Уважаеми читатели,
Днес, 28 май 2025 г., вестник „Дума“ и Платформа „НовиВремена“ представят на Вашето внимание първата публикация в новата рубрика на вестника „ДИСКУСИОНЕН ФОРУМ“, която вестник „Дума“ ще поддържа съвместно с Фондация „Солидарно общество“ и Платформата за леви идеи и политики „НовиВремена“.
Първата публикация е на тема „Нужна ли ни е сега програмна дискусия?“ и в нея са включени текстове, отразяващи позиции, споделени по време на обсъждането по същата тема, проведено на 21 май в организирания от Фондацията и Платформата постоянно действащ формат със същото име – „ДИСКУСИОНЕН ФОРУМ“.
От началото на 2025 година във форума, с участието на изследователи и преподаватели, публицисти и журналисти, общественици и политици, бяха обсъдени теми като: „След 51-я конгрес: БСП накъде?“, „Демократичният социализъм – илюзия или императив?“, „Националната кръгла маса от 1990 година – градивна институция или политически цирк?“. Много от изнесените на тях доклади и направените изказвания са публикувани в рубриките на сайта „НовиВремена“ (www.NoviVremena.com).
Статията на Георги Пирински „Нужна ли ни е сега програмна дискусия?“ (https://novivremena.com/nujna-li-ni-e-sega-programna-diskusiya/) бе публикувана предварително в сайта и бе в основата на дискусията на 21 май. След встъплението на Георги Пирински в обсъждането взеха участие чл.кор. Васил Проданов, Владимир Гюров, д-р Юрий Борисов, проф. д-р Светла Тошкова, Велислава Дърева, проф. д-р Димитър Денков, Атанас Папаризов, доц. Наталия Киселова, Венелин Михайлов, д-р Боян Балев, д-р Валери Жаблянов и др.
Поставяме началото на „ДИСКУСИОНЕН ФОРУМ“ с очакването, че той ще се превърне в място за разгръщането на много необходимото днес на БСП и на партиите в Обединена левица свободно и задълбочено обсъждане на възлови за тяхното настояще и бъдеще идеологически и политически проблеми.
НУЖНА ЛИ НИ Е СЕГА ПРОГРАМНА ДИСКУСИЯ?
ГОЛЕМИЯТ ПРОБЛЕМ Е РАЗРУШЕНАТА СОЛИДАРНОСТ В ОБЩЕСТВОТО
Георги Пирински
В ръководните кръгове на БСП понастоящем очевидно надделява мнението, че сега е нужна не програмна дискусия, а практически мерки по конкретни управленски въпроси; явно се приема за нормално, че вече трети месец след 51-ия конгрес партията остава без програмно обоснована резолюция за актуалния политически курс на БСП.
Само че такъв избор – практически мерки вместо програмно развитие – е повече от несъстоятелен, тъй като двете са неразривно свързани. Тази истина намира потвърждение днес в светлината на ключовите въпроси, пред които се изправяме през настоящата 2025 година. Нека откроим само три от основните, които изискват именно програмно осмисляне.
Първо, каква е политическата оценка на БСП за съвременното състояние на страната?
След стоте дни на правителството ръководството на партията отчете процеси на стабилизация, в т.ч. и благодарение и на действията на БСП по важни въпроси на доходите и енергетиката. Но такава частична оценка далеч не отразява кризисното състояние на обществото, белязано от отчуждение и апатия, съчетани с гняв и агресия, особено характерни за немалка част от младото поколение.
Именно БСП е длъжна въз основа на своята програма да посочи, че същинският проблем са разрушените връзки на солидарност в обществото в резултат на всевластието на парите, „свободния“ пазар и последиците от безогледната приватизация, формирали драстични разломи между малцина свръхбогати и огромното мнозинство с недостигащи за пълноценен живот доходи. Такава оценка е нужна не като самоцел, а напротив – като отправно начало за формулиране на политическия курс на партията днес.
Първият постулат на такъв курс следва да стане повелята „пазарна икономика – да; пазарно общество – не“! така, както
За реална стабилизация, както и за траен прогрес е необходим курс за постепенно връщане на гражданите към активно участие в политическия живот като решаващо условие за личното им благополучие и за просперитета на страната. Само на тази основа може да се гради нужното доверие към институции и платформи, които са недвусмислен израз на свободната воля на българските граждани в условията на реално функционираща демокрация.
Впрочем, каквито и да са критиките и интерпретациите на предложението на президента Радев за провеждането на референдум дали България да се присъедини към еврозоната от 1 януари 2026 година, тази инициатива обективно представлява първа реална стъпка в полза на ангажирането на гражданите в демократичен процес на вземане на решение по въпрос от непосредствена важност за техния личен живот и за непосредствената перспектива пред страната.
Второ. Паралелно с оценката за процесите в страната, пред партията възниква необходимостта да формулира виждането си по въпроса какво съдържание придобива идеята за социализма в новата ера на дигитализация и изкуствения интелект?
В ход е особено интензивна дискусия, усъвършенстването и прилагането на версиите ИИ да е подчинено не на частните интереси за максимизиране на капиталистическите свръхпечалби, а напротив – внедряването им да е подчинено преди всичко на интересите на обществото за създаване на перспективни работни места и култивиране на хуманизирана публична среда. За отбелязване е, че по това съдбовно предизвикателство на нашето време току-що избрания папа Лъв ХIV още в първото си послание категорично се изказа в защита на правата на труда, в т.ч. и на синдикалните организации.
Съвременните мутации на капитализма, поради разрушителните последици от тях за обществото и природата, все по-настойчиво поставят на дневен ред въпроса за самото съществуване на системата, както и за възможните алтернативи. През годините към съществителното социализъм бяха добавяни широк набор прилагателни – държавен, реален или авторитарен, пазарен или тоталитарен, а периодично – и модерен. Но нека си припомним отговора на Димитър Благоев на въпроса „що е социализъм и какво искат социалистите?“ в неговото класическо произведение от септември 1891 година, непосредствено след Бузлуджанския конгрес: „/т/ова е голямо питане, но ще се помъчим да отговорим колкото се може по-ясно. Думата социализъм произлиза от глагола социализирам. А тая дума на български ще рече: правя нещо си да е обществено.“
Каква следва да е по-конкретно днешната представа за социализма в новите реалности на съвременния дигитализиран свят с все по-широко приложение на изкуствения интелект? От една публикация от 2 май т.г. на нашия сайт със заглавие „Модерният социализъм през призмата на изкуствения интелект“ личи, че ИИ се е оказал неспособен да отиде отвъд модела на класическата социална демокрация. Затова е необходимо далеч по-задълбоченото идейно-програмно изследване на съвременната интерпретация на социалистическата идея като всеобхватен процес на обобществяване, на социализация на основни сфери на икономическия и обществения живот.
Което, трето, отвежда към прякото предизвикателство пред партията днес, а именно, как да успее БСП да възстанови мястото и ролята си на водеща политическа сила?
Решаващото условие е БСП да осъзнае изначалната причина за съществуването си – последователната защита на жизнените интереси на всички социалните класи, чийто труд е обект на експлоатация в частнокапиталистически интерес, като на дело доказва тази си роля чрез убедителни действия.
Такова действие е налагането на колективното трудово договаряне на заплати и условя на труд не само в държавните, но и във всички частни фирми като реална практика. Също така от принципно значение e и активната защита и подкрепа на партията в полза на кооперативното движение като действена колективна система за организация на свободния труд на заетите в дадена сфера. БСП е длъжна категорично да се ангажира и с въвеждането на прогресивно облагане на доходите и имуществата, както и на европейските норми за бюджетните разходи като дял от БВП.
Безотговорна самозаблуда е да се смята, че БСП може да постигне обрат в доверието към нея по пътя на съучастие в управление, подвластно на тандема ГЕРБ-СДС – ДПС-НН, независимо от едни или други социално-ориентирани придобивки. Правителствената програма за периода до 2029 година никак не предполага преориентация на страната в полза на една реално осъществима демократична социалистическа перспектива. Затова особено важно става да се подеме сериозна дискусия в средите на партията и на левицата като цяло за програмните ориентири на нов политически курс на БСП като партия на демократичния социализъм на ХХI-я век.
Досега ръководството на партията остава длъжник по отношение на необходимостта от такъв нов програмен цикъл. Не на последно място и с неприемливото си мълчание по въпроса за продължаване на издаването на теоретичния орган на партията списание „Ново време“, носител на забележителната традиция на редовен преглед на умствения и обществения живот през призмата на последователния социалистически мироглед.
ИДЕОЛОГИЧЕСКИЯТ ПРОТИВНИК НА ЛЕВИЦАТА Е ЛИБЕРАЛИЗМЪТ
Владимир Гюров
На БСП е необходима нова идеология и програма по нея. Фразата на Сталин от 1953 г. „Без теории нам смерть, смерть!“ е актуална и сега. При новите разработки е желателно да се преодолеят някои недостатъци на досегашните идеологии и програми в БСП, като:
– неправилно определяне на идеологическия противник, което води до смесване на идеологиите. Идеологическият противник е либерализма, а не капитализма, който е само икономическата част на либерализма. Пример за смесване: лозунгът «Пазарна икономика да, пазарно общество не» е оксиморон. Двата принципа не могат да съществуват заедно.
