Поздравяваме Велиана Христова, постоянен автор на сайта „НовиВремена“, за удостояването й в навечерието на 1 ноември – Деня на народните будители, със Специалната награда на БАН.
Специалната награда на БАН за цялостно дългогодишно отразяване на дейността на Академията бе връчена на Велиана Христова от нейния председател чл.-кор. Евелина Славчева на 31 октомври по време на тържественото отбелязване на Деня на народните будители и на 175-та годишнина от рождението на Иван Вазов.
Управителният съвет на БАН е определил дългогодишната журналистка на в. “Дума“ Велиана Христова за носител на наградата с пълно единодушие. В мотивите на УС за това решение се отбелязва: “В продължение на 40 години тя се занимава професионално с теми, свързани с образованието и науката, последователно е отразявала и коментирала финансирането на БАН, както и опитите да бъде променен Законът за БАН и Академията да бъде закрита”.
При получаването на наградата Велиана Христова благодари за високото отличие и каза: “Преди 40 години акад. Ангел Балевски някак спонтанно ми предаде своето отношение към БАН и от тогава десетилетия наред живея с радостите и болките на академията и с разбирането, че БАН е не просто научна институция, а е уникално явление, защото е създадена преди държавата и заляга в основите на нейното изграждане. Няма другаде в света такова явление. Българското книжовно дружество със своята поява си поставя за цел чрез знанието да буди народа. Затова Българската академия на науките има най-голямото основание от всички в България да чества Деня на будителите. Много се приказваше, че БАН била изградена по съветски модел – не е вярно. Книжовното дружество става БАН през 1911 г. по модела на тогавашните научни организации в Европа. Затова и днес като организация и дейност тя е еднаква със сродните европейски научни центрове като СНРС във Франция, “Макс Планк” в Германия и особено с Австрийската академия на науките. И е високо оценявана от научните институции в света.
За съжаление, в последните десетилетия властта у нас не разбира значението и ценността на БАН за държавата. Да не говорим, че като финансов министър Симеон Дянков оряза парите за академията и за науката наполовина, с което нанесе огромна щета на БАН и на България. В науката не може да се разчита само на международни договори, защото има и специфични национални нужди. И досега нашата хуманитаристика например не може да достигне огромните средства, които харчи за реклама Северна Македония, да речем. Затова пожелавам на всички вас, будителите от БАН, здраве, радости, късмет, успехи, преодоляване на всички щети, ново развитие напред”.
Освен Специалната награда за цялостно дългогодишно отразяване на дейността на БАН, връчена на Велиана Христова, награди на Управителния съвет на БАН за журналисти за 2024 г. получиха и Виктория Петрова, водещ и репортер на bTV Новините, Ваня Милева, редактор в Наука OFFNews и Кирил Вълчев, генерален директор на БТА, отличен с наградата „За правилна и богата българска реч в журналистиката“. При обявяването на наградите зам.-председателят на БАН проф. Емануел Мутафов отбеляза: „Академията разчита на качествените български журналисти, стимулира обективността и националната отговорност към проблемите на науката и образованието, в които БАН има основна роля.“
В празничното си слово по случай празника председателят на БАН чл.-кор. Евелина Славчева сподели:
“Денят на народните будители е празник, който възражда паметта за духовните водачи на нацията, за онези, които събуждат народа ни в стремеж към просвета, знание и морално достойнство. … Историята неразумно се повтаря, но науката, културата и литературата все така са призвани да облагородяват хората, да предпазват човечеството от забрава и повторение на историческите му грешки… Днес, когато не ни заплашва робство, но когато потъваме в безразличие, когато то често заспива в удобството на ежедневието, имаме нужда от ново пробуждане, от хора, които със знание, почтеност и мисъл осветяват пътя напред. Да бъдеш будител в съвременния свят означава да защитаваш истината в едно общество, което често я губи сред сенките на дезинформацията. Да бъдеш учен означава да продължиш делото на Вазов и на възрожденците като превърнеш знанието в духовна светлина. … Нека работим така, че всяко наше изследване, всяка книга, всяка нова идея да бъде продължение на онзи възрожденски порив, който някога е запалил свещта на българската духовност. … „И ний сме дали нещо на света“, напомня ни Иван Вазов. Да продължим да даваме – с чест, с мисъл и със съзнание за отговорността, която носим пред бъдещето.“
По време на тържественото събрание бяха връчени и годишните награди за високи научни постижения на Съюза на учените в България.
Слово на тема «Будителите и духовното възраждане на Отeчeството» произнесе акад. Иван Гранитски.
Във фоайето на Академията Централната библиотека и Научният архив на БАН представиха изложба, посветена на 175-годишнината от рождението на Иван Вазов. Експозицията показва голяма част от всички над 1 000 отделни издания, които се съхраняват във фондовете на Централната библиотека на БАН. Интересни архивни документи – ценни предмети, писма и стихотворения, посветени на Вазов, представя Научният архив на БАЦ. Ценен експонат в изложбата е „Сребърната лира“, дар на Иван Вазов от Юбилейния комитет за първия юбилей на поета през 1895 г. по случай неговата 25-годишна литературна дейност. Изящният подарък е изработен по специална поръчка във Виена. Върху листенца са изписани заглавията на някои от Вазовите безсмъртни творби.
