На 10 декември 2025 г. в Европейския парламент в Брюксел се проведе годишния заключителен семинар на Асоциацията на бившите членове на Европейския парламент (FMA) на тема „Ролята на институциите на ЕС и парламентарната дипломация в един променящ се свят“.
Семинарът бе открит от Клаус Хенш, президент на FMA и бивш председател на Европейския парламент. Ана Паласио, бивш член на Европейския парламент и бивш министър на външните работи на Испания представи доклад на тема: „Дипломацията на Европейския парламент: от аспирационното минало до зрелостта в бурен свят“. В панелната дискусия, модерирана от Тереса Риера, почетен секретар на FMA, взеха участие Сабине Ферхайен, първи заместник-председател на Европейския парламент с изказване на тема „10-тият мандат: предизвикателно време за Парламента“, Георги Пирински, член на ЕП 2014-2019 г. и бивш председател на Народното събрание на България с изказване на тема „За актуализация на ролята на делегациите на Парламента в един променящ се свят“ и Стефан Добрев, председател на Европейския институт за иновации и технологии (EIT) с изказване на тема „Иновации за конкурентоспособност: как Парламентът може наистина да помогне“.
Тук публикуваме изказването на Георги Пирински.
Рутинно службите на Парламента предоставят на новоизбраните членове информационен документ относно парламентарните делегации, които предстои да бъдат сформирани. Но изданието от май 2024 г. е твърде далеч от обичайнаото. Напротив, то предупреждава, че следващите няколко години вероятно ще бъдат решаващи за бъдещето на външните отношения на Европейския съюз, тъй като той ще трябва да предефинира своето място в един все по-хаотичен и несигурен свят. По-нататък документът продължава със съждението, че Съюзът ще трябва наново да прецени и евентуално да прекалибрира своите политики и инструменти в областите на външната политика, сигурността, отбраната, търговията и развитието, за да бъде ефективен глобален играч в новата геополитическа среда.
Ясно е, че такава разрушително променяща се среда предполага и съответно дълбока преоценка на основната мисия и функционирането на делегациите на 10-ия Европейски парламент. Това е необходимо, за да бъдат те в състояние успешно да изпълняват ролята си на инструменти на парламентарната дипломация и контрол за изграждане на трайни отношения и диалог с парламентите и заинтересованите среди от страни извън ЕС като неразделна част от по-широките външни отношения на ЕС.
Следователно би било уместно да се започне с документа, озаглавен „Ръководни насоки за работата на делегациите и мисиите извън Европейския съюз“. В него се постановява, че общата цел на делегациите е да разпространяват ценностите, на които се основава ЕС. Традиционно това означаваше тяхната дейност основно да е насочена към подкрепа на демокрацията и правата на човека извън границите на ЕС, утвърждаване на позициите на Европейския парламент и насърчаване на партньорите да отстояват основните ценности и интереси на ЕС. Несъмнено, тази обща ориентация следва да бъде потвърдена и развивана.
Това обаче вече не може да остане единствената определяща характеристика на мисията на делегациите. Това е така, защото днес сме изправени пред безпрецедентни предизвикателства за сигурността и отбраната както на гражданите на ЕС, на държавите-членки и на ЕС като такъв, така и отвъд него. Към момента това доведе до определянето на нов приоритет за форсирано изграждане на военни способности и до предварителни разработки на по-дългосрочни стратегии за война. Без съмнение различните делегации на ЕП вече са се сблъскали със задачата по време на сесии и срещи с парламентарни колеги от цял свят да съчетават защитата на демокрацията и правата на човека с разясняването на съображенията, заложени в основите на този нов курс на действие
Десетият ЕП вече разполага с 48 парламентарни делегации, с четири повече от предишната легислатура, взаимодействащи с партньори от отделни държави, парламентарни органи и многостранни асамблеи, групирани по региони – Европа, Западните Балкани и Турция, включително Парламентарната асамблея за партньорство между ЕС и Обединеното кралство; Русия и държавите от Източното партньорство; Магреб, Машрек, Израел и Палестина; Арабския полуостров, Ирак и Иран; Северна и Латинска Америка; Азиатско-тихоокеанския регион и Африка В това число са и делегациите към различните многостранни асамблеи – Африканската, Тихоокеанската, Средиземноморската, включително Парламентарната асамблея на НАТО, в която членовете на делегацията на ЕС са излъчени изключително от Подкомисията на ЕП по сигурност и отбрана. По този начин Европейският парламент е изградил през годините и днес разполага с уникална мрежа за провеждане на ефективна парламентарна дипломация.
Но предизвикателството, пред което днес се изправя тази мрежа, е тя да бъде снабдена със съзнанието и определящите характеристики на една смела, ориентирана към бъдещето мисия, която съчетава защитата на демократичните ценности и правата на човека с гаранции за сигурност, отговарящи на условията на 21-ви век, в синхрон с основния ангажимент за действия в полза на международния мир и сътрудничество. Без съмнение, подобна задача е извънредно сложна. Както се посочва в неотдавнашна публикация на един от авторитетните брюкселски мозъчни тръстове, озаглавена „Има ли мирът все още шанс? “, концептуалната рамка за мир днес предполага създаването на необходимите нови основки в областите на политиката, сигурността, икономиката и културата. Тези основи трябва да бъдат справедливи и да могат да се адаптират към минали и нововъзникващи заплахи. Един истински иновативен подход за осигуряване на мира следва да е в състояние пряко да противостои на тези предизвикателства.
Очевидно е, че такава цялостна актуализация може да бъде формулирана само от институциите на ЕС като израз на политическата воля на държавите членки. Делегациите на Парламента обаче могат и трябва да играят съществена роля в разработката на подходите и очертанията на такава визия. Това е така поради тяхното особено положение като канали за обмен с представителни органи и по-широки общности в един свят, който е все по-тревожен и разтърсван от нарастващото плъзгане към възприемане на войната като едва ли не неотменима черта на променящите се международни отношения. ЕС като такъв, включително неговият парламент и представители, не може и не трябва да се отказва от задължението си да бъде в челните редици на усилията за определяне и решително налагане на последователна стратегия за спиране на това опасно плъзгане към свят от типа на „1984-та година“, и в полза на свят, който да се основава на стълбовете на споделената сигурност и отговорното управление.
Такъв подход се свежда до съчетаването на споделена отбрана с мир и сътрудничество чрез споделена сигурност, нещо, което е в основата на европейския проект от самото му създаване. Нека не забравяме, че още през 1951 г. Жан Моне инициира и организира интеграцията на френската и германската индустрии за въглища и стомана в общо предприятие с цел споделена рентабилност в съчетание с изравняване на доходите въз основа на принципа на солидарността, превръщайки по този начин войната в отживелица и създавайки трайно помирение и сигурност. Впрочем, това наистина забележително постижение не трябва да се възприема като сключването на безпринципни сделки, а напротив – като реален пример за трайно умиротворяване и сътрудничество с достойнство.
Днес Европейският парламент разполага с институциите и процедурите, които благоприятстват разработването на такъв тип подход към днешните предизвикателства. Конференцията на председателите на делегации е политическият орган, който координира работата на постоянните делегации на Парламента, така че те да работят ефективно и в координация с другите структури на Парламента. Председателите на комисиите по външни работи, по развитието и по международна търговия участват по право в работата на Конференцията на председателите на делегации, която от своя страна отговаря за координирането на дневния ред и дейностите на делегациите с ръководните органи на Парламента, като при това поддържа необходимите контакти с Комисията, което прави възможно да се пристъпи към подобен тип задача.
Не е преувеличено да се каже, че светът продължава да очаква ясен и силен глас от Европейския съюз, призоваващ за бъдеще на траен мир и сигурност, устойчиво развитие и споделено благоденствие. Основна отговорност за изпълнение на тези очаквания неминуемо се пада на Парламента и неговите делегации.
Нека и нашата Асоциация на бившите членове на ЕП даде своя значим принос за постигането на тази цел.
Автор на публикацията:
