Навършиха се пет години от ареста на 11 април 2019 г. на разобличителя от „Уикилийкс” Джулиан Асанж след насилственото му извеждане от посолството на Еквадор в Лондон, където му бе дадено убежище в предходните 7 години. Британските власти го хвърлиха незабавно в затвора с повишена сигурност „Белмарш“, където оттогава е държан в единична килия и в много тежки условия – без да има нито повдигнати британски обвинения, нито каквато и да е присъда.
Точещото се срещу него съдебно дело е по искането на САЩ Асанж да бъде екстрадиран, за да бъде съден от американски съд по тежки американски обвинения в шпионаж заради разкрити и разгласени чрез „Уикилийкс” американски военни престъпления в Ирак и Афганистан. При това Асанж не е гражданин на САЩ, а на Австралия.
Цялата дългогодишна разправа с него е демонстративно и смразяващо послание към световната журналистика, на която открито се показва какво я чака, ако не внимава какво разкрива. Това е фактическа разправа и с всички журналисти, и със самата демокрация.
Както многократно досега, СБЖ отново надига глас в защита на Асанж и на свободната журналистика, настоява за незабавното освобождаване на създателя на „Уикилийкс” и за гарантиране на правата на всички журналисти, на базисното демократично право обществата да бъдат информирани за истината.
За пореден път СБЖ се присъединява и към съвместната позиция, изразена по повод петата годишнина от ареста на Асанж от Международната федерация на журналистите (МФЖ) и Европейската федерация на журналистите (ЕФЖ), в които нашият Съюз е колективен член,. Тази позиция, публикувана на сайта на МФЖ и разгласена и от нашия сайт, е обобщена красноречиво от заглавието: „Преследването на Джулиан Асанж е антидемократичен скандал”. Недвусмислено е обобщено, че „арестът на Асанж, искането за екстрадиция и обвиненията срещу него са реална заплаха не само срещу свободата на печата, но и срещу демокрацията, сред чиито стълбове е той.”
С това събитие на 19 февруари т. г. СБЖ се включи в поредна световна инициатива на МФЖ в подкрепа на Джулиан Асанж. Снимка: Родолфо Санони Гомес
Междувременно на брифинг в Белия дом на 10 април президентът на САЩ Джо Байдън отговори на репортерски въпрос по случая с Асанж, че „обмисля” дали да не бъде прекратено американското преследване срещу него.
Ако приемем, че зад това подхвърляне стоят реални намерения, те съвсем очевидно целят да осигурят дивиденти за кандидата за нов президентски мандат Байдън в предизборната кампания в САЩ.
Евентуалното затваряне на казуса с Асанж по такава схема обаче не решава нищо в гигантския световен проблем със свободата на словото и на информацията, с правата на журналистите и правото на обществото на истина, с отговорността на властите за действията им. Проблем, набъбнал до животозастрашаващи за демокрацията размери по време на 13-годишното преследване на Асанж под управлението на трима американски президенти, включително и на сегашния.
Никакво решение не е, ако ще се претупа някакъв „компромис”, обслужващ за момента субективния политически интерес на обитателя на Белия дом. И по принцип решението няма как да идва от първоизточника на проблема. Истинското решение е неделимо от понасянето на отговорност от страна на САЩ не само заради дългогодишната брутална разправа с Асанж и със световната журналистика, но и заради американските военни престъпления, разкрити от „Уикилийкс”. Само така жизнеността на демокрцията може да бъде възстановена.
Ако това не стане, всички властимащи по света ще продължат да се чувстват насърчени от примера на безскрупулността и безнаказаността, демонстриран от американската върхушка. Къде ли не, включително и у нас, ще продължат да се множат злокачествени клонинги на този модел, а демокрацията окончателно ще мутира до холограма. Само острата реакция на обществата срещу тази деградация може да обърне тенденцията.
