На 23-ти т.м. от високата трибуна на Общото събрание на ООН президентът Илияна Йотова обоснова своята формула за Европа на мира: „възпираща отбрана и споделена сигурност“. Тя всъщност съдържа конкретното опровержение на упорито натрапваното твърдение, че мир в Украйна е невъзможен и единственото решение е ускорена милитаризация и подготовка за война срещу Русия.
В сутрешните телевизионни блокове у нас на следващия ден речта остана въобще без коментари, а в новинарските емисии бе отразена повърхностно, като в най-добрия случай мимоходом се споменаваше съдържащата се в нея синтезирана формула за мир. Впрочем, и в инак задълбочения анализ в Епицентър от 24-ти т.м. на посланик Любен Петров, дипломат с огромен многолетен опит, въпросната формулировка не бе цитирана в чист вид.
Нека е ясно – тази формула предлага не само основата за следвоенна европейска архитектура за сигурност, изключваща нова Студена война, но и единствено реалистичния път към преговори за трайно решение на конфликта в Украйна. Че това е така, всеки може да се убеди, стига по-внимателно да вникне в съдържанието на двата компонента на формулата.
Що се отнася до понятието за възпираща отбрана, то очевидно отчита необходимостта от качествено ново ниво на въоръжените сили на страните членки на ЕС, адекватно на новата същност на съвременната война. Но ако това обновление не е в рамките на отбранителна доктрина, възпираща евентуални намерения за агресия, то в крайна сметка подобно превъоръжаване неминуемо ще води не към повече сигурност, а напротив, към нова острота на конфронтацията, заредена с рискове за унищожителна война.
Неразривно свързана с една отбранителна доктрина на възпиране е една съвременна стратегия за споделена сигурност. Нейна същност е разбирането, че дадена държава може и следва да гарантира своята национална сигурност въз основа не на вражда и противопоставяне срещу своите съседи, а напротив – чрез реален баланс на интересите със всеки от тях; въпрос на същностен избор, водещ или към мирни взаимоотношения, или напротив – към провокации, завършващи с война.
Разбира се, стратегията за споделена сигурност не е нова идея – тя бе в основата на т.нар. разведряване от последната четвърт на миналото столетие, заместило едва ли не непреодолимото блоково противопоставяне от края на Втората световна война. Тогава станаха възможни поредицата договорености за контрол и ограничаване на стратегическите ядрени оръжия, а и установяването на „гореща линия“ между Вашингтон и Москва от времето на Карибската криза от октомври 1962 г., изправила света на ръба на ядрена катастрофа.
Трябва да е еднозначно ясно, че и днес истинска трайна сигурност е възможна само и единствено на базата на споделени ангажименти, отчитащи в пълна степен дългосрочните интереси и опасения на всяка от страните. Съответно, изходът от сегашната война в Европа е възможен, ако страните пристъпят към преговори с разбирането, че безусловните гаранции за сигурността на Украйна следва да са съчетани с отказ от членството й в НАТО – ясно назовано от Русия като пряка заплаха за нейната национална сигурност.
Повече от очевидно е, че постулати от рода на онези, на Русия да бъде нанесено стратегическо поражение, тя да бъде заставена да преговаря чрез натиск и санкции и т.н., са пряко противоположни на движението към преговори и мир. И след като това е така, по всичко личи, че истинската цел на тези призиви е точно обратната – продължаване на войната и тоталната милитаризация, силно ощетяваща хората и техните насъщни потребности.
Тук стигаме до общия контекст, в който се разполага конфликта в Украйна. Работата е там, че икономиките на водещите капиталистически страни все повече изпадат в състояние на дълбока системна криза на стагниращ растеж, нарастваща инфлация и заплаха от масова безработица, съчетани с неуправляеми бюджетни дефицити и все по-непосилни държавни дългове. Явно в тези условия за ръководните среди в тези страни милитаризацията, а и войната отново се разглеждат като единствения начин за спасение от надвисналия фалит.
Ето защо заобикалянето около същността на формулата „възпираща отбрана и споделена сигурност“ е така интригуващо. Дали става въпрос просто за поредното повърхностно отношение и липса на усет към важни послания, за жалост характерни за немалко от водещите медийни капацитети. Или напротив, за добре осъзнато игнориране на пълния смисъл и заряд на формулата, която пряко противоречи на упорито налаганата теза за продължаване на войната като единствената алтернатива.
Остава да видим дали в предстоящите дни и седмици тази формула, обещаваща мир, ще получи нужното развитие на практика, или ще потъне в потока противоположни изяви от рода на последната Съвместна декларация на 50-те преди последното заседание на Съвета за сигурност на ООН. При всички случаи е наложително да се полагат всички възможни усилия в полза на утвърждаването на последователна и еднозначна позиция на България за траен мир и европейска и черноморска безопасност по формулата възпираща отбрана и споделена сигурност.
Автор на публикацията:
