 Михаил Сергеевич Горбачов в годините на политическия си възход с повод и без повод ни критикуваше, че сме искали да превърнем България в мини ФРГ, в мини Япония. В ония години това звучеше като политически укор, като изневяра на принципите на социалистическата общност. Не бива да се забравя, че лозунгът, с който новият генерален секретар на ЦК на КПСС се самоолицетворяваше като месия на новото време, бе „повече социализъм“!Вече е пределно ясно: това е било прах в очите на милионите радетели за социалистически идеал. Добре известно е, че ликвидирането на двадесетмилионна партия и разрухата на великата държава от Михаил Горбачов и Борис Елцин е обмислено действие. То причини неизразими бедствия и на съветските народи, и на хората от социалистическата общност, сред които е и България; наруши геостратегическия баланс. Сега месията за „повече социализъм“ уверява западни слушатели срещу рекордно високо възнаграждение, че смисълът на живота му бил да разруши комунистическата система. Днес Германия е обединена държава. Известни са всестранните взаимоотношения между НРБ и ГДР в рамките на СИВ и на социалистическата общност. Тук ще споделя спомени и съждения за сътрудничеството между България и Федерална република Германия, което бе породило гнева на „правоверния“, самовлюбен и суетен бивш комунистически лидер. За пръв път посетих ФРГ 25 години след края на опустошителната Втора световна война. Очаквах да видя руини от бомбардировките, следи от тежките сражения, унили хора, потиснати от ужасни спомени за най-унищожителния световен сблъсък. Уви, бях изумен от напредъка във всички области, постигнат от възродения за нов живот народ на Федералната република. Резултатите в индустриалното производство, високите технологии, науката и образованието, стандартът на живот и т.н. са доказателство за жизнеността на великата немска нация. Тъжно е да се прави сравнение със състоянието на отечеството за аналогичен период от време – от съдбоносните политически промени след есента на 1989-а до сега. Феноменът Германия не е единствен. Сходни са примерите за следвоенното развитие на Япония, Южна Корея, Сингапур и някои европейски държави. Логичен е въпросът: коя е първопричината за разрушението, което ни връхлетя през последния четвърт век? Преди 25 години имахме сравнително добро равнище на производството, технологиите, безплатното образование, здравеопазването, културата и науката. Потомството ще се чуди защо примерът на страни като ФРГ не се възприе от новопоявилите се политици, лишени от държавническо мислене. Така наречените перестройчици и реформатори загърбиха проверения в живота принцип – да се усвоява най-високото равнище, постигнато от други страни. Налице са безспорни факти, които доказват, че през втората половина на XX век българската държава развиваше ползотворно сътрудничество с Федерална република Германия. При конкретните обществено-политически условия у нас успешно се прилагаха технологически новости, заимствани и от резултатите във ФРГ. Ще се опитам да подкрепя тия съждения с някои лични спомени. В мащабната програма за отбелязване на 1300-годишнината на българската държава разчитахме и на доброто отношения на други страни. Бяхме силно впечатлени от обстоятелството, че във ФРГ се създадоха не един, а няколко юбилейни комитета; в тях участваха авторитетни личности – политици, бизнесмени, учени, хора на изкуството. Комитетът в Северна Германия се оглавяваше от проф. д-р Петер Фишер Апелт, дългогодишен ректор на Хамбургския университет. В провинциите Саарланд, Баден-Вюртемберг, Бавария, Северен Рейн-Вестфалия и други бяха създадени комитети, оглавявани от министри, дори премиери на провинции. На срещата във Виена на юбилейни комитети от Европа в чест на българската годишнина присъствието на дейци от ФРГ направи силно впечатление. Представителите на най-голямата западна европейска държава произнесоха възхвални слова за българския влог в развитието на световната цивилизация. В архива на юбилейното честване има обилни данни за значимите прояви във ФРГ по случай българския юбилей. Лотар Шпеет, дългогодишен министър-председател на най-развитата провинция Баден-Вюртемберг и заместник на Хелмут Кол по партийна линия, десетина дни след като новата коалиция пое управлението, дойде на посещение в България от 3 до 6 декември 1982 г. Бях негов домакин. Живи са в паметта ми съдържателните разговори с опитния политик, държавник, специалист по високи технологии и икономика. На срещата с Тодор Живков Л. Шпеет заяви, че е тук по поръчение на канцлера Хелмут Кол, за да ни уведоми, че в източната външна политика на ФРГ няма да има корекции. По това време на нас се гледаше като на най-близка държава до СССР. Очевидно бе, че новото правителство на ФРГ целеше да се надмогне опасението в някои социалистически страни от рязък завой в междудържавните отношения. Надяваме се, казваше Л. Шпеет, че „информацията, която ви правя от името на канцлера, не е само за ваше сведение“. От тези първи срещи с известния германски политик разбрах, че ръководената от него провинция създава повече от една трета от брутния продукт на страната, въпреки че до войната е била най-изостаналият регион. Обяснението е: прилагат се високи технологии в индустриалното производство, аграрния сектор, общественото обслужване. Приоритети са образованието, науката, здравеопазването, културата. Това бе урокът, който до днес не съм забравил. Получих следното писмо: „Щутгарт, 10.12.1982 г. Многоуважаеми г-н Председател! Позволете ми още веднъж да Ви изкажа искрената си благодарност за гостоприемството, което Вие оказахте на мен и на придружаващите ме лица по такъв любезен начин. Програмата и изпълнението £ бяха превъзходни и аз Ви моля да предадете специалната ми благодарност и на съответните сътрудници във Вашето ведомство. Убеден съм, че откровените, характеризиращи се с приятелска атмосфера разговори с Вас, с президента и с другите български партньори, бяха полезни за по-нататъшното развитие на отношенията и аз се надявам, че този диалог ще продължи. Позволете, господин Председател, да изразя отличните си почитания към Вас. – – – – – Ваш (п) Лотар Шпеет министър-председател на провинция Баден-Вюртенберг“ И още: „Щутгарт, 20 януари 1983 г. Многоуважаеми господин Йорданов, За Вашите приятелски поздрави и пожелания за Новата година бих искал да Ви благодаря многократно и да отвърна със същото за Вашето лично благоденствие и Вашата високоотговорна работа. Искам да Ви уверя, че мероприятията в Баден-Вюртенберг за честването на 1300-годишния юбилей от основаването на българската държава съществено подкрепиха и повлияха положително върху отношенията между двете държави. За отличните отношения между нашите два народа можах да получа впечатления също и по време на моето гостуване в България. С надеждата и упованието, че нашите отношения ще се подобряват още и по-нататък, Ви моля, многоуважаеми господин Йорданов, да разрешите уверението в моето отлично високо почитание. Ваш (п) Лотар Шпеет“ Лотар Шпеет уважи молбата, която му отправих за работа у нас на талантливия сърдечен хирург проф. д-р Александър Чирков. Както е известно, проф. Чирков обучи десетки специалисти. През 1986 г. извърши първата в Източна Европа сърдечна трансплантация. Сърдечни хирурзи от школата му сега извършват медицински услуги на европейско равнище. През април и май 1985 г. се проведоха дните на българската култура в провинция Хесен. Във Висбаден Софийската опера представи „Княз Игор“ от Бородин, „Златното петле“ от Римски Корсаков, балета „Козият рог“ от Красимир Кюркчийски, които получиха изключително висока оценка от авторитетни ценители. Бяха открити изложби на съвременно българско изкуство и на български християнски икони. Във ФРГ за първи път по-цялостно се представи и нашето книгоиздателско дело. Бяха показани повече от хиляда български книги, сто от които на немски език. Голям интерес предизвикаха цикълът лекции „България – природа, история, култура“, срещите-разговори с Николай Хайтов и други видни български творци, постановките на Централния куклен театър… „Целият свят добре познава певческото изкуство и прогреса в България. Щастливи и благодарни сме, че станахме съпричастни с вашата процъфтяваща култура.“ Това са само някои от отзивите за българското представяне, което бе определено като събитие. Министър-председателят на провинция Хесен Холгер Бьорнер на всяка наша среща канеше влиятелни личности, някои пазеха спомени за минали и сегашни връзки с България. По негова препоръка посетихме най-мощния западноевропейски телевизионен център РТ2. В продължение на години след това центърът допринасяше за техническото превъоръжаване на Българската национална телевизия. По време на разговора Бьорнер ми съобщи, че току-що на площадката кацнал хеликоптерът на колегата му – министър-председателя на Баден-Вюртемберг Лотар Шпеет, който предлагал да отлетя за неговата резиденция в замъка на хълма над Щутгарт. И Холгер Бьорнер, и Лотар Шпеет питаеха топли чувства към България. Оценяваха високо резултатите от политическото, икономическото и културното сътрудничество между ФРГ и НРБ. А това беше времето на проекта за междузвездни войни. Президентът на САЩ Роналд Рейгън налагаше на своите съюзници да спазват забраните на КОКОМ, чрез които СССР и другите социалистически страни се лишават от достъп до високи технологии, особено в отбранителната промишленост. България имаше огромна изгода от икономическите връзки с най-развитата европейска държава, която беше и крупен западен външнотърговски партньор на страната ни. На 1 септември 1986 г. в България пристигна друг премиер на западногерманска провинция – Бернхард Фогел, министър-председател на Райнланд-Пфалц. Още в колата от летището ми даде своя доклад, изнесен на юбилейно честване на Карл Маркс. Дълго ми обяснява, че християндемократите високо ценят научните заслуги на колосалния икономист и философ Карл Маркс, който е роден в град Трир, намиращ се в центъра на неговата провинция. Нашият висок гост, с когото имах през годините и други срещи, подчертаваше приятелското си отношение към България и след обединението на Германия, вече като министър-председател на източногерманската провинция Тюрингия. При срещата на Бернхард Фогел в Държавния съвет Тодор Живков още от вратата, с присъщите му навици да преодолява разстояния със събеседниците, едновременно с ръкуването запита Б. Фогел: „Вие не се ли карате със своя брат? Аз съм се срещал с него. Имам отлични впечатления от качествата му на лидер на германските социалдемократи…“ Гостът ме изгледа през очилата си почти объркан. Леко му нашепнах, че президентът се шегува. Т. Живков взе да обяснява, че в България е невъзможно двама братя да са лидери на две конкурентни партии. „Но вие сте с други традиции. Ние и в това отношение трябва да се учим от вас…“ И така разговорът започна с обяснение на госта, че е в чудесни братски отношения с лидера на западногерманските социалдемократи. Като студенти, той като по-млад, решил да стане активист на противостоящата на социалдемократите младежка организация. Така се обогатил политическият кръгозор на семейството. „Двамата с моя брат и ваш съидейник често посещаваме родителите си в родното селище. Беседите ни не са враждебни, а протичат в братска обстановка.“ Т. Живков се усмихна: „Браво, браво! Ще го запомня, защото у нас е трудно да си представим подобно нещо…“ През 80-те години видни представители на германския бизнес – на големите корпорации „Круп“, „Сименс“, „Адидас“, „Пума“, на фирми от машиностроенето, автомобилостроенето, фармацията и други сътрудничеха със свои български колеги. Това допринесе да се усвояват и у нас производства на високо технологично равнище. Така например Бертолд Байц, който в продължение на десетилетия оглавява концерна „Круп“, подчертаваше пред много от чуждестранните свои колеги, че България е любимата му страна. Като първи подпредседател на МОК оказа съдействие за развитието и на българския спорт. Заедно сме ловували в България. Байц беше на откриването на музея на олимпизма в Лозана. Първият експонат в него е нашето дарение – „Гимнастичката“ на проф. Георги Чапкънов, копие на скулптурата, която краси фонтаните пред Народния театър „Иван Вазов“ в София. Б. Байц обичаше да се шегува: преди заседание на Международния олимпийски комитет дълго се любувал на изваяната красива българка. По негова покана се организираха дни на българската култура в Есен. Той с гордост показваше музея на „Круп“, образцовата болница, която са съградили, новоучредената академия за музикално и театрално изкуство. Там са привлечени за преподаватели и български специалисти. Един от авторитетите £ е цигуларят професор Минчо Минчев. В болницата на „Круп“ се лекуваха и видни български интелектуалци. При едно от гостуванията си у нас Б. Байц предложи „Круп“ да участва в модернизацията на „Кремиковци“, като се спазят всички условия на българските закони и правилата на СИВ. Разбира се, това не стана поради несъгласие на съветската страна. Гостът сподели, че в заводите на „Круп“ се произвежда широка гама стоки – от кафеварки до танкове и самолети. Тодор Живков възприе идеята и настояваше в предприятия на военнопромишления комплекс и на машиностроенето да се произвеждат и разнообразни стоки за бита. Спомням си, че за да бъде оригинален, Т. Живков повтори пред Б. Байц думи, които казваше и на други представители на ФРГ: „Досега в две световни войни бяхме съюзници с вас. И заедно ставахме все по-малки. Сега имаме нов съюзник в лицето на СССР… Та да видим какво ще стане…“ Няма да забравя уверенията на Бертолд Байц, че обича България каквато е. При първото му посещение у нас в края на 50-те години в хотела имало хлебарки. „Сега прогресът ви е впечатляващ и за нас е голяма чест, че вашата държава поддържа активни икономически и политически връзки с ФРГ.“ На 8.12.1985 г. получих следното писмо: „Драги г-н Йорданов, Изразявам Ви моята дълбока благодарност за сърдечния прием във Вашата прекрасна страна и за оказаното ми гостоприемство. Много се радвах да Ви видя отново и да прекарам тези дни с Вас. С удоволствие си спомням за нашите разходки из околностите на Сливен и Пловдив. Разглеждането на НДК ми направи много силно впечатление. И не на последно място – чрез хубавия фотоалбум аз ще си спомням винаги за моето посещение, за чиято приятелска атмосфера толкова допринесохте Вие, драги г-н Георги Йорданов! Оставам с привързаност и най-добри поздрави! Ваш Бертолд Байц“ През лятото на 1977 г. със съдействието на първия посланик на НРБ във Федералната република Петър Междуречки се запознах с най-добрите германски центрове за конгресна и концертна дейност. Равнището и резултатите от функционирането на тия средища обогатиха в значителна степен работата по проектирането и строителството на Националния дворец на културата, който започнахме да градим в началото на 1978 г. Изучихме опита и организацията на Франкфуртския панаир на книгата – най-големия в света. Ползвахме тоя опит при Международните панаири на книгата в София, които продължават да се провеждат. С „Гьоте институт“ в Мюнхен осъществявахме богата културна програма. У нас гостува и фон Бисмарк – внук на Железния канцлер. Кметът на южнобаварския град Елванген д-р Шултес ежегодно организираше богата културна програма на германо-българското приятелство; съдейства да се построи параклис, посветен на свети Методий. Обменът с ФРГ през втората половина на 80-те години се осъществяваше с активното участие на българския посланик Георги Евтимов, който беше в приятелски отношения с много от първите дейци на политическия и държавния живот във Федералната република. За равнището на ползотворните връзки между НРБ и ФРГ допринесоха дните на българската култура, които се проведоха през есента на 1988 г. в столицата Бон и провинции на Федералната република. Съобщиха ни, че канцлерът Хелмут Кол предоставя салоните на канцлерството в Бон за българската изложба. Каква приятна изненада! В 14,15 ч. кацнахме на огромното летище Франкфурт на Майн. Посланикът Георги Евтимов ни посрещна смутен, пребледнял: „Самолетът за Бон току-що отлетя. Всичко се обърка…“ Минути след това във VIP залата ни чакаха посрещачи и офицери от полицията. „Ваше превъзходителство, г-н министър, тръгваме с коли за Бон, за да бъдем в дома за гости за посрещането Ви в 17 часа.“ Кортежът, предвождан от полицейски коли, бързо потегли по друг аутобан – отляво на р. Рейн. Теренът – сложен, полупланински, с много завои. Летяхме с голяма скорост. Далеч пред нас пилотните коли на полицията разчистваха пътя. Държахме се здраво за седалките; не крия – поуплашихме се, очаквайки да катастрофираме. Точно в 16,45 ч. колите влязоха в огромния двор на резиденцията. Минути след това се ръкувахме сърдечно с посрещачите… Това е той – прочутият немски ред! Преди три години ни организираха пътуване с катер по огромната река Рейн. Около нас патрулираха бързоходни полицейски лодки. „Знаем, че отношенията между България и Турция са обтегнати. А тук живеят много турци. Затова вземаме извънредни мерки за сигурност. Искахме да не разберете… Съжаляваме.“ Какво може да се каже за немската точност и сигурност, освен да се изрази възхита. Питам се: как ли реагират сега гражданите на Германия, виждайки, че по необмислената покана на г-жа Меркел страната се залива от мигранти, някои от които са с недобри намерения? Програмата за Дните на българската култура, предложена от федералния министър на образованието и науката Юрген Мьолеман, се изпълняваше с точност до минута. Срещи с министъра на културата на Северен Рейн Вестфалия Ханс Швир, който е и председател на конференцията на министрите на културата на провинциите. Среща и обяд с ръководството на Министерството на външните работи и т.н, и т.н. На 26 септември канцлерът Хелмут Кол ни посрещна в Канцлерството на ФРГ. Изложбата на Рогозенското съкровище бе уредена в огромните зали на правителството. Може би не ще е излишно да припомня думи, които произнесох при откриването на изложбата: „Уважаеми господин федерален канцлер, Уважаема госпожо Кол, Ваши превъзходителства, Дами и господа, приятели, Дълбоко сме признателни, уважаеми господин федерален канцлер, за Вашата любезност и отзивчивост, намерили отклик в забележителния факт, че Вие лично откривате българската изложба в Бундесканцлерството… Тук са показани произведения на изкуството на траките; това са творения на извечния порив на хората към красота и хармония. Родени в далечното минало, със своя искрящ хуманизъм и съвършенство те са потребни и на съвременните, и на бъдните поколения. Имаме чудесен повод отново да изтъкнем с удовлетворение: взаимоотношенията и сътрудничеството между нашите страни се развиват възходящо. Показателно е, че културният ни обмен се превръща в неделима част от уважението, взаимното зачитане, стремежа към разбирателство и активни връзки между нашите страни. Ние виждаме в културата изящен и траен мост на общение между хората и държавите за взаимно опознаване и дружелюбие. И още: тя е изпитано средство подозрението да се замени с разбирателство, враждебността – с доверие, отчуждението – с близост. Това разбиране е превъплътено в конструктивната външна политика на България. Политика на добросъседство и мирни плодотворни контакти между страните на Европа и целия свят. Оттук извира и вярата ни, че новият век, който вече озарява хоризонта, ще бъде време на мирно сътрудничество, на състезание в сътворението на добри дела и чудеса на прогреса. Прекрасно е, че Седмицата на българската култура във Федерална република Германия е нов израз на стремленията ни към тази човеколюбива цел… Искрено сме признателни на всички институти, организации и дейци, които оказаха благородно съдействие да се организира днешната изложба, с която се открива и Седмицата на българската култура във Федерална република Германия. Благодаря за вниманието!“ А ето и отговорът на федералния канцлер д-р Хелмут Кол: „Многоуважаеми господин министър, Многоуважаема госпожо Йорданова, Дами и господа, Поздравявам ви с добре дошли в Канцеларията на ФРГ и се радвам на многобройното ви присъствие по случай откриването на изложбата „Тракийското сребърно съкровище от Рогозен“. В Канцеларията на ФРГ е станало вече традиция да бъдат показвани предимно немски произведения на изкуството от XX век. Българските предмети от тракийското съкровище от Рогозен на пръв поглед не може да бъдат включени в тази изложбена поредица. Все пак аз съм на мнение, че културата и историята на Европа в цялото им разнообразие са били винаги една обща култура и история. Тази плодотворна връзка между културното влияние на други народи и съзнанието за културна самостоятелност на собствения народ определя културата на Европа от векове насам… Съкровището от Рогозен ни позволява да се запознаем с една високоразвита европейска култура отпреди нашата ера. По един пленяващ начин то ни показва тясната връзка между народите в Европа и нейната ранна история, продължава да живее общото наследство на античността до наше време. Изложбата е повод отново да се замислим върху общата история и култура и да поддържаме и развиваме единството на Европа… Тя е свидетелство, а това е и моето мнение, за особено доброто развитие на връзките между България и Федерална република Германия. Културните връзки между нашите две страни имат дълга традиция. Тяхното начало се губи във времето на Карл Велики и Първото българско царство. Тогава, както и днес, те се развиват на основата на обмена на идеи и културни постижения на нашите два народа. Тази изложба, както и откриващата се след няколко часа в „Бетховенхале“ в Бон Седмица на българската култура подчертават още веднъж ролята на културата като крайъгълен камък в отношенията между нашите две страни, значението на културното сътрудничество за традиционно добрите връзки между нашите народи. Още веднъж се доказва, че културните срещи извън границите на отделните държави и народи допринасят много за взаимното опознаване, по-доброто разбирателство и мирните и приятелски връзки между народите, независимо от различния политически и социален строй… А на всички вас, дами и господа, пожелавам много радост и удоволствие от срещата с това чудесно и неповторимо съкровище на античността.“ На приема, който канцлерът даде в чест на българската култура, присъстваха, както ни казаха германските домакини, около 1000 видни представители на обществеността, целият дипломатически корпус и десетки приятели на България от цялата Федерална република. Посланици на социалистически страни ме питаха как сме постигнали тези резултати. Гостите бяха впечатлени от гостоприемството, от вниманието и от сърдечността на първия ръководител на най-голямата и развита западноевропейска държава, който даде официален знак за специалния характер на отношенията между ФРГ и НРБ. Канцлерът ме запозна и с някои от най-видните личности. Силно ме впечатли Аденауер-син, който говори за България с най-топли чувства. Подобни думи чух и от министри, крупни бизнесмени, учени, хора на изкуството. Проф. д-р Петер Лудвиг отново сподели своя проект за художествена галерия в София с негово дарение над 200 картини и 1 млн. марки. За разочарованието на най-големия колекционер в Европа след т.нар. демократични промени у нас пиша на друго място. Хелмут Кол беше в най-добро настроение. Отново се спряхме на някои витрини. Разговорите ни продължиха в тесен кръг – канцлерът, съпругата му, моята съпруга и посланик Георги Евтимов. Най-дружелюбно споделихме мисли по различни биографични, политически, икономически, културни теми. Хелмут Кол започнал тежка работа още като юноша. Разчиствали руини от бомбардировките. Помагал на майка си, за да преживеят. Убеден е, че мирното сътрудничество и добрите отношения със СССР и източноевропейските страни нямат алтернатива. България е традиционно добър и сигурен партньор на ФРГ. Канцлерът в прав текст ме попита: „Какъв кредит да ви отпуснем?“ Отговорих, че такова искане от Тодор Живков не ми е предавано. „Президентът Живков ви праща своите сърдечни привети и добри пожелания. Друго не ми е възложил.“ Канцлерът настоятелно помоли да се свържем по телефона с президента Тодор Живков, за да бъде попитан какъв кредит е необходим на България. Посланик Георги Евтимов излезе, след десетина минути влезе в кабинета и каза: ,Другарят Тодор Живков благодари за готовността, но помоли да предадете на канцлера, че засега България няма потребност от кредити.“ „Моля да предадете на президента Живков – каза тогава Х. Кол, – че пазя най-добри спомени от гостуването му във ФРГ през миналата година и от съдържателния откровен диалог между нас. Подкрепяме динамичното ви сътрудничество с Бавария. Уверявам Ви, че федералното правителство винаги е готово да окаже икономическо съдействие на България. Вие сте надежден партньор и платец. Държавата ви прогресира…“ Канцлерът Хелмут Кол разви стратегическа идея. Германия е построила канала Майн – Рейн. По река Дунав, като се плава през цяла Европа, може да се стига до най-голямото пристанище – Ротердам, Холандия. Налице е реална възможност България да стане най-важният коридор от Солун, Черно море и Близкия изток до почти всички европейски държави. Българският бряг е с най-дълбочинните пристанища по долния Дунав. Ще ни помогнат да се изгради необходимата инфраструктура… Пристъпихме към проучване на условията за реализация на проекта. Политическите промени след 1990 г. осуетиха посочените изключително изгодни намерения. А правителствата у нас, които мислят ден за ден, пренебрегват даже коридор № 4: Солун – София – Видин. Въпреки модерния мост на река Дунав край Видин… Оказа се, че д-р Хелмут Кол е запален по спорта. Поздрави ме за успехите в Сеул – повече от 10 златни медала и близо сто български атлети в призовите шестици. „Предстоят дисциплини, в които сме по-силни от вас – конен спорт, тенис, фехтовка. Надявам се, че ще ви изпреварим.“ Канцлерът сподели една своя лелеяна надежда – след десетилетия Германия да се обедини. „Ние с ГДР сме две държави с различно обществено-политическо устройство, но сме една нация.“ Историята отсъди именно Хелмут Кол само след три години да стане обединител на Германия. И да влезе в историята по примера на своя предходник железния Ото фон Бисмарк. Като достоен държавник той предложи на Михаил Горбачов компенсации, а на партньорите си от САЩ и НАТО след разпускането на Варшавския договор да не правят крачка на Изток и да заплашват Русия. Ала кой да се вслуша в мъдрия му съвет? Горбачов подаряваше завоевания на своята държава и на съюзниците £ с лекотата на самовлюбен наивник, а за САЩ дадените обещания нямат никаква стойност. Те са „джентълмени“, но документ не е подписан… Няколко часа след това д-р Хелмут Кол отлетя за Далечния изток да проучва пазари за германските стоки в тоя динамично развиващ се регион. Запомнил съм думите му: „На министъра на икономиката съм възложил 90 на сто от времето си да отделя за развитие на търговския обмен, за откриване на нови пазари. Другото – производство, технологии, е грижа на корпорациите и фирмите…“ През юни 1992 г. федералният канцлер д-р Хелмут Кол бе на двудневно посещение в България. Вижда, че в центъра на София се горят книги, между които и трудът на президента Желю Желев „Фашизмът“. „С тези ли хулигани ще си сътрудничим?! – възмущава се канцлерът. – Та ние работехме толкова добре с бившите комунисти…“ Хелмут Кол отдавна не е в политиката. Изгуби прекрасната си съпруга, която страдаше от неизлечима алергия. Заплати със собствения си дом, без да прехвърли недоказаното обвинение на гърба на своята партия и по този начин защити честта £. И днес най-дълго управлявалият германски канцлер, макар и трудно подвижен, е с бистър държавнически ум и е пример за световен лидер с непомръкващ авторитет. А ние сме честити, че имаме в лицето на д-р Хелмут Кол добър и почтен приятел на България. На впечатляващото тържествено откриване на Дните на българската култура в прочутата зала „Бетховенхале“ в Бон присъства президентът на ФРГ Рихард фон Вайцзекер. Той показа изключителни познания за българското музикално изкуство. Възхищаваше се от изявите на Николай Гяуров, Анна Томова-Синтова, Гена Димитрова, на Софийската опера, на Фестивалния оркестър с диригент Емил Чакъров, който наскоро беше гостувал във ФРГ. Любезността, интелигентността на държавния глава на ФРГ, неговата висока оценка за изпълнителите, продължителните аплодисменти на публиката развълнуваха българските артисти. Сърдечността на президента Рихард фон Вайцзекер пролича и при официалното му посещение в страната ни през ноември същата 1988 г., когато бе удостоен с най-високото научно отличие „Доктор хонорис кауза“ на Соф. университет „Св. Климент Охридски“. При висок обществен интерес преминаха изявите на българската култура и в Кьолн, Висбаден, Мюнхен, Хановер, Щутгарт, Фрайбург, Франкфурт на Майн, Хамбург. Експозициите „Съкровищата на Рилския манастир“, „Новокаменната епоха в България“, „Най-старото злато на човечеството“, „Българските икони XVII-XIX век“, на съвременно българско изкуство, се превърнаха в културни събития. Сред искрените приятели на страната ни се откроява ярката политическа личност на министър-председателя на Бавария д-р Франц Йозеф Щраус. На негово име в знак на признателност германците наименуват летището в Мюнхен – едно от най-големите в Европа. Премиерът Щраус посещаваше България почти всяка година, придружен от своя личен лекар – български специалист. След всяка среща с Тодор Живков Франц Йозеф Щраус даваше конкретен израз на отношението си към нашата страна. Направи дарения за Рилския манастир и културата. Бавария оказа ценна икономическа подкрепа чрез заеми и проекти за развитието на страната ни. С Йозеф Щраус се срещнах през 1986 г. в Лозана. Бавария, както и София, бе кандидат за зимни олимпийски игри в гр. Бертенсгаден. Именитият германски държавник често идваше в нашия павилион при защитата на кандидатурите. На кмета на Париж – бъдещия президент на Франция Жак Ширак, който беше конкурент и на двете страни, разказа исторически епизоди за България, която определи като „забележителна страна“. Оказа се, че Щраус познава много добре българската история. Експертите във връзка с кандидатурата на София за зимната олимпиада бяха учудени, че предния ден премиерът на Бавария Франц Йозеф Щраус повече е говорил в полза на софийската кандидатура. За жалост Ф. Й. Щраус почина внезапно. Прекъснаха се много важни начинания на взаимноизгодното българо-баварско сътрудничество. Подобни думи биха могли да се кажат и за отношението ни с министър-председателя на провинция Саарланд Оскар Лафонтен. Той организира важни прояви в чест на 1300-годишния юбилей на българската държава – изложби на съвременното българско изкуство, изяви на обещаващи млади автори; един от тях бе скулпторът Валентин Василев, по-късно отличен като архитект на нашумелия филм „Титаник“. О. Лафонтен създаде условия между университета на Саарбрюкен и Софийския университет „Климент Охридски“ да се установят широки връзки – обмен на опит, обучение на студенти и специализанти, съвместни програми в научноизследователската област и т.н. През 1989 г. Оскар Лафонтен по моя покана посети България. Видният лидер на социалдемократите във ФРГ сподели ценни мисли за съвремието и прогнози за задаващите се превратности в световния политически живот. Остана верен на своя идеал; демонстративно напусна правителството като финансов министър поради несъгласие със социално-икономическата политика на канцлера Шрьодер. Днес Оскар Лафонтен като изявен деец на германската социалистическа формация „Левицата“ постоянно дава сигнали за своята чувствителност към принципите на демокрацията, солидарността и справедливостта. Тези и други факти от сътрудничеството между България и ФРГ разкриват само малка част от политическите, икономическите и културните взаимоотношения между двете държави. Разбира се, това сътрудничество пораждаше неразбиране, а нерядко и ревност не само у М. Горбачов, но и у други лидери от Източна Европа. Ала това е друга тема… Днес обединена Германия е изключителен фактор в Европейския съюз. Като страна-член на общото европейско семейство България естествено би трябвало да поддържа най-активни контакти с Германия, без да нарушава традиционните си връзки с Руската федерация. Според мен дори през годините на Студената война ръководителите и на НРБ, и на ФРГ, независимо от политическата и идеологическата си принадлежност и съюзническите си задължения, доказаха, че в света има цивилизационни ценности и национални интереси, които може да се осъществят единствено в условия на взаимно уважение и разбирателство, което изключва враждебното, нежели военното противоборство.2014 г. |
Автор на публикацията:
