Темата за кооперациите е натоварена с определено идеологическо съдържание, което винаги е ограничавало развитието на тази икономическа форма на организация и функциониране, отличаваща се със своя специфика и автономни принципи, които й дават възможност да съществува в различни епохи и икономически системи.
У нас кооперативното движение на два пъти беше подложено на натиск. След активно развитие и разпространение на кооперациите в първата половина на миналия век, времето на социализма не дооцени значението на кооперациите и стесни периметъра на кооперативната собственост преди всичко до земеделските кооперации. Преходът пък обяви кооперациите за социалистически и отново неглижира кооперативната собственост като важна форма на бизнес в различни икономически и социални сфери.
В исторически план кооперациите са възниквали в стремежа на хората за сътрудничество за оцеляване в суровите условия на бедност и кризи. Изконният стремеж за по-справедлив социален ред ражда първите утопични идеи за социално равенство на Томас Мор и Томазо Кампанела още през 15- 16 век. По-късно през 18-19 век социалистите-утописти Сен Симон, Шарл Фурие и Робърт Оуен създават концепции за социално-икономически трансформации, като поставят в основата на новия обществен ред близките до кооперативните идеи т.нар. асоциации и фаланги. В тях те залагат принципите на споделената отговорност, на солидарността, справедливостта и равното участие в труда и доходите.
Маркс разглежда кооперацията от гледна точка на трудовия процес като „формата на труда, в която много лица планирано и съвместно участват в един и същ производствен производствен процес или в различни, но свързани помежду си процеси“. „Нападателната сила на един кавалерийски ескадрон е по-голяма от сумата на индивидуалните сили… обединената сила дава нова масова производителна сила“.
Кооперативната собственост и кооперацията като предприятие са най-силните опори на социалната държава и солидарното общество. Във време на завладяната държава, на дълбоката криза между власт и общество, кооперацията е инструментът, който може да върне справедливостта. Кооперациите се основават на принципа, че едно предприятие трябва да бъде притежавано и контролирано от хората, на които служи и да споделя ползите равномерно и справедливо според приноса на всеки член-кооператор като производител, работник, или потребител. Кооперациите са особен вид стопанска организация, в която се провежда най-демократичната позната днес форма на управление. Всеки кооперативен член има право на 1 глас във върховния ѝ орган на управление – Общото събрание, независимо от неговото участие в капитала на кооперацията. Друг характерен белег на кооперациите е право на всеки неин член да участва в управлението на кооперацията, както и да получава информация за нейното управление и състояние.
Кооперациите като субекти на социалната икономика и организации, открити за всички желаещи да поемат определена обществена отговорност без социална, расова, политическа или религиозна дискриминация.
-Демократично управление от членовете – принцип, който поставя в
основата на кооперациите хората, а не капитала. Членовете имат
еднакви права и участват при вземането на решения на принципа „един
член – един глас”.
-Икономическо участие на членовете – печалбата не е цел на
кооперациите, тяхната цел е подобряването на социално-
икономическите условия на живота на членовете и техните семейства.
-Самоуправление и независимост – кооперациите са
самоуправляващи се структури. Те се създават и функционират като
независими, оказващи помощ организации, контролирани от своите
членове.
–Образование, подготовка на кадри и информация – принцип, който
определя кооперациите като организации, принадлежащи на група хора
и на обществото, а не на отделни личности.
–Сътрудничество между кооперациите – кооперациите могат да
развиват ефективно своите дейности като субекти на социалната
икономика, само ако укрепват кооперативното движение и работят
съвместно с останалите структури на местно, национално, регионално
и международно ниво.
Като субект на социалната икономика кооперациите са фактор за създаване на икономическа стабилност и социална справедливост. Те оказват чувствително въздействие в редица икономически процеси като снабдяване на населението със стоки от първа необходимост и регулиране на техните цени в икономически обосновани и социално приемливи граници; намаляване размерите на сивата икономика, нелоялната конкуренция, бюрокрацията, корупцията, неконтролируемия внос и скритата инфлация; справедливо разпределение на приходите; създаване и предоставяне на социални услуги, които създават условия за демократизация на икономиката като цяло. С ефективното си участие в тези процеси кооперативните организации са ефективен
социален регулатор и алтернативен бизнес-модел, който осигурява добро
управление и устойчиво развитие, засилва социалната отговорност, намалява неравенствата и бедността, особено в условията на икономически и
финансови кризи.
В днешно време отново излизат на дневен ред идеите за сътрудничество и солидарност в условията на кризи и революционни технологични промени. Концепциите за споделената икономика като кооперативен и базиран на личната отговорност подход, платформеният кооперативизъм, социалното предприемачество, свързани с процесите на трансформация на собствеността, капитала, обществените отношения и стесняването на пазарните отношения в дигиталната епоха, определено са в посока на развитие на принципите на сътрудничество, споделеност и солидарност.
- Изказване на проф. д-р Светла Тошкова, подготвено за кръглата маса „Ролята на колективното начало и на кооперативното движение за култивирането на солидарно общество“. проведена на 2 юли 2025 г.
Автор на публикацията:
