Учреденото съвместно от НС на БСП и УС н СБЖ отличие за млад журналист на името на големия публицист Стефан Продев бе връчено на утвърдилия се с анализите си на теми за социалните неравенства автор от вестник „24 часа” Винсент Тановски.
Винсент Тановски с плакета и грамотата с лика на Стефан Продев
Събитието, което се състоя в Клуб „Журналист“ на СБЖ на 5 ноември вечерта, бе открито от председателката на УС на СБЖ Снежана Тодорова. Тя приветства събралите се, сред които бяха председателят на НС на БСП Крум Зарков, председателят на Младежкото обединение в БСП Габриел Вълков, членът на НС на БСП и издател на в. „Земя“ Светлана Шаренкова, членът на УС на СБЖ, поет, бард и управител на Клуб „Журналист“ Ивайло Диманов, много журналисти и членове на СБЖ.
Снежана Тодорова изрази радостта си от вълнуващия повод – удостояването с наградата „Стефан Продев“ на младия и даровит журналист Винсент Тановски, посветил се на писането по социална проблематика. Тя припомни, че наградата е учредена съвместно от БСП и СБЖ в памет на незабравимия Стефан Продев, оглавявал СБЖ и оставил дълбока диря както в българската журналистика и публицистика с изключителното си перо, така и в лявата идея, която винаги вдъхновено и сърцато е отстоявал.
За своята работа под ръководството на Продев в неговата легендарна „Дума“ разказа журналистката Велиана Христова. Тя припомни, че в началото на септември т. г. са се навършили 25 години, откак Продев прекрачи във вечността. Според Христова той е един от тримата най-велики български публицисти, наред с Христо Ботев и Георги Кирков. Тя отбеляза, че е работила с Продев от първия му до последния му ден в „Дума“. И че той е бил и най-обичаният, и най-хуленият – и от чужди, и от свои. Защото журналистите с остро перо винаги си навличат много врагове, а освен това Продев е бил и всеотдайно верен на идеалите си. Велиана Христова описа атмосферата на пълна журналистическа свобода в Продевата „Дума“. Всеки е можел да пише за всичко. Главният редактор Продев никога и никого не е спирал да изразява, каквото мисли. А ако Продев не е бил съгласен с нещо от написаното, реагирал е, като самият той е написвал още в същия или в следващия брой на вестника свой коментар с противоположното мнение. Тя цитира популярната максима на Продев: „Свободата е състояние на духа“. Изтъкна, че работата с него е била истинска школа по журналистика, в която главният урок е, че журналистът трябва да слуша само собствената си съвест, каквото и да му струва това. Велиана Христова припомни още как всички млади навремето журналисти, добили тази школовка в Продевата „Дума“, започнали да се наричат с гордост „думаджии“. Тя изрази радостта си, че наградата на името на Стефан Продев ще вдъхновява и други млади журналисти да следват професионалните му и морални уроци.
„Дай Боже Продевата журналистика да си пробие отново път в професията,“ пожела от своя страна Снежана Тодорова. Тя припомни, че анонимна анкета на журналистическото дружество „Иван Богоров“, направена в началото на 90-те, е определила Стефан Продев като най-добрия български журналист, от което той бил много смутен. „Но колегите бяха прави, той даде на всички ни много сила с това, което пишеше,“ изтъкна Тодорова, припомняйки неговите разтърсващи есета за Левски, за буквите, „На учителя с любов“ и т .н. Тя припомни и още една негова мисъл за професията – казвал е, че „журналистиката е за силни хора“.
Светлана Шаренкова отбеляза, че Винсент Тановски е едва вторият носител на съвместната награда на БСП и СБЖ „Стефан Продев“. Тя се връчва сега след голяма пауза. Първата ѝ носителка преди няколко години става Павлета Давидова, работила по онова време в „Дума“. Сега тя вече работи в „24 часа“ и именно от нея идва предложението тазгодишният носител на отличието да е колегата ѝ от същия вестник. Светлана Шаренкова поясни, че дългият интервал се дължи на трудността да се открие талантлив млад автор, чието перо не само да е даровито и остро, но и да отстоява идеалите на Стефан Продев. Тя поздрави Винсент Тановски за това, че макар да не работи в ляв вестник, той поднася на читателите по убедителен начин темата за борбата с неравенствата, в която намира дълбок смисъл. „Ще се радваме да продължаваме да четем твоите текстове,“ каза Шаренкова. И сподели, че лично за нея любимата творба на Стефан Продев е „Фред и пролетта“, която е прочела за първи път едва 16-тодишна.
Думата взе и първата носителка на наградата „Стефан Продев“ Павлета Давидова. Тя изтъкна, че макар да не е работила със самия Продев, е попила духа на неговата „Дума“ и също се чувства „думаджия“, дори и вече да е в друг вестник. „Важно е името на Стефан Продев да продължава да се чува,“ отбеляза Давидова. Но със съжаление добави, че журналистика като неговата вече няма, защото няма и медии, които биха я публикували. Тя изтъкна: „Корпоративните интереси и модерните времена не се интересуват от идеология, а търсят лайкове. Особено стойностни на този фон са умението и смелостта на Винсент все пак да намира начини да публикува своите статии и да използва думи, които в днешно време трудно пробиват – класа, обществено благо.“ Павлета Давидова открои факта, че удостоеният със „Стефан Продев“ млад журналист не работи в ляв вестник, но е ангажиран със социалната тематика, бори се за неща, в които вярва, а в редакцията го наричат „Малкото Че“. „Радвам се, че работя с него,“ каза тя.
Преди да даде думата на следващия гост на вечерта, Снежана Тодорова припомни още една от известните фрази на Стефан Продев: „Аз не съм социалист, аз не съм комунист, аз съм просто ремсист“.
С топли поздравления за поканилия я на събитието Винсент Тановски започна изказването си независимата съветничка в СОС и авторитетен ляв глас Ваня Григорова. Тя подчерта, че чете с интерес неговите „изключително социални“ текстове, които „са генерално различни от целия дух на журналистиката и медиите в настоящия момент“. Тановски според нея е „един от малкото“, които правят това. „Колкото повече Продевци имаме в журналистиката, толкова по-различна би била ситуацията у нас“, каза още Григорова. Според нея събитията зависят колкото от политиците, почти толкова и от медиите, като при това „смелостта на журналистите трябва дори да е по-голяма, отколкото при политиците“. Тя насърчи смелите журналисти „да пишат, да, изговарят, да правят това, което мислят“. Честити на Винсент Тановски наградата и добави: „Той може и да не е работил в „Дума“, но е „думаджия““.
С развълнувани думи към Винсент Тановски и всички събрали се се обърна и Крум Зарков. Той поздрави младия автор и благодари на СБЖ за съвместното учредяване и връчване на наградата, която съхранява жива паметта за Стефан Продев, за неговите идеи и за изпълнената му с дълбок смисъл публицистика. Зарков също обърна внимание, че отличието не се връчва „тривиално, година за година“, а се търси стойностен, наистина достоен за идейното и творческото наследство на Продев автор. Той също се спря на феномена „думаджия“ и изтъкна, че БСП „полага усилия“ да спаси вестник „Дума“, макар вече и да не излиза на хартия, а само онлайн. Зарков отбеляза, че е „трудно да се намерят смели журналисти“ и че „никога не е било доходоносно да си журналист“. Но сега е особено сложно, защото вече не се цени смисълът на думите. Той продължи: „Смисълът на журналистиката е ти да водиш борба за своята идеология или за истината, което означава, че думите, написаното, има някакво значение, влияние, някой се интересува. Но ето, че видяхме две предизборни кампании една след друга, през които думите нямаха никакво значение. Естетика, модерност, визия – може би. Това са начините на изразяване. Но думите сами по себе си загубиха значението. Изтри се изцяло разликата между истина и лъжа. Всичко е въпрос на емоция. Което означава, че много хора не намират смисъл да се борят с думите. Малкото хора, които още го намират, може би са събрани до голяма степен в тази зала. Освен това, след като са намерили смисъл, трябва да намерят и смелост да действат“. А това не е лесно заради нарастващата агресия в атакуването на хора, изразяващи леви идеи: „Зачеркват те с организирани хули, с откровена глупост, със злоба“. Крум Зарков поздрави Винсент Тановски заради смелостта му да отстоява смисъла на думите и идеите. Пожела му „от Малкото Че да стане Голмото Че“. И обобщи: „Ако Вие, Винсент, утре ме направите на пух и прах във вашите анализи, аз няма да съм против, защото това е стилът на Стефан Продев“.
Настъпи и най-тържественият момент: Крум Зарков връчи на Винсент Тановски специален плакет на БСП с портрета на Стефан Продев, а Снежана Тодорова – почетна грамота на СБЖ също с портрета на Продев.
Дълбоко развълнуван, Тановски изрази радостта си от получаването на наградата. Той продължи: „Никога не съм чувал толкова добри думи за себе си. Аз съм от поколението журналисти, израснали във време, когато в държавата доминира един изключително десен прочит, десен изход . По теми като бедността и неравенствата няма интерес. Счита се, че това са проблеми само на човека, който е беден. Човекът сам трябва да оцелява, а всички останали са вълци. Наричат ме Малкото Че на шега, защото всеки , който заговори за социална справедливост, го обявяват за див комунист“. Винсент Тановски посвети тази награди на майка си, отишла си само преди месец. Той каза още, че това изпитание го е сблъскало пряко и със сериозните проблеми в българското здравеопазване. И наблегна: „Зад всички приказки за бюджети и финансови механизми винаги се крият съдбите на хора, които нямат възможност да бъдат чути от никого, просто защото за никого не представляват интерес. Да помним, че зад заучените фрази се крие политика, идеология, която се представя за здрав разум, но не е, тя е античовешка. И за това не бива да се мълчи“.
Снежана Тодорова подари на Винсент Тановски и наскоро излязлата книга на още един „думаджия“ – колегата Юри Михалков, под заглавието „В спешното на историята“, като пожела на новия носител на наградата „Стефан Продев“ нови творчески успехи.
Снимки: Сайт на СБЖ, в.“24 часа“
Сайт на СБЖ – http://www.sbj-bg.eu/article/details/65990
