С промените в света се променят и нормите, ценностите и политическите предпочитания. С разрастването на социалните рискове се развиват и политическите идеи и реформи. Целта от средата на 20-ти век за осигуряването на пълна заетост на мъжете като издържащи домакинството, с масовото навлизане на жените на пазара на труда от 80-те години на миналия век отстъпи място на нормите за равенство между половете и равно заплащане, както и на политиките за подобряване на семейните услуги за семейства с двама работещи родители. Образованието и грижите за децата не могат да бъдат оставени единствено на двама работещи родители, заети на платена работа, така както днес общественото здравеопазване и пенсиите за възраст се приемат като безспорни. Социалното осигуряване, принципно нововъведение на съвременната социална държава, представлява защита срещу макроикономическите цикли на подем и спад, като същевременно ограничава бедността сред домакинствата, която в противен случай спъва икономическата активност и възпрепятства социалната мобилност. Когато хората могат да разчитат на адекватна защита на доходите, те са по-малко тревожни и по-свободни да правят самостоятелен избор. Когато освен това има платен отпуск за отглеждане на дете и грижи за него, работещите семейства също са в много по-добро положение, когато трябва да се справят с важни промени в живота си. Когато са налице адекватна социална защита и публични услуги, които градят капацитет, те усилват просперитета и стабилната демократична политика.
Положителна корелация
От Втората световна война насам Европа е водеща в света в създаването на такива условия за всеобщо благосъстояние чрез широкообхватно социално подпомагане. Въпреки това, мнозина днес представят това постижение – спомнете си за лидера на германския Християндемократически съюз Фридрих Мерц – не като повод за задоволство, а като непоносимо бреме за данъкоплатците, особено в застаряващите общества с все повече възрастни хора на издръжка. В Европа се говори много за икономическия императив на „конкурентоспособността“ спрямо САЩ и особено Китай – въпреки че на пазарите се конкурират само компании, а не държави или региони – като от това следва, че социалните разходи (и дори екологичните разпоредби в условията на наближаващата климатична катастрофа) трябва да бъдат подложени на строги ограничения.
В действителност обаче, вместо да са спънка за икономическия растеж, за социалните държави е вярно точно обратното: съществува положителна корелация между социалните разходи и брутния вътрешен продукт на глава от населението, като и по двата показателя всеобхватните скандинавски социални държави и развитите социалноосигурителни модели на континентална Северна Европа са в челните редици (вж. фигурата).
Социални разходи и конкурентоспособност
/бел. ред. – по хоризонтала: разходите за здравеопазване и образование като процент от БВП, по вертикала – индекс за конкурентоспособност; в горния десен сектор – Нидерландия, Германия, Швеция, Дания, Финландия, Франция; в долния ляв сектор – Румъния, България, Унгария, Хърватия, Кипър, Литва, Латвия, Словакия/.
Разликата се обуславя от това, че високите социални инвестиции във всеки гражданин – от качествени грижи за децата през всеобхватно обществено образование до образование след завършване на училище или обучение за всички и учене през целия живот – дават възможност хората да развиват своя капацитет и ефективно да го оползотворяват през целия си живот.
Това свидетелства, че не съществува вътрешно противоречие между справедливост и ефективност. Напротив: примерно без равенство между половете и подкрепящи семейни услуги, ще има по-малка заетост (на жените) и по-лошо училищно образование, което от своя страна ще попречи на дългосрочния просперитет. Производителността придобива смисъл само когато е свързана със свободата да се преодоляват жизнените предизвикателства в периоди на преход.
Оползотворяване на предимствата
Преосмислянето на социалните приоритети в тези социално-инвестиционни параметри показва, че орязването на разходите днес ще струва скъпо утре. Нещо повече, то показва, че мащабният ангажимент за социални разходи е в състояние да осигури не само социални, но и икономически ползи. Това приканва политиците да дават приоритет на програмите, които са „предхождащи“, насочени към първоизточника, (такива, като превантивните програми за обществено здраве, като например безплатните ваксинации за всички), пред онези, които са „последващи“, предлагащи компенсации. Такова преосмисляне също така откроява областите, в които е възможно да се постигне синергия: например подходът „първо жилище“ към липсата на дом може да бъде последван от индивидуализирана подкрепа по отношение на свързани с такава липса проблеми, като например зависимости. По такъв начин порочният кръг на мултиплициране на неравнопоставености може да бъде прекъснат още в корена си, там, където възниква цикълът на обедняване между поколенията, като в резултат се даде възможност на маргинализираните преди това лица да станат активни членове на обществото.
