Често си мисля за Джеки и винаги в съзнанието ми изниква онзи миг, в който при едно пътуване през 2016 г. той понесе развято червеното знаме през центъра на Скопие. Всъщност, това е неговият символ, носи го вече 103 години. Борецът, който казваше: “Аз съм преди всичко антифашист”.
Анжел Вагенщайн е роден на 17 октомври 1922 г. в Пловдив, напусна ни – столетник, на 29 юни 2023 г. и ни остави легендата. Легендата за бореца, който носи цял живот знамето. И в РМС, и при партизаните, през цялата Съпротива, и в килията на мъченията при изверга Гешев, и в затвора, и в творчеството си на велик писател, сценарист и режисьор на 52 филма шедьоври и на знаменити книги – от “Звезди“ и „Борис I“ до „Сбогом, Шанхай“ и „Серенада за балканска гайда“, и при срещата с Митеран в София, и в битките с разрухата и бездуховността след 1990 г., и в перипетиите на БСП – до последншия си дъх.
И на него съм му казвала, че през всичките години той за мен олицетворява таланта да бъдеш свободен, неподчиняем на властниците и парите, воюващ с неправдите. Домът му беше дом на приятелството, на мъдрите диалози и неочакваните люти спорове, в него неизменно туптеше пулсът на времето.
Американската режисьорка Андреа Саймън създаде филм за живота му – „Изкуството е оръжие“. „Дали ще останеш достоен човек зависи от това какъв идеал следваш в живота си и дали си му верен“, отсече веднъж Джеки в едно мое интервю. „Идеалът ти дава воля за действие. А идеалът ми са комунизмът и антифашизмът, аз съм повече антифашист, отколкото евреин. Все едно дали става дума за репресии срещу юдеите, срещу арменците, или срещу българите.“, казваше той. Винаги несъгласният с кривиците. Винаги по трудните пътеки, никога не залюбил на хляба мекото и на работата лекото.
Филмите на Вагенщайн са снимани в осем държави. Те печелят най-високи награди, а негови книги са преведени на френски, немски, английски, руски, испански, полски, чешки, унгарски, македонски, италиански, китайски, иврит. Той бе гениален творец и човек. Но и друг път съм казвала, че сред всичките му наистина гениални творби има една сцена, в която е целият Джеки. И като си спомням развятото му знаме през Скопие, останало след това на най-видното място в дома му, пак се сещам за финала на един не тъй често споменаван напоследък негов филм – „Допълнение към закона за защита на държавата“. След терора и погромите над хиляди комунисти и земеделци през 1925 г. камерата насочва окото си към едно гордо червено знаме, развяно на хълма. Простреляно, но живо. В това е целият Джеки.
Автор на публикацията:
