Благодаря за възможността да споделя своите размисли по темата за уроците на 10 ноември и моралът на прехода, която ни е събрала днес.
Първият въпрос, който поставя днешната дискусия, е как преходът промени ценностите в обществото и доверието между хората. Истината е, че преходът не беше просто политическа промяна – той беше дълбока ценностна трансформация. В рамките на едно поколение обществото премина от колективистична логика към индивидуализъм, от стабилни, макар и ограничени социални ориентири, към конкуриращи се морални модели. Пазарната свобода внесе нови възможности, но и нови неравенства, а институционалните кризи ерозираха доверието – както в държавата, така и между самите нас. В резултат: социалният капитал отслабна, фрагментацията се задълбочи, а усещането за „всеки сам за себе си“ започна да доминира. Много хора преживяха прехода като разпад на общностите, а не като отваряне на хоризонти.
Вторият въпрос е кой допринесе за отчуждението и агресията в обществото. Отговорът е многопластов. Политическият процес често заменяше диалога с поляризация, а конкуренцията за власт се превърна в крайна конфронтация. Икономическите и социалните елити също носеха своя дял – когато успехът е възприеман като резултат от привилегии, а не от заслуги, обществото неизбежно се дистанцира. Медиите, включително новите дигитални платформи, не само отразяваха тези процеси – те ги усилваха. Сензационният тон, езикът на разделението и бързото разпространение на дезинформация създадоха среда, в която недоверието се самовъзпроизвежда. Всички тези фактори взаимно се подсилваха и доведоха до култура на скептицизъм, социална умора и дори агресия.
Третият въпрос – как левите партии могат да възстановят своя морален облик и влияние – също е част от голямата картина. Левицата исторически носи идеята за социална справедливост, солидарност и защита на слабите. Но през годините необходимостта от обновяване стана очевидна. Възстановяването на моралния авторитет минава през ясно разграничаване от модели на задкулисие, през подмладяване на политическата култура, през конкретни и реалистични политики за намаляване на неравенствата, за достоен труд и за социална защита. Левите партии могат да възвърнат влиянието си, ако предложат надеждни решения на моралната криза, която преживява не само обществото, но и самата политика – чрез прозрачност, нов тип лидерство, работа на терен и чрез силен ангажимент към общностите.
Урокът, който можем да извлечем от 10 ноември и последвалите години, е, че преходът не е завършен, докато хората не се почувстват защитени, уважавани и включени. Доверието не се възстановява с декларации, а с ежедневни действия; моралът в политиката не се връща с лозунги, а с личен пример. Затова е важно днешните разговори да не останат само в рамките на една дата от календара. Те трябва да продължат като общо усилие за ясни цели: по-силни институции, по-справедливо общество и култура, която поставя човека в центъра.
Да продължим дискусията заедно!
Автор на публикацията:
проф. д-р Мариела Модева
Директор на Института за изследване и развитие на лидерството в информационната среда, Университет по библиотекознание и информационни технологии. Председател на Общото събрание на Факултета по библиотекознание и културно наследство. Член на НК на ИКОМОС. Член на Международния научен комитет за културен туризъм на ИКОМОС
