На 27 януари 1945 година Червената армия освобождава най-големият концентрационен лагер Аушвиц-Биркенау, станал синоним на най-страшното престъпление в човешката история. Разположен в непосредствена близост до полския град Освиенцим, той е най-ужасяващата фабрика за смърт през Втората световна война. Точният брой на загиналите там не е известен със сигурност, но историците изчисляват, че около 1,2 милиона мъже, жени и деца са били екзекутирани или умрели от болести, глад и изтощение. От тях около един милион са били евреи. В продължение на повече от пет години в този и в десетки други концентрационни лагери националсоциалистическият режим в Германия избива, измъчва и извършва опити с милиони невинни хора само защото те са били различни – евреи, роми, руснаци, поляци, политически затворници, хора с физически и психически недъзи, с различна сексуална ориентация.
С всеки изминал ден, паметта за случилото се и зверствата на националсоциализма, избледнява, като все по-малко хора знаят какво точно се е случило. Припомнянето, обсъждането и изучаването на Холокоста е важно не само защото ни помага да разберем по-добре миналото, но най-вече, за да не допускаме подобни зверства да се случват отново. Непознаването на историята ни обрича да повторим грешките на миналото. Не трябва да забравяме, че Холокоста не започва с газовите камери и концентрационните лагери, а с езика на омразата из улиците на Европа. Не трябва да забравяме, че нацистката човеконенавистна идеология се зароди в Германия, страна, смятана за една от най-образованите и прогресивни нации. Но всяка една демокрация може да се окаже крехка и да се поддаде на натиска на популизма и демагогията, без да види опасността, която се задава. Не трябва да забравяме, че Холокоста бе възможен, защото хората, в голямата си част, нямаха смелостта да се опълчат и останаха безучастни. Да помним и да не забравяме милионите жертви на Холокоста.
През януари 1996 година тогавашният германски президент Роман Херцог обявява 27 януари за национален възпоменателен ден на жертвите на Холокоста. Исторически международното честване на тази дата е резултат от срещата на трима държавници – през 1998 година американският президент Бил Клинтън, британският премиер Тони Блеър и шведският му колега Горан Персон поставят началото на инициатива за изследване на Холокоста. През 2005 година ООН официално прие и определи 27 януари като Ден в памет на жертвите на Холокоста. Днес в много страни оспорването на Холокоста се счита за престъпление.
Думата Холокост идва от гръцкото словосъчетание „напълно изгаряне“ и се употребява като термин за избиването на евреите. Правителства и експерти от различни държави, сред които и България, са обединени в Международния алианс за възпоменание на Холокоста (International Holocaust Remembrance Alliance). Днес мрежата на IHRA обхваща над 40 държави, както и ключови международни партньорски организации, включва представители на водещи световни институции, които са се специализирали в преподаването, изследването и почитането на жертвите на Холокоста. Цел на организацията е да осигури политическа и обществена подкрепа за укрепване и насърчаване на образованието, възпоменанието и изследването на Холокоста на национално и международно равнище.
В навечерието на 27 януари Международният алианс за възпоменание на Холокоста (IHRA) призова обществеността да признае непосредствената заплаха от изопачаване и тривиализиране на Холокоста, както и значението на възпоменанието на 80-ата годишнина от освобождението на Аушвиц-Биркенау. Говорейки за изкривяването на Холокоста и Международния ден в памет на Холокоста, председателят на IHRA и специален пратеник на Обединеното кралство по въпросите на Холокоста, лорд Ерик Пикълс казва: „На 80-ата годишнина от освобождението на Аушвиц-Биркенау е силно обезпокоително, че наследството и историческата истина за Холокоста са застрашени от изопачаване. Това е не само неуважение към паметта на жертвите и оцелелите, но е и заплаха за нашите демокрации. Като организация, посветена на образованието, паметта и изследванията на Холокоста, ние насърчаваме обществеността да научава за Холокоста от фактически точни източници и да заемем ясна позиция срещу дезинформацията и изопачаването. Холокостът беше преломен момент в нашата история и е морална отговорност на всеки да помни и почита жертвите и оцелелите. Изкривяването на Холокоста не е легитимно мнение, това е предсказание за лъжа. Особено тази година е по-важно от всякога да почетем останалите оцелели от тогава.“
Предупреждението идва на фона на глобалните възпоменателни събития за Международния ден в памет на Холокоста, на които, може би за последен път, ще може да бъдат чути малкото останали живи днес оцелели жертви на Холокоста, да бъдат чути техните истории и да защитим фактите.
Така през 2025 година бившите затворници от Аушвиц са единствените, които са поканени, за да разкажат на традиционното възпоменание историите си, докато крале, президенти, министър-председатели и повече от 50 държавни делегации, сред които и българската, водена от президента Румен Радев, просто ще слушат мълчаливо.
„Няма да има политически речи, каза Пьотр Цивински, директор на Мемориала Аушвиц-Биркенау, в скорошно интервю за Guardian. Искаме да се съсредоточим върху последните оцелели, които са сред нас и тяхната история, тяхната болка и травма, и моралните задължения, които ни оставят. А те стават все по-малко, защото повечето са много стари и често с разклатено здраве. Опитвам се да отделя Аушвиц от политиката и моля политиците да не внасят политика в Аушвиц.“
Около четиридесет оцелели, с които Агенция Франс прес разговаря преди годишнината, подчертаха колко е важно да се запази паметта за случилото се, когато вече не са живи свидетелите. Те предупреждават и за нарастващата омраза и антисемитизъм в света и говорят за страховете си, че историята ще се повтори. От 15 държави, от Израел до Полша, Русия и Аржентина, от Канада до Южна Африка, те разказаха своите истории. „Как може светът да позволи Аушвиц?“, пита 95-годишната Марта Нойвирт от Сантяго, която е родена в Унгария. Тя е на 15 години, когато е транспортирана в Аушвиц. Юлия Уолах, която днес е почти на 100 години, трудно говори за случилото се с нея. Парижанката е свалена от транспорта към газовата камера в последния момент.
Централният съвет на евреите в Германия, също в навечерието на 80-ет годишнината, призова за повече инициативи, които да улесняват посещенията на автентични места, където са били извършвани престъпления от страна на нацистите в периода на Втората световна война. Всеки, който е бил в Аушвиц, не се пита защо споменът за Холокоста трябва да се поддържа жив. Всеки, който е бил в Аушвиц, разбира защо паметта на Холокоста не може да има паралели, заяви Йозеф Шустер, председател на Централния съвет на евреите в Германия. Отбелязването на освобождението на Аушвиц никога не е било рутинно, но тази година то трябва да предизвика още повече размисъл. Свидетелите на Холокоста стават все по-малко, а все повече хора в Германия нямат родствена връзка с времето на нацизма. Осемдесетгодишнината е крайъгълен камък в памет на този разрив в цивилизацията.
В свое изявление по случай Международния ден в памет на жертвите на Холокоста членовете на Европейския съвет заявяват, че днес си спомняме за безпрецедентните ужаси на Холокоста, за милионите убити, включително шестте милиона евреи и онези над един милион, загубили живота си в Аушвиц.
След осемдесет години днес сме свидетели на безпрецедентно нарастване от Втората световна война насам на антисемитизма на нашия континент. Осъждаме по възможно най-категоричен начин тревожното увеличаване на антисемитските прояви на насилие, на отричане и изкривяване на фактите за Холокоста, както и на конспиративните теории и предразсъдъци срещу евреите.
Повече от всякога сега е от решаващо значение да носим своята отговорност да почитаме жертвите на Холокоста. Решени сме да се борим с антисемитизма и да защитаваме и подкрепяме еврейския живот в Европа. Осъждаме всички форми на дискриминация, нетърпимост, расизъм и ксенофобия и ще предприемем решителни действия за справяне с тези заплахи за демократичните общества.
Зачитането на човешкото достойнство, свободата, демокрацията, равенството, върховенството на закона и правата на човека, включително свободата на изразяване на мнение и свободата на религията или убежденията, както и правата на лицата, които принадлежат към малцинства, трябва и ще ръководят нашите действия по всяко време, в съответствие с ценностите, на които се основава нашият Европейски съюз и които са общи за всички нас.
„Никога повече“ е сега!
По мате риали от Интернет.
