София се сдоби с ново културно пространство за изложби и образователна дейност. Три години след възстановяването на къщата музей „Христо Смирненски“, самостоятелна сграда в нейния живописен двор се превърна в изложбена зала, носеща името на по-големия брат на поета – Тома Измирлиев.
Новата изложбена зала „Тома Измирлиев“ бе открита от директора на Националния литературен музей Атанас Капралов. При прерязването на лентата той отбеляза, че в живота си човек е важно да постига свои малки победи. Нашата първа малка победа беше спасяването и ремонта на къщата музей „Христо Смирненски“. Откриването на изложбената зала на името на брата на гениалния Юноша, на мястото, където е живяло семейство Измирлиеви, е успешен завършек на един важен за литературната памет на България проект.
Фотоизложбата „Човек без маска на лицето“, посветена на 130 години от рождението на Тома Измирлиев и 90 години от смъртта му, които се навършват през 2025 година, е първата експозиция в новата зала. Главният уредник на къщата-музей д-р Елена Алекова представи включените в нея фотографии от албумите на рода Измирлиеви, ръкописи и книги на Тома Измирлиев, издания, в които той е сътрудничил през годините, както и автентичната маса, на която е работил писателят хуморист, сатирик и журналист.
Литературният историк Йордан Каменов, член на БАНИ, проследи жизнения път и творчеството на Тома Измирлиев. (виж https://novivremena.com/po-malkiyat-po-goliam-brat-130-godini-ot-rojdenieto-i-90-godini-ot-smartta-na-toma-izmirliev-1895-1935/. Семейни спомени разказа Томи Маляков, внук на Тома Измирлиев, който заедно със своята сестра Надя Малякова-Дандолова и други потомци (Любомила и Борислав, правнуци на твореца) бяха специални гости на събитието. Прозвучаха произведения на Тома Измирлиев и музикални творби от Филип Кутев и Глук в изпълнение на актьора Стоян Чобанов и флейтистката Майя Сергиева-Богданоа.
Проектът за изграждането на изложбената зала е осъществен с финансовата подкрепа на Министерството на културата, в рамките на сесията за целево финансиране на движимото културно наследство, музеите и художествените галерии. Ръководител на проектните дейности е Соня Кирицова, заместник-директор на НЛМ, с участието в творческия екип на Ивелина Велинова, художник на НЛМ, и на д-р Елена Алекова, главен уредник на къща музей „Христо Смирненски“.
По материали и снимки на Националния литературен музей
