Заседанието на Националния съвет на партията на 10-ти т.м. произведе един несъмнен парадокс. От една страна НС даде висока оценка на участието на БСП в правителството, а от друга реши в дневния ред на предстоящия конгрес на 7-8 февруари да включи точка за предсрочното прекратяване на правомощия на председателя на НС! Как да си обясним подобен парадокс и до какво вероятно ще доведе той?
В позицията на Градския съвет на партията от 9.01. се констатира, че в „сегашния решителен за България момент БСП не изглежда никак добре“, че „партията е на път да се превърне в политически аутсайдер“ и че „в това си състояние рискува тотално да бъде обезличена“. На свой ред в декларация от 6.01. Младежкото обединение заключава, че поради „/к/омпромис след компромис партията загуби политическия си облик, както и подкрепата на собствените си членове и симпатизанти. Днес социалистите от цялата страна отново са изправени пред почти невъзможната задача да търсят доверие, което беше разпиляно.“
Нормалното следствие от подобни констатации би било НС да оценки участието на БСП в парламентарното мнозинство и в правителството като сериозна политическа грешка с тежки последици и за партията, и за страната. Това е така, защото мотивът за това участие – за стабилизиране на страната и край на изборната спирала се оказа напълно несъстоятелен. Вместо четиригодишно възходящо управление, стъкмената полу-коалиция, практически доминирана от лидера на „некоалиционнния партньор“ „Ново начало“, се срина под напора на повсеместните протести за по-малко от година!
Да, нужно бе в новоизбраното през октомври 2024 г. 51-во Народно събрание да се търси начин да се стабилизира обстановката и да се избегнат поредни предсрочни избори. И да – като национално отговорна партия, БСП следваше да съдейства за тази цел. Но това можеше да стане, като се заяви парламентарна подкрепя на правителство на малцинството, без да се влиза в такова, и то с водещите представители на партията. Това би дало далеч по-големи възможности за прокарване на решения в изпълнение на социалните ангажименти на БСП от позициите на партньор, готов да оттегли подкрепата си в случай, че така конституирания кабинет се окаже подвластен на публично неотговорни фактори, „по милост“ допускащи едни или други половинчати социални мерки. По такъв начин БСП би останала и необвързана с арогантната злоупотреба с власт на водещите участници в управлението, признание за което прозвуча и от техните представители след неговия срив.
В писмо от 8 януари т.г., участници в идейно-политическите течения в партията от Платформа „Социализъм ХХI век“, Инициативата „Социалисти за развитие на България“ и Движение „Бузлуджа“ се обърнахме към членовете на Националния съвет с предложение еднозначно да констатират, че „/м/асовите протести от края на 2025 година напълно опровергаха прокламираната теза, че стабилност означавало просто прекъсване на изборната спирала.“, пределно ясно да заяви, че „БСП принципно сгреши, възприемайки тази теза като основание за участие в управляващото мнозинство на 51-ото Народно събрание и в излъченото от него правителство на „съвместното управление“, както и че „БСП не може да си позволи да я отстоява и занапред.“ /писмото е публикувано на сайта на НовиВремена: https://novivremena.com/za-dalboko-i-istinsko-obnovlenie-na-bsp-pismo-do-ns-na-bsp/.
А във връзка с подетите внушения, че ДПС „Ново начало“ била всъщност едва ли не лява партия, нека отбележим и следното напомняне за новата актуалност на едно разгърнато политическо решение на Националния съвет на БСП от 20 юни 2013 година, озаглавено „За обстановката в страната и задачите на партията“, в което оказаната тогава подкрепа за избор на председател на ДАНС се оценява „като сериозна политическа грешка с тежки последици както за партията, така и за обществото“ и се поставя неотложната задача „да се пристъпи към всеобхватни мерки за изкореняване на натрупалите се с годините тежки проблеми и пороци в организацията и дейността на партията в центъра и по места“.
Принципно политическо недоглеждане /ако е такова/ сега на ръководството на партията е и това, че допусна ДПС НН да се прокламира като вездесъщ защитник на интересите „на хората“, като формация, отстояваща каузата на социалната държава /основен програмен приоритет на БСП!/, да се намести като партньор на кооперативните структури в почина „магазини за хората“ и т.н.. Както и това, че намира за напълно приемливо партията да си взаимодейства с въпросната формация /засега – по места“/, независимо от свойствените й флагрантни противоконституционни практики.
За съжаление, не само нашето послание до Националния съвет бе отминато с демонстративно мълчание и недвусмислено пренебрежение. То далеч не е единственото с подобни призиви за начало на истински обрат във функционирането на партията в отговор на реалния масов срив на доверието към нея. Болезнен пример за това бягство от отговорност стана и отказът да бъдат изслушани видинските социалисти, дошли на пленума да изкажат дълбокото си възмущение и тревога от безпрецедентното натрапване за председател на общинската организация на активен представител на СДС в местната власт, резултат от безцеремонното апаратно вмешателство от партийната централа. Прозвучалият отговор „ами хората са си го избрали“ звучи като повече от подигравка.
Очевидно, сега се разчита и на подготовката на аргументирана предизборна платформа, в която да бъдат включени сериозни мерки в основните сфери на социално-икономическата и бюджетно-данъчната политика. Но заблуда е да се смята, че и с най-впечатляващата платформа може да се преодолее задълбочилият се през годините срив на подкрепата за БСП, придобил нови застрашителни размери с участието й в провалилото се „съвместно управление“.
Нашите предложения за необходимите сега действия ясно бяха заявени в споменатото писмо от 8-ми т.м. – от разработката на основните положения на цялостна алтернативна лява политика за устойчиво развитие на страната по волята на народа, през нов механизъм за излъчване на кандидати за народни представители, решени и способни да гарантират принципно, силно и независимо участие на БСП в Народното събрание, до конкретен план за финансовото и материално-техническото осигуряване на участието на БСП в предстоящите парламентарни и президентски избори.
Само че шансът на която и платформа и послания на партията да събудят интерес в обществото и „нов дух“ в партийните редици си остават блокирани от парадокса „успешно управление и смяна на председателя!“. Твърде неубедително звучат уверенията, че в предстоящите дни щели да стават по-ясни мотивите за тази смяна.
Безспорно, повече от наложителни са както изборът на нов председател на Националния съвет, така и сериозно обновление на ръководния състав на партията, и то не само и единствено поради задаващите се предсрочни парламентарни избори. Става дума да се постигне дълбок обрат в делата и поведението на БСП в отговор на реалните проблеми пред страната така, че да я има партията и след нейната 135-годишнина, пред която тя предстои да се изправи на Бузлуджа.
Но това няма как да стане преди всичко и без докрай обективна оценка на новата атмосфера в обществото за непоносимост към отвратилите хората практики на задкулисната власт и на непосредствената заплахата от по-нататъшното маргинализиране на партията. Опитът да се прибегне до „промяната“ „стани да седна“ вещае единствено нов срив в позициите и авторитета на 135-годишната партия.
Не бива и нямаме право да го допуснем!
11.01.2026 г.
Автор на публикацията:
