Фондация „Солидарно общество“ и Платформа „НовиВремена“
ДИСКУСИОНЕН ФОРУМ
Уважаеми съмишленици, колеги и приятели,
На 14 май 2025 г., сряда, от 17.00 часа в зала „Георги Кирков“ /604/ на ул. „Позитано“ № 20, по повод на 35-годишнината от приключването на работата на Националната Кръгла маса на 14 май 1990 година, ще проведем поредната дискусия на нашия форум, на която предлагаме да обсъдим темата
НАЦИОНАЛНАТА КРЪГЛА МАСА ОТ 1990 ГОДИНА –
ГРАДИВНАТА ИНСТИТУЦИЯ ИЛИ ПОЛИТИЧЕСКИ ЦИРК?
Както е известно, и по време на нейното провеждане, и през следващите години, оценките за работата и резултатите от Националната кръгламаса са и остават диаметрално противоположни. Същевременно, тя остава в съзнанието на обществото като пример за постигането на необходимото съгласие в моменти на най-остра политическа конфронтация.
Като основа за дискусията Ви предлагаме два текста:
– статията на Георги Пирински „Един опит за обективна оценка на ролята и значението на Националната Кръгла маса и на изборите през 1990 година“, публикувана в брой 5-6 на списание “Ново време“ от 2020 г., която и днес може да послужи като предпоставка за ангажирани дебати (текстът на статията можете да намерите на линка https://novovreme.com/aktualen-pregled/1990/).
– както и един проект за изводи и заключения за ролята и значението на НКМ с днешна дата, който прилагаме.
Очакваме Ви на 14 май и разчитаме на вашето активно участие в дискусията.
Фондация „Солидарно общество“
Платформа „НовиВремена“
Проект
ИЗВОДИ И ЗАКЛЮЧЕНИЯ
за ролята и значението на Националната кръгла маса
по повод 35 години от нейното провеждане
Националната кръгла маса заседава от 3 януари до 14 май 1990 г., като последователно обхваща три етапа – първоначални консултации от 3-4 януари; подготвителни преговори от 16-18 януари и преговори по същество от 22 януари до 14 май.
БСП стана съорганизатор на Кръглата маса с разбирането, че е необходимо национално съгласие за неотложните действия за изход от дълбоката валутно-икономическа и социално-политическа криза, в която страната бе изпаднала в края на 80-те години на миналия век. Това разбиране залегна в Декларацията за ролята и статута на Националната кръгла маса, подписана от съпредседателите Александър Лилов и Желю Желев на 12 март 1990 г. в следните формулировки:
– „Националната кръгла маса в България е конкретен израз на демократичния процес, започнал след 10 ноември 1989 г. На нея са представени реалните политически и обществени сили в страната, обединени от изключително отговорна и високохуманна цел – осъществяване на мирен преход от тоталитарно към демократично обществено устройство.“
– „Националната кръгла маса, чрез своето широко представителство, изразява политическата воля на българския народ и се превръща в гарант за необратимостта на демократичния процес.“
– „Задачата на Националната кръгла маса е постигането на конкретни споразумения като необходима политическа предпоставка за решаване на най-важните политически, законодателни и социално-икономически въпроси.“
Същевременно обаче СДС на практика постави в основата на своите позиции тезата за „разграждане на тоталитарната система“. Отражение на това разбиране стана и отказът на СДС да приеме съгласувания на експертно ниво проект на споразумението „Основни принципи и съдържание на икономическата реформа“, основавано на следните постановки: „Политическите и обществените сили, представени на кръглата маса, са съгласни, че търсенето на изход от сегашното социално-икономическо състояние е национален, надпартиен въпрос, който засяга целия народ. Икономиката ни е една за всички, една за цялото общество“ и следните основни начала:
- „Пазарът – основен регулатор на производството, размяната и потреблението. В пазарното стопанство конкуренцията е основен двигател на предприемчивостта, на икономическия, техническия и социалния прогрес.“
- „Многообразие на формите на собственост.Всички форми на собственост – частна, общинска, държавна и техните производни – кооперативна, акционерна, на обществени организации, на чуждестранни субекти и смесена са равни прел закона и се ползуват от конституционна закрила.“
- „Държавно регулиране на стопанската дейност. То се осъществява посредством гъвкави институционни структури, обслужващи пазара, с помощта на икономически средства, включително смекчаване на неблагоприятни икономически, социални и екологични последици.“
- „Социални аспекти на икономическото развитие. Държавата провежда политика за създаване на равни изходни възможности на хората за реализиране на тяхното право на труд, доходи, жилища, отдих, здравеопазване, образование, достъп до културните ценности, благоприятна трудова и жизнена среда. Държавата осигурява със закони защитата на социално слабите категории от населението, на безработните и създава подходящи механизми за гарантиране на обществено признатия социален минимум.“
Кръглата маса от времето на провеждането й, както и в годините след това, от една страна се оценява като най-градивната и ефективна институция след 10 ноември, а от друга – като политически цирк и смъртоносна машина. Но не трябва да се забравя, че на Кръглата маса се взема решението за свикване на Велико Народно събрание, което да изготви и приеме нов Основен закон на Република България.
Договореностите, приети с подписите на всички участници единадесет документа – осем споразумения, две декларации и един кодекс – изчерпателно уредиха всички въпроси, необходими за провеждането на първите многопартийни избори на 10-17 юни 1990 година така, че да се даде възможност на всички участници свободно да представят своите платформи и кандидати и да агитират за подкрепа от страна на избирателите – в т.ч. приетите на 14 май споразумения за статута на БНТ и БНР и предизборната кампания по радиото и телевизията и за гаранции за произвеждане на свободни избори, както и на Декларацията за участие на политическите емигранти в изборите и Етичния кодекс на предизборната кампания.
В предизборната кампания БСП заложи на послания за национално съгласие и коалиционно правителство, каквото единствено може да гарантира спокоен и стабилен преход към демокрация, докато СДС подчини кампанията си на внушения за изминалите 45 години като време на повсеместни репресии и упадък. Заслужава да се отбележи, че за 60 дни – в периода от 1 април до 1 юни 1990 г. – в БСП бяха приети нови 24 804 социалисти, от които 13 210 – жени, а я напуснаха само 5 484 души. От началото на 1990 г. нови членове на БСП бяха станали общо 33 884 души, или почти два пъти повече, от колкото за цялата предходна 1989 г. Като се има предвид, че на 1 април 1990 г. БСП е наброявала 986 434 социалисти, може да се предположи, че милионният член на партията е бил приет в седмицата след 24 май.
Израз на възобновеното доверие към БСП стана забележителната победа на партията на първите многопартийни избори на 10-17 юни 1990 година. На първия тур на изборите, при над 90% избирателна активност и 6333 хиляди гласували по пропорционалните листи, БСП спечели 2887 хиляди гласа, или 48,5%, СДС – 2217 хиляди, или 36,2%, БЗНС – 491 хиляди, или 8,03% и ДПС – 368 хиляди гласа, или 5,75%. БСП спечели общо 211 мандата в 7-ото ВНС – 97 мандата по пропорционалните листи и 114 мандата в едномандатните избирателни райони.
СДС на практика не призна резултатите от изборите, поднови уличните протести и изостри до крайност опозиционното си поведение в Народното събрание. СДС се оказа неспособен да подчини дейността си нито на собствените си декларации в подкрепа на демокрацията, нито на своята отговорност пред страната, като се оказа в плен на амбицията си да завладее властта – обстоятелство с крайно тежки последици за цялостното по-нататъшно развитие на България.
Спечеленото мнозинство във Великото народно събрание позволиха да бъде изработена и приета Конституцията на България – заслуга не само на БСП, а и на всички 314 народни представители, които тържествено я подписаха на 12 юли 1991 г. Основният закон на страната урежда съвременна България като демократична, правова и социална държава. Това, че тя все още далеч не е такава не е вина на Конституцията, а напротив – следствие от несекващата съпротива на всички онези сили и кръгове, които или открито я отхвърлят, или подмолно я подриват.
София, 14 май 2025 г.
Националната кръгла маса – от 3 януари до 14 май 1990 г.