– непълно определяне на мотивационните характеристики на човека, като обект на идеологията, което води до неефективност на пропагандата. Програмните разработки са свързани само с материалното обезпечаване на инстиктите (едномерен човек). Човекът има три фундаментални мотивации за действие, неизменни от хилядолетия: инстинкт, ценностни цели и патология. Тази триада се използва широко за управление на обществото.
– непълни програмни цели – защита и помощ на пострадалите от грабежа (експлуатацията) без премахване на възможностите за грабеж. Резултат – повишаване на неравенството, намаление на населението.
Буди тревога и състоянието на БСП – тя е пред изчезване от активната политика. Причина е, че в БСП през последните години е формирано мнозинство от партийни членове, които нямат личностни качества да притежават и подържат строго профилна идеологически партия – социалистическа. Накратко – формирано е мнозинство от несоциалисти с всичките последствия от това. Събран е футболен отбор от хора, които не могат да играят футбол, но наричат себе си «футболисти» и искат победи.
ПРОГРАМАТА Е РЪКОВОДСТВО ЗА ДЕЙСТВИЕ
д-р Юрий Борисов
Статията на Георги Пирински, препоръчана като отправна точка за тази дискусия, поставя най-важният въпрос за една левица: „Може ли тази левица да види действителността и собственото си поведение в нея през програмни очи?“ Ако не може или не иска, тя губи смисълът на съществуването си, защото левицата е „сила на безсилните и глас на безгласните“ според поетичното определение на Гракхите, интелектуална група около Митеран.
За да се отговори на въпроса дали БСП се нуждае от нова програма, трябва да се отговори на следното: В настоящата Програма кои оценки на действителността, кои позиции и кои намерения са актуални? Ако оценките, позициите и намеренията са актуални, то Програмата би трябвало да продължава да бъде ръководство за действие.
Аз твърдя, че по-голямата част от записите в действащата програма на БСП са актуални. Мога да дам пример от всички сфери на обществения живот, ще го направя само за две.
В образованието. Програмна постановка – „нашият върховен приоритет – подготовката на всеки български гражданин да бъде конкурентоспособен в променящия се свят.“ Действителността – днес България е на последно място в ЕС – 47% от подрастващите са функционално неграмотни. Това означава, че програмната цел е актуална и не изпълнена.
В здравеопазването. Програмна постановка – „За нас днес отправно начало е да гарантираме сигурен достъп на всеки български гражданин до качествена здравна помощ.“ Действителността – класация на Euro Health Consumer Index (EHCI), публикувана през 2018 г – България заема 31-во място сред 35 оценени европейски държави. Пред нас са Сърбия, Северна Македония и Черна гора. Тази програмна цел също напълно се разминава с действителността.
Когато БСП провежда програмна дискусия, първото нещо, което тя трябва да направи е преглед и съпоставка на своите записани позиции и своето практическо поведение.
БСП ТРЯБВА ДА Е АДЕКВАТНА НА НОВАТА ОБСТАНОВКА
проф.д-р Светла Тошкова
Мисля, че проблемът е много по-дълбок и само преглеждане и допълване на програмата не е достатъчно. БСП има нужда от нова програма, която да съответства на реалностите, които чертаят радикални промени в развитието на Европа и света в условията на четвъртата индустриална революция и новите геополитически процеси.
Програмата е стратегия, поглед в бъдещето. Както в началото на прехода беше изградена програмната основа на модерната лява социалистическа партия, така днес трябва да се създаде програма на БСП като лява социалистическа партия, адекватна на новата обстановка и да отговори на въпросите: каква партия е БСП, интересите на кого защитаваме, как ги защитаваме и какво е лявото днес.
Проблемите не са само в лявото. Всички партии са деидеологизирани, а бъркотията в идеологиите е пълна. „Няма ляво, няма дясно“ е честата констатация, левите избиратели гласуват за крайно десни партии, прагматиката и популизмът размиха границите и пометоха идеологиите. Ние в БСП сме много изостанали в тези анализи. Аз не знам някой интересува ли се от нашите дискусии.
Изработването на програма се нуждае от сериозни научни политологически, социологически и икономически анализи за:
– промените в социалната структура на обществото и отговор коя е социалната база на лявото;
– развитието и промените в лявото в Европа и света;
– изясняване на същностните различия в идеологиите – (ляво-дясно, консервативно-либерално, национално-глобално и т.н.);
– ясен поглед към реалностите в света – геополитическите промени, кризата и промените в международните институции и съюзите, в които участва България ООН, ЕС, НАТО и дали техите политики отговарят на целите, за които са създадени и изначалните им ценности, какво е тяхното бъдеще и тогава да видим къде сме ние – по отношение на войната и мира, на милитаризацията на Европа, за Еврозоната и т.н.
Надявам се, че изясняването на тези проблеми ще помогне и по отношение на практическите действия и политическите позиции на БСП, които в последните години не отговарят на идейните принципи на една автентична лява социалистическа партия.
ВРЕМЕ Е ДА ПРЕУЧРЕДИМ БСП
Велислава Дърева
Имаме нова геополитическа ситуация. Имаме нова вътрешнополитическа ситуация. Имаме нова вътрешнопартийна ситуация.
Нямаме нова програма, нямаме ориентири, нямаме виждане за бъдещето, не знаем какво отстояваме.
Втората световна война роди двуполюсния свят. Студената война роди еднополюсния свят с един хегемон, който си мислеше, че ще е вечен. Сега пред нашите очи цялата международна конструкция се разпада, ражда се многополюсен свят. Упорито натрапваните евро-атлантически ценности се побират в една дума – неонацизъм с всичките му „прелести“. Плюс бясна русофобия, естествено. ЕС, НАТО и ООН се самодискредитираха. Лявото и дясното си размениха местата. Например – партии, които в САЩ и Англия твърдят, че са леви, всъщност са десни и обратно. Левицата – световна и европейска отдавна забрави и загърби своята мисия.
Какво е мястото на България в този многополюсен свят, какво е мястото на БСП, на левицата? Нямаме отговор. Фалшиви отговори – колкото искаш. За българската държава и държавност равносметката след 35 години е трагична. Меко казано.
БСП беше доведена съзнателно и умишлено до пълен разпад и разгром. БСП е деинтелектуализирана и деидеологозирина. В резултат на системен отрицателен подбор и на серия агресивни егоцентризми. Днес БСП е в руини. И ние стоим посред руините на величествена някога катедрала.
Президентът Радев формулира своята мисия така: „Аз ще защитавам бедните, безгласните и несъгласните“. Пределно ясна програма.
Време да преучредим БСП. За да не стоим посред руините. Искам да напомня 14-я конгрес. Тогава, през 1990 г. беше приет „Манифест за демократичен социализъм“. С този исторически документ партията беше преучредена – идейно и политически. Възможно ли е една нова програма да изпълни същата задача – да преучреди БСП идейно и политически? Според мен – да.
И тази нова програма трябва да отговорим на три въпроса: Какво правим?
Как го правим? Защо го правим?
ПРОГРАМАТА ТРЯБВА ДА СЕ ОРИЕНТИРА КЪМ ПОСТИЖИМИ ЦЕЛИ
проф. д-р Димитър Денков
Да се изготви нова програма на БСП е старо и все още неизпълнено конгресно решение. Има много причини за това: поредици избори с все по-лош резултат за партията, смени в ръководството, липса на интерес, занемаряване на организационно-обучителната дейност, спиране на основните теоретични органи, рухване на тиража на в. „Дума“, освобождаване на сътрудниците на НПИ и ЦСИПИ, та дори и ковид-епидемията. Все пак ЦСИПИ организира множество експертни срещи, на които се обсъждаха основни положения на една бъдеща програма в съзвучие с програмите на партиите от ПЕС; с тях бе запознавано и ръководството на партията, което не прояви особен интерес и се стигна само до приемане от НС на БСП на основните положения за бъдеща програма.
В съзвучие с тенденциите в сродни партии тя надали би могла да има особен дългосрочен хоризонт, а по-скоро следва да е ориентирана към постижими цели и да не се впуска в разработване на някаква нова идеология. Впрочем за Маркс и Енгелс идеологията е превратно съзнание, сродно с верските заблуди. Затова програмата би следвало да се ориентира към постижими цели, които действат като целеви причини, а не само като описания на минали успехи, чието днешно забравяне налага работа по поредното им постигане; все пак носталгията по миналото в голяма степен отговаря на бездруго застаряващия и намаляващ членски състав на партията.
Това не отменя присъствието в програмата на кратък исторически преглед с преценка на успехи и провали, но все пак тя трябва да описва основните политически действия горе-долу така, както в „Манифеста на комунистическата партия“ са дадени 10-те мерки за постигане на обществено добруване. Някои от тях са напълно необходими и приложими днес у нас: висок прогресивен данък, одържававяне на транспорта, увеличаване на броя държавни предприятия, възстановяване на земеделието и обвързването му с индустрията, обществено образование и здравни грижи, съединяване на образованието с нуждите на материалното производство.
Казано иначе: в програмата си БСП трябва да се върне към основоположенията на левицата, като не пропусне и извинението, че с нейно съдействие, мълчание или снишаване България се намира в положението на най-изостанала страна в ЕС по всички важни за обществото показатели.
Що се отнася до външната политика, страната е обвързана с договори, чиято задължителност е следствие на поредния избор на „вечни“ съюзници, което определя характерното за страната съобразяване с налагани отвън цели. Това прави особено трудна каквато и да е промяна, извън красиво звучащите призиви за мир и мирно уреждане
ТРЯБВА ДА ВЪРНЕМ ГРАЖДАНИТЕ В ПОЛИТИКАТА
Атанас Папаризов
Считам, че в днешната дискусия не трябва да забравяме за материала, внесен от другаря Георги Пирински и да не избягваме въпроса, поставен от него, дали демократическият социализъм, както е развит в програмата на БСП, продължава да бъде наша основна цел и в контекста на новите предизвикателства, в това число породени от изкуствения интелект.
Съгласен съм, че днес имено БСП е длъжна, на основа на своята програма, да посочи, че същинският проблем са разрушените връзки на солидарност в обществото в резултат на всевластието на парите, „свободния“ пазар и последиците от безогледната приватизация, формирали драстични разломи между малцина свръхбогати и огромното мнозинство с недостигащи за пълноценен живот доходи.
Тук беше оспорено, че първият постулат на такова виждане следва да стане повелята „пазарна икономика – да; пазарно общество – не“, но аз считам, че до скоро той беше същност на подхода, чрез който БСП оценяваше възможните си стъпки и инициативи и поведението на своите членове. И сега нашите действия в политическия и парламентарния живот трябва да се ръководят от този принцип, а не да се диктуват от така нареченото „ново начало“.
Споделям разбирането, че за реална стабилизация, както и за траен прогрес е необходим курс за постепенно връщане на гражданите към активно участие в политическия живот. Затова аз поддържам инициативата, макар и закъсняла, на президента Радев за референдум, чрез който да включи гражданите в демократичен процес на вземане на решение по въпрос от непосредствена важност за тях и за страната.
Изхождайки от виждането, че програмата на БСП е валидна и днес, подкрепям схващането, че следва да интерпретираме и развиваме нейните постановки по такива въпроси като днешната представа за социализма в новите реалности на съвременния дигитализиран свят с все по-широко приложение на изкуствения интелект.
ПРОГРАМНИ ОРИЕНТИРИ ЗА НОВ ПОЛИТИЧЕСКИ КУРС
Георги Пирински
В хода на дискусията по въпроса, дали сега ни е нужна програмна дискусия, бяха засегнати поредица въпроси от принципно значение По три от тях бих споделил следните съображения.
Такъв е въпросът „Пазарна икономика – да! Пазарно общество -не! – оксиморон или напротив?“ От приемането на Програмата на БСП през 2008 година влиятелни среди, и от ляво, но и от дясно, безапелационно отхвърлят това основно послание в нея като абсурдно и по принцип, и като възможна практика. Това разпалено отрицание обаче лишава партията и левицата от ключово принципно предимство, защото напълно пренебрегва практическия опит и на европейските социални държави, и на китайския тип социализъм за успешно съчетаване на пазарните стимули с широк набор непазарни публични услуги от жизнено значение за огромното мнозинство хора.
Друг такъв въпрос е „Практически действия или нова програма?“ Срещу тезата за приоритета за практически действия по най-острите проблеми в живота на хората се изтъква, че всъщност въпросът е в системата, поради което се нуждаем от нова партийна програма. Всъщност обаче посочената теза не оспорва програмното начало, а напротив – предполага действията последователно да се преценяват и осмислят от гледна точка на програмните постановки и заявки
И още един – „За Конституцията – следва ли безусловно да я подкрепяме и днес или напротив?“ Аргументът е, че на времето, преди 35 години, това е било оправдано, но по принципни причини това днес вече не е така. Всъщност, печелившата позиция е не да оспорваме или отхвърляме Основния закон, а напротив – да обосновем свой цялостен проект за надграждане на неговата социална компонента, преди всичко с развитие на нормата за неприкосновеността на частната собственост с изискването това право да отчита и се съобразява с интересите на обществото.
<