Всъщност преориентирането към инвестиране в личностен капацитет е особено уместно от гледна точка на различните социални рискове, свързани с ерата на цифровизация и прекариат, особено в „гиг“ икономиката /на временна и съпътстваща заетост/. Включвайки не само компенсацията на загубен доход – колкото и важна да е тя като базисна гаранция – възгледът в полза на социалните инвестиции дава възможност за важни управленски интервенции, като например за свободен достъп на младите работници до обучение за професионална самостоятелност.
Европейският съюз трябва да формулира, ориентира и утвърждава този променящ се социален възглед. През последното десетилетие Европейската комисия и Европейският парламент възприеха езика на социалните инвестиции. Това обаче става предимно в технократско-инструментален план – като управленска стратегия за постигане и поддържане на високи нива на заетост, необходими за финансиране на фискалната тежест, произтичаща от застаряването на населението. Крайно време е тази обосновка да бъде подплатена с по-принципни съображения, с които в по-пълна степен да се отговори на реалните условия на живот в европейските общества.
Развитие на способностите
С промяната на нашите общества се променят не само държавите на благосъстоянието, но също така и нормативното мислене за това, какво представлява социалната справедливост. Много мислители, сред които Амартиа Сен и Марта Нюсбаум, допринесоха значително за еволюция в разбиранията за справедливостта от тесен фокус върху преразпределението към по-контекстуализиран и чувствителен към пола подход, който се фокусира върху реалните възможности, с които хората разполагат – освен доходите – за постигане на благосъстояние и по-голяма активност.
От гледна точка на управленската политика, структурата на социалните рискове в постиндустриалните общества изисква както пряка защита чрез социално осигуряване, така и формирането на необходимите способности чрез ex-ante изпреварваща подготовка, за да могат гражданите да се справят с натрупващите се неблагоприятни условия и да водят добър и самостоятелен живот. Съчетанието на защита със способности има за цел да засили личната активност в този процес и да позволи човек да превръща съществуващите възможности в стабилни предпоставки за благосъстояние.
Мрежите за сигурност предпазват хората от материални лишения, но те също така насърчават активност, тъй като чувството за сигурност позволява на хората да се ориентират и да планират живота си в условията на бързи социални промени, нестабилни пазари на труда и променливи семейни структури. Осигуряването на капацитет, който допълва социалната закрила в основните области на здравеопазването, образованието и семейството, има за цел да даде възможност и да насърчи способностите на човека, а оттам и да гарантира надеждно поддържане на основните области на благосъстояние – например чрез грижи за децата, съвместяването на работа със семеен живот и учене през целия живот.
Европейският стълб на социалните права може да стане реалност и неговите цели за намаляване на бедността и включване в обучението да бъдат осъществени единствено, ако произтичащите от него политики бъдат проведени на практика. Вторият план за действие за реализация на Стълба, който трябва да бъде представен през втората половина на следващата година, е свързан с възможността да предложи ориентация в полза на засилване на ангажимента към социално-инвестиционния възглед в полза на благосъстоянието.
Тази статия е част от проекта „ЕС напред“, който Социална Европа осъществява в сътрудничество с фондация „Фридрих Еберт“.
https://www.socialeurope.eu/the-capacity-to-compete-rethinking-the-welfare-state
8 януари 2025 г.,
От сайта Социална Европа /Social Europe
Антон Хемерик е професор по политически науки и социология в Европейския университетски институт. Изготвя изследвания и публикува по въпросите на социалната политика, социалните инвестиции и социалната държава и е чест съветник на Европейската комисия.
Азизджон Багадиров се занимава с теоретична политика и работи в Европейския университетски институт (EUI) във Флоренция. Изследванията му са насочени към теориите за социалната справедливост и благосъстоянието.
Робин Уилсън (josephrobinsonwilson@gmail.eu ) е експертен съветник на Съвета на Европа по въпросите на междукултурната интеграция и е главен съставител на примерната рамка за национални планове за интеграция. Той е автор на книгата „Да посрещнем предизвикателството на културното многообразие в Европа“: Moving Beyond the Crisis (Edward Elgar).