В обръщението си към американския Конгрес на 24 юли, израелският премиер Бенямин Нетаняху спомена визията си за „една нова Газа“, която ще се издигне след края на бруталната агресия на Израел срещу Ивицата в хоризонта на едно „бъдеще, изпълнено със сигурност, просперитет и мир“. По-рано тази пролет кабинетът на израелския министър-председател публикува подробен план под заглавието „Газа 2035“, лансиращ смели идеи за „преизграждане от нулата“, „модерен дизайн“, „пристанища, тръбопроводи и железници.“
Американският президент Джо Байдън не коментира „визията“ на Нетаняху, но все пак намекна за „голям план за възстановяването на Газа“, когато формулира трите стъпки за мир в речта си на 31 май. Намеренията му бяха подкрепени от резолюцията на Съвета за сигурност на ООН, приета на 10 юни.
На пръв поглед вдъхващи надежда, тези развития всъщност говорят за някои сценарии, които, напротив, трябва да будят твърде силно безпокойство. Силите, движещи днешния геноцид, ще продължат да действат и когато той приключи. И ако не бъдат спрени, те ще продължават да опустошават палестинските земи, да дехуманизират палестинците и да ги обричат на страдание и нищета.
При това, не става дума за сили, заключени в региона на Близкия Изток. Веднъж в ход, те ще градят нечовешко и дистопично бъдеще за много други хора и народи по цял свят. Газа дава апокалиптична оптика върху тези тенденции. Затова бъдещето на палестинците е и наше бъдеще.
Градска дистопия*, изградена върху масови гробове
Планът „Газа 2035“ е нералистичен, ще кажат мнозина, и това не е лишено от основание. Но тази констатация не трябва да скрива от очите ни факта, че той е също така симптоматичен за една мощна представа за „цивилизацията“, предлагана на глобалната публика като футуристична и прогресивна от финансово-технологичните кръгове. Както писа британският историк и икономист Адам Тууз, „Газа 2035“ преобразява Ивицата в облика на „интензивно менажиран град-държава, като например Сингапур или Абу Даби“, в „свръхбогат клонинг на глобализирания търговски индустриален град.“
Съгласно така разгърнатия сценарий, пустинята на бившето палестинско гето ще разцъфти в градината на една нова зона за свободна търговия под международно управление, която ще носи плодовете на технологията и цивилизацията на своите жители, но и на хората по цял свят. Не за пръв път Западната цивилизация експанзира и издига градежите си върху масови гробове. Но „цивилизационният“ проект на Израел в Газа е особено нечовешки и жесток, а западните му съюзници продължават неотклонно да го защитават под рубриката „правото на отбрана“ на „единствената демокрация в Близкия Изток“.
До този момент официалната статистика сочи, че убитите са близо 40 000, а хиляди са изчезналите. Някои научни оценки изчисляват реалния брой загинали на 186 000. Продължаващото изравняване на Газа със земята (включително и на т.нар. „безопасни зони“), заедно с глада и болестите, ще изстрелят тези смразяващи числа още по-високо. При все че има автори, приписващи бруталността на израелското правителство и армия на патологична отмъстителност, зад техните действия има и ясна икономическа логика. А това прави продължаващия геноцид още по-ужасяващ.
Свързаният със земята палестински начин на живот и култура, чието въплъщение е бавният растеж на маслиновото дърво, трябва да бъдат изкоренени, за да сторят място на свръхбързото и интензивно извличане на стойност, изличаващо устойчивите обществени форми на взаимодействие с другите и с природата в името на безличната „модерна“ градска дистопия.
С разгръщането на геноцида планове като „Газа 2035“ скриват страданието на палестинците зад блясъка на идващата „цивилизация“, в какъвто дух бяха и инсинуациите на Нетаняху пред Конгреса за Израел като бранител срещу варварството. Но това не е просто ПР ход. То изразява посоката, в която реално се движат глобалните елити, при това далеч не само в Израел.
През изминалите 9 месеца бяха проведени срещи между корпорации, бизнес организации и политически институции, на които се обсъдиха различни мегапроекти за възстановяването на Газа – и то, докато нейното население биваше подложено на масово изтребление. Сред участниците бяха компания, разработваща мащабни проекти за градско развитие, и голяма международна консултантска фирма. Междувременно Джаред Къшнър, зетът на американския кандидат-президент Доналд Тръмп, говори публично за „изключително ценния потенциал“ на „недвижимостите на първа линия на морето“ в Газа.
Аспекти от „Газа 2035“ личат дори в начина, по който най-крайнодясното крило на кабинета Нетаняху управлява Израел. Финансовият министър Бецалел Смотрич напр. скоростно прокарва проект за държавен бюджет за 2025 г., целящ да наложи строги икономии на обикновените израелци и да приоритизира технологичния и строителния сектор. В очертаващата се дистопия религиозният фундаментализъм, фашизоидната политика и технологичното визионерство няма по необходимост да си противоречат.
Открита лаборатория за военната употреба на изкуствения интелект
Високотехнологичното бъдеще има нужда от високотехнологична сила, която да разчисти терена. Вече сериозен износител на военни технологии, в настоящата кампания Израел отново разгръща най-новите си разрушителни постижения, за да ги изпробва върху палестинците. Най-модерното сред тях несъмнено е изкуственият интелект (ИИ), който в много случаи е господар на бойното поле в Газа. Глобалните (вкл. американски) технологични компании отдавна са партньори на Израел в тази сфера.
Разследвания на израелското списание +972 Magazine показаха как израелската армия е разработила и внедрила специални инструменти с ИИ, които ползва като автоматизирана „фабрика“ за определяне на военни цели, размиващa човешката отговорност относно „етичността“ на дадена атака и минимизраща разходите за акциите с пускането на стари еднотонни бомби, които могат да изпарят цели сгради. Тези направлявани от ИИ системи са захранени с данни от телефонните оператори и социалните мрежи и съответно могат да решават дали даден жител на Газа следва да живее или да умре въз основа на групите в WhatsApp, в която членува.
В същото време глобалните медии безгрижно съобщават, че другите армии (като учещи се наблюдатели, а и като потенциални клиенти) следят отблизо какво става в Газа – откритата израелска лаборатория за съвременно военно дело в градски условия.
Разгръщащият се геноцид няма как да не ни напомни на технофеодализма – термина, с който Янис Варуфакис назовава мутирането на глобалната капиталистическа система в небивала концентрация на власт през контролираните от един малък елит дигитални технологии. Но изглежда, че в Газа технофеодализмът вече се трансформира в нова изтребителна форма на потисничество, превръщаща безсилните „крепостни“ в аморфна човешка маса, налична като ресурс, който може да бъде манипулиран или елиминиран според прищявката на военно-технологичните „господари“.
Геноцидът в Газа също така ни припомня и наблюдението на австрийско-еврейския философ Гюнтер Андерс, че крайната цел на технологията е заличаването на човешкото. На пръв поглед хиперболична, тезата му се потвърждава на обществено ниво в обезличаването на човешкия опит в сивата тиня на безкрайния и лишен от смисъл медиен поток. Но тя също така работи и на съвсем материално равнище с разгръщането на генодцидни технологии като атомната бомба и концентрацонния лагер, замислени да изличават цели общности и светове.
Както и други мислители, опитващи се да осмислят Холокоста през следвоенните десетилетия, Андерс призоваваше да не забравяме, че станалото има своите корени в определени социално-икономически процеси, които няма как да спрат по магически начин с прекратяването на масовото изтребление.
Съдбата на човешкото достойнство
Вече е болезнено ясно, че не сме се вслушали в тези предупреждения. Живеем ужаса на едно проточило се във времето изтребление с индустриални мащаби, което при това бива оправдавано като рационално и етично. Колко по-зловещ начин XXI в. да наруши повелята „Никога повече!“ бихме могли да си представим?
ООН и международно-правният ред, които би трябвало да защитават всеобщите човешки права и достойнство, на свой ред се показват безсилни действително да регулират нашите дела. Дори умерен политик като Върховния представител на ЕС за външната политика Жозеп Борел публично призна това. Още през март той каза: „Газа е гроб за десетки хиляди хора, но също така и за много от най-важните принципи на хуманитарното право.“
Бившият журналист от Ню Йорк Таймс Крис Хеджиз мрачно отбеляза, че в един свят, завладян от търсенето на печалба при гротескна концентрация на военна и финансова власт, причиняваща между другото и цяла климатична катастрофа, геноцидите няма да бъдат аномалия, а новото нормално. „Светът извън индустриалните крепости на глобалния Север знае, че съдбата на палестинците е неговата съдба“, написа наскоро той.
Колумбийският президент Густаво Петро е един от световните лидери, които вече осъзнават това и предприемат действия да скъсат отношения с Израел и да насочат силите на съпротивата срещу насилието, дехуманизацията и грабителската икономика.
Днес човешкото достойнство е прегазено от въоръжената с изкуствен интелект военна машина. Ресурсите на планетата ни и на самите ни тела биват безскрупулно експлоатирани, за да могат финансово-технологичните елити да трупат несметни печалби. Но все пак от нас зависи това да решим поне дали искаме „Газа 2035“ да бъде общото ни бъдеще. А за да предотвратим надвисналата глобална катастрофа и за да можем да имаме надеждата за по-добро бъдеще за децата ни са нужни и действия – организирани, съзнателни, транснационални и непримирими.
Оригиналът на текста е публикуван на 28 юли 2024 г. в сайта Al Jazeera – https://www.aljazeera.com/author/ognian-kassabov
*Антиутопия или дистопия – (от гръцки δυσ – лош, непоносим и τόπος – място; cacotopia, dystopia) – общество или общност, описани в условията на несъществуващ дехуманизиран, нежелан свят. Понятието се разглежда като критически поглед върху съответен утопичен план, представен в бъдещето и доведен до кошмарни крайности. Често може да се определя и като антоним на „Утопия“ на Томас Мор. Антиутопичните сюжети представят тоталитарни режими, свръхтехнологични общества, екологични катастрофи и др. Антиутопични сюжети се наблюдават в литературни творби, филми, игри, граничещи между фантастичното и реалното. /вж. Уикипедия/ (бел.ред.)
Автор на публикацията:
доц. Огнян Касабов
Огнян Касабов е д-р, доцент, преподавател по философия в Софийския университет „Св. Климент Охридски“. Изследователските му интереси са в областта на немския идеализъм, социалната и политическата философия, политическата теория и историята.
