„ЧЕРНО МОРЕ 2026: ПО-БЛИЗКИЯТ ИЗТОК“ е темата на конференцията, която ще се проведе на 19 ноември 2026 г., в зала „Сердика” на „София Хотел Балкан”. Тя е организирана от Института за икономика и международни отношения и Фондация „Фридрих Еберт”.
Конференцията ще бъде открита от Жак ПАПАРО, директор за България на Фондация „Фридрих Еберт” и Любомир КЮЧУКОВ, директор на Института за икономика и международни отношения, който ще и неин модератор.
Въвеждащото изказване ще бъде на Румен РАДЕВ, министър-председател на Република България.
Докладът на Симеон НИКОЛОВ, директор на Центъра за стратегически изследвания ще бъде на тема „Сигурност, рискове и нови военни баланси в Черно море“. Георги ПИРИНСКИ, председател на Фондация „Солидарно общество” ще говори на тема: „Средният коридор – илюзия без споделена сигурност в Черно море“. След него Бисерка БЕНИШЕВА, директор „Европейски въпроси” на ПанЕвропа България ще говори на тема: „Деескалация на напрежението в Черно море – възможен ли е преговорен процес?“. Последният доклад на доц. Милена АНГЕЛОВА, изпълнителен заместник-председател на Асоциацията на индустриалния капитал в България ще бъде на тема „Социално-икономически и практически измерения на стратегическия подход към Черно море: от подход към стратегия“.
През ноември 2022 г. Институтът за икономика и международни отношения и Фондация „Фридрих Еберт” организираха конференция под същото заглавие и с почти същите участници. Основният извод тогава бе, че възникна реална опасност от трайното превръщане на региона в сфера на военни действия, на съперничество и противопоставяне, обричащи развитието на черноморските държави на дългосрочно изоставане. Четири години по-късно тогавашните притеснения не просто се потвърдиха, а събитията отидоха отвъд най-песимистичните сценарии.
Черно море се превърна в арена на активни бойни действия – свободата на корабоплаването е компрометирана, като целенасочено се атакуват търговски кораби на трети държави извън териториалните води на двете воюващи страни. В много отношения ситуацията в региона придоби характеристиките на Близкия изток: целенасочени военни удари, окупирани чужди територии, дългогодишни замразени конфликти, постоянна нестабилност, намеса на чужди държави, неуспешни опити за политическо решение.
България е пряко засегната от военните действия в Черно море и не може да си позволи да бъде пасивен наблюдател на развитието на събитията. Тя лансира своя инициатива за стартиране на дипломатически процес за изработване на рамков механизъм за сигурността на търговското корабоплаване в Черно море. Идеята стъпва върху сделката за износ на украинско зърно от 2022 г. и надгражда предложенията за мораториум върху военните действия, като целта е да се постигне общо споразумение с участието на страните от региона и при съдействието на ООН и ЕС, обхващащо цялата акватория на Черно море и гарантиращо безопасността на морските маршрути.