В този контекст се налага да се фокусираме и към един неотдавнашен казус от българската действителност – при него медийни публикации и СБЖ се оказаха обект на интерес от властова структура, която по закон не може да се меси в други сфери, освен строго определената ѝ. Коментар в българска медия, публикуван на 10 април т. г., заостри вниманието към случая.
Преди около два месеца двама служители на служба „Военна полиция”, пряко подчинена на министъра на отбраната, посещават сградата на СБЖ. Председателят на СБЖ Снежана Тодорова отсъства и те разговарят с управителя на Клуб „Журналист” и член на УС на СБЖ Ивайло Диманов. Поводът е публикация в сайта Afera.bg от 13.01.2024 г. със скандално заглавие, насочено срещу тогавашния военен министър Тодор Тагарев. Като източник на съдържанието на публикацията Afera.bg е посочила сайта на СБЖ. Военните полицаи обясняват, че им е поставена задача да изяснят подробности за източниците.
Обаче самото поставяне на такава задача противоречи на закона, според който „Военна полиция” няма правомощия да проверява цивилни лица и структури извън системата на отбраната. А набъркването ѝ в медийната сфера прави нещата още по-парливи, защото в това лесно може да се съзре недопустим опит за въздействие.
Що се отнася до конкретната публикация на сайта на СБЖ, на която като на източник се позовава Afera.bg, тя е лесно откриваема и общодостъпна на нашия сайт. Публикувана е на същия 13.01.2024 г. под заглавието „Тодор Тагарев обяснява пред Атлантическия съвет на САЩ как да се бори руската пропаганда у нас”. Ясно е посочен и тъй интересуващия „Военна полиция” оригинален източник – сайтът на Атлантическия съвет atlanticcouncil.org. Там е качен видеозапис с интервю на военния министър Тагарев пред дискусионен формат на Атлантическия съвет на САЩ. В публикацята на сайта на СБЖ чисто информационно е цитирана онази част от интервюто, която засяга медиите и пропагандата.
На свой ред Afera.bg е препечатила съдържанието на дописката от сайта на СБЖ, но е сложила свое собствено бомбастично заглавие. Отговорността за това заглавие е само на Afera.bg. То очевидно се разминава с етичните журналистически норми, но този проблем пак не влиза в правомощията на „Военна полиция”.
Дали тази подчинена на военния министър структура би получавала такива несвойствени задачи, ако липсваше глобалния брутален модел на медийно сплашване и властова безнаказаност, отигран и наложен чрез показната разправа с Асанж?
Безспорно е, че Тодор Тагарев от доскорошната си министерска позиция бе един от най-ревностните внедрители на този модел у нас. Съумя включително да свие три четвърти от медийните функции на Информационния център на МО и да го преобразува в съгледваческа структура, принуждаваща работещите там да дебнат и да докладват за „руска пропаганда” из всички медии в страната. А назначеният от Тагарев директор на ИЦ си позволи голословно да говори за председателя на СБЖ като за „руски шпионин”.
Безочието и полицейщината на властта могат да бъдат парирани само от силен обществен отпор и от постоянен строг контрол, особено медиен. За целта медийната свобода и правата на журналистите трябва да бъдат законово гарантирани и защитени.
Напомняме за кой ли път, че СБЖ единствен подготви и внесе в Народното събрание още през 2017 г. предложения за законодателни промени с акцент върху защитата на журналистическите права и труд. Вече толкова парламентарни състава се смениха оттогава, а нашите предложения и досега не са разгледани. Очевидно никой от властимащите не желае обществото ни да бъде разбуждано от истински независими, защитени от закона и смели журналисти. Но е крайно време самото общество да осъзнае, че е обречено на все по-агресивно мракобесие без тръбачи на истината и съвестта като Асанж.
Свобода за Асанж! Защита на демокрацията и истината! Права за журналистите! Контрол над властите!
От сайта на СБЖ
Автор на публикацията:
