Благодаря за поканата, радвам се, че присъствам на тази кръгла маса. Надявам се от тази дискусия да произтекат някакви решения за действия. Защото кръгли масо много, обаче дейстивия малко.
За пръв път видях кооператив във Франция през 1995 година. Отидох да разглеждам кланици, защото тогава имаше недостиг на месо в България. Единственият начин да се снабдим беше да закупуваме живи животни, да ги колим на ишлеме, където е възможно, за да работим. Попаднах на кланица във Франция. В разговора стана ясно, че това е четвъртата кланица на един кооператив от 173 свинеферми, който е продавал живи животни. Купувал е кооперативно фуражите, ползвал е общ ветеринар, общ зооинженер, продавали са кооперативно животните, което сваля разходите. Но решават, че могат да продават с повече добавена стойност, като продават месо. Правят първа кланица, аз посетих четвъртата им. Този кооператив представляваше 2% от свиневърството на Франция. Само 2%!
Моят любим модел е Дания. Тя е държава кооператив. И тук искам да направя една препратка, че това е държавата в Европа, доказано в различни изследвания, с най-ниска корупция. Т.е. където има колективизация на производството, на реализацията, имаме организация, която не предполага корупция. Понеже темата е болезнена в момента и така вдигната към една определена партия… всички други са в бяло.
В Италия съм бил в различни кланици. Една от тях е Иналка в гр. Модена, която е част от групата Крамонини. Групата Крамонини е най-голямата компания, добиваща говеждо месо в Европа към онзи момент, която колеше 12 000 глави на седмица в 3 кланици. Иналка в гр. Модена беше едната от тях. Те имаха един зооинженер, който консултира всички кооперации, отглеждащи животни по договор с групата Крамонини. Този човек не е изпускал международен конгрес, конференция, публикация на темата хранене на животните. Уникален беше! Имах удоволствието да го поканя тук, за да ни консултира как да подобрим прираста на нашите животни, защото не беше достатъчен според показателите за породата. Той каза: „Добавете 300 грама царевица към рецептата, която прилагате, тя е много добра, и ще постигнете 800 грама прираст. Казвам: „Как от 300 ще правим прираст 800?”. Той отговори: „Ами така, има синергия между различните хранителни стойности”.
Мога много да разказвам за добри примери в чужбина, но у нас ще посоча една неформална кооперация, която работи добре – Недко Митев, от село Овчарово. Той произвежда от зърно до млечни, месни продукти, плодове, зеленчуци, всичко. Продава в собствени магазини. Прави го сам със семейството си. Моделът не е устойчив, защото е невъзможно да си професионалист във всичко споменато. Ако всяка от изброените дейности се извършва от различни физически или юридически лица, обединени в кооператив, те ще са концентрирани в усъвършенстването на дейността си, ще са в синергия по агрохранителните вериги, за да постигат конкурентни предимства на пазара. В случая Недко Митев буди възхищение, но вероятно често му се случва да не знае, че една от дейностите му субсидира друга. Затова този модел е неустойчив.
Защо обаче у нас няма успешни на пазара кооперативи, какъвто е, например, Прушуто ди Парма? И там съм бил, и съм изумен. Те не се страхуват от никакъв друг контрол, освен от вътрешния си. Имат институт, който вече е на над 60 години. В този институт могат да постъпят само хора, които са емоционално обвързани с развитието на марката. Животът им е минал в производството на Прошуто. Тези хора никой не може да ги накара да си затворят очите, да направят компромис, защото те знаят, че само високото качество на този продукт го държи на пазара и привлича потребителското доверие. И това е водещото.
Ние нямаме нито един кооператив. Законът за кооперациите е много добър, но само с физически лица е невъзможно да направим пазарен успех. Аз говоря изключително за земеделие и храни. В цял свят, като се каже аграрен сектор или земеделие, всички разбират земеделие и храни. Ние тук обаче ги делим, което е груба грешка, тъй като това е една неразривна система. България ще стане успешна тогава, когато преодолеем този менталитет и разберем, че ако направим много добре организирана агрохранителна система, ще имаме добре функционираща агрохранителна верига. Потенциалът на България е да изхранваме 30 милиона население, правили сме го.
Най-големият успех на България в кооперативното движение е между двете световни войни. Тогава изнасяме в цяла Европа. Но защо тогава сме се кооперали, а сега не се коопераме? Ами защото тогава 80% от населението живее в селата. Всички са обработвали 100% собствена земя от 40-50 декара най-малките до най-големите със 650 декара. Днес, ако някой земеделец обработва по-малко от 100 или 600 декара, почти не се възприема за земеделец. Днес си земеделец ако обработваш от 2000 декара нагоре. Да, обаче обработващите българската земя днес не са нейни собственици – един най-големите проблеми! Родните земеделци в голямата си част са арендатори на земя собственост на големи фондове с чужди капитали, държавен и общински поземлен фонд и на множество реститути на дребни парчета земя, върната им в реални граници. Едногодишните арендни договори са бич както за родното земеделие, така и за плодородната ни земя. Поддържането на почвено плодородие е предмет на дългосрочни грижи, свързани със сеитбооборот, технологична обработка на почвата, ползването на торове, нови технологии без агресивно обработване и т.н. Какво прави арендатор, който има едногодишен договор за ползване на определено поле? Опитва се да извлече възможен максимум в рамките на една година, за да плати аренда на арендодателя, да покрие извършените разходи по засяване, отглеждане, събиране и реализиране на реколтата, евентуално и да спечели нещо, за да остане земеделец.
Нужна е поземлена реформа, която дава перспектива на земеделските производители дългосрочно да се грижат за почвеното плодородие на златната българска земя. Дългосрочната предвидимост за производителите на храната ни в България е най-важният фактор, който ще стимулира кооперирането! Нормативните промени за насърчаване на кооперирането са козметичната част.
- Изказване на Кирил Вътев, направено на 2 юли 2025 г. по време на кръглата маса „Ролята на колективното начало и на кооперативното движение за култивирането на солидарно общество“.
Автор на публикацията:
Кирил Вътев
Предприемач, дългогодишен председател на Асоциацията на месопреработвателите в България, министър на земделието и храните (2023-2024)
