Предупреждението в брошурата на Роза Люксембург «Юниус», че „Буржоазното общество се намира на кръстопът – или преход към социализъм, или регрес към варварство“, обикновено се разглежда като отражене на времето от периода на Първата световна война и на множеството катастрофи, които тя предизвика, както и като призив тогава за привличане на нови слоеве от обществото към Движението. Не е трудно обаче да се види, защо това предупреждение все повече се отнася и за днешния ден.
Във Великобритания, както и в САЩ и голяма част от Европа, жизненият стандарт на милиони хора е подложен на нетослабващ натиск, който го връща към нивата от времето на финансовата криза през 2007-08 г. и програмите за икономии, предназначени да гарантират, че класата, която предизвика кризата, няма да плати сметката за нея. Доклад на Комисията за социални метрики от миналата година установи, че нивата на бедност /бел. ред. – във Великобритания/ са достигнали нов връх през 21-ви век, засягайки удивителните 24% от населението. Предвид безпрецедентиня разпад на Консерваторите от последните няколко години за целия периода на съвременната британска политическа история, може с увереност да се констатира, че всякакви надежди за „меден месец“ след встъпването на Киър Стармър в длъжност миналия юли са напълно приключили. Решението за прекратяване на плащанията за зимна отоплителна помощ за милиони пенсионери се оказа особено ощетяващо.
В международен план необходимостта от нов ред, основан на мир и сътрудничество, едва ли може да е по-очевидна. От ужасяващите кадри, излъчвани ежедневно от Газа, до новата ядрена надпревара между водещите държави и опустошенията, причинени от конфликти в страни като Судан и Йемен, е налице постоянно поддържано ниво от разрушения и страдания, обхващащо целия свят. Само че за някои тези събития представляват зареждащи бизнес възможности – така например, 100-те водещи оръжейни компании в света отбелязват нарастване на приходите си в реално изражение през последните две години до 632 милиарда долара. Едва ли има други данни, които така ясно да откроят порочната същност на икономическата система, която доминира света днес.
Разбира се, бъдещето на нашата планета не е изправено само пред една екзистенциална заплаха. Годината 2024-та беше най-горещата на Земята от началото на воденето на документация, а първите четири години на това десетилетие вече бележат множество екстремни метеорологични събития с катастрофални последици за хората. Твърде малко са признаците за адекватен отговор от страна на правителството на неотложността на тази ситуация. Всъщност, на практика признаците са точно за обратното с второто управление на Тръмп, което отмени 4 милиарда долара, обещани на Зеления климатичен фонд на ООН. Плюс това, не само че правителството продължава с настояването си за трета писта на летище Хийтроу, но се твърди също, че Стармър и Рийвз са склонни да подкрепят предложенията за разработка на нефтените и газовите находища Джакдау и Роузбанк в Шотландия.
Не е изненадващо, че политическа система, която е била отговорна за такъв хаос, става все по-хаотична сама по себе си. Важно е проучванията, които сочат, че има значителен спад в подкрепата за демокрацията като „най-добрата система за ефективно управление на страна“ сред хората на възраст от 18 до 45 години в Британия, да не се разглеждат нито като основание за оптимизъм, нито като повод за строго назидание, как твърде много хора не осъзнават какво щастие е да живеят при нея. Вместо това, тези проучвания следва да се посрещат със сериозен анализ. За значителна част от населението терминът демокрация вече не обозначава онази визия, която различни масови движения са се борили да осъществят, а именно система, в която всички ние сме овластени да участваме колективно в решаването на въпросите, които засягат живота ни, а напротив, вид риалити шоу, където различни фигури идват и си отиват, без никога да постигнат нещо, което наистина може да бъде от някаква значима полза за вас, вашето семейство или вашата общност. И на всеки, който храни надежди да го постигне, скоро му се показва, че не е разбрал правилата.
Победата на Тръмп е особено забележителен пример за феномен, който се разиграва в много от водещите световни капиталистически икономики. При положение, че политическите фигури, които изпъкват като въплъщение на широко дискредитирания и непопулярен съществуващ ред, се оказват прегазени, защото са застанали насред пътя, то различни нишки реакционна политика се позиционират не само чрез вдигане на среден пръст, но и като носители на ново светло бъдеще. Множество проучвания на общественото мнение този месец показаха, че Реформ /бел. ред. – партията на Фарадж/ излиза напред.
Осъзнавайки дълбочината на кризите, с които се сблъскваме на множество фронтове, важно е да не ги разглеждаме като основания за затъване в пораженчество, а по-скоро като свидетелства за това, колко жизнено необходимо е постигането на позитивна промяна. Дори имайки предвид всички трудности за левицата у нас през последните няколко години, не липсват примери, които показват какво може да се постигне с правилната инициатива в точното време – вземете мобилизациите на младежите за климата, обхтватът и постоянството на движението за солидарност с Палестина или единството, демонстрирано в отговор на миналогодишното улично насилие. И докато RMT /бел. ред. – Националният профсъюз на железопътните, морските и транспортните работници/ стартира процеса на избиране на следващия си генерален секретар, струва си да припомним колко силен отзвук имаше непримиримата класова позиция, заявена от Мик Линч и други водещи представители на синдиката по време на диспутите в често враждебни медийни интервюта. Като при това синдикатът показа, как тази позиция върви ръка за ръка, а не в разрез с принципната позиция по въпросите на интернационализма и потисничеството.
Във времена, когато социалистите, разбираемо, имат различни виждания за това, върху какво и как е най-правилно да насочат усилията си, от ключово значение е да се изграждат форуми, които развиват нашето разбиране за света около нас и подкрепят всички, които се борят за по-добро бъдеще на политическо, индустриално, общностно и глобално ниво. Независимо от всички поражения, нанасяни на света, потенциалът, заложен в него, си остава – и си заслужава да бъде реализиран.
От Labour Hub, 7 февруари 2025 г.
Превод Георги Прирински
Автор на публикацията:
