Този брой трябваше да бъде исторически. В смисъл – посветен на историческата дата: четиридесетата годишнина от издигането на Михаил Горбачов на поста ръководител на Комунистическата партия на Съветския съюз. Мартенският пленум /1985 г./ стана събитие, определило съдбата на партията, на държавата, а в много отношения и на света. И намерението ни беше да разгледаме последиците от тези промени.
Но животът, както винаги, ни изпреварва. Той ни припомни, че понятието «исторически» има и друг смисъл. Американската политика след завръщането на Доналд Тръмп на президентския пост зашеметяващо се преобърна. Възникна предположението, дали това не представлява пореден прелом в хода на историята, не по-малко решителен от онзи от втората половина на осемдесетте години на миналия век? Прелом, противоположен на тогавашния? Горбачов, със своето ново политическо мислене, волно или неволно широко разтвори вратите за либералния международен ред, което позволи той да се разпространи по цялата планета. Тръмп затръшва вратите, въвеждайки такса за вход. Както изглежда, и за излизане.
Аналогиите са подвеждащо, объркващо занимание. Пък и уроци от миналото не се извличат. Въпреки това, в обществено-политическите процеси има закономерности, при това – доста устойчиви. И си струва да им се обръща внимание – нищо не се повтаря, но едно-друго се възпроизвежда.
При подготовката на настоящия брой на списанието, ние предложихме на Руския съвет по международни въпроси заедно да обсъдим перестройката – поканихме преди всичко онези, които не просто са били наблюдатели на събитията, а са били техни участници. Оживената и съдържателна дискусия подсказа мисълта, че паралелите с текущите събития са повече, отколкото на пръв поглед изглежда.
Днешните американски революционери (те сами себе си така се наричат) ги обединява с технолозите на съветската перестройка лозунга, дал името на филм, станал популярен в късния СССР – «Да се живее така не може». И действително, предишният курс доведе до задънена улица. Приликите по своеобразен начин открояват и различията.
Деидеологизация. Концептуалната новост, заложена в основата на «новото политическо мислене» на Горбачов, бе изключването на идеологията от външната политика – на класовите (комунистическите) ценности. Те бяха заменени от общочовешките ценности, по същество заимствани от геополитическите опоненти, оказали се в крайна сметка главните печеливши.
Господстващата в техния случай идеология – либералната, се отрича и от тръмпистите. Предлаганата в Съединените щати алтернатива е следване на националните интереси в тяхната най-праволинейна меркантилистка трактовка. Опонентите и сега предупреждават, че Тръмп обслужва противника – нали именно такъв е подходът на Путин, а Белият дом просто го следва.
Вътрешното е по-важно от външното. Необходимостта от промени в международните позиции, в това число и що се отнася до външните задължения, се налагаше поради вътрешни потребности. Съветската система отдавна бе загубила вдъхновяващата си сила, а способността да отговаря на потребителските очаквания на гражданите, които съпоставяха нивото на живота си със западния, спадаше. Нарастващото изоставане тласкаше към реформи.
Тръмп не се уморява да повтаря, че лошото управление на „най-великата страна“ е довело до това, че от нея се възползват и я подминават. Външните връзки трябва да се преустроят така, че всички да работят за Америка, да носят пари и работни места. За това са необходими радикални изменения.
Изхвърляне на баласта. Даже най-консервативната част на съветското ръководство съзнаваше, че е време бремето на военно-политическото противопоставяне да се съкращава. Ресурсите, които студената война поглъщаше, бяха необходими за решаване на социално-икономическите проблеми. А противоречията на външната сцена е желателно да се регулират с политически и дипломатически методи, осигуряващи сигурност без скъпоструващи военизирани начинания.
За същото настоява и новото американско началство. То заплашва да сложи край на безконечните войни и дори обещава да ореже бюджетите на Пентагона. За предпочитане е яростният политически натиск с икономически методи – фирмен знак на администрацията на Тръмп, който, изглежда смята войните за ненужно и нерентабилно явление.
Действително, дипломатическият стил в разглежданите случаи е противоположен. Максимално (мнозина смятат – излишно) кооперативен при края на СССР. И пределно агресивен, до границата на шантажа, при днешния Бял дом.
Личностният фактор. Перестройката в Съветския съюз бе погубена не само поради липсата на обмислена стратегия, но и на разбираеми цели на преобразуванията. Неблагополучното състояние на страната, наследено от Михаил Горбачов, не непременно предполагаше фаталния край. Вероятността от него започна да се увеличава поради непоследователността, която катализира противоречията. Отсъствието на желаемия резултат деморализира държавния апарат. А със задълбочаване на неговата дисфункция все повече нарастваше товара върху лидера, който, от една страна, се стремеше да съсредоточава в ръцете си все повече власт, за да преодолява саботажа, а от друга – все по-малко знаеше как да се разпорежда с нея. Опитите вътрешните провали да се компенсират с външни успехи или не променяха, или влошаваха положението.
Тръмп изглежда е наясно, какво иска, въпреки че у него разрушителната част е по-плодотворна от съзидателната.
Този път той пристигна не с набор от случайни спътници, а с лоялен и мотивиран отбор. Дебнещите го опасности отчасти са подобни на горбачовските, отчасти са противоположни на тях. Мощната «съпротива на материала» е неизбежна, защото Тръмп възнамерява из основи да разтърси цялата бюрокрация. Неизбежните пропуски и неуспехи пораждат противодействие (засега практически парализирано). А това, както видяхме по време на първия период, превръща и без това упорития президент в стопроцентов „самодур“ /рус.: опърничав човек, който върши каквото му скимне/. Което окуражава противниците, и след това по ред.
Всички тези нападки не са показателни за вероятния резултат от «перестройката бис». Същевременно обаче са потвърждение, че тя има: а) обективен, б) съдбоносен характер. Разсъжденията, могла ли е епохата на Горбачов да завърши иначе, са интелектуално занимателни, но безцелни. Затова пък възникна възможност да наблюдаваме второ издание на опита рязко да се промени политиката на гигантска страна, една от основите на световната система.
Заслужава да припомним още едно обстоятелство с четиридесет годишна давност. Когато от Москва повяха ветровете на промените, на Запад ги възприеха като хирта уловка. И колкото по-мащабни идеи предлагаше съветският ръководител, с толкова по-малко доверие изначално ги възприемаха. В интервю за американското списание Newsweek от есента на 1986 г. канцлерът на ФРГ Хелмут Кол, впоследствие смятан за близък приятел на Михаил Горбачов, го сравни с Гьобелс за умело промиване на мозъци. Едва постепенно събеседниците от Европа и САЩ с удивление осъзнаха: че генсекът наистина има предвид това, което казва.
Сега подобно удивление предизвиква Доналд Тръмп – думите сигурно имат двойно дъно, тъй като такова просто не може да бъде. Явно не бива да се забравя, че и такова го има. И да очакваме да видим какво ще произлезе – без илюзии и предубеждения.
Лукьянов Ф.А. Перестройка? Бис! // Россия в глобальной политике. 2025. Т. 23. № 2. С. 5–8. https://globalaffairs.ru/articles/perestrojka-lukyanov/
Фьодор Лукянов Главен редактор на списание „Русия в глобалните въпроси“ от основаването му през 2002 г. Председател на Президиума на Съвета по външна и отбранителна политика на Русия от 2012 г. Директор по научната работа на Международния дискусионен клуб „Валдай“. Професор-изследовател в Националния изследователски университет „Висше училище по икономика“.
Автор на публикацията:
проф. Фьодор Лукянов
Главен редактор на списание „Русия в глобалните въпроси“. Директор по научната работа на Международния дискусионен клуб „Валдай“.
Отличен коментар от солиден авторитет!