КАК ЗАПОЧНА ПРЕХОДЪТ В БЪЛГАРИЯ?
35 години от Кръглата маса: Беше като скок с бънджи! Зашеметяващо време, улицата ставаше сила!
Таня Джоева
„БСП искаше легитимност и нямаше време. СДС искаше власт и имаше време. Направихме сделката по един цивилизован начин“, подчерта на дискусия по повод годишнината от дебатите през 1990-а проф. Димитър Йончев
Снимка: Благой Кирилов/БТА (ЕВ)
35-годишнината от заседанията на Националната кръгла маса, с която започна преходът след Голямата промяна, събра в емблематичната зала 6 на НДК някогашни участници от двете страни на един продължителен дебат. Дебат, който може да оприличим и на своеобразна барикада, остър и значим за бъдещето на поколения българи.
В същата зала на 22 януари 1990 година се провежда първото заседание на Националната кръгла маса, а последното е на 14 май. След финала на разговорите започва трескавата подготовка на основните политически сили за първите свободни избори след падането на Желязната завеса – избори за Велико народно събрание, което да изработи нова Конституция. Вотът е в два тура, тъй като се провеждат по смесена избирателна система – пропорционална и мажоритарна. Те са на 10 и 17 юни.
| Вижте още:
Дискусионен форум: НАЦИОНАЛНАТА КРЪГЛА МАСА ОТ 1990 ГОДИНА – ГРАДИВНАТА ИНСТИТУЦИЯ ИЛИ ПОЛИТИЧЕСКИ ЦИРК? |
Впрочем, цялата 1990 година е политически екстремно гореща. Тя започва с Кръглата маса, минава през изборите, палатките в Града на истината, подпалването на Партийния дом и още, и още…
Основните принципи, по които да се извърши преминаването към многопартийна система, правова държава, пазарна икономика, се договарят именно на Кръглата маса. Член Първи за ръководната роля на БКП вече е паднал. Но след това накъде?
„Беше зашеметяващо време“, каза 35 години по-късно Петко Симеонов, участник в дебатите, председател на Клуба за гласност и демокрация, а през юни 1990 година ръководител на предизборния щаб на Синята коалиция.
„Младите хора трябва да знаят, че демокрацията е процес на постоянно надграждане, не е подарена и не е даденост. До първия тур на изборите за Велико народно събрание беше извършена зашеметяваща политическа промяна в страната – беше ни весело и бяхме в стрес, нещо като скок с бънджи, и никой не знаеше дали ластикът няма да се скъса“, каза Симеонов за годината, в която са първите свободни избори, свикването на многопартиен парламент, свободен печат и т.н. „Улицата се превърна в политическа сила“, каза авторът на книгата „Голямата промяна“ и допълни: „Така е и до днес“.
Според оценката му от дистанцията на годините Кръглата маса е задала тона на политическите отношения, направили е възможно съставянето на правителството на националното спасение с премиер Димитър Попов (б. а. – „За Бога, братя, не купувайте“).
Той подчерта: „Честването тук, организирано от първия Координационен съвет на СДС, има за цел да каже на публиката, че в календара има събития, които не трябва да се подминават, защото в тях има поука. Кръглата маса беше признаваното от гражданите събрание, реалният български парламент.“
Управляващи и опозиция
Кои още се събраха още в НДК, 35 години по-късно?
Там бяха д-р Петър Берон, Александър Каракачанов, Александър Йорданов, Георги Пирински, Емилия Масларова, Михаил Неделчев, Волен Сидеров, Любомир Павлов, Юлий Павлов, Александър Томов, Стефан Стоянов, Искра Баева, Румен Воденичаров, Димитър Йончев и др.
Според Георги Пирински „Кръглата маса се превърна в гарант за необратимостта на демократичния процес, за постигане на конкретни споразумения за решаване на най-важните икономически и социални въпроси.“ Пирински постави твърд акцент върху целта, която социалистите са преследвали по време на Кръглата маса и в предизборната кампания: постигането на национално съгласие и съставяне на коалиционно правителство.
По думите му обаче в състезанието преди вота за ВНС СДС са заложили на внушенията за 45-те години комунизъм.
Пирински изнесе данни, според които от 1 април до 1 юли 1990 г. в БСП са постъпили 24 804 нови членове, а са напуснали далеч по-малко – 5484.
Посланието на тези данни изглежда ясно: социалистите бяха конструктивни, сините заложиха на миналото, на картите с бодлива тел и черепи, и затова загубиха. Първите избори, да припомним, спечели БСП.
Емилия Масларова, представител на левия блок, по-късно социален министър, подчерта: „Поуката оттогава е, че въпреки напрежението, въпреки изключителното разделение и в голяма степен омраза, имаше мъдрост, толерантност и желание България да се преведе през един нов път, и дано да сме успели.“
Трябва да се припомни още, че на Кръглата маса имаше две основни преговарящи страни: БКП/БСП и създаденият през декември 1989 година Съюз на демократичните сили – коалиция от партии, политически сили и неправителствени организации като Клуба за гласност и демокрация или като Екогласност, покриващи целия политически спектър. Отбелязваме и друго: комунистическата партия, от чиято страна тогава седят Андрей Луканов, Александър Лилов, Белчо Белчев, Георги Пирински, се преименува от БКП на БСП на 3 април 1990 година, тоест във времето, докато тече Кръглата маса.
С днешна дата ефектно обобщение на напрегнатите събития през 1990 г. и дебатите на Кръглата маса направи проф. Димитър Йончев: „БСП искаше легитимност и нямаше време. СДС искаше власт и имаше време. Направихме сделката по един цивилизован начин“.
Любомир Павлов сподели свои спомени като председател на Контактната група на СДС. „Андрей Луканов настояваше участниците да се наричат „страните на Кръглата маса“, а аз исках да бъдат „двете страни на Кръглата маса“.
По този начин се конструират два ясни политически лагера на управляващи и опозиция. След изтощителни дебати, продължили часове, той се обърнал към другите и попитал: „Съгласни ли сте да се наричат двете страни, но, моля Ви, господин Луканов, не ми отговаряйте Вие.“ „Съгласни сме“, отвърнали изморените преговарящи.
Според участниците голямата заслуга на Кръглата маса е договарянето на цивилизован преход, по мирен път, през разговори, а не през уличен диктат и протести, които биха могли да имат непредсказуем развой.
Хронология – дати и документи
На 3 януари 1990 г. в Народното събрание започват консултациите по провеждането на Кръгла маса между представители на БКП, БЗНС и безпартийни депутати от една страна с представители на Съюза на демократичните сили.
Първото заседание е открито на 16 януари 1990 г. в Народното събрание с цел да бъде осъществен българският преход към демокрация.
От 22 януари 1990 г. Заседанията вече започват да текат в зала 6 на НДК.
На 12 март 1990 г. са подписани Споразумение по политическата система, Национално споразумение за гарантиране на мирното развитие на прехода към демократична политическа система и Декларация относно ролята и статута на националната кръгла маса.
На 30 март са подписани три споразумения, които предвиждат да се премахне институцията Държавен съвет, държавният глава (президент или председател) да се избира от Народното събрание, а двата тура на предстоящите избори за Велико народно събрание (ВНС) да бъдат произведени на 10 и 17 юни 1990 г. Постигнато е споразумение по основните идеи и принципи на Законопроекта за политическите партии и на Законопроекта за избиране на ВНС.
На 14 май 1990 г. е последното заседание на националната кръгла маса, водено от Александър Лилов. Подписани са четири документа: Споразумение по създаване на гаранции за произвеждане на свободни избори; Етичен кодекс на предизборната кампания; Споразумение във връзка с основните положения на статута на Българската телевизия и Българското радио; Споразумение за предизборна кампания по радиото и телевизията.
Медии и монопол, демокрация и „Демокрация“
Интересът към заседанията е огромен, а излъчванията по националните медии са на живо. Страната е в невиждан от десетилетия политически подем. Позициите се следят от многомилионна аудитория.
Печатът все още е казионен.
На 22 януари, когато е първото заседание в зала 6, излиза нещо ново – брой на в. „Кръгла маса“. Как се е случило това, разказва Александър Йорданов, участник в дискусиите от Радикал-демократическата партия в СДС, впоследствие председател на 36-то Народно събрание, евродепутат от групата на ЕНП/ГЕРБ.
Тъй като монополът на компартията все още е тотален, като обхваща медии и печатници, то една от битките, които води опозицията през 1990 година е за хартия, за достъп до печат или до ефирно време.
„БКП ни разреши да отпечатаме наш плакат за кръглата маса и ние отидохме в единствената тогава печатница“, спомня си Йорданов. Там обаче, на място, им хрумва вместо плакат да направят малък вестник/брошура. Речено, сторено, и от текстове, подготвени за дискусиите печатният материал станал факт. С колеги го раздавали на Централна гара, на площад „Славейков“.
Срещнал ги Луканов. „Какво е това“, попитал. „Това е само началото“, наперено отвърнал Александър Йорданов. А това бил в. „Кръгла маса“. 20 дни по-късно излиза първият брой на „Демокрация“.
Оценката на Йорданов с днешна дата: „И едната, и другата странна на Кръглата маса, макар че бяхме автономни и равноправни участници, споделяхме една обща мечта за бъдещето – това беше мечтата, че то ще бъде по-различно от настоящето. Младата българска опозиция постигна това, което 45 г. преди това изглеждаше немислимо – тя принуди управляващата тогава БКП да отстъпи от своите властови позиции.“
Спомени от старите ленти
Различията между участниците остават, но времето е изгладило най-острите ръбове, спомени се разказват понякога и с усмивка. Приличат на „усмивки от старите ленти“.
„След промените избуяха огромно количество дисиденти и борци срещу комунизма. Да се чуди човек как се е държал този комунизъм 45 години…“, каза шеговито д-р Петър Берон.
„СДС беше надеждата на нашия народ по това време, или поне на голяма част от него. Има си исторически момент, в който нещата трябва да се свършат. Тогава това СДС трябваше да се създаде, трябваше да направи, каквото направи, и оттам нататък се даде на народа възможност да се развиват. Тази Конституция осигури свобода“, твърди Берон. Той разказа спомен от предизборната кампания за първите свободни избори, когато в мажоритарния си район се изправя срещу мастития Белчо Белчев – дългогодишен финансов министър на БКП. Финансов министър и в правителствата на Георги Атанасов и Андрей Луканов. Министър и във времето на кампанията да решаващия първи сблъсък между управляващи и опозиция. Опозиция, убедена, че „времето е наше“.
Но идва Белчев в избирателния район, където си опитва да агитира и Берон, и пита циганите: „Какви ви трябва, казвайте!“ „Водопровод“, бодро отвръщат представителите на малцинството.
„И пред очите ми“, разказа Берон, „идват камиони, работници, мерят, опъват канапи… Белчев спечели изборите, а аз после питам циганите: „Как е, как е водата от новия водопровод?“ „Ми, Белчев май малко ни излъга“, откровени били проявилите активност избиратели. „А в парламента говорим с Белчев и той се чуди: „Вие не ги ли знаете тези работи?!“
За предизборните трикове става дума.
„Е, и аз съм била свидетел, че СДС даваха една лява маратонка преди изборите, а дясната обещаваха, че ще я дадат след това“, затвори страницата на този вид спомени Емилия Масларова.
Истината е, че на първите свободни избори през 1990 година избирателната активност е 90 на сто, и не заради водопроводите или маратонките.
Най-вече заради надеждата, че България тръгва по пътя на едно демократично развитие, което ще гарантира социална справедливост, но и правова държава, равен старт, свобода на словото и на пътуванията. Тази надежда се роди и там, на Кръглата маса, когато Желю Желев обеща, че СДС ще изведе България на „широкия път на демокрацията“.
5 юни 2025 г.
https://epicenter.bg/article/35-godini-ot-Kraglata-masa–Beshe-kato-skok-s-bandzhi–Zashemetyavashto-vreme–/389000/11/0
******
35 ГОДИНИ ОТ ПРОВЕЖДАНЕТО
НА НАЦИОНАЛНАТА КРЪГЛА МАСА ПРЕЗ 1990 ГОДИНА
Милена Милчева, Десислава Севова
БТА, София (22 януари 1990) В зала 6 на Народния дворец на културата (НДК) в столицата започна работа Кръгла маса с участието на парламентарните групи СДС, БКП, БЗНС и безпартийни. Пресфото-БТА, снимка: Живко Ангелов/архив
БТА припомня от своя архив
за консултациите и заседанията на Кръглата маса,
проведени в периода 3 януари 1990 – 14 май 1990 г.
Консултации за провеждане на „Кръгла маса“
София, 3 януари 1990 г. /БТА/ Днес в Народното събрание започнаха консултации по процедурните въпроси за провеждането на „Кръгла маса“ на представители на БКП, БЗНС и безпартийни депутати с представители на Съюза на демократичните сили.
В срещата участваха Андрей Луканов – член на Политбюро и секретар на ЦК на БКП, председател на парламентарната група на БКП, Александър Лилов – член на Политбюро и секретар на ЦК на БКП, Белчо Белчев – член на Политбюро на ЦК на БКП, министър на финансите, Георги Пирински – член на ЦК на БКП, заместник-председател на Министерския съвет, Тодор Кюркчиев – член на ЦК на БКП и завеждащ отдел „Организационен“, Иван Ангелов – говорител на ЦК на БКП, Виктор Вълков – секретар на ПП на БЗНС, председател на парламентарната група на БЗНС, Светла Даскалова – секретар на ПП на БЗНС, министър на правосъдието, Светослав Шиваров – член на ПП на БЗНС, акад. Благовест Сендов – безпартиен, Лобен Кулишев – безпартиен.
От страна на Съюза на демократичните сили (СДС) в консултациите участваха Желю Желев – председател на съюза, Петър Берон – секретар на СДС, д-р Петър Дертлиев – заместник-председател на БРСДП /О/, Милан Дренчев – секретар на БЗНС „Никола Петков“, Димитър Баталов – председател на Клуба на репресираните след 1946 год., Румен Воденичаров – председател на Независимото дружество за зашита на правата на човека, Георги Аврамов – секретар на Независимото сдружение „Екогласност“, д-р Константин Тренчев – председател на Независимата федерация на труда „Подкрепа“, Петко Симеонов – председател на Клуба за гласност и демокрация, Любомир Собаджиев – председател на Движението за гражданска инициатива, Петър Кънев – представляващ председателя на Комитета за защита на религиозните права, свободата на съвестта и духовните ценности, йеромонах Христофор Събев, Емил Кошлуков – председател на Координационния комитет на независимите студентски дружества, проф. Елка Константинова – председател на Радикал-демократическата партия и Георги Спасов – говорител на Съюза на демократичните сили.
Разговорите протекоха в конструктивен дух и ще продължат утре от 16:00 часа в сградата на Народното събрание. Очаква се те да завършат със споразумение по процедурите за провеждане на „Кръглата маса“.
***
Започнаха разговорите около „Кръглата маса“
София, 16 януари 1990 г. /спец. кор. на БТА Веселин Тошков и Георги Котаров/ Началото на разговорите около „Кръглата маса“ показа, че диалогът между делегациите на БКП, БЗНС и безпартийните депутати и делегацията на Съюза на демократичните сили няма да бъде лек, че търсенето на най-верния път към демократизация на обществото ще означава не само твърдо отстояване на позиции, но и гъвкави компромиси.
Първото заседание, което бе открито днес следобед в Народното събрание, започна нервно и дори имаше опасност да завърши без успех. Председателят на СДС Желю Желев припомни договореностите, според които до днешния ден на опозицията трябваше да бъдат предоставени собствен вестник, административна сграда и гаранции за свободен достъп до емисиите на телевизията и радиото. Според него неизпълнението на тези обещания поставя съюза в неравноправно положение. Той обвини средствата за масова информация и по-специално вестниците, че неправилно са отразили митинга в София на 14 януари и някои други прояви на СДС в страната.
Ръководителят на делегацията на БКП Андрей Луканов съобщи, че една от договореностите е изпълнена – на СДС се предоставя възможност да издава всекидневник в 60-хилядвн тираж и седмичник. Постигнато в принципно съгласие и в момента се преговаря със Столичната община за предоставяне на подходяща сграда.
Тук представителите на опозицията поискаха почивка, за да се консултират дали да продължат участието си в „Кръглата маса“.
Паузата бе използвана от първия секретар на ЦК на ДКМС Росен Карадимов, който прочете обръщение пред присъстващите в залата многобройни и чуждестранни журналисти. В него се настоява за равноправно участие на Комсомола в Националната „Кръгла маса“. В противeн случай той няма да се чувства обвързан с постигнатите на нея договорености, както и с тяхното практическо прилагане, което е сериозна преграда за постигането на национален консенсус, се казва в документа. Посочва се, че в ДКМС са изпратени 100 хиляди подписа от цялата страна в подкрепа на това искане. Постъпили са и предложения за провеждане на митинги и стачки, към които ЦК на ДКМС не смята за необходимо да се прибягва на този етап.
Напрегнатост създаде и едностранното искане на СДС в залата да останат журналистите, което противоречеше на предварителната договореност по процедурните въпроси.
След заседанието говорителите на делегациите заявиха:
Георги Спасов /СДС/: Смятам, че разговорите не трябва да се съсредоточават само тук в Парламента, те би трябвало да прераснат в национален разговор за действителни промени, за осъществяване на мирен преход от тоталитарно към демократично устройство на обществото. Този преход може да бъде извършен мирно, спокойно и възможно най-бързо, ако в него участват всички слоеве на обществото, целият български народ. Затова смятаме, че той трябва да бъде наясно какви въпроси се решават, какви са позициите на двете страни за решаването на тези въпроси, пътищата, начините и средствата за постигане на целта, която са си поставили.
Александър Мирчев /БКП/: Днес бяха обсъдени преди всичко организационни и процедурни въпроси, които се отнасят до постигнатата от нас договореност за издания и печатна база на СДС. За делегацията на БКП този въпрос в решен. Тези въпроси все още не засягат разговорите по същество, но ние сме напълно съгласни, че тяхното разрешаване в важно условие за нормалната работа на „Кръглата маса“, за хода на демократизацията на нашето общество. Тези въпроси опират до законодателното регулиране на равноправното участие на всички обществени сили и партии във формирането на информационната среда на нашето общество.
Иван Глушков /БЗНС/: Днешното заседание премина в конструктивен дух. Делегацията на БЗНС се надява, че и в бъдеще заседанията ще протичат в същата атмосфера, за да могат участниците успешно да изпълнят поставените задачи – демонтиране на тоталитарните структури, изграждане на демократична правова България.
Следващото заседание около „Кръглата маса“ ще се състои на 18 януари от 10 часа. На него ще бъдат обсъдени въпроси на политическата система в България. Предстои също да бъдат разгледани въпроси, свързани със законодателното устройство, социално-икономическата система и националният въпрос.
***
Настойчиво искане за участие в „Кръглата маса“
София, 16 януари 1990 г. /БТА/ Временният изпълнителен комитет на независимите български професионални съюзи обявява чрез БТА своята позиция по повод проекта на делегацията на БКП, БЗНС и двама безпартийни народни представители за хода и целите на националната „Кръгла маса“. Временният изпълнителен комитет изразява категорично несъгласие с този проект.
Българската комунистическа партия се държи по начин, който възпроизвежда стари стереотипи и не отчита новите реалности в страната, се казва в изпратения ни документ. Тя и опозицията в лицето на СДС смятат, че те единствени трябва да решават съдбините на народа.
Независимите български профсъюзи не могат да бъдат безучастни при формирането на новия политически ред, който е предпоставка за извеждането на страната от дълбоката икономическа, социална и политическа криза. Заедно с подобни на тях организации те са реално съществуваща сила в гражданското общество, за ролята на чийто архитект претендират официални представители и на властта, и на опозицията – се казва в документа.
Временният изпълнителен комитет на НБПС настоява: В работата на „Кръглата маса“ да участват: 1. БКП, БЗНС и двама независими депутати (както и организациите, подкрепящи техните политически позиции/; 2. СДС и организациите, подкрепящи неговите политически позиции; 3. НБПС и всички автономни социални сили, неангажирани с горните две страни.
Предлага се дневният ред да бъде съставен от следните приоритетни проблеми: антикризисна програма, която държи сметка за социалната цена, за да не се допусне по-нататъшно спадане на и без друго ниското жизнено равнище на българските граждани; национално помирение, в което да се очертаят основните положения на стратегическото решение на дълбоката национална криза; принципи на приватизация и промени в структурите на собствеността, които да гарантират максимално безболезнен преход към пазарна икономика; споразумения за сформиране на временно коалиционно правителство.
***
Политическият диалог продължава
На Националната „Кръгла маса“ са подписани важни споразумения
София, 12 март 1990 г. /кор. на БТА Душана Костова и Калина Венева/ След едномесечно прекъсване Националната „Кръгла маса“ продължи своята работа с подписването на три документа, които се публикуват – Споразумение по политическата система, Декларация относно ролята и статута на Националната „Кръгла маса“ и Национално споразумение за гарантиране на мирното развитие на прехода към демократична политическа система.
По предложение на председателстващия днешното заседание д-р Желю Желев становищата и мненията на представители на делегациите бяха изказани след подписването.
Той окачестви трите документа като изключително важни за страната и посочи, че те ще играят значителна роля не само до изборите. По неговите думи подписването на споразумение между официалната власт и политическата опозиция е исторически акт, защото се осъществява за първи път след близо 45 години. Ръководителят на Съюза на демократичните сили обърна внимание върху два момента – според СДС е необходимо да се произведат избори за Велико или Учредително народно събрание, тъй като става дума за преход от една историческа епоха към друга. Освен това, когато се говори за дейността на политическите партии, под „месторабота“ трябва да се разбира цялата територия на предприятието. Ораторът изтъкна, че задачите, които „Кръглата маса“ трябва да решава занапред, са разисквания върху законопроектите за изменение и допълнение на конституцията, за политическите партии и новия избирателен закон, както и дискусии за икономическото състояние на страната.
Българската комунистическа партия придава важно значение на продължаването на политическия диалог, на надделяването на политическия разум над политическите страсти, каза председателят на висшия съвет на БКП Александър Лилов – съпредседател на националната „Кръгла маса“. Той посочи, че изготвянето и подписването на тези документи чрез разумен компромис е сериозен успех, нов етап в работата на „Кръглата маса“. Над всички въпроси ръководителят на БКП постави гарантирането на мирния преход, като подчерта, че с това споразумение всички страни трябва да поемат сериозно своите задължения – да проявяват търпимост към възгледите и убежденията на опонентите, да гарантират взаимна ненамеса в политическата си дейност, да не използват насилствени методи и средства. На първо място сред бъдещите задачи той постави състоянието на икономиката – проблем национален, надпартиен.
Документът по политическата система бе подписан с особено мнение от председателя на Зелената партия Александър Каракачанов. Той изтъкна, че подобен компромис свидетелства за желанието да не се спира повече ходът на разискванията. „Особеното мнение“ е по пунктове, които според него не поставят при равноправни условия БКП с останалите политически сили.
Общото в по-голямата част от изказванията бе задоволството от постигнатите споразумения. Някои оратори настояха за бързи и ефективни практически действия, за да не останат документите „само на хартия“. Бяха изказани призиви за градивно сътрудничество, за търсене на взаимно приемливи решения на проблемите, натрупани в обществото ни днес.
Въпреки общото задоволство, изразено с оценките на подписаните документи като „исторически акт“, „сериозен успех“, „важна стъпка“, участниците продължиха някои спорове. Отново бе поставен въпросът за основните партийни организации, които според представители на съюза на демократичните сили имат възможност да продължат да функционират по стария начин. Както неведнъж и този път бяха разменени реплики, оспорващи авторството на някои от идеите, залегнали в споразуменията. Вниманието отново бе връщано към въпроса за имуществата и финансовата издръжка на БКП, на нейната символика, „която покрива нашето национално пространство“.
Подкрепата и на двете страни получи предложението „Кръглата маса“ специално да разгледа т.нар. национален въпрос. Неговата сложност, деликатност и трудност предполагат, преди да бъде разискван на пленарно заседание, да бъде подготвен от работна комисия с участието на учени и политици, на представители на различните етнически групи у нас. Направено бе и предложение още на следващото заседание в четвъртък, 15 март, да се обсъди и проблемът с миньорската стачка. Този въпрос бе настоятелно поставен от представител на СДС, по чието мнение той е възникнал по вина на правителството. Междувременно няколкократно бяха отправени взаимни бележки за коректен и толерантен тон в разговора. Сполучливо един от участниците в заседанието заключи: „България стои над всички нас“.
Тема на следващото пленарно заседание на „Кръглата маса“ ще бъде икономиката. На него ще бъдат представени правителствената стабилизационна програма, както и икономическа програма на опозицията.
***
Важни решения на „Кръглата маса“
София, 30 март 1990 г. /БТА/ Днешното заседание на „Кръглата маса“ започна с решаването на проблема дали държавният глава да бъде председател, или президент. БКП поддържаше становището, че той трябва да се нарича президент, а СДС – председател. На няколко пъти бе дискутирано и предложението на БЗНС Държавният съвет да остане като институция, но с променени пълномощия на председателя след съответните поправки в Конституцията. Като възможен вариант то получи подкрепа от страна на СДС, но по-късно БЗНС го оттегли.
След дълги спорове каква е разликата между думите председател и президент Александър Лилов предложи държавният глава да се нарича председател, като в скоби се впише и президент – председател /президент/. Лилов изтъкна, че в Конституцията вече има такъв прецедент – Министерски съвет /правителство/. Двете страни на масата възприеха идеята. Бе изтъкнато, че са важни прерогативите на държавния глава, а не титлата му.
Докато чакаха да бъдат подготвени за подписване споразуменията по основните идеи и принципи на Законопроекта за политическите партии и на Законопроекта за изменение и допълнение на Конституцията /документите публикуваме отделно/, масата започна обсъждането на Законопроекта за изборите. Проектът не фиксира само датата на изборите, но участниците започнаха дебатите с други въпроси: как ще гласуват българите в чужбина и особено тези, които са емигрирали по политически причини, гласуването в армията, гости или наблюдатели ще дойдат от чужбина и др. Изборите ще се проведат в два тура – на 10 и 17 юни. Беше постигнато съгласие да се изработи отделно споразумение, което ще гарантира тайни и честни избори.
Точно когато се обсъждаше най-важният въпрос в Споразумението за изборната система – датата на изборите, ни в клин ни в ръкав Ивайло Трифонов поиска думата. Той прочете от името на Федерацията на клубовете за гласност и демокрация декларация на Инициативен комитет за учредяване на федерация на безпартийните движения – Национален фронт на безпартийните, т.е. на алтернативен Отечествен фронт, в която се казваше, че сегашният Отечествен фронт не е необходим на преустройството. След това лирично отклонение, така характерно за стила на работата на „Кръглата маса“, последваха упреци към СДС, че огласява декларация, в която се иска разтурване на Отечествения фронт. Обяснението бе, че Федерацията на клубовете за гласност и демокрация само я огласява, без да се взема отношение към декларацията.
Естествено последва декларация-протест от Отечествения фронт, след което Кръглата маса продължи заключителния етап от работата си през днешния ден – подписването на Споразумението за проект по принципите и основните положения за закон за избиране на Велико народно събрание.
Така след близо едноседмична словесна еквилибристика около „Кръглата маса“, след моментите на върхово напрежение и разумен диалог, на взаимни компромиси и отстъпки този форум завърши с подписването на три важни документа, с което може да се каже, че завършва един изключително полезен етап от работата на Националната „Кръгла маса“. Както подчерта Желю Желев, изминал е един труден и драматичен период, за да се гарантира нормалното развитие на политическите процеси в нашата страна – до изборите и по време на изборите. Тези документи са взаимно обвързани и представляват единен пакет – избор на Велико народно събрание, определение на броя на депутатите и статута на държавния глава. Смятам, каза той, че можем със задоволство да констатираме, че е свършена важна и полезна работа за политическото развитие на страната.
