Атентатът срещу словашкият министър-председател Роберт Фицо за пореден път демонстрира големите проблеми на българските политици и коментатори. Не зная дали защото искрено си вярват, че са знаменосци на господстващите в ЕС позиции за войната в Украйна (че тя трябва да продължава до пълната победа на Украйна) или защото по навик се съобразяват с „правилната линия“, но веднага след стряскащата новина за стрелбата срещу словашкия политик, започнаха коментарите, свеждащи се до две основни тези:

Първата е, че в Европа не е имало покушение срещу министър-председател от 38 години, сиреч от убийството на Улоф Палме през 1986 г.;

Втората, че за атентата едва ли не си е виновен Фицо, защото си е позволил да се обяви за мир в Украйна и против продължаващото въоръжаване на Украйна.

Скоро първата теза беше забравена, но без някой да си направи труда да се извини, че никой не се е сетил за убийството на министър-председателя на Сърбия Зоран Джиндич, застрелян на 12 март 2003 г. в Белград. Мога да обясня тази амнезия с това, че нашите журналисти и коментатори не си правят труда да мислят, а папагалски следват тезите на западните медии. Защото наистина последният застрелян западноевропейски министър-председател е Улоф Палме, но нима Европа е само западната част на континента или ЕС? Кой, ако не ние тук, в Югозападна Европа, би трябвало да знае, че Европа е доста по-широко географско понятие? И е срам за нас, българите, че не помним толкова важно събитие в съседна държава.

Още по-показателни бяха коментарите по втората теза – че вината за стрелбата срещу Фицо трябва да се търси в собствената му политическа дейност. Последва списък от обвинения срещу него: че предишния път е бил отстранен от власт заради мафиотското убийство на журналиста Ян Куцяк и прителката му през 2018 г., независимо че никаква подобна връзка не беше доказана; че се е противопоставил на строгите мерки при Ковид пандемията; че е използвал езика на омразата; че провежда „яростната антиевропейска и проруска политика“ (Милен Керемедчиев); че е опортюнист, който използва всяка възможност да натрупа лично благосъстояние (Руслан Трад); че „Когато един от най-опитните политици в Словакия, защото Фицо е вече за четвърти път премиер, си позволява такъв говор, защо да мислим, че няма една крачка към това, че някой ще извади оръжие и ще стреля“ и „Когато управляваш, всявайки раздори, в крайна сметка се стига до това“ (Петър Карабоев); че „Премиерът през годините продължава да сади ветрове и сега просто дойде моментът бурята да бъде пожъната“ (Стоян Попов).

Това са само част от коментарите, обвиняващи простреляния, че е предизвикал атенентата.

Но съществуват коментари и за извършителя Юрай Цинтула. И звучат така: „Когато поетите започват да убиват“ – заглавие, придружено с публикация на две от стихотворенията му („Площад Славейков“). „Този атентат е в следствие на емоционалното избухване на един човек. Но то е натрупано от месеци и години политическо напрежение“ (Милен Керемедчиев). „Арестуваният човек и сочен за нападател, има принадлежност към паравоенна организация с открити връзки с Руската федерация“ (Руслан Трад). „Кой е поетът, който се опита да убие словашкия премиер?“ (въпрос на Ирина Недева).

Всичко това – по-скрити или по-явни обвинения срещу жертвата, че носи основната вина за прострелването си, както и оправдателното отношение към извършителя, наречен интелектуалец и камикадзе, готов да пожертва живота си в името на идеята за Украйна и свободата на словото в Словакия, е дълбоко тревожно. То говори за дълбоката морална недостатъчност на българското обществено пространство, в което са размити границите между жертва и извършител, между политика и престъпления.

Сравнението на нашите реакции с тези на политиците в Словакия, в ЕС и по света, показва голямата разлика, защото там изразиха искрено възмущение от станалото и подкрепа за жертвата на атентата Роберт Фицо.

Моралът е общочовешки, ако искате християнски, а не политически мотивиран. Урок, който ние, в България, очевидно не сме научили. Или поне не са го научили онези, които формират общественото мнение.

18 май 2024 г.

От сайта Клуб “24 май“

ВАШИЯТ КОМЕНТАР

Моля, въведете коментар!
Моля, въведете името си тук