Тръмп бомбардира Венецуела и отвлича нейния президент, участващите в гладна стачка от Palestine Action са на прага на смъртта, агенти на ICE /Имиграционното и митническо управление на САЩ/* застрелват и убиват невинна жена в Минеаполис – мрачно начало на 2026 година. Може би единственият лъч надежда беше встъпването в длъжност на Зоран Мамдани като нов кмет на Ню Йорк.
Възниква въпросът: в ерата на Тръмп, как 33-годишен демократичен социалист, мюсюлмански имигрант от Уганда, спечели първо първичните избори на Демократическата партия, а след това и общите избори, за да стане кмет на Ню Йорк?
Книгата на Теодор Хам е първият изчерпателен разказ за произхода на победата на Зоран Мамдани и дава ключовите отговори.
Първо, Мамдани беше вдъхновяващ кандидат. Бивш рапър, той беше харизматичен и се чувстваше комфортно в различни медии, включително реклами на хинди и музика от Боливуд, чрез които привличаше разнообразните си поддръжници. „Неговата кампания винаги беше стилна, често използваше социалните медии с чувство за хумор, което го превърна в звезда“, разказва Хам. Той е и човек с кураж и почтеност, което се подчертава от ангажимента му към правата на палестинците, почти уникален сред политиците в Ню Йорк.
Палестина не можеше да не бъде част от кампанията, като се има предвид начина, по който опонентите на Мамдани се опитаха да използват въпроса като оръжие срещу него, по-специално Андрю Куомо, който беше член на екипа за правна защита на израелския премиер Нетаняху. Решен да запази контрол над собствената си позиция, Мамдани се изказа против израелската окупация на Газа и осъди щурма на нюйоркската полиция на кампуса на Колумбийския университет, за да разпръсне пропалестински протест.
На второ място, победата на Мамдани беше колективно усилие. Той имаше подкрепата не само на влиятелната партия DSA – Демократични социалисти на Америка, но и на широк кръг от независими общностни организации. Към момента на летните първични избори 50 000 активисти работеха за неговата победа, включително много мюсюлмански и южноазиатски доброволци, мобилизирани за първи път. Активисти в подкрепа на Палестина, активисти срещу бедността и наематели също участваха активно в кампанията му. До края на кампанията 100 000 доброволци бяха почукали на 3 милиона врати.
Трето, програмата. Социалистическите идеи имат значителна история в Ню Йорк, но именно Бърни Сандърс ги върна в националния дебат, а Александрия Окасио-Кортес подчерта тяхната изборна сила. Мамдани се фокусира върху въпросите, свързани с разходите за живот: замразяване на наемите, по-достъпни жилища, бърз и безплатен транспорт, универсална безплатна грижа за децата и по-високи данъци за милионерите, за да се плати за всичко това.
Особено забележително в кампанията на Мамдани беше способността му да свърже всеки въпрос с достъпността, например като свърза подкупите, получени от предшественика му, с похвалата на последния за нюйоркските полицаи, които откриха огън в метростанция „заради престъплението кражба на 2,90 лири от билет за метрото“ /цената е преведена от долари в английски лири/ .
Четвърто, Мамдани се сблъска с наистина слаба опозиция. Оспорваният титуляр Ерик Адамс, преследван от обвинения в корупция, се оттегли от първичните избори и се опита да се кандидатира като независим, но без успех. Андрю Куомо също беше забъркан в скандал и се кандидатира като независим, след като загуби от Мамдани в първичните избори на Демократическата партия. В окончателните избори той беше напълно разгромен с едва 41% срещу 51% за Мамдани.
Динамичният разказ на Хам ни отвежда до историческата победа на Мамдани в първичните избори на Демократическата партия през юни, според съпредседателя на NYC-DSA /Нюйоркската организация на DSA/ Густаво Гордильо „едно от най-големите постижения на левицата и социалистическото движение през последния век“. Той съдържа много информация за все по-отчаяните действия на опонентите на Мамдани, но социалистите от други места вероятно ще се интересуват повече от организацията и тактиката на неговата кампания, както и от демографските групи, които го подкрепиха. Те включват мнозинството от хората на възраст между 18 и 50 години, хората с доходи до 300 000 долара годишно и мнозинството от собствениците на жилища и наемателите. Именно това помогна на Мамдани да спечели четири от петте района на града.
Важна промяна настъпи в Бронкс, районът с най-високия официален процент на бедност. През юни той подкрепи Куомо в първичните избори на Демократическата партия, но в окончателните избори Мамдани спечели 52% от гласовете в него, като мнозинството от чернокожите избиратели, които подкрепиха Куомо в първичните избори, решително преминаха на страната на Мамдани.
Като цяло, Мамдани спечели 64% от гласовете в районите с мнозинство от чернокожи жители – скок с 25 процентни пункта спрямо първичните избори през юни. Този скок е доказателство за усилията, положени от кампанията му, за да се преодолее скептицизма по отношение на политическата програма, както каза един анализатор, „насочена към подпомагане на работещите нюйоркчани от всички раси, чието послание често се предаваше от бели агитатори, които първоначално бяха възприемани като преселници или богаташи, стремящи се да изместят досегашните по-бедни обитатели на кварталите, преди да бъдат приети като съседи“.
Да се задържи изборната коалиция, която изстреля Мамдани на поста, ще бъде, по думите на един от неговите агитатори, „херкулесова задача“. Ключът е „да се гарантира, че администрацията отразява невероятно разнообразния характер на града, така че хората да могат да продължат да се виждат в него“.
Самият Мамдани разбира това и отговорността, която носи за бъдещето на прогресивната политика в САЩ. В речта си при победата в изборната нощ той каза: „Ние се покланяхме пред олтара на предпазливостта и платихме висока цена. Твърде много работещи хора не могат да се разпознаят в нашата партия и твърде много от нас се обърнаха към десницата за отговори.“
Остава да се види доколко ще му бъде позволено да изпълни обещанията си и да запази популярната си подкрепа в контекста на крайнодясната администрация в Белия дом, решена да му попречи.
9 януари 2026
*Тук и по-долу бележките са на редактора
Източник:
Labour Hub