Георги Пирински също изрази задоволството си от подписаните документи, като подчерта, че тези документи осигуряват надеждна политическа база за нормално развитие на политическите процеси в нашата страна и за осигуряване на мирен преход към демокрацията. Елка Константинова окачестви документите като велика победа, която показва силата на диалога и разума. По-добре повече да говорим и да доближаваме и уеднаквяваме нашите гледни точки, отколкото да изостряме конфликта. А говорителят на БЗНС Иван Глушков отбеляза, че всъщност документите са почти адекватни на предложението на БЗНС, направено в началото при обсъждане на въпросите.
Приключи един ползотворен ден от работата на „Кръглата маса“, в който всички останаха доволни – и участниците, и журналистите, и народните представители, които още днес ще обсъдят предложените документи, а може би и целият български народ.
***
„Кръглата маса“ заседава
София, 14 май 1990 г. /БТА/ Тази вечер в Народния дворец на културата се състоя поредното заседание на Националната кръгла маса. На него бяха обсъдени Етичен кодекс на предизборната кампания и три важни споразумения – по създаването на гаранции за произвеждане на свободни избори, за предизборната кампания по радиото и телевизията и във връзка с основните положения за статута на Българската телевизия и Българското радио.
Заседанието бе водено от Александър Лилов.
По проекта за първото споразумение – за създаване на гаранции за произвеждане на свободни избори, съпредседателите на контактните групи Георги Пирински и Димитър Луджев изразиха своята подкрепа на съдържащите се в него положения. Представителят на БСП посочи реалната възможност, която това споразумение би дало за изключване на спекулации и дискредитиране на предстоящите избори. Той посочи регламентирането на широки правомощия на независимия Обществен съвет, задължението за недопускане в избирателната кампания на верски, расови и етнически въпроси, подпомагане работата на Централната избирателна комисия от всички политически сили и др. Изразявайки съгласие с казаното, представителят на СДС постави на обсъждане въпроса за установяване на някои допълнителни мерки за контрол на изборите. Независимо че досегашните мерки са много и са положителни – каза той, нашата страна ги смята за недостатъчни, особено тези, свързани с елиминирането на възможността за двойно гласуване.
Въпросът за контрола и за гаранциите за честността на изборите зае централно място в дискусията. Оживен спор предизвика предложението на д-р Петър Дертлиев за прилагане на т.нар. никарагуански метод – неизтриваемо за едно денонощие мастило. Връщайки се назад в историята, той изрази опасения от възможност отново да се достигне до гласуване по два и повече пъти от едно лице.
Това предложение бе посрещнато с принципно несъгласие от страна на представителите на БСП. Редица от ораторите посочиха негативния международен ефект от подобен акт, като и наличието на други възможности за гарантиране на еднократното гласуване – с личните паспорти, единните граждански номера, с електронен отчет и т.н.
Румен Воденичаров от СДС каза, че гаранции за честни и свободни избори трябва да се търсят прели всичко в международния контрол.
На заседанието представителят на БЗНС „Никола Петков“ Крум Неврокопски изрази мнението на ръководството, че сегашните условия в страната не са подходящи за произвеждането на нормални избори и те трябва да бъдат отложени за есента. Като основна причина за това той изтъкна становището на своята организация за липсата на равнопоставеност между управляващата партия и останалите партии. съюзи и движения. Отправен бе призив правителството да подаде оставка и да се сформира коалиционно правителство, което да подготви страната за избори. Позицията не означава, че БЗНС „Никола Петков“ се отказва от изборите.
Представителят на СДС Петко Симеонов уточни, че това е мнението само на БЗНС „Никола Петков“, а СДС като цяло смята. че е достатъчно силен и има добре развита структура, за да може да наложи честни и обективни избори.
БТА, 05.06.2025
