Избирането на Катрин Конъли за десети президент на Ирландия с две трети от подадените действителни гласове нанесе съсипващ удар по правителството и двете партии, които го съставляват. Това дава силен тласък на левицата, пораждайки надежда за продължаване на сътрудничеството между раздробената левица и за възможността за ляво правителство след предстоящите след четири години избори.
Нищо обаче не е предрешено. Президентските избори в Ирландия рядко предсказват изхода от парламентарните избори, тъй като президентът няма изпълнителни правомощия и до голяма степен играе церемониална роля. Победата на Конъли се дължи не само на изключително добре организирана и добре приета кампания, но и на поредицата катастрофални грешки на управляващите партии. Получените от нея 63,5 % от гласовете са гръмко одобрение, макар и на базата на избирателна активност от едва 46 %. Обезпокоителните 13 процента от избирателите, съзнателно направили бюлетините си невалидни, са свидетелство за разочарованието на значителна част избиратели от политическата система и от избора, който имаха на тези избори.
Ролята на президента е доста ограничена съгласно Конституцията, като включва формално назначаване на правителството и съдебната власт, подписване на закони и представяне на държавата в чужбина, но през последните десетилетия тя беше разширявана от последователни президенти. Мери Робинсън посети Белфаст и се срещна с Джери Адамс през 1993 г., като това посещение се смята за стимул за мирния процес. Нейната наследница, Мери Макалийс, католичка от Северна Ирландия, беше домакин на първото посещение на британски монарх, кралица Елизабет, в Републиката.
Майкъл Д. Хигинс умело ръководи „десетилетието на възпоменанията“ от 2013 г. до 2022 г. с поредица от събития, посветени на Дъблинския локаут от 1913 г., въстанието от 1916 г., последвалата Война за независимост и след това гражданска война, както и Първата световна война, в която загиват десетки хиляди ирландци. Той също така изразяваше остри възгледи за Палестина, за ЕС, за отрицателното въздействие на икономическия либерализъм и по вътрешни въпроси като жилищната криза, които не винаги съвпадаха с тези на правителството и предизвикваха въпроси дали е останал в границите на Конституцията. Въпреки това Хигинс е изключително популярен, особено сред младите хора, и възгледите му несъмнено съвпадат с тези на много от тях.
Затова президентството се превърна във важен символ на идентичност, изразяващ ценностите, които ирландците се стремят да покажат на света. От кандидатите за президент се очаква да предложат визия за начина, по който тази идентичност да бъде изразена.
Катрин Конъли е бивш член на Лейбъристката партия, а от 2011 г. работи в парламента като лява независима. Там тя открито критикуваше правителството по въпросите на жилищното настаняване, домашното насилие и бедността, както и беше една от първите, които осъдиха геноцида в Газа и неговите поддръжници в САЩ, Обединеното кралство и ЕС. Тя говори свободно ирландски език в момент, когато ирландският език става популярен сред младите хора (тя е одобрена от рап групата Kneecap от Белфаст, която говори ирландски) и свързва ирландската симпатия към съдбата на палестинците с опита ни от колониализма /бел.ред. – „опита“ на ирландците от английското владичество/.
Тя обяви кандидатурата си за президент през юли и получи подкрепата на малката лява партия „Хора преди печалбата“, социалдемократите (отцепник от Лейбъристката партия) и шепа леви независими депутати, като по този начин изпълни конституционното изискване кандидатът да бъде издигнат от най-малко 20 членове на Дайл /долната камара на парламента/ или от Сената (алтернативен път за издигане на кандидатура е номинирането от четири окръжни съвета). Скоро към тях се присъедини и Лейбъристката партия, която се опита да събере по-широка лява подкрепа за нейната кандидатура. Зелената партия последва примера ѝ. След няколкоседмични вътрешни дискусии, през септември Шин Фейн най-накрая заяви, че няма да издига кандидат, но ще подкрепи Конъли.
Интересено е, че това означаваше, че една жена-кандидат, Конъли, имаше подкрепата на три жени-лидери на партии – Мери Лу Макдоналд от Шин Фейн, Холи Кернс от Социалдемократите и Ивана Бачик от Лейбъристката партия, а появата им заедно на платформите предаваше свое собствено послание.
Една от управляващите партии, Fine Gael, номинира своя евродепутат и еврокомисар Mairead McGuinness. Седмици по-късно обаче тя обяви, че се оттегля по здравословни причини, и беше заменена от бивш министър, Хедър Хъмфрис. Другата управляваща партия, Fianna Fail, номинира не свой политик, а бившия известен футболен мениджър Джим Гавин с цел да разшири обхвата на партията, която е в упадък след финансовата катастрофа.
Тази стратегия, която и без това предизвикваше вътрешно разделение, се провали зрелищно, когато се установи, че той е лишил наемател от възстановяване на дължимия му наем преди почти 17 години, и Гавин обяви, че се оттегля от надпреварата. Това обаче стана твърде късно, за да се премахне името му от бюлетината, където то остана. Тогава ръководството на Fianna Fail призова своите поддръжници да гласуват за Хъмфрис, която по същество бе кандидатът на правителството.
Междувременно редица потенциални кандидати поискаха номинации от политици и окръжни съвети. Представителката на десния католически мозъчен тръст Мария Стин се доближи най-много – 18 членове на Dail и Сената я номинираха, но не успя да събере необходимите 20. Нейните поддръжници призоваха за саботиране на вота, заявявайки, че техният електорат (една трета от избирателите се противопоставиха на последните промени в Конституцията относно гей браковете и абортите) няма за кого да гласува.
Така Конъли се изправи срещу Хъмфрис. Бързо се оказа, че това е неравностойно състезание. Хъмфрис, презвитерианка от граничен окръг, разчиташе на това като доказателство за способността си да се свърже със северните протестанти в контекста на бъдеща обединена Ирландия, но иначе нямаше какво да каже за визията си за президентството. Конъли говори за подкрепата си за маргинализираните, за противопоставянето си на геноцида в Газа и неговите подбудители и за защитата на ирландския неутралитет, който според нея е подкопан от нарастващата милитаризация в Европа. Нейното свободно владеене на ирландски език също се оказа предимство за поколението, със самочувствие за своята ирландска идентичност.
Предизборната организация на Конъли проведе широка и ефективна кампания в социалните медии, където тя се включи в множество подкастове и публикува видеоклипове, демонстрирайки спонтанност и автентичност, които очевидно липсваха на нейния опонент. По време на медийните дебати тя беше изразителна и свободна, докато Хъмфрис често се колебаеше или изричаше баналности като: „Аз съм майка и баба“.
Кампанията на Fine Gael прибягваше до редица все по-отчаяни атаки срещу Конъли, като се опитваше да я представи като крайно ляв кандидат, който ще навреди на международните съюзи на страната. Нищо от това не попречи на неумолимия ѝ възход в проучванията на общественото мнение, където в началото на кампанията, когато Гавин все още беше кандидат, и тримата бяха приблизително на еднакво ниво, до последното проучване, когато тя водеше пред Хъмфрис с 18%. Сред хората на възраст 18-35 години подкрепата за нея беше 82 %. Разликата от 18% при допитванията беше далеч надхвърлена от крайните резултати от гласуването където нейният дял от валидните бюлетини надхвърли с 35 процентни пункта този на Хъмфрис, което е най-високият брой гласове на първи тур за кандидат за президент в историята.
Но разликата беше най-очебийна в кампанията на терен. 15 000 доброволци се записаха да работят за Конъли. Като се има предвид, че населението на Ирландия е около пет милиона души, това се равнява на над 200 000 души в Обединеното кралство. Възрастта им варираше от студенти до ветерани от левите кампании от края на 60-те и 70-те години на миналия век. Някои от тях бяха членове на партиите, които я подкрепяха, но много не бяха. В хода на агитацията дом по дом из цялата страна, подкрепата за Конъли беше осезаема.
Въпросът е какво ще прави левицата сега. Едно от нещата, които кампанията извърши е да формулира от какво всъщност се състои левицата в Ирландия. Шин Фейн, въпреки че отдавна е възприела общо взето социалдемократическа политика, не успя да я приложи, докато споделяше властта с Демократическата юнионистка партия в Северна Ирландия поради тази причина и поради бюджетния натиск на Уестминстър. По време на изборите в южната част на страната тя никога не е изключвала възможността за коалиция с Fianna Fail. Лейбъристката партия има дълга история на последователни коалиции с Fine Gael, за които винаги плаща скъпо на следващите избори. Социалдемократите също бяха нерешителни след последните избори.
Позицията, която тези партии заеха по време на кампанията, би трябвало да изключи подобни развития в бъдеще. На свой ред „Хората преди печалбата“, обединение на бивши троцкисти, е склонно да се отнася с презрение към другите леви партии поради склонността им въобще да обмислят евентуално участие в правителство, но тази позиция е възможно да се смекчи в резултат на опита за това, какво може да се постигне чрез единство.
До следващите парламентарни избори остават четири години, освен ако това крайно непопулярно правителство не падне. Пропорционалното представителство, при което вторите и третите преференции могат да играят ключова роля при избора на депутати в Дайл, позволява на левите партии да се споразумяват да си прехвърлят гласове една на друга, като по този начин увеличат максимално резултатността на левия вот. Има вероятност такъв пакт да бъде сключен.
Но ако искаме да запазим темпото, ще трябва да се направи повече. Вече се обсъжда провеждането на съвместни кампании по въпроси като жилищното настаняване, където кризата с достъпните жилища е накарала десетки хиляди млади хора да заминат в чужбина, оставяйки незаети работни места в образованието и здравеопазването, а някои по-малки градове са се оказали изпразнени от цяло поколение.
А за какво говорят невалидните бюлетини? Първо, ясно е, че това не е бил единен протестен вот. Някои гласоподаватели са задраскали името на Мария Стин или на друг неуспял кандидат върху бюлетината, други просто са зачеркнали цялата бюлетина. Значителен брой от тях се позовават на имиграцията, включително на предполагаемото сексуално посегателство срещу младо момиче от страна на неуспял кандидат за убежище в дните преди изборите. Това предизвика тридневни безредици пред един център за бежанци и търсещи убежище, които в разгара си привлякоха 2000 души.
Очевидно е, че има част от населението, отчуждена от политическата система по различни причини. Жилищната криза е основният проблем вече повече от десетилетие, а редуващите се правителства, доминирани от едни и същи партии, не успяват да направят нищо по въпроса. Напливът на бежанци и лица, търсещи убежище (Ирландия прие над 100 000 украинци), задълбочи проблема и създаде напрежение в училищата и здравните служби. Кризата с издръжката на живот, предизвикана от повишаването на цените на храните, доведе до затруднения за много хора. И независимо от това, че досега никоя дясна партия не успява да се наложи в парламента, ако тези проблеми не бъдат решени, това да стане ще бъде само въпрос на време. Една обединената лява алтернатива не би могла да бъде по-належаща.
Карол Коултър е бивш редактор по правните въпроси на вестник „Айриш Таймс“, а понастоящем ръководи проекта „Детско право“. Тя е агитирала за Катрин Конъли.
27 октомври 2025 г.
От сайта Labour Hub https://labourhub.org.uk/2025/10/27/triumph-for-united-left-in-irish-presidential-election/
Автор на публикацията:
