване на НАТО на Изток и войната в Грузия през 2008 г.
Акцентът на американските администрации от Барак Обама насам върху сдържането на Китай („обръщане към Азия“) и паралелното влошаване на отношенията между западните страни и Русия, особено след анексията на Крим през 2014 г. водят до сближаване между Москва и Пекин. Всичко това означава, че на структурно ниво изчезват условията за съществуващата до момента безусловна доминация на САЩ и водят до въпроса какъв е светът, в който живеем.
Според оценката на известния американски специалист Джоузеф Най, светът днес наподобява шах с три нива. На първото ниво, военната мощ, светът все още е до голяма степен еднополярен, т.е. доминиран от САЩ. Второто ниво е икономическото, на което светът е многополюсен. На третото ниво, транснационални взаимодействия, мощта е хаотично разпръсната между транснационални корпорации, глобални социални движения и други.
Руският експерт Иван Тимофеев утвърждава, че различните елементи на порядъка – военната, икономическата, финансовата, технологичната сфера – се формират по-бързо от други, поради което имаме асинхронна динамика, а оттам – асинхронна многополярност.
САЩ запазват огромен превес във военните разходи (около 40 на сто от световните), разполагат с флот от самолетоносачи и мрежа от военни бази в над 120 страни – предимства, с които никой техен конкурент не може да се похвали. Същевременно, американският долар е световната резервна валута и САЩ разполагат с мощна система от съюзи. Едновременно Вашингтон е изправен пред невиждани нива на публичен дълг и търговски дефицити.
Китай се очертава като водещ конкурент на Съединените щати. Страната предлага няколко глобални инициативи – икономическата и инфраструктурна „Един пояс, един път“, Инициативата за глобално развитие (2021 г.), Инициативата за глобална сигурност (2022 г.) и Инициативата за глобални цивилизации (2023 г.), които намират добър прием сред развиващите се страни. Пекин е водещ търговски партньор за 120 страни по света.
В своя годишен доклад Мюнхенската конференция по сигурността отбелязва, че не е необходимо дадена страна да бъде „велика сила“ във всички категории на силата, за да бъде смятана за „полюс“, което значително разширява броя на възможните „полюси“ в системата. Дифузията на мощта в системата означава, че полюсите понастоящем имат по-малко влияние, отколкото в миналото.
Това води и до друго важно следствие – нараства ролята на ключови средни сили и регионални държави. Техните отношения с хегемона САЩ и основната изгряваща сила Китай могат да променят баланса между двете.
Известният теоретик на съвременните международни отношения проф. Амитав Ачария смята, че съвременният свят е комбинация от няколко елемента – американска мощ, влияние на нововъзникващите сили и пъзел от различни регионални порядъци. Макар и светът да не е еднополюсен, Съединените щати запазват важна роля. Нововъзникващите сили също не са доминиращи в света по две причини – недостатъчните им материални ресурси и различните им политически интереси и визии. На трето място, глобалната структура се изглажда от сложен пъзел от взаимодействащи си регионални порядъци, в които водещи са регионални и средни сили
Модератор бе д-р Александър Димитров от УНСС. Активно участие със свои виждания по темата взеха чл.-кор. проф. Васил Проданов, Атанас Папаризов, Георги Пирински, Любомир Кючуков, проф. Искра Баева, Евгени Кирилов, Бисер Банчев (от Института по балканистика на БАН), Николай Шопов и др. В хода на дискусията бяха засегнати следните главни въпроси.
В какъв свят живеем? Бе изразено виждането, че едновременно се изявяват центрове и процеси на еднополюсно, двуполюсно и многополюсно въздействие по различни линии – военно-стратегическо превъзходство, биполярно икономическо съперничество и взаимозависимост в съчетание с различни многополярни конфигурации и нарастваща роля на регионалните сили. Съответно силата на влияние на полюсите от различните нива и естество е осезаемо по-слаба в сравнение с предходните етапи на еднополюсен или двуполюсен свят от времето след Втората световна война.
Бе изразено мнението, че от една година всъщност живеем в света на президента на САЩ Доналд Тръмп, който еднозначно отхвърля всякакви досегашни многостранни правила и поддържащи ги организации, като отрича самите практики и на многостранна, и на двустранна дипломация. Вместо тях американският президент налага така наречения транзакционен подход, който може да бъде определен като търгашески.
Според друго виждане, сега живеем в условията на световен безпорядък, наподобяващ развитията от периода между двете световни войни от миналото столетие.
Как да си обясняваме структурите и процесите в съвременния свят? Бе посочено, че съществуват два подхода: единият – екстраполация на досегашните структури и тенденции като предвиждания за очаквани бъдещи развития; другият – концептуалният, търсещ обяснения и прогнози въз основа на определени теоретични разбирания, като това за света-система, теорията за дългите вълни на Кондратиев, както и на техни производни концептуални конструкции. Според споделящите този втори подход именно той предлага ключ към обосновани предвиждания за мегапроцесите, определящи състоянието и развитието на съвременния свят.
Какви са в тази светлина доминиращите процеси в днешния свят? Бе изразено мнението, че става дума не за циклична, а напротив – за системна криза на капитализма, от която възникват два фундаментални проблема. Единият е застрашителният процес на дехуманизация на съвременното общество не просто като отделни прояви на отчужденост и агресия, а като всеобхватно изтласкване на идейното начало като същностна характеристика на човешкото самосъзнание, на подмяната му с императива на печалбата. Другият – ако така развиващата се глобализация е обективен процес, то тогава как да се генерира глобален свят, в който съществуват правила и възможност за управление на процесите на глобално ниво?
Как се съотнасят на практика помежду си различните полюси? При липсата на един доминиращ полюс се наблюдават както подходи за търсене на взаимно приемливи баланси, така и фокусни точки на изострени конфликти и сблъсък, като тези в Украйна, Близкия изток, около Тайван, както и други. В тази връзка бе споменат и регионът на Черно море като потенциалното поле на предстоящ остър сблъсък на интереси и политики между Руската федерация, САЩ и НАТО (стремящи се по същество да изградят нова желязна завеса – един вид „стена“ през морето) с прякото участие със свои интереси както на Китай, така и на Европейския съюз, при това с осезаемото влияние на Турция. Що се отнася до ЕС бе отбелязано, че наскоро от Европейската комисия е представено предложение за стратегически подход на Съюза към региона. Бе споменато също, че България има пряк интерес да предложи изпреварваща инициатива за избягване на разрастваща се конфронтация и за градивно развитие на взаимоотношенията между прилежащите черноморски държави във взаимодействие с водещите глобални сили.
Каква е ролята на лявото в съвременния свят? Няколко изказващи се подчертаха липсата на лява алтернатива за развитието на глобалните процеси, в това число и липсата на възможност преразпределителната роля на социалната държава да бъде реализирана и на наднационално ниво. Бе посочено, че с краха на държавния социализъм светът е бил лишен от подобна алтернатива, че няма глобален ляв проект. Бе направен и изводът, че живеем в условията еднозначно властваща голяма дясна революция.
Същевременно бе споделена и такава мисъл, че светът се характеризира от съчетанието между китайски комунизъм и глобален капитализъм, което само по себе си говори за наличието на ляво, при това достатъчно мощно начало в света. Други прояви, свидетелстващи за такова начало в различни разновидности са движенията и формациите на демократичния социализъм в глобалните центрове на капитализма. Ето защо е твърде едностранчиво да се твърди, че лявото е без шанс за силна изява в съвременните реалности.
Дискусията, продължила повече от два часа, завърши с констатацията, че тя е породила редица нови въпроси и теми, заслужаващи по-нататъшно сериозно обсъждане, което даде основание за заключението, че се е оказала продуктивна.
ГП/30.10.2025 г.
Автор на публикацията:
