ЗОРАН МАМДАНИ:
СОЦИАЛИСТИЧЕСКИЯТ КМЕТ НА СВЕТОВНИЯ ГРАД НА КАПИТАЛА
Деляна Симеонова*
Вече десет месеца Мамдани управлява Ню Йорк – кратко време, в което постигна напредък по редица точки от предизборната си платформа. Кои конкретно и какъв е ефектът?
През октомври 10 000 семейства с ниски и средни доходи ще получат ваучери за безплатна детска градина, с които ще спестяват около 17 000 долара годишно. На 1 октомври влезе в действие и замразяването на наемите – освен тези с едногодишен договор, няма да има повишение и на двугодишните, за първи път в историята на Ню Йорк! Наистина, автобусите все още не са безплатни, както ни обещаваше, но е стъпка напред, че през месец май още 380 000 човека получиха транспортни карти с 50% намаление. Работи се и по програма за подобряване на автобусния транспорт и маршрутите. През юли влезе в сила и законодателство за повишаване на данъците върху луксозните втори или инвестиционни жилища. Получените пари ще се вложат в социални програми. И творците не бяха забравени – за първи път от 20 години Мамдани завоюва увеличение на общинските грантове за артисти – те бяха удвоени, от 5 000 долара на 10 000 долара. Напредва и планът за откриване на първите пет субсидирани магазина, които ще продават храни с 30% под пазарните цени. Всичко това обяснява нарастващото одобрение и подкрепа за Мамдани в града: 58% според „Ню Йорк Таймс“ в статия от 3 септември.
Трябва да призная, че миналата година, когато Мамдани се кандидатира за кмет, радостта ми като социалистка и емигрант, дългогодишно свързана с Ню Йорк, беше огромна, но надеждата ми, че ще спечели – доста малка. Как ще стане – открит социалист, кадър на Демократични социалисти на Америка (DSA), емигрант и мюсюлманин да бъде избран от мнозинството да ръководи най-мощния град на световната антикомунистическа империя, в контекст на ислямофобия и в конкуренция с Куомо, наследствен и щедро финансиран номенклатурен политик на Демократическата партия?!
Но Мамдани спечели! Не само срещу Куомо, спечели сърцата и надеждите на жителите с ясното си послание: икономическа достъпност на живота за всички нюйоркчани! Постави много конкретни цели за подобряване на живота „в най-богатия град на най-богатата държава в историята на света, където всеки четвърти човек живее в бедност“ (цитирам Мамдани). След победата дойдоха и някои основателни страхове в радикалните леви среди на Ню Йорк около мен – дали победата му няма да бъде поредното разочарование: Демократическата партия, под чиято шапка спечели, ще го погълне и дерадикализира, защото тя е известен „гробокопач“ на левите движения, по думите на един мой другар, журналиста Дани Катч. Знам, че изборната победа на Мамдани е стара новина, но мисля, че нейният анализ трябва да продължи. От него могат да се направят изводи за бъдещето на лявото движение – в САЩ, света и България, където ми се вижда, казвам го с тъга, че то е в състояние на покой.
Реакциите на медиите на статуквото и либералните коментатори в САЩ към изборния успех на Мамдани варираха от удивление, че „кампанията му беше изградена от нулата за няколко месеца“ („Ню Йорк Таймс“) и че той е „новоизгряваща политическа фигура със свежи идеи, появила се сякаш от нищото“ („Вашингтон Пост“), до силен акцент върху личните му качества, изключителната му харизма и таланта на видеоекипа му. Но не е така! Кампанията му успя, издигайки го над традиционната машина на Демократическата партия, не благодарение на личната му гениалност (без да пренебрегвам фантастичните му умения за свързване с хората), а в резултат на десетгодишен проект, изграждан „отдолу“ от Демократични социалисти на Америка (DSA), от чиито редици Мамдани идва. Проектът започва през 2015 г. с приемането на политически план: „Нова стратегия за нова епоха“, след двугодишен процес на обсъждания и спорове. В нея са заложени насоки за дългосрочна работа сред хората за събуждане на общественото съзнание за демократичния социализъм като алтернатива на системата и за разширяване на членската маса – чрез подкрепа на кампанията на Бърни Сандърс, засилено сътрудничество с антирасистки, феминистки и емигрантски коалиции и членска мобилизация. В резултат, DSA изгради „низова“ структура с капацитет за електорални действия на общинско ниво, безпрецедентен в историята на САЩ. На тази основа стъпи Мамдани, защото подкрепата на неговата кандидатура от страна на DSA беше неразривно свързана с ангажимента им за пълна мобилизация на местните структури, добре познаващи електоралните райони на Ню Йорк.
Разбира се, успехът на Мамдани беше свързан и с няколко благоприятни фактора в политическия момент, отлично преценени от DSA: Демократическата партия беше с корумпиран и орезилен бивш кмет (Адамс) и орезилен нов кандидат (бившия губернатор Куомо), а и Мамдани има заразителен оптимизъм, който вдъхва увереност на либералите, а шапката на Демократическата партия му осигури подкрепа от традиционните ѝ съюзници – синдикати, групи за защита на интереси, политици.
Успехите на Мамдани в управлението тази година, въпреки че са само стъпки към много по-високите му цели (например масово безплатни грижи за децата), също са свързани с DSA, защото тяхната подкрепа изисква и сериозен ангажимент от негова страна – да бъде отговорен не само към жителите на града, но и към политическата общност и принципите на демократичния социализъм, със задължение да практикува това, за което говори. И когато виждаме, че го прави, положителните резултати за лявото са налице. Той е „живо опровержение на пропагандата за политиците социалисти като носители на „ужас“ и „разруха“, по думите на Нейтън Робинсън, автор на книгата “Защо трябва да бъдеш социалист“. Успехите му променят политическото поле, като налагат уважение към него и необходимостта другите да се съобразяват с него. А практическото облекчаване на живота на работещите хора показва, че социализмът не е идея на хартия, а класова борба, чиито победи реално подобряват ежедневието. Това от своя страна поражда енергия за продължаваща съпротива срещу потисничеството на капитала, сред все повече хора, особено младите. Създава и различна духовна атмосфера, в която укрепва вярата, че „друг свят е възможен“ (цитирам движението „Окупирай Уолстрийт“ от 2011 г. в Ню Йорк, в което бях участник). И не на последно място, Мамдани успява да осъществи и надеждата, че Ню Йорк ще стане терен на борба с вилнеещия крайнодесен авторитаризъм. През изминалата седмица направи силно изявление на пресконференция във връзка с емигранта, прострелян от армията на Имиграция и граничен контрол (ICE), като категорично заяви, че ICE трябва да бъде закрит.
Междувременно за година и половина членовете на DSA се удвоиха и в момента в страната са 120 000. Това е най-големият брой членове на социалистическа организация в историята на САЩ, надминаващо броя на Социалистическата партия на Америка (Socialist Party of America), постигнат през 1912 г., отдавна! За сравнение, когато DSA се създава през 1982 г., членовете са 6 000, през 2017 г. – 24 000. На предстоящите избори в САЩ на 3 ноември, DSA издига голям брой кандидати на федерално, щатско и общинско ниво, като до момента на предварителните избори в рамките на Демократическата партия имат 67 победи, 99 човека са в предстоящи избори, имат и 62 загуби.
За моя радост като жител на щата Ню Йорк, моят представител в щатския парламент (New York State Assembly) през последните четири години е Сарахана Шреста – другарка, емигрант от непалски произход, екологичен активист и … член на DSA! Откакто тя представлява нашия район, нямам думи да опиша възхищението си от активността ѝ – винаги сред хората, в постоянни открити събрания, обиколена от маса доброволци, с които е на път да измести монополистката електрическа корпорация, която години наред безобразно ни лъжеше в сметките. Чрез законодателни промени Сарахана скоро ще успее да я замени с обществена фирма, която ще подлежи на отговорност пред гражданите.
Може ли от всичко това да направим някакви паралели и изводи за лявото движение в България – в момента за мен почти покойно – при положение, че контекстите на двете държави в исторически, политически и културен план са толкова различни? Вярвам, че е възможно. Но абсолютно не се наемам с такъв анализ, защото той би имал стойност само ако е колективен – трябва да спорим, да се караме, да оглеждаме нещата от всички страни. Това е в сърцето на социалистическата традиция. При такъв колективен анализ бих поставила следния въпрос: в следващите десет години, ако ползваме успешния опит на DSA, какви стратегически приоритети ще поставим, кой има капацитет да ги придвижи и ако такъв няма, как да го създадем?
15 октомври 2026 г.
*Деляна Симеонова живее в Ню Йорк от 17 години, където е завършила магистратура по социални движения и организиране на общности. Има дългогодишен опит в тази област, работейки с неправителствени организации в България, САЩ, Централна Азия и Африка. Преводач е и на романите на Анжел Вагенщайн на английски език.
Автор на публикацията:
