Политическите илюзионисти, които са над нивото на Дейвид Копърфийлд, обещават че “няма да пипат данъците”, като същевременно ще увеличават заплатите само ако нараства “производителността”.
Обещанието “да не се пипат данъците” е измама
Това е едновременно и нечестно, и зловредно обещание.
Ето защо.
Данък общ доход (ДОД) е 10%, данък добавена стойност (ДДС) – 20%. Да допуснем че “няма да ги пипаме”, въпреки че бюджетът е издънен.
Второ допускане, да приемем че “производителността” е неизменна, т.е. че зъболекарят няма да вади с 20% по-бързо зъбите, учителят – да преподава с 20% повече часове, писателят – да пише 20%, повече романи, полицаят – да залавя 20% повече престъпници и т.н. С други думи, че “заплатите също няма да се пипат”.
Но (има едно голямо “НО”)… инфлацията ще продължи да изсмуква парите от джобовете на хората.
Сега е само 3,3% на годишна база, нали? Изглежда малка.
Но когато номиналният Ви доход не се променя, а цените растат, Вие плащате повече ДДС в абсолютни суми, защото ДДС е процент върху по-високата крайна цена на стоките и услугите.
Това обаче не е цялата история. Нека да разгледаме защо се получава така и какво означава това за реалната Ви покупателна способност.
За разлика от ДОД, който се плаща върху това, което печелите, ДДС се плаща върху това, което харчите. Той е фиксиран процент от цената на всяка стока или услуга.
Ето проста сметка, която илюстрира ефекта:
Сценарий преди инфлацията: вашият месечен бюджет за покупка на стоки и услуги е 1000 лв. Платена сума ДДС (20%) е 200 лв.
Сега да разгледаме сценарий с 3,3% инфлация и “замразена” заплата. Същите стоки и услуги вече струват с 3,3% повече – 1033 лв. Платена сума ДДС (20% върху новата цена) е вече 206,60 лв.
Въпреки че заплатата Ви не се е увеличила, за да си купите същите неща, сега трябва да похарчите 33 лв. повече, а от тях 6,60 лв. са под формата на допълнителен ДДС, който отива в бюджета. В този смисъл инфлацията действа като “скрит данък” .
Този механизъм води до два основни негативни ефекта върху домакинствата:
- Намалена покупателна способност. Със същите пари купувате по-малко стоки и услуги. Дори да спестявате, парите ви губят стойност.</l
- Увеличена данъчна тежест върху потреблението. Докато данъкът върху дохода (10%) остава фиксиран, данъчната тежест върху това, което харчите, се увеличава автоматично, без това да изисква каквото и да е решение на Народното събрание. Това е така, защото данъчната система в България не индексира автоматично данъчните облекчения или прагове спрямо инфлацията .
- От гледна точка на държавния бюджет, “замразяването” на заплати в условия на инфлация е изключително изгодно.
То създава феномен, известен като “фискално възпиране” (fiscal drag). Когато цените и номиналните печалби на бизнеса растат (дори заплатите да не го правят), приходите от ДДС се увеличават автоматично. Проучване на Европейската централна банка показва, че 1% ръст на доходите води до 2% ръст на данъчните приходи за държавата. Това позволява на правителството да събира повече приходи – без политическа отговорност от тези, които “не пипат данъците”, без да вдига данъчни ставки, което е политически непопулярен акт. В някои случаи инфлацията дори се използва като инструмент за фискална консолидация.
Междувременно някои анализатори препоръчват увеличаване на ДДС, например от 20% на 22% и повече (в Германия), за да се справи следващото правителство с бюджетния дефицит, но към момента няма реални стъпки в тази посока.
За сведение на неикономистите: Директивата на ЕС за ДДС предвижда минимална ставка от пет процента. А не нулева, както някои се пъчат.
Кой плаща увеличената сума по ДДС?
И сега една допълнителна загадка. Кой плаща най-много увеличеното от инфлацията ДДС?
Отговорът е много простичък: не най-богатите. Голяма част от техните покупки са имоти в чужбина, луксозни яхти, самолети и хеликоптери, шикозни автомобили, безумно скъпи подаръци за държанки/държанци. Всичкото това се пазарува в чужбина, като ДДС-то остава в полза именно на “чужбината”, а не в България.
Сметката се поема, следователно от средната класа и най-бедните, които в момента получават обилни и напоителни захарни близалки, че “няма да им се пипат данъците”.
Затова е честно политиците, които “няма да пипат данъците”, да излязат пред избирателите и да кажат честно: „Тъй като не искаме да повишим данъчна ставка на най-богатите чрез прогресивен ДОД, няма да можем да напълним бюджета, ще “замразим” заплатите и няма да осигурим облекчения за хората с ниски и средни доходи“. Или поне: „Съжаляваме, но трябва да направим всичко по-скъпо“.
Казано по друг начин, политиците не посягат на олигархичния модел, а само ще се борят с корупцията! Това е много по-различна цел от омаломощаването на свръхбогатата олигархия.Успех на изборите!25 март 2026 г.
Автор на публикацията:
проф. Боян Дуранкев
Икономист, специалист по маркетинг и стратегическо планиране.През 1980 г. завършва Университета за национално и световно стопанство.Специализирал е в САЩ и Германия.През 1989 г. става доктор по икономика, през 1994 г. - доцент, а през 2010 г. - професор.Преподавател в УНСС и във Висшето училище по застраховане и финанси.Сега е "емеритус професор".Автор на десетки статии, студии и книги.
