Избраният президент на САЩ обеща да депортира нелегалните имигранти и да увеличи вносните мита, но вероятно няма да успее да съживи икономиката в полза на обикновените хора, които ще наблюдават как богатите стават още по-богати чрез криптовалутите и изкуствения интелект. Америка вече е преживяла подобно нещо и ако Тръмп не се обърне срещу бизнес класата и не я обвини за проблемите, някой друг ще го направи.
Вълната от радост в социалните медии след убийството на изпълнителния директор на UnitedHealthcare Брайън Томпсън подсказва, че популисткият момент на Америка се превръща в нещо по-голямо и значително от просто обрат срещу политическата върхушка. Ако това е така, то е нещо, което американците вече са виждали. В края на XIX век Народната партия, известна още като Популистите, насочи атаките си към големия бизнес и към традиционните политици, обвинявайки големите корпорации както за отнемането на прехраната на американците, така и за корупцията в правителството.
Това развитие може да се окаже лоша новина за Доналд Тръмп. Новоизбраният президент на САЩ не е първият републикански политик, който заявява, че служи както на бизнеса, така и на забравения човек. Само че след като проведе кампанията си рамо до рамо с милиардери и ги покани в администрацията си, той разтегна тази претенция до крайност.
Американските популисти бяха предимно фермери от юга и Средния запад, чиито доходи спаднаха драстично, когато страната се индустриализира и културният център на тежестта се премести към градовете. И двете големи партии пренебрегнаха интересите на земеделците, докато преразглеждаха резултатите от Гражданската война и търсеха подкрепа от нарастващата търговска класа (в случая – републиканците) и разширяващите се етнически популации в градовете (в случая – демократите). Фермерите, засегнати от „Голямата дефлация“, предизвикана от стремежа на правителството да изплати дълговете от войната, сами се мобилизираха, постигайки политическо надмощие в няколко щата и по-голямо влияние в Конгреса.
Популистите мразеха правителствените елити във Вашингтон, но също така мразеха новите бизнеси, особено железопътните компании. Те бяха убедени, че тези компании ги дискриминират на пазара и корумпират правителството чрез подкупи и други форми на политическо влияние. Същевременно обаче, независимо, че смятаха цялата система за прогнила, те нямаха ясна идея как да я реформират. Много лидери на популистите се надяваха, че президент, подобен на Наполеон, ще дойде на власт и ще унищожи големия бизнес и раздутото правителство. Тъй като тези две сили бяха свързани чрез пипалата на корупцията, само лидер без връзки с установената политика можеше да реализира такава цел.
Познат сюжет. Тръмп спечели президентските избори през 2016 г., като атакуваше политическите елити на двете партии, както и „дълбоката държава“ (федералната бюрокрация). Но поради необходимост, както и поради удобство, той рядко атакуваше милиардерската класа, към която принадлежи. Докато обвиняваше политическата класа, че подценява незаконната имиграция, глобализацията на търговията и намесата във външни конфликти – в които според него се коренят проблемите на Америка – той обаче не се противопоставяше на големия бизнес. Вместо това, той се ограничаваше до нападки срещу бизнес-лидери, които го критикуваха, и срещу социалните медийни платформи, които според него го цензурираха.
За разлика от предишните си кампании, през 2024 г Тръмп се възползва от покорен бизнес елит, на когото той отвърна със същото, включвайки милиардери в своето най-близко обкръжение. Елон Мъск, сега най-изявеният поддръжник и представител на Тръмп, допринесе над 250 милиона долара за кампанията му. Междувременно, други – включително основателят на Amazon Джеф Безос, милиардерът инвеститор Нелсън Пелц и изпълнителният директор на Blackstone Стивън Шварцман – постигнаха примирие с Тръмп или се опитват да го направят. Либертарианското крило на Силициевата долина също се включи с голям ентусиазъм. То ще спечели изключително много, ако Тръмп изпълни обещанията си за дерегулация на криптовалутите.
Но както милиардерите предоставиха парите и подкрепата си, за да помогнат на Тръмп да спечели, така направиха и гласовете на неговите най-лоялни поддръжници, огромното мнозинство от които не са богати. Много от тях са хора с ниско образование, по-ниско квалифицирани работници и религиозни социални консерватори, които стават все по-враждебно настроени към бизнеса. Тръмп използва тази враждебност, атакувайки големите технологични компании и осъждайки корпоративна Америка за опитите ѝ да угоди на левицата чрез програми в полза на различията и на климатичните цели.
Сега въпросът е дали антикорпоративният популизъм в Съединените щати ще се разрасне така, както се случи преди 140 години. Онлайн възторзите след убийството на Томпсън видимо не бяха партийни. Повсеместно днес американците имат ниско мнение за корпоративните елити, като само 16% отговарят на Gallup, че имат „голямо“ или „значително“ доверие в големия бизнес. Това е по-малко от почти всички други институции, оценени от анкетираните, включително синдикатите, армията, организираната религия, държавните училища, висшето образование, президентството и малкия бизнес. Всъщност синдикатите се възползват от все по-негативния климат срещу бизнеса, както и срещу държавните регулатори.
Европейците вероятно са озадачени. Американските технологични гиганти може да са масово ненавиждани у дома, но те са обект на завист на континента, който се мъчи да създаде свои собствени иновативни генератори на богатство. Истината обаче е, че огромните им пазарни капитализации се дължат колкото на иновациите, толкова и на техния монополен статут. Те отдавна омаловажават значителните социални вреди, които причиняват, и постоянно лобират пред законодателите, за да блокират регулациите. Не е чудно, че хватката им върху американската култура сега е дълбоко презряна както от левицата, така и от десницата.
Докато изборите през 2024 г. разбиха надеждата, че популистките сътресения в Америка ще приключат с администрацията на Байдън, предстои да видим каква форма сега ще приеме движението. Популистите от XIX век изчезнаха, когато дефлацията намаля, а жизненият стандарт на фермерите най-накрая се подобри в края на века, и когато лидерите на партията им осъзнаха, че най-добрият им вариант е да се слеят с демократите. Но популисткият импулс не изчезна. През XX век широко разпространената враждебност към бизнеса намери дом отново в Демократическата партия, а републиканците станаха партията, враждебна към правителството.
Встъпващата администрация на Тръмп обещава да депортира нелегалните имигранти и да повиши вносните мита, но вероятно няма да успее да съживи икономиката в полза на масите, които ще наблюдават как богатите стават още по-богати чрез криптовалутите и изкуствения интелект. Ако Тръмп не се обърне срещу бизнес класата и не я обвини за проблемите, някой друг ще го направи. Може би тогава бизнес елитите най-накрая ще попаднат в мерника на политически субекти, а не само в този на самотни стрелци.
Project Syndicate 11 декември 2024 г.
https://www.project-syndicate.org/commentary/unitedhealthcare-ceo-populism-expanding-to-target-business-by-eric-posner-2024-12
Автор на публикацията:

Ерик Познър
Ерик Познър е професор в Юридическия факултет на Чикагския университет и автор на книгата „Как антимонополизмът се провали пред работниците“ (Oxford University Press, 2021 г.).