През 2025-а се навърши едно столетие от гибелта на хиляди български поети, писатели, журналисти, редактори, издатели, юристи, учители, леви интелектуалци и народни представители, погубени в черните нощи на „белия терор“ – един „кървав стълб от бляскави имена“, който „ужасява поколенията“. Сред тях е и големият български публицист Йосиф Хербст, основател и първи председател на Съюза на българските журналисти.
Йосиф Яков Хербст е роден на 20 ноември 1875 г. в Одрин. Той учи във Френския колеж в София и в Софийската мъжка гимназия, а през 1893 г. завършва софийското Военно училище. През 1898 г. Хербст е назначен на работа във в. „Военни известия“ – издание на учебното бюро към Военното министерство. По собствено желание напуска военната служба още същата година и се посвещава изцяло на журналистиката, като през годините работи в различни вестници и списания.
През 1900 г. започва работа във в. „Вестник“, а от 1901 г. е негов отговорен редактор. През 1903 г. става редактор и издател на в. „Свободна трибуна“, както и редактор от 1903 до 1907 г. във в. „Дневник“. През 1908 г. той, заедно с проф. Александър Балабанов, редактира в. „Време“.
За свободни хора може и бива да пише свободен човек. Независимостта за мен не е някакъв спорт, тя е публицистично оръжие за постигане на по-висши общественополезни цели. Йосиф Хербст
През 1902 г., заедно с Иван Вазов, Михалаки Георгиев, Спиридон Бобчев, Стефан Ватев, Емануил Спространов и др., Хербст е сред основателите на „Дружеството на българските писатели и публицисти“, чийто устав е утвърден със заповед от 1 април 1903 г. Той е първият председател на Дружеството на столичните журналисти (1907–1908), като по време на неговото председателство дружеството предлага 1 ноември да се отбелязва като Празник на българската журналистика.
На 17 септември 1912 г., при обявяването на Балканската война (1912–1913), Хербст е мобилизиран като командир на 16-а рота от 37-и пехотен полк и участва в битките при Келиолу и Чаталджа в Турция. Взема участие и в Междусъюзническата война (1913), където е тежко ранен. Той е носител на орден „За храброст”.
От 1908 до 1911 г. и от 1913 до 1918 г. Йосиф Хербст е директор на Дирекция на печата към Министерството на външните работи и изповеданията (дн. Българска телеграфна агенция – БТА). След като поема поста, Хербст влага своя журналистически опит за разнообразяване съдържанието на бюлетините и разширяване на мрежата от чуждестранни кореспонденти. Под негово ръководство бюлетините обхващат над 80 столици и големи градове, от които агенцията получава телеграми за международните събития. Най-силни са връзките с Цариград, Петербург, Виена, Прага, Лондон и Берлин. Тонът е обективен, а Хербст налага разбирането, че за всяко събитие или твърдение трябва да се използват повече от един източник. Информацията за военните действия да отразява положението и на двете страни.
През 1922 г. Александър Балабанов и Елин Пелин създават в. „Развигор“ – първия литературен вестник не само в България, но и в Европа. Йосиф Хербст е сред неговите автори.
За да окачествя „чистоплътността“ на един вестник, трябват ми данни за ония събития, които премълчава, а не за ония, които описва. Има премълчаване, което наистина е рицарски подвиг, а пък има и премълчаване, което е адска подлост.
Йосиф Хербст
След септемврийските събития от 1923 г. Хербст открито се противопоставя на полицейския произвол и репресиите на правителството. Между 1923 и 1925 г., в продължение на година и половина, той издава списание „Вик за свободни хора“ и вестниците „А.Б.В.“, „Ек утринен“, „Ек вечерен“ и „Днес“. Всички издания имат една основна цел – борба с антидемократичния режим и защита на народа.
Той е автор на публицистичната книга „Вчера, днес и утре“ (1923). В нея пише: „Ти си непоправим! – ми казваше един близък, сроден човек и напълно ме разбра, когато му отвърнах: „Всеки ден коленопреклонно, с наведена глава и смиреномудрено благодаря на моя Бог за този мой недостатък. Ако не бях непоправим, отдавна щяха да ми „поправят“ характера и да го сломят“.
Хербст работи и като кореспондент на австрийски, английски, немски и румънски издания. Занимава се и с преводаческа дейност – превежда художествена литература от руски, немски, френски, английски и други езици, както и статии и коментари от руския, немския, австро-унгарския, френския и английския печат.
През февруари 1925 г. Хербст става неволен свидетел на изхвърлянето на трупа на Вълчо Иванов, убит от група офицери начело с кап. Кочо Стоянов. На следващия ден описва видяното във вестниците. На 16 април 1925 г. Йосиф Хербст е арестуван и впоследствие е обявен за безследно изчезнал.
За да отбележи 150 години от рождението и 100 години от гибелта на безсмъртния Йосиф Хербст, Съюзът на българските журналисти организира конференция на 10 декември т.г., сряда, от 11.00 ч. в клуба на СБЖ, ул. „Граф Игнатиев“ №4. За живота, делото и заветите му, които той ни остави ще говорят изявени български журналисти, преподаватели от Факултета по журналистика и масова комуникации(ФЖМК), историци и общественици.
Заповядайте.
По материали от сайта на Съюза на българските журналисти
