Много важно е образованието да се оптимизира. Българското образование има голями успехи в миналото и те не трябва да се пренебрегват. Но след толкова промени, то трябва да се оптимизира и да осигури качествени знания. Кой са основните направления. Това са достъпност, ориентация към обучаващият се, дисциплина и възпитание, смисленост, интереси на обществото. По надолу ще разгледаме тези качества.
Нека първо да погледнем обучението в основното и средното образование. Там съществува тенденцията да се пишат учебници, които са свързани с висок стил и голям обем. Всеки предмет се стреми да разшири обема на преподавания материал, но възниква въпросът- необходим ли е този материал и как се усвоява. Как може обучаваният да го прилага в практиката, как може с него да решава възникнали проблеми в живота? Имам учебник по математика за гимназиите от 1925г. Тънък и така ясно написан, че ми беше приятно да го чета като книга, ориентирана за решаване на проблеми.
Основен момент е изискването за знания в училище. Какви знания, за какво разбиране може да се говори, когато има огромен брой преподавани уроци и учителят е принуден да препуска по тях. Защо този материал не се намали, като се запазят часовете по предмета, а да се увеличат часовете за упражнения. В часа за упражнение, учителят да вдига всеки ученик и с него да решават задачите така, че да разбере преподаваното т.е. да се наблегне на индивидуалното обучение. Нека тест, контролно или класно, след оценяване да се разглежда на дъската за да могат учениците да разберат своите грешки и да научат правилния път за решаване на проблема. Като преподавател във ВУЗ забелязах, че много студенти с оценка 6 по физика не знаеха(или бяха забравили) какво е „полиспаст“. След като се занимах с тях обстойно на упражненията те започнаха да решават и задачи от общата практика.
Изискват се много излишни неща от учениците. Трябва ли в началото на всяка учебна година да се правят „входящи тестове“ по всички предмети, при положение, че учебниците са върнати и не е имало преговор на материала от предишната година(преговорът е след това). А е минала и лятната ваканция. Един добър учител( в страната масата учители са такива) може по време на преговора да разбере пропуските на своите ученици и да наблегне на тях. Мои наблюдения показват, че оценката от тези „входящи тестове“ и още една оценка от това че нямат домашно, формира срочната им оценка, без тя да отразява реално знанията, придобити по време на срока. Не трябва ли тези „входящи изпити“ въобще да отпаднат? Какъв е тяхният смисъл. Многото български изявени учени и специалисти не са имали такива.
Тези тестове причиняват стресове на учениците(те са без учебници и след ваканция). Ако се направи един такъв тест, (примерно за 7 клас)на служителите от министерството, ще се убедим във верността на това твърдение. Да видим как учителят по музика ще изкара по математика, биология и т.н. И дали някой специалист в образованието знае музикалните инструменти на древните индианци от Южна Америка. Това го подчертавам, защото в учебника по пеене забелязах материал, в които се искаше познаването на инструментите на древните индианци в Латинска Америка. Кому е нужно това?Аз(а не само аз) не го зная и не искам да го зная. И това не ми пречи да имам 6 книги и една монография, както и повече от 100 публикации на 3 континента.
Съществуват и други спорни моменти. Защо е нужна матурата в 4 клас, която само стресира учениците? Относно „входящ изпит“ по музика, трудово, физкултура. Това не са ли предмети, които трябва да създават практически навици. Мое дете, което беше републиканска шампионка по една дисциплина в спорта, получи ниска оценка по физкултура, защото не могло да вкара топката в баскетболния кош няколко пъти. Абсурдът е виден. Възниква въпросът, трябва ли дете спортуващо по часове всеки ден и с успехи в даден спорт, да учи и физкултура. Това е само един пример. И не е само по този предмет. Познавам дете, солист в известен детски хор, пеещо часове по няколко пъти в седмицата, да има три по пеене, защото не знаело третинки и т.н. и тяхното образуване. Когато го споделих това с ръководителката на хора, тя само с една песен разясни целия материал така, че не само децата, но и родителите го разбраха. Искам да посоча, че подходът е важен при предлагането на учебния материал и дали е той необходим да се учи. Хайде да отбележим като тръгнат децата на екскурзия или др. мероприятия, какви песни могат да пеят всичките. Защо не се изучават такива песни. Когато бях докторант в Санкт Петербург си правихме вечери на нациите. Немци, чехи, руснаци и др. пееха песни, докато ние знаехме само войнишкия жаргон. Моето дете пее в известен хор и има висока оценка по музика. Когато тръгнат с автобус по страната, те знаят голям набор от песни, които пеят без подкана. Защо е това учене на солфеж? Българските водещи детски хорове не учат солфеж и това не им пречи да печелят награди по света. Ако учат в консерваторията или музикално училище разбирам.
Абсурдно е по предмета „Технологии и предприемачество“ (трудово), ученици, които ремонтират коли, извършват строително-монтажни работи, помагат в счетоводството на фирма и т.н. да имат ниски оценки(тройки) по предмета. Както е абсурдно да се учат в 6 ти клас паралелни и последователни електрически вериги, когато това се учи в седми клас по физика и има упражнения по тях. Тогава същите ученици изкарват високи оценки, показвайки задълбочени знания.
Може ли ние родителите, както и учениците, да знаем как успехът от „входящите тестове“ се отразява на учителите от предишния клас, обучаващи изпитваните ученици.
Предлагат се нови предмети, така „необходими“ за обществото. На мястото на кои предмети ще бъдат те или допълнително ще натоварват учениците. Явно трябва стратегия, базирана на традициите, успехите и изискванията на обществото.
Изключителен момент е дисциплината. Не може едно дете, със слаба дисциплина, да тероризира останалите. Не може да пречи на станалите 30 деца да внимават и да усвояват материала. За това трябва да се дадат повече права на учителите. Аз съм изненадан колко уволнени и съдени учители има, защото са се опитали да създадът нормална обстановка в час.
Образованието трябва да се ориентира към добрите ученици, към тези които искат да учат.
Относно висшето образование. Там много от проблемите са решени. Учебните планове и програми са синхронизирани с европейските, което е добра основа за качество на образованието. Най- важното направление е достъпност. Защото трябва да се подбират най-добрите, най-умните и най-качествените деца, които да станат специалистите, от които има нужда нашето общество. Не трябва за пари да се правят специалисти със съмнителни качества. За това таксите, даже и в платеното образование, трябва да са достъпни за всички. А и възниква въпросът трябва ли да има такси(както в някои държави)?. Има пари за много неща, но за подготовката на необходимите специалисти няма. Това е абсурд и говори за качество на управление. Тези нови такси ще изпратят още повече способни младежи да учат в чужбина и евентуално да останат там да живеят. Достъпността има социална, но и общодържавна роля. Всеки иска да го лекува добър лекар израстнал от способно и работливо дете на беден родител, отколкото слаб лекар, от дете на богато семейство. Това се отнася за всяко висше образование. Лошото е, че съм имал такива случаи като преподавател. В Кембридж съм наблюдавал как студентите излизат в 8.00 сутринта и се връщат в 17.00 ч. През цялото време те имат занятия. Отделно всички библиотеки и компютърни зали са на тяхно разположение всеки ден, в това число и в събота, и неделя. Влизат със своята студентска карта, като не винаги има разпоредител. Много са работливи в ученето. Важно изискване там е и качеството на преподавателите. Съществува правило, че всеки преподавател трябва да има по 2 публикации всяка година и четири за две години, като поне една е самостоятелна. Ако не е изпълнено това условие, преподавателят се освобождава. Независимо да ли е професор или асистент. Това налага да се работи, да си винаги в крак с проблемите и новостите. Важен момент са и титлите. Един хабилитиран преподавател по една специалност и работещ в една катедра, след реконструкция или друг повод, отива в друга катедра. Но отивайки там, той трябва да отиде без тези титли(професор, доцент). И докато не изпълни изискванията в новата катедра не се хабилитира. Прост пример. Един професор по кожни болести или електротехника, автоматично не е професор по хирургия или някоя машинна специалност.
Друг важен момент е и реализацията на завършилите студенти. Това определя мотивацията на студента, кара го много да работи и учи, да гони висок успех. Не може студент, завършил с отличие, но без „връзки“, да работи като келнер, а по специалността да работи студент завършил с три. Както не е правилно студент с по-нисък успех да заема първоначално по висока длъжност и да е началник на този с висок успех.Тези примери ги давам в защита на тези, които учат и са способни, и на които трябва да се помага в развитието. Защото печелийки те, печели цялото общество т.е. всеки един от нас. Задължително да се наложи законово, в управленските нива на държавата да бъдат хора, завършили магистратура. А не както е у нас всеки си мисли, че може да управлява.
Считам че ректорите имащи право да приемат правни и фактически действия за прекаратяване на трудовите правоотношения с лица над 68 годишна възраст, заемащи академични длъжности, е правилно,защото моите проучвания на образованието в Европейския съюз показва, че тази възраст е пределна на всякъде, а в редица страни е и по-малка. Да се премахне правилото,че последните три години един преподавател не трябва да пише статии и учебници. Вузът не е място на хора, които не работят и не са креативни. А примерът със САЩ не е коректен, защото там е друга системата и много са изискванията да бъдеш преподавател.
Пак в Кембридж бях изненадан от един факт. Там по определени алеи или места в колежите, студентите нямаха право да ходят без преподавател. Преподавателят е издигнат в култ. Когато попитах защо е така, отговорът беше, че трябва да има дистанция и студентите да се научат да уважават науката и обучението т.е. това е възпитание.
В заключение искам да кажа, че нашите деца са интелигентни и с много качества, но образованието трябва да им дава нужната подготовка.
Автор на публикацията:
доц. д-р Николай Казаков
инженер по логистика
