Издателство „Захарий Стоянов“ представя новата книга на проф. Искра Баева „Личностите, които определиха нашата съдба“. В нея са събрани 12 по-кратки и по-пространни биографии на политици и други дейци от епохата на социализма и от неговия залез, както и на някои от основните фигури от началото на българския преход. Това са хората, които определиха характера на социализма, в който живяхме в продължение на половин век, а след неговия крах – и на капитализма, към който се върнахме и в който живеем вече повече от три десетилетия.

Корицата на книгата. Снимка: Издателство „Захарий Стоянов“

В първата част на книгата „Политици от българския социализъм“ са поместени студиитеОбразът на Георги Димитров вчера и днес“,   Тодор Живков в съвременната българска история“, „Пътят на Антон Югов от професионален революционер до социалистически държавник“, „Станко Тодоров – верен на идеите си комунист и дясна ръка на Живков“,  „Иван Башев – дипломатът-интелектуалец“ и „Георги Трайков –земеделецът държавен глава

Втората част на книгата е озаглавена „Кой и как започна българския преход“ и в нея са включени студиите: „Петър Младенов – преходният президент“ „Андрей Луканов – комунистът, поставил начало на прехода към капитализъм“, „Александър Лилов – стратегът на БСП“,  Желю Желев – от дисидент до президент“, „Ахмед Доган – създател на първата турска партия в България“ и „Благовест Сендов – математик и политик в две епохи“

За Българска телеграфна агенция проф. Баева уточни, че повечето от тези биографии не са нови, писани са в различни години. „Предложението да ги събера заедно дойде от директора на издателство „Захарий Стоянов“ Иван Гранитски. Обогатих и актуализирах написаното. Наложи се да дописвам най-много в текста за Ахмед Доган – той е единственият все още жив сред дванадесетте. Важно ми е да имам обратна връзка от него след като излезе книгата.“

Искра Баева каза за БТА също, че в годините на прехода е трудно да се отсява истината от неистината: „Няма такъв проблем за предишния период, въпреки че там представените в медиите образи са разкрасявани, но поне не са изопачени.“ Авторката допълни, че когато се пишат биографии е за предпочитане да няма лично познанство: „От представените личности имах такова само с Лилов и донякъде с Луканов, но се постарах да бъда максимално обективна. Историята е субективна – тя се прави от хора, всеки от които има свои чувства и цели, пише се от хора, които имат своите симпатии и антипатии към историческите фигури, а накрая се и чете от хора, всеки от които иска да види своята представа за събитията от миналото. А основният ми мотив за тази книга е надеждата да съчетая дълбоко субективния характер на историческия процес с важния не само за марксизма въпрос за ролята на личността в историята.“

А съвременната политическа ситуация в страната и личностите, които я движат проф. Баева коментира така: „Страхувам се, че се въртим в кръг и не можем да излезем от този омагьосан кръг на балкански нрави, в лошия смисъл на това понятие.“

Тук поместваме предговора на книгата.

КАКВИ ХОРА ОПРЕДЕЛЯХА НАШАТА СЪДБА

Историята е субективна – тя се прави от хора, всеки от които има свои чувства и цели, пише се от хора, които имат своите симпатии и антипатии към историческите фигури, а накрая се и чете от хора, всеки от които иска да види своята представа за събитията от миналото. А основният ми мотив за тази книга е надеждата да съчетая дълбоко субективния характер на историческия процес с важния не само за марксизма въпрос за ролята на личността в историята.

Какво представлява книгата?

Опит да се очертаят параметрите на политическите биографии на 12 български политици, поделени по равно между двете съвременни епохи в българската история: социалистическата и новата капиталистическа, наричана обикновено преход, макар че преходът отдавна свърши и вече сме изцяло в капитализма. Изборът на личностите в някои случаи е съвсем преднамерен, а в други по-скоро случаен, породен от различни обстоятелства. Тези хора са били на различни позиции, играли са различни роли: като се тръгне от комунистите, които съдействат за налагането на съветската система на държавен социализъм в България, мине се през фигурите, участващи в изграждането на социализма в различни периоди, и се стигне до онези, които започват трансформациите от социализъм към капитализъм с напразната надежда, че ще могат да ги контролират, и до другите, които искат разграждането на социализма или се възползват от неговото рухване.

Разбира се, тъй като историята е процес, при който границите между епохите са плавни и често размити, то действията на повечето от включените в книгата политици се развиват не само в една, а в две епохи. При тези като Георги Димитров, Антон Югов, Георги Трайков, Иван Башев, Станко Тодоров става дума за междувоенния период (недоразвития капитализъм) и епохата след Втората световна война (изгражането на държавния социализъм). При други става дума за участие в двете последни епохи – социализма и новия капитализъм: такива са Петър Младенов, Андрей Луканов, Александър Лилов, Желю Желев, Ахмед Доган, Благовест Сендов. Само в случая с Тодор Живков трябва да се говори за съзнателно участие и в трите епохи: той първо има нелегална комунистическа дейност, второ, важна, да не кажа най-важната роля в епохата на държавния социализъм, но трето, и след рухването на социализма продължава да има не толкова активна позиция, колкото влияние върху формирането на общественото мнение както пасивно (заради политическите и съдебните действия срещу него), така и активно – с медийни послания и публикувани спомени.

Чувствам се длъжна да изразя и едно голямо съжаление, съчетано с извинение. Съжалението е, че между 12-те политически портрета няма нито един женски. То е защото в съвременната българска история продължава да действа патриархалният принцип, изразен ясно от бащата на един от моите герои: че ролята на жената е да ражда деца, а на мъжа – да носи парите в семейството. И действително, ако погледнем историята на модерната и съвременната българска държава, сиреч целия период след Освобождението от 1878 г., ще видим, че жените напълно отсъстват от първите редове на политиката (до 1937 г. дори нямат избирателни права), а когато при социализма получават равни права и започва еманципацията, те се появяват спорадично и то в рамките на ограниченията на пола или произхода си. Извинението ми е за това, че все пак бих могла да се опитам да включа образите поне на две жени, излезли на преден план в политиката: Цола Драгойчева и Людмила Живкова. Но не ми се искаше тези образи да бъдат само скицирани или представени повърхностно, затова предпочетох да се откажа от тази идея.

Има още една специфика в предложените политически потрети, на която искам да обърна внимание. А именно, че всички с изключение на един (Ахмед Доган) вече са напуснали не само политиката, а и живота. Само че причината да подбера такива личности не е разбираемото удобство да пишеш за хора, които вече не могат да изразят несъгласие, да отрекат неистини или да уточнят неточности. Това не е така, тъй като при първоначалното публикуване на някои от тези портрети, личностите бяха още живи и можеха да го направят. Никой обаче не го стори, не отрече написаното. Освен това информацията за много от политиците на прехода съм получила от публикувани интервюта: техни, на техни сътрудници и съвременници, а посочените там събития, случки и факти не бяха опровергани от действащите лица. Затова приемам мълчанието им по-скоро като знак за пасивно съгласие.

Тези обяснения и уговорки ми бяха необходими, за да оправдая липсите и недостатъците на портретите. Но нямам никакво съмнение, че дейността на тези личности в сътрудничество с много други предопределиха днешния ни живот. А ако той не ни харесва, е добре да знаем защо е станало така и най-вече какво да направим, за да променим живота си към по-добро.                                                       

                                                                      Искра Баева

ВАШИЯТ КОМЕНТАР

Моля, въведете коментар!
Моля, въведете името си тук