Докладът „Бъдещето на европейската конкурентоспособност“, публикуван от Марио Драги в Брюксел на 9 септември предизвика вълна от коментари и анализи. Информирайки за доклада, медиите използваха алармиращи заглавия като „Диагнозата е унищожителна, а лекарството е силно“, „Рецепта за лечение на икономиката на ЕС“ – все термини, определящи ЕС като сериозно болен човек. Не че аргументацията, служеща като основа на 170-те препоръки в края на доклада, беше тайна: данните показват, че от началото на века сме свидетели на забавен икономически растеж в Европа; европейските компании са изправени пред по-голяма конкуренция в чужбина и по-малък достъп до чуждестранните пазари; Европа загуби най-важния си доставчик на енергия – Русия; ЕС не е водещ в развитието на технологичния сектор / само 4 от 50-те най-големи технологични компании в света са европейски /; до голяма степен Европа пропусна цифровата революция; икономическият растеж вече няма да бъде подкрепян от нарастващо население – работната сила намалява със сериозни темпове. Към тези констатации могат да се добавят и още, но основният извод е ясен: ЕС се нуждае от ясен план за повишаване на конкурентоспособността си.
Докладът „Драги“ всъщност е предупреждаваща камбанка за европейските политици, които следва да вземат адекватни решения на своето равнище. Той е и до известна степен аларма за Европейската комисия, която следва да определя и ръководи икономическото развитие на Съюза. Въпреки че докладът е поръчан от ЕК, възниква основателния въпрос за активността и визията на последния състав на ЕК, начело с Урсула фон дер Лайен. При представянето на доклада „Драги“ Урсула фон дер Лайен призна, че размяната на идеи и мисли с доскорошния италиански премиер и председател на Европейската централна банка /2011-2019г./ през последните месеци е обогатил и нейните политически насоки. Съгласи се, че ЕС за да бъде конкурентоспособен, трябва да овладее прехода към чисти и цифрови технологии, да подкрепи европейската индустрия, да премине през декарбонизацията чрез иновации и да превърне това в конкурентно предимство. Фон дер Лайен посочи нуждата от увеличаване на инвестициите в умения и осигуряване на пазара на труда с повече хора, които да притежават уменията, необходими за прехода към чиста и цифрова икономика. Предстои, според фон дер Лайен, работа за изграждането на по-стабилни промишлени вериги за създаване на добавена стойност, особено що се отнася до сигурността на доставките, като ключови понятия в тази област са достъпът до критични суровини и до основни компоненти.
Какво най-общо предлага Марио Драги? Самият той формулира три основни цели: преодоляване на изоставането в областта на иновациите спрямо САЩ и Китай; разработване на съвместен план за обвързване на целта за декарбонизация с повишаване на конкурентоспособноста; засилване на сигурността на Европа и намаляване на зависимостта ѝ от външни икономически сили.
Според Драги, „поддържането на европейския начин на живот ще разчита на подобряване на конкурентоспособността, а подобряването на конкурентоспособността изисква по-тясно сътрудничество и интеграция между европейските нации“.
Като практически подход Драги счита, че трябва да се изработи „подходяща за целта програма за конкурентоспособност, която би изисквала годишно финансиране в размер на 750-800 милиарда евро за проекти, чиито цели вече са договорени от ЕС“. Неговото виждане за осигуряването на тези средства е, че „част от тях биха могли да дойдат от частни източници, докато други трябва да бъдат обезпечени и чрез публични инвестиции, включително чрез нов общ дълг, емитиран специално за финансиране на ключови съвместни проекти“. Сумите, посочени от Драги представляват над 5% от общия БВП на ЕС.
Анализатори смятат, че стратегията на Драги не се свежда само до парите. В нея се застъпва нова позиция по отношение на сътрудничеството чрез координиране на политиките, намаляване на бюрокрацията и по-добро спазване на принципа на субсидиарност, така че ЕС да остане фокусиран върху областите, в които има най-голяма добавена стойност.
В стратегията се препоръчва също така да се реформира законодателството в областта на конкуренцията, за да се улесни сливането на европейски корпорации. През 2019 г. Европейската комисия забрани предложеното от Siemens придобиване на Alstom в сектора на високоскоростните влакове. Но Драги твърди, че при разглеждането на сливанията трябва да се отчита икономическата сигурност, тъй като ожесточената китайска конкуренция изисква по-големи европейски индустриални компании. Също така следва да се намалят регулаторните тежести и административната тежест върху малките и средни предприятия, най-вече върху така наречените старт-ъпи, немалко от които отиват в САЩ поради по-добри финансови условия.
Напредък трябва да има и в изграждането на общ капиталов пазар, тъй като частният сектор едва ли би могъл да поеме по-голямата част от инвестициите, имащи за цел повишаването на конкурентоспособноста. Ролята на публичния сектор в тази област е неоспорима и ключова.
Обсъжданията на доклада вървят на много равнища. Най-напред идеите на Драги бяха представени в Европейския парламент. Различните политически групи дадоха подкрепата си за изводите в него и за реализирането на препоръките. Евродепутатите посочиха, че икономиката на ЕС трябва спешно да промени курса си. Според тях ЕС следва да се съсредоточи върху конкуренцията и иновациите в ключови отрасли, заедно с повече публични и частни инвестиции в социални, екологични и цифрови трансформации. Някои евродепутати призоваха за по-голям суверенитет и по-свободни пазари и подчертаха, че борбата с изменението на климата спъва икономиката на ЕС. Други отбелязаха, че растежът е съвместим с чисти иновативни технологии и социални инвестиции, за да се помогне на гражданите да адаптират уменията си. Ролята на Европарламента е важна за приемането на препоръчаните от Драги законодателни актове.
Какво следва оттук-нататък? Драги ще представи доклада си на 7 ноември т.г. в Будапеща на заседанието на Европейския съвет. Там ще се видят реакциите на държавите-членки на препоръките. Още по-ключов момент са преговорите за следващата многогодишна финансова рамка /МФР/ на Съюза. Рамката, на практика, определя бюджета ЕС за следващия шестгодишен период / 2028-2034 /. Първият проект на МФР се очаква да бъде представен от ЕК през следващата година. Размерът на бюджета, неговите ресурси и разпределението на средствата ще покажат дали и доколко докладът на Драги е произвел практически последствия.
Кои са червените линии, които препоръките на доклада пресичат?
Вероятно, най-много възражения би предизвикало предложението на Драги за нова емисия на дълг. Воден от предишната си битност като председател на ЕЦБ, Драги лансира сходна идея с тази, която беше осъществена по време на пандемията от Ковид, но следва да се прецени дали емитирането на нов дълг няма да даде допълнителен тласък на инфлацията.
Кои биха били „моторите“ за осъществяването на препоръките на Драги? Липсата на политическо лидерство в ЕС е констатирана отдавна. В криза е и френско-германският двигател – Макрон претърпя поражения на националния политически терен и му се готви импийчмънт, сходна съдба сполетя неотдавна и Шолц на регионалните избори в източните германски провинции.
Доколко ЕК ще може да поеме водеща роля е под въпрос. Вероятно, планът „Драги“ ще влезе в портфолиото на новите европейски комисари. Тук е мястото да споменем реакциите на някои доморасли политици у нас по повод определянето на ресор на българския еврокомисар в новата Европейска комисия. Съдейки по доклада на Драги, иновациите би следвало да заемат водещо място в европейските политики през следващия бюджетен период.
Къде е мястото на България в общата картина? Ясно е, че повишаването на европейската конкурентоспособност ще изисква общи усилия, в т.ч и финансови – възможно увеличаване на националните вноски, за което намекна Лайен, преструктуриране на европейския бюджет, където е възможно да бъдат засегнати фондове, от които България получава финансиране / селско стопанство, кохезионни фондове /, като от тяхното евентуално съкращаване ще се освободят средства за инвестиции в конкурентопосособността. Как би реагирала България на подобно предложение и, впоследствие, решение?
В доклада се препоръчва, държавите, които имат най-голямо желание да засилят сътрудничеството си в конкретни области, да го направят, а не да чакат всички 27 държави да предприемат действия, като се обединят, ако е необходимо, дори извън институционалната рамка на ЕС. Ще намери ли място България в подобни формати? Ще стане ли докладът „Драги“ предпоставка за „Европа на различни скорости“?
Не е тайна, че България се намира на незавидно място в класациите на държавите що се отнася до конкурентоспособността. Според Годишника на световната конкурентоспособност на разположения в Швейцария Институт за развитие на управлението / IMD / от 67 наблюдавани държави България заема 58-мо място и показва липса на напредък, влошавайки позицията си 20 пункта в сравнение с 2009г., например. Пътищата за повишаване на конкурентоспособността ни могат да бъдат инвестиции в инфраструктурни проекти, предназначени за развитието на водоснабдяването, градоустройството и енергоснабдителните мрежи, подобряване на фискалната дисциплина с оглед присъединяване към еврозоната, ускоряване на дигитализирането на администрацията, икономиката и образованието, излизане от задълбочаващата се демографска криза и преодоляване на намаляващия растеж на заетостта.
Не по-различно е положението ни и в областта на иновациите. Според Европейския индекс за иновации / EIS/ ние сме предпоследни по иновативност сред страните от ЕС и сме под 50% от средното ниво за Съюза за 2020г. Не се възползваме достатъчно и от средствата на Фонда на новосъздадения Европейски съвет за иновации / EIC /, който подпомага създаването на иновативни идеи чрез пряко финансиране на компании. Към момента България има около 25 проекта по линия на този Фонд.
Протакането и отлагането на реализацията на препоръките, съдържащи се в доклада „Драги“, няма да бъде от полза за ЕС и за европейските граждани. Възниква дилемата дали отново ще се търси консенсус, процес, който, както е известно, не е динамичен и води до половинчати решения, или Европа ще тръгне по-решително да наваксва изоставането си сред силни конкуренти и нарастващи геополитически рискове.
*Бел. ред: текстът е изготвен въз основа на технократичния подход към доклада „Драги“ и не включва критичните оценки за него относно заплахите за социалното измерение на ЕС, свръхмонополизацията на Единния пазар и милитаризацията на Съюза.
Автор на публикацията:
