През септември преди шест години напусна този свят Лъчезар Еленков – поет и публицист, общественик и антифашист. До последно работеше като заместник-председател на Българския антифашистки съюз и главен редактор, а впоследствие и директор на антифашисткия вестник „Жарава“. На 21 юли тази година се навършиха 90 години от рождението му. По този повод Българският антифашистки съюз и редакционният съвет на вестник „Жарава“ организираха паметна среща на негови близки, другари, колеги и читатели. Те се събраха в зала „Георги Кирков“ в централата на БСП, за да почетат паметта му, заедно да си спомнят за човека и твореца Лъчезар Еленков.
Водещ на събитието беше синът му Йордан Еленков, който даде нестандартен знак за провеждането му като каза: „Приятели, нека този ден се превърне в празник за моя баща. Нека заедно направим рожден ден на един български поет!“ И действително – паметната среща беше на фона на музикално-поетичен спектакъл, подготвен от сина на поета и от Оля Ал Ахмед, дъщеря на поетесата Ваня Петкова. Йордан Еленков изпълни песни по стихове на български поети, а Оля чете част от поетичните изповеди на Лъчезар Еленков. Нестандартна среща, нали? Какъвто беше и самият той.
Поетът е роден на 21 юли 1936 година в белоградчишкото село Горни Лом, Видинска област в учителско семейство. Младежките му години минават във Видин, където Еленкови се местят. Тук Лъчезар завършва гимназия и вече пише първите си поетични откровения. Мечтата му е да учи литература в Московския литературен институт „Максим Горки“, но нямал късмет – местата били запълнени. Но младежът обичал Русия и искал непременно да учи в тази велика държава. Така попада, а впоследствие завършва Московския нефтен институт и се дипломира като инженер. Връщайки се в България, той не дава шанс на тази професия, а се записва студент по българска филология в Софийския университет „Св. Климент Охридски“. Тук попада на мястото си – става член на поетичния клуб „Васил Воденичарски“ и се сприятелява с младежи, носещи като него искрата на поезията. С тези поети остава приятел до края на жизнения си път.
Трудовата си биография започва да пише през 1968 година в Радио София като заместник-главен редактор на младежката радиостанция „Младост“. На този пост остава шест години, като след това оглавява списание „Дружба“ – българо-съветски литературен алманах, в който печатат талантливите си творби автори от двете братски държави. Списанието излиза от 1974 до 1976 година.
Като активен член на Съюза на българските писатели е избиран за секретар и за главен секретар. Членуваше и в Съюза на българските журналисти. Еленков записа в биографията си и дипломатическа кариера като директор на Българския културно-информационен център в Москва с ранг на пълномощен министър по културата в Съветския съюз. Там той поддържаше на високо равнище културните отношения между двата славянски народа.
Лъчезар Еленков минаваше за нестандартен поет. Той не редеше поетическите си вдъхновения в стройни рими, а изливаше душата си в свободните бели стихове. В България го определяха като модернист, представител на втората вълна на Априлското поколение поети, руснаците го харесваха. Те високо оценяваха творчеството му. Руският поет Игор Шкляревски преведе емблематичната му книга „Гранитово“. Но и той обичаше Русия. Тя заемаше специално място в сърцето му. Често казваше: „Русия ми даде всичко: и образование, и култура, и възпитание“. Познаваше в дълбочина не само руската и съветската литература, но и историята, географията, икономиката на тази велика страна. И понеже имаше много специален литературен вкус, негови любими поети не бяха Пушкин и Лермонтов, Маяковски и Есенен… Негов любимец бе поетът футурист Велимир Хлебников. Нестандартен Еленков!
От българските поети най-любимият му беше Никола Вапцаров. Неговото име носеше и писателската кооперация, от името на която Лъчезар Еленков редактираше и издаваше вестник „Моята вяра“. Тази обич към работника поет му създаде приятелство и с един испански писател – Мануел Муньос Идалго – голям негов приятел и разпространител на българската култура в Испания. И, също като Лъчезар, обичащ Вапцаров.
В периода след промените през 1989 година организира и сам издаваше и разпространяваше „Славянски вестник“. Беше редактор и главен редактор на вестника на Съюза на българските писатели „Български писател“ – предшественик на днешния вестник „Словото днес“. Беше главен редактор, а после и директор на антифашисткия вестник „Жарава“. Тук го настигна смъртта.
Заедно с работата си по вестника, той беше инициатор и основен двигател на екипа за събирането и публикуването на творби на писатели антифашисти в уникалната поредица „Простреляният Пегас“. От планираните двадесет и пет до сега са отпечатани двадесет книги.
За таланта на поета и публициста Лъчезар Еленков говорят тридесетината книги, които той остави в наследство на своите читатели. Творчеството му е отличено с редица престижни награди. Ето част от тях: Димитровска награда за поемата „Гранитово“; Национални литературни награди „Гео Милев“, „Михалаки Георгиев“, „Иван Нивянин“, Национална награда за литература от ЦК на ДКМС, Специална награда на Съюза на българските писатели за поемата „Звездно писмо“. Ето и държавните му отличия: Орден „Стара планина“ – I степен; орден „Св. св. Кирил и Методий“ – I степен, Орден „Народна република Блъгария“, Орен „Червено знаме на труда“. Награден е и от руското списание „Млада гвардия“.
Лъчезар Еленков бе член на Перуанската академия на поетите. Той е почетен гражданин на Белоградчик.
По време на паметното утро мисли и спомени за Лъчезар Еленков споделиха негови приятели и събратя по перо:
Матей Шопкин: С поезията си, лъчезарна като името му, той остана докрай верен на себе си. Шопкин прочете своето стихотворение „Поете от студентските години“, посветено на Лъчезар.
Петър Андасаров: С „Гранитово“ – която стана емблематична книга за автора си, Лъчезар написа златни страници в съвременната българска поезия. Ненапразно тази поема беше екранизирана.
Николай Шопов: „С това име той бе орисан от съдбата да бъде поет: Лъчезарие за поезията му и красота на елен. Лъчезар имаше дълбока вяра в идеала на социализма и му остана верен докрай.“
Атанас Звездинов: „Лъч“ – с такъв автограф той надписа за мен книгата си „Звездно писмо“. И сега свети като лъч от Отвъдното.“
Владимир Симеонов: Уникалната Библиотека „Простреляният Пегас“ нямаше да я има без инициативата, креативността и настойчивостта на Лъчезар Еленков.
Председателят на Българския антифашистки съюз благодари на всички, уважили събитието и напомни, че човек е жив до тогава, докато има кой да си спомня за него.
Снимки: Николай Белалов
