И ако нас ни карат
да умираме,
а ако нас ни тикат
към куршумите,
то сигурно и лудия
разбира,
че ние трябва
да си кажем думата.
Никола Вапцаров, “Селска хроника”
Повод за днешната публикация ми даде декларация на нашето Народно събрание, уж осъждаща войната в Украйна, а всъщност целта й е пореден опит е да се очерни и ограби Русия. Не вярвате ли? Ето какво е записано в нея:
“С документа се изразява волята на парламента за пълно прилагане на санкционните режими на Европейския съюз (ЕС) и международната общност спрямо Руската федерация, включително по отношение на имоти и активи руска държавна или контролирана собственост на територията на България, се подкрепят усилията за засилване на капацитета на българските служби за сигурност и институции за ефективно противодействие на хибридните заплахи – пропаганда, дезинформация и недопустимо влияние на чужди държави.”
Очевадно е намерението на тази декларация да се конфискуват имоти и активи на Русия в България. Някои над сто килограмови псевдополитици съвсем са изперкали.
Днес ще разлистим отново страници от официалната история на българския военноморски флот от времето на Втората световна война, когато България уж не взема участие в нея против Съветския съюз с нито един войник. Обаче. Как ще си обясним, че немалко “червени” подводници са изпратени на дъното на китното ни Черно море от нашите военноморски сили, щом няма военни действия между “неблагодарна България към Русия”, която “освободи навремето България от турско иго” (думите са на Уинстън Чърчил). А пък някой да отговори защо правителството ни поиска и ще купи от САЩ противокорабни ракети за милиард лева, както съобщиха медиите! И накъде ще бъдат насочени? Има си хас да е срещу Турция.
На 27 юли т.г. в 12 часа пред паметника на мичман Гавриил Красюк в Приморския парк във Варна, в близост до паметника на Георги Раковски, ще се състои церемония за полагане на цветя. (Но ей такива декларации като тази на Народното ни събрание направо насърчават някои вандали да поругават подобни светини.) Повече за Красюк можете също да прочетете по-долу.
И още нещо искам отново да припомня – съдбата на плененото от Червената армия знаме на българския военноморски флот. И защо ли го е пленила като не сме воювали?
А как “германските рицари в Черно море са подкрепяни от военноморските ни сили, можете също да прочетете в текста. Изнесените цифри за “братската помощ” са потресаващи. Ако не е била тя, може би военните действия във Втората световна война не биха се толкова проточили.
Красюк Гавриил Перфилович (Порфирович)
Дата на раждане – 1920 г.
Звание: гл. старшина
Причина за смъртта: убит
Дата на смъртта – 09.1944 г.
Място на погребването: България, г. Варна
ID ОБД Мемориал: 71416601
Във Варна почетоха паметта на руския моряк, станал символ на освобождението на България от фашизма
10.05.2011
Иван Крилов, редактор на информационната служба на фонда «Русский мир”
Екипажът на учебния кораб на Балтийския флот ВМФ на Русия “Смолни”, намиращ се в българското пристанище Варна, положи венец пред паметника на мичман Гаврил Красюк. По този начин в Деня на Победата моряците-балтийци отдадоха дължимото на паметта за героичните моряци на Черноморския флот, освободили от фашистките завоеватели не само Черноморското крайбрежие на СССР и причерноморските райони на Украйна и Молдавия, но и Румъния и България, съобщава ИА Regnum.
Мичман Красюк служи в 369-ти баталион на морската пехота, който по време на Яш-Кишиневската операция в състава на Дунавската флотилия превзема румънското село Жебрияни и пристанището на Сулин, намиращи се в Днестровския лиман. Смята се, че Гаврил Порфирович загива през нощта на 21-22 август 1944 г. по време на форсирането на Днестровския лиман (ширина 11 км), който е трябвало да бъде превзет под огъня на окопалата се немска дивизия. Със смъртта на храбрите първи падат именно морските пехотинци, сред които е и мичман Красюк.
В българската военна историография е прието да се смята, че именно мичман Красюк е първият воин от Съветската армия, стъпил на българска територия. Именно него са нарекли символ на освобождението на българския народ от фашистките завоеватели. Затова през 1950 г. останките на героя са препогребани от старото варненско гробище в Морския парк. Тогава е взето решение да се построи паметник. Това дело е поръчано на варненския архитект Панайот Минков.
Паметникът е открит тържествено на 1 май 1951 г. в присъствието на жителите на град Варна и на командването на Военно-морския флот на България. В течение на следващите четиридесет години паметникът е поддържан старателно. Всека година на 9 май пред него е отбелязвана годишнината от Великата Победа и пространството около него е обсипвано с венци и цветя. Екипажите на всички намиращи се във Варна съветски кораби – военни, пътнически, товарни – го посещават и отдават дължимото на паметта за доблестния морски пехотинец.
Превод от руски Велиана Христова
Автор на публикацията:
