Езикът на „Капиталът“ на Карл Маркс, публикуван първоначално през 1867 г., е формирал политическите представи на привържениците на социализма, както и на неговите критици. От встъпителния анализ на стоката, в която Маркс заявява, че капиталистите са „влюбени в парите“, за да добави в иронична Шекспирова проза, че „пътят на истинската любов никога не е бил гладък“, до емблематичната реплика, произнесена в раздела за „така нареченото първоначално натрупване“, че в неопределено бъдеще „експроприаторите ще бъдат експроприирани“, езикът на „Капиталът“ е станал също толкова запомнящ се, колкото и посланието му. Преводът на този добре познат език, толкова сложен и каноничен, представлява твърде респектиращо предизвикателство.
Политологът Уенди Браун разговаря с Пол Норт и Пол Райтер, съредактори и преводачи на новото издание на „Капиталът“ на Маркс, което е първото от петдесет години насам, за значението на това начинание. В обширната дискусия Браун, която е автор на предговора към новото издание, обсъжда литературния стил на Маркс и значението на неговия анализ за разбирането на експлоатацията и неравенството днес. Норт и Райтър споделят подробности за предизвикателствата при работата и надеждите им за нейното въздействие преди публикуването на новия им превод този месец.
Уенди Браун
Какво промени новият превод в разбирането ви за „Капиталът„? Има ли новопреведена дума или пасаж, които могат значително да променят теорията на Маркс за англоезичните читатели, запознати с превода на [Бен] Фаукс?
Пол Райтер
Със сигурност смятаме, че след превеждането и редактирането на „Капиталът“ сме разбрали много по-прецизно много от най-важните идеи и аргументи на произведението, като под това разбираме например понятията на Маркс за стойността и стоковия фетишизъм. Навярно това би могло да се очаква. Превеждането предполага много, много внимателен прочит и дълго обмисляне на начина, по който се използва този или онзи отделен термин, и ако процесът на превод и редактиране не ви остави усещането, че наистина сте задълбочили познанията си за формата и съдържанието на текста, би трябвало да се учудите (и обезпокоите).
Що се отнася до по-конкретни промени в начина, по който възприемаме произведението, ето две. Първо, сериозно подценихме сложността на подражателските техники на Маркс: има места, където той използва един вид свободна индиректна имитация, като по същество се представя за някого, без да го посочва изрично като говорещия – необичаен и според нас много ефективен похват. Второ, бяхме недооценили степента, в която Маркс полага усилия да открие положителни възможности в развития, които в краткосрочен план причиняват много страдания, като например бързото развитие на машините. Според Маркс, това изцежда съдържанието от труда и изхвърля много хора от работа, но същевременно все повече налага работниците отново и отново да бъдат преквалифицирани, което им позволява да формират малко вероятна и същевременно удовлетворяваща ги пълноценност. Това, разбира се, не оправдава капитализма – далеч не – но показва един балансиран поглед върху него, който не се приписва често на Маркс.
Сега нека се спрем на съществената страна на въпроса: По какъв начин нашето издание може да промени играта – играта в смисъл на възприемането и използването на теорията на Маркс от читателите, които познават „Капиталът“ чрез версията на текста на Фаукс? През годините е имало множество обсъждания как някои преводи, особено „примитивно /първоначалното – бел.ред/ натрупване“ (“primitive accumulation”) за Марксовото „ursprüngliche Akkumulation“ и „материално“ (“material”) за неговото „sachlich“, са заблуждавали читателите. Съгласни сме, че тези преводи са подвеждащи и може би новите – отказваме се от традицията и изоставяме „примитивно“ (“primitive”) – ще представляват определен принос. Но въпреки, че първо тях споменахме, тези примери не са главните, които ни идват наум.
Формулировката „непроизводителен труд“ (“unproductive labor”) предизвиква много критики от страна на изследователите феминисти, тъй като Маркс я прилага към домашния труд, т.е. труда, извършван предимно от жени. Всъщност Маркс уточнява, че не въвежда йерархия, когато разграничава производителен от непроизводителен труд, като подчертава, че ако извършвате производителен труд в прилагания от него смисъл на думата, няма защо да се радвате, тъй като това означава, че бивате експлоатирани. Произвеждате нещо, което е собственост на някой друг и част от вашия труд не ви се заплаща.
Непроизводителният труд не се заплаща, но поне не се извършва под командата на капиталист, който забогатява от потта на челото ви. Както се подразбира, разяснението не е помогнало много и една от причините за това е, че словосъчетанието „непроизводителен труд“ (“unproductive labor”) си е доста обидно, по-обидно, според нас, от немския оригинал, „unproduktive Arbeit“, на който привидно съответства. С други думи, ако преведете фразата по очевидния начин, превеждайки „unproduktive“ като „непроизводителен“ (“unproductive“), получавате известно усилване, усилване, което по ирония на съдбата е попречило на продуктивния дебат. Ето защо в нашия превод „unproductive Arbeit“ се превежда като „непроизвеждащ труд“ (“nonproductive labor”).
Смятаме също, че проблемите с превода са ограничили дискусиите в раздела за фетиша, който обикновено се свежда до няколко момента: отношенията между хората изглеждат като отношения между нещата, или собственото ни социално движение изглежда като движение на нещата, които вместо да контролираме, ние сме контролирани от тях (и в немския език не е ясно дали „които“ се отнася до „движението“ или до „нещата“). На по-общия аспект, на „тайната“, която Маркс залага в заглавието на раздела, се обръща по-малко внимание, отколкото би трябвало, и това може би е така, защото преводът на Фаукс не отразява ключовото разграничение във формулировката на Маркс: социалните характеристики на труда, проявяващи се като обективните характеристики на продуктите на труда.
Ключовата промяна тук е, че в новото издание терминът „Gegenständlichkeit“ е предаден като „обектност“ (objecthood”), а не като „обективност“ (objectivity”). Когато читателите осъзнаят, че Маркс се интересува от „обектността“ на стойността, от това как стойността, въпреки че е нефизическо нещо, се държи като физически обект, ще бъде по-малко вероятно да възприемат фразата „обективни характеристики“ като нещо от рода на „характеристики, които обективно съществуват“ и които следователно всъщност не се противопоставят на „социалните характеристики“, тъй като и социалните характеристики също съществуват обективно .
Уенди Браун
Кой е най-рисковият ход в работата, която сте осъществили – било в твоето въведение, Пол Норт, било в превода на текста на Маркс?
Пол Норт
„Рисков“ е чудесно прилагателно за този проект. Той акцентира точно на залога, който приема един превод на страховит текст. Това не е просто едно обичайно произведение. За тези, които се нуждаят от него, „Капиталът“ е исторически съдбовно произведение, епохално произведение и произведение, което отговаря на съкровения стремеж за облекчаване на страданието и алтернатива на пропиляния живот. Поради съдбовната същност на произведението, просто казано, поради именно капиталистическите ексцесии, които произведението описва – и които то за първи път изяснява теоретично – хората разчитат, че то ще заяви онова, което те отчаяно се нуждаят да изразят в съответствие с тяхната социална принадлежност и историческо положение.
Това важи както за групите работници, които го четат, така и за изследователите и дори за ортодоксалните икономисти, които демонстрират пренебрежение към „Капиталът“. Да превърнеш произведението в такова, каквото е нужно – това важи най-вече за революционерите и може би е оправдано само тогава, когато те го правят. Един подчертано прецизен прочит, който може да се определи като догматичен, е оправдан, когато трябва да мобилизираш дадена разединена нация за бунт. Така че, когато се заехме със задачата за нов превод, за което всъщност призоваваха и много изкусени читатели, които бих добавил, знаехме, че ще има възражения и случаи дори на невъзприемане на решенията ни. Знаехме също така, че ще има удивление и научаване, когато хората, които са го чели много пъти в предишния превод, открият там нещо неочаквано. Да се заемеш с този проект означава да рискуваш с привързаността на хората към текстове и политически мечти. Но е време да го направим в името на по-добри ангажименти и – ако трябва да сме откровени – на по-добри мечти.
Най-рискованият ход както в увода, така и в превода, според мен, е критиката да се възприема като нещо повече от диалектика. Райтер е предложил на английските читатели стилистично подвижна проза като отговор на невероятната стилистична подвижност на Маркс на немски език. Диалектиката, или версията на Маркс за нея, самата тя не винаги уверена относно начина, по който работи, намира израз в произведението, особено в първата глава. Наред с диалектическите части и често изпреварвайки ги, за да вършат друга работа, намират място средства като полемика, ирония, персонификации, аналогия, вентрилоквизъм, репортаж.
Тук има достатъчно стилове и гласове, така че да не се изгубят „програмно странните моменти“, както казва Райтер в предговора на преводача. Като преводач той чува повече от тези стилове, отколкото предишните преводачи. Мисля, че мога да твърдя това. И това само по себе си не е нещо добро. Не е необходимо всички преводи да са стилистично игриви, за да бъдат верни. Но това е изискване за произведението на Маркс, защото тези други стилове са други модуси на критика. Открояването на стила на автора може да има естетическа стойност в belles lettres, докато тук, в едно съдбовно произведение, то е от критична важност. Всеки от стиловете на Маркс е опит да се постигне целта на критиката по различен начин.
Когато разказвачът е ироничен, вие се натъквате на противоречие, без да се налага да го разрешавате. Пребивавате в него за известно време, преживявате го. Когато Маркс вентрилокира стоката, с най-живия, най-разговорния глас, когато кара стоката да говори, той в кавички осъществява персонификацията, която капиталовата система осъществява на пазара. Голямото предимство на том I (второто немско издание, преведено тук за първи път) пред останалите томове (които са написани по-рано и никога не са преработени от Маркс) е, че Маркс вади от колчана си всички стилове – и стреля.
За онези, които се нуждаят от това, „Капиталът“ е исторически съдбовно произведение, епохална произведение и произведение, което отговаря на съкровеното желание за облекчаване на страданието и алтернатива на пропиляния живот.
За да подложи на критика една система, която е твърде хитра и огромна, за да бъде уловена – и откровено казано, която е твърде загадъчна, за да може някой да знае точно какво оръжие би подействало срещу нея – Маркс действително изпробва всички стилове, които е практикувал в продължение на четвърт век в речи на барикадите, язвителни писма до приятели, манифести, които се чуват по целия свят, свитъци с философски тези, иронични и алегорични трактати, както и понякога с говорене на хегелиански език. В края на краищата няма значение как се разкриват ексцесите и злоупотребите на капитала, дали като го „наддиалектизираш“ или като осмиваш апологетите му и ги правиш да изглеждат като глупаци. Всеки стил, който движи критиката напред е добър стил.
Уенди Браун
Докато работехте по превода, замислихте ли се как Маркс би преосмислил някои ходове, ако теоретизираше капитализма днес?
Пол Райтер
Маркс много ясно казва, че неговият обект е капиталистическото производство като такова, а не само това в Англия. Той използва условията в Англия, за да илюстрира „теорията, която се разгръща“ в „Капиталът“, тъй като Англия е класическото място на капиталистическото производство „към днешния ден“. Така че, разбира се, човек се пита на какъв материал той би се позовавал, за да илюстрира теориите си сега, век и половина по-късно, и също се пита дали все още би откроил една страна като мястото, където можем да видим как работи капиталистическото производство. Освен това той набляга отново и отново на физическата предметност на стоките, или на това, което нарича „Waarenkörper“ – дали все още би посочил двойнствената природа на стоката, като говори за нея като едновременно за нещо физическо и за нефизическо, „стойностно нещо“?
Като се има предвид, че поне в основните световни икономики все повече става дума за нефизически стоки без телесност или с виртуални стоки, какво би станало с неговия речник? Ясно е, трябва да добавя, че Маркс не мисли за стоките само като за физически тела, но неговата метафорика изисква физическото, поне като пример, да се противопостави на нефизическото, което в началото на книгата е стойността. Човек се пита и за това, каква медия би избрал той, за да представи посланието си. Оказва се, че книгите доста добре са съхранили значението си. Но не следва да предполагаме, че Маркс би тръгнал по същия път, като се има предвид очевидния му стремеж да достигне до широка аудитория, а също и да представя информацията по динамичен, необичаен и многогласен начин. Може би щяхме да имаме „Капиталът“ на Субстак?
Основните ходове – да се разкрие добавената стойност като главният източник на печалбата, да се посочи преобръщането на социалните отношения в пазарното общество, да се опише фетишът като съответстващата на преобърнатите социални отношения диспозиция – всичко това би останало същото. Също така очевидно е, че ще трябва да има и том, посветен на социалното възпроизводство, още един, посветен на расовизацията като инструмент на капитала, както и като един от неговите основополагащи актове, друг том за държавата не просто като обичайната опора за капиталистите – независимо, че както показва времето, всъщност държавите да не са били единствено такива и през XIX век – има премного свидетелства, че те все повече и повече се превръщат именно в такива.
И бихме искали Маркс, веднъж възкръснал, да направи задълбочено изследване на кризите, като се има предвид всичко, което е станало от 1883 г. насам. Забележка: голяма част от работата по ревизирането и надграждането спрямо „Капиталът“ е извършена от най-блестящите му читатели, от Роза Люксембург до Михаел Хайнрих, включително и от толкова много други имена, че биха запълнили много томове, без обаче да се забравят и тези: [У.Е.Б./ Дю Боа, [Исак Илич] Рубин, [Рая] Дунаевская, [Мойше] Постоне. И като говорим за продължаване на проекта, не бива да се забравя и трудът, положен по това произведение и други негови трудове от блестящото му семейство – съпругата му Джени и двете му дъщери Елинор и Лора, които са били редактори, събеседници, преписващи текстове и преводачи.
Уенди Браун
Нека поговорим за трудовата теория на стойността и вашия прочит на тази теория. [Жан] Бодрияр е известен с това, че предложи симпатизираща критика, фокусирана върху пълното съсредоточаване на Маркс върху фабричната индустрия, [което] отразяваше собствената му епоха, придаваща на фабричния труд първостепенно значение. В последно време се появиха критики, вариращи от подминаването от страна на Маркс на въпроса за стойността на „природата“ до възхода на сектора на услугите, информационната/комуникационната икономика, роботиката и изкуствения интелект и, разбира се, крупните финанси. Трудовата теория за стойността е в основата на отговора на Маркс на въпроса: „Откъде произлиза печалбата?“. Смятате ли, че тя запазва валидността си? Има ли значение, ако това не е така?
Пол Норт
Преди да се запитаме какво представлява трудовата теория на стойността в сегашно време, най-малкото първият въпрос е: за какво говорим, когато говорим за „трудовата теория на стойността“, а и дали Маркс действително е говорил за нея? И най-накрая, защо тя е присъствала в неговата теория – какво е трябвало да допринася? Чувам, че във въпроса ви се подразбират кавички, сякаш фразата е артефакт на специфична интерпретативна история – Бодрияр бидейки един от многото, които подхващат тази фраза, след което се появява и абревиатурата, един вид монограм: ТТС. Някои тълкуватели на „Капиталът“ са прилагали подобно подхващане и редуциране. Те искат прост продукт. Кой не би го искал, ако се сблъска с толкова сложно произведение? Но ако съберете тези тълкуватели в един завод и ги приканите да конструират една „трудова теория на стойността“, те вероятно ще създадат твърде различаващи се продукти. Тоест не бива да забравяме, че теорията също е производствена дейност и в нея се използват различни технологии.
Каква технология е била използвана, когато Маркс, а преди него [Дейвид] Рикардо, а и преди него [Адам] Смит, са създали продукт, наречен „трудова теория на стойността“? Веднага се вижда съществена разлика. Смит и Рикардо, въпреки че отчитат някои от проблемите, които възникват при фокусирането единствено върху вложения труд, все пак твърдят, че трудът е различното, което прави разликата. В крайна сметка той е бил единственият определящ фактор за стойността, а оттам и за цената, а оттам и за печалбата. Освен това трудът за тях е означавал физическа дейност за производството на физически продукт.
Ако някога у Маркс е имало трудова теория на стойността, то тя е била критична. Той е решел – не знам кога точно, но през 50-те години на XIX в. със сигурност – че трябва да се картографира цялата капиталова система, че истината за капиталовата система се намира не е в някой отделен акт, например в труда, а всъщност в цялото и е обяснима само от цялото. Понякога подхващащите тълкуватели прекалено се съсредоточават върху производството, т.е. прекалено върху том I. Когато се стигне до томове II и III, става ясно, че цялото предхожда дори труда; конкуренцията между фирмите, както и потоците от капитали между икономическите сектори са решаващи съставки на самата печалба и са сили, определящи сумата и нормата на печалба, която реализира всеки сектор, отрасъл или фирма.
В основната част на том I се задава въпросът какво представлява стойността. Но какво е трудът? Основната критика на Маркс към концепцията на класическата политическа икономия за стойността всъщност променя значението на „труда“ в обществата, в които доминира капиталът. Това си заслужава да се запомни. През последните около петдесет години се наблюдава ренесанс в разбирането на Марксовия проект „Капиталът“. Благодарение на филологическата строгост на второто издание на MEGA (Marx-Engels-Gesamtausgabe) в Германия, генеалогичната работа на групата около Енрике Дюсел в Мексико през 80-те години на ХХ век и разните учени, работещи по „стойността“ от 70-те години на ХХ век насам, имаме много по-добра представа за това, какво е извършил Маркс със и по отношение на Смит и Рикардо. Тяхната ТТС, онова, което неокейнсианският икономист Пол Самюелсън нарича в известна своя статия от 1971 г. „неразредената трудова теория за стойността“, има малко общо с Маркс.
Ренесансът в разбирането на проекта „Капиталът“ показва, че Маркс рязко се отклонява от изкуствената, примитивна сцена на „неразредения“ труд. Теорията на Маркс за стойността всъщност се фокусира върху „разредения“ труд. Това, което се променя в пазарните общества, е, че властва абстрактният, а не конкретният труд. Идеята, че конкретният труд създава стойност, трябва в крайна сметка да произхожда от мистиката, при която духът се пренася от работника върху предмета, материализирайки се в предмета като негова „стойност“. През 40-те години на XIX в. Маркс все още мисли по този начин. С критиката на политическата икономия обаче Маркс отхвърля тази мистика: тя е лъжата на системата, необходимата лъжа, която той нарича „фетиш“. Няма никакво значение дали заменяте фетишизма на стоката с фетишизма на примитивната сцена на труда. Работниците няма да започнат революцията. Това може да направи само пролетариатът. Работниците използват уменията си, за да създават предмети за потребление, но пролетариатът създава стойност, независимо от това, какви продукти създава физически.
Натискът, който стойността като абстракция оказва върху работниците, формира пролетариата. Стойността е абстракция на техния индивидуален частен труд, породена от хомогенизиращите изисквания на размяната. Абстрактният труд компресира индивидуалните квалифицирани работници с мускули и умове в хомогенен пролетариат, потискан от безличен идеал, който използва техните мускули и умове за своите цели, а след това изхвърля тях и техните носители при първа възможност. Даян Елсън, икономист, социален мислител и изследовател на джендъра, нарече това в есето си от 1979 г. „Стойностната теория на труда“ – преосмисляне, което прогонва подхващащите тълкуватели. Трудът е в зависимост от стойността. Това Маркс е смятал за едно от основните си прозрения. Тъй като стойността все още управлява труда в производството, което съставлява близо 30 % от световния БВП, тази теория все още е необходима. Нещо повече, може да се обоснове силен аргумент, че тя не се променя из основи, когато продуктът е „услуга“. Една услуга, като например леко налудничавата услуга, наречена „бизнес решения“ (налудничава, защото съдържанието е неопределено, и особено печеливша именно поради това), е стока, подложена на същите сили като физическия (или нефизическия) продукт.
Независимо дали става въпрос за финансови, здравни, технологични или образователни услуги, услугата, която се произвежда за размяна, също е стока. Работещите, които предоставят „бизнес решения“, от консултантите в най-високата част на скалата на заплащане до тези в другия край, чистачите, които изпразват кошчетата за боклук в кабинетите на консултантите, се подчиняват на закона за стойността. Техният труд трябва да създава стойност за консултантската фирма, а за да стане това, стойността на техния труд се съизмерва със стойността на всички останали работници в сферата на услугите. Същото важи и за финансите, които правят залози по бъдещи потоци от продукция и услуги. Финансите се управляват от бъдещата стойност, от добавената стойност, която ще бъде извлечена от тези потоци в полза на инвеститорите. Истинската полза от теорията за стойността на труда, този теоретичен продукт на Маркс, възстановен сто години по-късно от Елсън и други е, че предоставя на огромното мнозинство от населението на света солидно, технологично обяснение за огромната деградация на живота.
Уенди Браун
Трябва ли всеки да прочете „Капиталът„? Все още? Сега?
Пол Райтер
Да, разбира се: всеки трябва да прочете „Капиталът„. Ако искате да получите обширен и наистина убедителен отговор на този въпрос, обърнете се към предговора, който Уенди Браун написа за нашия том. Тук ще приведа само няколко кратки аргумента. Относно четенето на „Капиталът“ сега: съдбата на планетата зависи от това, дали ще успеем да обуздаем капитала, а произведението си остава най-блестящата и всеобхватна критика на капиталистическата система и пазарния фундаментализъм. За четенето на „Капиталът“ по-нататък: прочетете произведението заради историческото му значение – ако искате да разберете развитието на икономическата мисъл или критичния разговор за капитализма, няма как да заобиколите „Капиталът“. Прочетете го, защото по своему е страхотно, страхотно четиво – да, трудно и техническо на моменти, но и остроумно, вълнуващо и мощно. Някои формулировки ще ви спрат дъха. Намерете група четящи „Капиталът“ – или вече сте намеретили група за четене на „Капиталът“ – и почвайте. Студентски групи, работнически групи, артисти, движения и да, дори икономисти го правят вече 150 години.
Уенди Браун
Мнозина, които не са изследователи на Маркс, смятат, че критиката на Маркс се отнася до разпределението на богатството, т.е. до неравенството. Подходящ ли е “Капиталът” за този прочит или той лекува читателите си от него?
Пол Норт
През 1817 г. Дейвид Рикардо пише книга, чиято цел е да открие „законите, които регулират разпределението на продукцията на земята“. Петдесет години по-късно Маркс твърди, че разпределението на богатството е, от една страна, повърхностно следствие от много по-дълбок процес, а от друга – измамна привидна форма, която ни отклонява от конфронтацията с този по-дълбок процес. Пазарните общества не разполагат с богатство, те разполагат с капитал. И капиталът в тях със сигурност е неравномерно разпределен. Само капиталистите разполагат с него; работниците като цяло не притежават такъв или притежават малко. (Според блога за икономиста Motley Fool 10-те процента най-богати в САЩ притежават 87% от акциите. Разбира се, ситуацията в световен мащаб е далеч по-драстична.)
Терминът „богатство“ предполага нещо, което седи и чака да бъде разпределено, инертна купчина. Той също така предполага, че социалните актьори притежават възможността за въздействие върху уравнението. Вие или аз можем да получим богатство и ако го получим, можем да правим с него каквото си искаме. По подразбиране, когато имаме работа с „богатството“, ние също така смятаме, че причините за неравномерното му разпределение също са в ръцете на социални агенти и че пречките пред преразпределението са психологически или морални, тоест: поради интерес или от алчност. Маркс не е съгласен. Мисля, че той дори би казал, че „разпределение“ е твърде неутрален термин. То е формалистично, сякаш гледаме от километър височина към поле, осеяно с камъни. Много икономически термини са възприети от физическите науки поради мечтата на икономистите да станат толкова стриктни, колкото предполагат са физическите науки.
Вземете разпространението на седиментните, магмените и метаморфните скали в Земята. В геологията, ако погледнете тяхното разпределение, сякаш гледате от високо инертна снимка, замръзнал кадър. За разлика от тях Маркс би казал, че „разпределението“ е резултат от процес, чиято цел по начало не е била само по себе си „разпределение“. Процесът като цяло, капиталовата система, цели да се възпроизвежда отново и отново и да се разширява. Разпределението е важен показател за начина, по който тя се възпроизвежда и разширява, но ако просто преместите камъните, не сте засегнали силите, които първоначално са ги поставили на мястото им. В продължение на милиони години скалите си остават там, където са били.
Капиталовата система върши своята сизифовска магия далеч по-бързо. Нейните сили – производството и възпроизводството, конкуренцията, кризата, заставят капиталът да разпределя добавеното в полза на капиталистите по желязна необходимост. Това е така, защото капиталът не е инертен – той зависи от съчетанието на поредица от насилия: екстрахиране на ресурсите до тяхното изчерпване при едновременно връщане на замърсяването в земята; експроприация на земя, ресурси, население и живот, които някога са били външни за системата; ексторсия (изсмукване-бел.ред.) на труда от работниците; експлоатация на труда за производство на некомпенсирана принадена стойност. Всички тези „екс“ продължават да съществуват, защото силите го диктуват.
Заставяни от конкуренцията, вие не „разпределяте богатство“, а по-скоро изтръгвате от труда колкото се може повече добавена стойност, колкото се може повече ресурси от „по-слабо развитите“ икономики, колкото се може повече пазарен дял от другите капиталисти. Като капиталист, не го правите, защото сте алчен, а защото нямате избор. Системата го налага. Ако искаме различно разпределение, ще трябва да се борим не с неравенството, а с четирите „екс“-а – експлоатация, ексторсия, екстракция, експроприация – и според Маркс можем окончателно да победим само променяйки системите.
Уенди Браун
След като става дума за ново издание на „Капиталът“, трябва да поговорим за трудовия процес. Как протече вашият съвместен труд?
Пол Норт
Обадиха ми се от издателството на Принстънския университет и ме попитаха дали действително поддържам подкрепата си, която бях изпратил, за едно наистина безумно предложение за превод: най-накрая някой щеше да седне и да направи английски превод на първия том на „Капиталът“, започвайки от кота нула. Бях посочил, че той следваше да бъде концептуално строг и да отчита основните препрочитания и открития от изминалите 150 години. Трябваше да надмогне себе си, ако разбирате какво имам предвид; Маркс не беше „марксист“, както се твърди, че казал на зет си Пол Лафарг. Тоест, той не е написал нито набор от истинни, фиксирани идеи за поколенията, нито набор от правила за революция. Произведението е търсещо, забавно и несъмнено трудно, изпълнено с диалектически машинации и риторични взривове.
Накратко, такъв трябваше да е правилният преводач. В известен смисъл, ако вземете и съберете преведеното преди това от Пол Райтер, вече сте се доближили до Маркс. Той беше изготвил отлична версия на автобиографията на Саломон Маймон – Маймон, за когото Имануел Кант е смятал, че разбира по-добре от всеки друг неговата сложна и важна „Критика на чистия разум“, въпреки че е евреин от глухата провинция (моя забележка, не на Кант). Райтер бе превеждал също [Фридрих] Ницше и Карл Краус – двама скрупульозни писатели на безскрупулни мисли.
Но все още не бях сигурен, че е възможно да се предаде на английски език творчеството на Маркс с неговите множество гласове и стилове, като същевременно се откроят всички рани и белези на капиталистическата система. Да, за това се изискваше отдаденост, както и дълбоко разбиране на текста и отличен слух. Въпреки че се притеснявах, се съгласих. Започнахме да работим заедно, което означаваше, че Райтер превеждаше по няколко часа на ден и ми изпращаше страници, които аз четях, сверявах с немския и реагирах, където беше необходимо.
С помощта на безумно много работа той откри един Маркс на английски език, който говори в много от тези стилове, глас, който е много по-директен и говорещ на читателите. Опасността за такова произведение с цялата му сложност е то да проговаря отвъд читателите – опасност, която Маркс остро е осъзнавал за собствения си немски оригинал. Стараех се да бъда верен по отношение на понятийния речник – спорехме, с хумор и уважение, за значенията и превеждането им – в продължение на пет години. Рейтер създаваше потоци гъвкава проза, която се променяше, следвайки произведението, гласът по правило оставайки директен и по същество, а където беше оправдано, се завърташе в диалектически възли, като последователно се преминаваше към поредната порция превод, към следващия спор, често придружен с хумор.
Нашето бе картина на сътрудничество в смисъла на Маркс – разделение на труда, в което се научихме да зависим един от друг. И двамата пишехме бележки под линия и сега е трудно да се разбере кой коя е написал. Най-вече, с напредването на проекта всеки от нас наново се убеди, само че по различен и по-личен начин, колко важен остава анализът на Маркс, за да се разкрият пред очите на онези, които страдат от капитализма, неговите крайности и лъжи.
Пол Райтер е професор по германски езици и литератури и бивш директор на Института по хуманитарни науки в Държавния университет на Охайо.
Пол Норт е професор „Морис Натансон“ по немски език в Йелския университет. Сред книгите му са The Yield: Атеологичната реформация на Кафка.
Уенди Браун е професор на фондация UPS в Училището по социални науки към Института за задълбочени изследвания в Принстън, Ню Джърси.
09.13.2024
https://jacobin.com/2024/09/marx-capital-translation-value-distribution
Превод от английски: DeepL
Редакция: Г. Пирински
Автор на публикацията:
