Г-н председател, членове на Съвета,
Да ви информирам отново по този въпрос е мрачно начинание. Преди да започнем, ви моля да помислите за момент за това, какви действия ще кажем на бъдещите поколения, че всеки от нас е предприел, за да спре зверството на 21-ви век, на което сме свидетели ежедневно в Газа? Това е въпрос, който ще чуваме, отправян понякога с недоумение, понякога с гняв, но който неизменно ще ни бъде задаван до края на живота ни. Сигурно всички ще твърдим, че сме били против? Може би ще кажем, че сме направили изявление? Или че сме вярвали, че натискът от страна на частни лица може да даде резултат, въпреки многото доказателства за обратното? Или да се преструваме, че смятаме, че една по-брутална военна офанзива има по-голям шанс да върне заложниците у дома, отколкото преговорите, които върнаха толкова много заложници у дома? Може би някои ще си спомнят, че в света на транзакциите сме имали други приоритети. А може би ще използваме онези празни думи: „Направихме всичко, което можехме“?
Г-н председател,
Позволете ми да започна с това, което виждаме и което Съветът ни е възложил да докладваме. Израел умишлено и безсрамно налага нечовешки условия на цивилните граждани в окупираната палестинска територия. Вече повече от 10 седмици в Газа не влиза нищо – нито храна, нито лекарства, нито вода, нито палатки. Хиляди палестинци отново бяха насилствено разселени и затворени във все по-малки пространства, тъй като 70 % от територията на Газа се намира в израелски милитаризирани зони или е под заповед за разселване. Както моят колега от ФАО ще обясни, всеки един от 2,1 милиона палестинци в Ивицата Газа е изложен на риск от глад. Всеки пети е изправен пред гладна смърт. Въпреки, че вие сте финансирали храната, която може да ги спаси. Малкото болници, които по някакъв начин са оцелели след бомбардировките, са претоварени. Медиците, които по някакъв начин са оцелели след атаките на дронове и снайперистите, не могат да се справят с травмите и разпространението на болестите. Дори днес европейската болница в Газа в Хан Юнис беше бомбардирана отново, като бяха регистрирани още повече цивилни жертви. Мога да ви кажа, че след като посетих това, което е останало от медицинската система на Газа, смъртта в този мащаб има звук и мирис, които не те напускат. Както описва един болничен работник: „Децата крещят, докато отлепваме изгорялата тъкан от кожата им…“ И същевременно продължаваме да чуваме, че „направихме всичко, което можехме“.
Г-н председател,
Нашият отговор като хуманитаристи е да отправим една-единствена молба към Съвета: направете така, че да можем да работим. ООН и партньорите ни отчаяно се стремят да възобновят мащабната хуманитарна помощ в Газа в съответствие с основните принципи на хуманност, безпристрастност, независимост и неутралност. Имаме план. Показахме, че можем да постигнем резултати, като десетки камиони достигнаха до цивилното население по време на прекратяването на огъня. Имаме готови животоспасяващи доставки по границите. Можем да спасим хиляди оцелели. Разполагаме със строги механизми, за да гарантираме, че помощта ни ще стигне до цивилните, а не до Хамас. Но Израел ни отказва достъп, като поставя целта за обезлюдяване на Газа пред живота на цивилните. Достатъчно лошо е, че блокадата продължава. Но как реагирате, когато израелските министри се хвалят с нея? Или когато продължават нападенията срещу хуманитарни работници и нарушаването на привилегиите и имунитетите на ООН, както и ограниченията по отношение на международните и неправителствените организации.
Г-н председател,
Съветът прие резолюции, които изискват от всички страни в конфликта да спазват международното хуманитарно право и да защитават цивилното население, включително хуманитарния персонал. Напомняме, че Израел има и ясни задължения по международното хуманитарно право. Той е длъжен да се отнася хуманно към цивилните граждани, като зачита присъщото им човешко достойнство. Той следва да не прехвърля, депортира или разселва цивилното население на окупирана територия по насилствен начин. В качеството си на окупационна сила той трябва да даде съгласие за неговото облекчаване и подпомагане. Така че нека всички, които все още се преструват, че имат някакви съмнения, знаят, че разработеният от Израел начин на разпределение на помощи не е решението на въпроса. Той на практика изключва много хора, включително хора с увреждания, жени, деца, възрастни хора, ранени. Това налага по-нататъшно преместване. Това излага на риск хиляди хора. Това е неприемлив прецедент за предоставянето на помощ не само в ОПТ, но и в целия свят. Той ограничава помощта само до една част от Газа, като оставя без покритие други спешни нужди. Той поставя помощта в зависимост от политическите и военните цели. Той превръща глада в разменна монета. Това е цинично странично шоу. Умишлено отвличане на вниманието. Смокинов лист за по-нататъшно насилие и разселване. Ако нещо от това все още има значение, не участвайте в него.
Г-н председател,
За сведение, опитахме. ООН се срещна 12 пъти – и отново тази сутрин – с израелските власти, за да обсъди предложения формат. Искахме да намерим начин и го превърнем във възможност. Многократно сме обяснявали кои са минималните условия за нашето участие въз основа на отдавна установени основни принципи: помощ, базирана на независима оценка на това, кой се нуждае от нея – основно изискване, проверено в световен мащаб и изисквано от донорите – при това възможност за предоставяне на помощ на всички нуждаещи се, независимо къде се намират. Генералният секретар изложи съответното международно право в своите становища до Международния съд. В резолюциите си категорично осъждате подлагането на цивилни граждани на глад като метод за водене на война, както и незаконното препятстване на хуманитарен достъп. В Резолюция 2417 се изисква Съветът да обърне особено внимание на широко разпространената продоволствена несигурност, предизвикана от конфликти.
Г-н председател,
Не става дума само за Газа. Ужасяващото насилие се увеличава и на Западния бряг, където положението е най-лошото от десетилетия насам. Използването на тежко въоръжение, армейски методи на война, прекомерна сила, принудително разселване, разрушаване и ограничения на движението. Продължаващо незаконно разпростиране на поселенията. Цели общности са разрушени, бежанските лагери се обезлюдяват. Заселническите селища се разрастват, а насилието от страна на заселниците, понякога с подкрепата на израелските сили, продължава да предизвиква тревога. Неотдавна заселници отвлякоха 13-годишно момиче и тригодишния й брат. Те бяха намерени завързани за едно дърво. Ще им кажем ли и ние, че „направихме всичко, което можехме“?
Г-н председател,
Опасявам се, че тук има по-широк контекст. През последните 19 месеца палестинските журналисти, гражданското общество и отделни лица предаваха на живо на света разрушенията, на които ставаха свидетели. Много от тях ставаха мишена на нападения и бяха убити заради свидетелствата си. През това време международните хуманитарни работници бяха единственото международно гражданско присъствие в Газа, което наблюдаваше и отразяваше разразилия се ужас. Ние сме вашите очи и вашите уши. И не се съмнявайте, че ние чувстваме тежестта на тази отговорност – пред вас, пред общностите, на които служим, и пред света. И така, информирахме подробно Съвета за огромните щети, на които ставахме свидетели и които ежедневно бяха нанасяни на цивилното население: смърт, наранявания, разрушения, глад, болести, изтезания, друго жестоко, нечовешко или унизително отношение, многократно разселване в голям мащаб. Описахме умишленото възпрепятстване на операциите за оказване на помощ и систематичното разрушаване на палестинския живот и на това, което го поддържа, в Газа. Така че разполагате с тази информация. А сега Международният съд разглежда въпроса, дали в Газа се извършва геноцид. Той ще преценява свидетелствата, които сме предоставили. Но ще бъде твърде късно. Отчитайки спешността на ситуацията, МС посочи ясни временни мерки, които следва да бъдат предприети сега, но това не е направено. Предишни прегледи на поведението на ООН в случаи на широкомащабни нарушения на международните права на човека и хуманитарното право – докладите за Мианмар от 2019 г.; за Шри Ланка от 2012 г.; за Сребреница и за Руанда от 1999 г. – свидетелстват за колективния ни неуспех да отговорим на мащаба на нарушенията, докато те са били извършвани. И така, за убитите и за тези, чиито гласове са заглушени: какви още доказателства са ви нужни сега? Ще предприемете ли решителни действия, за да предотвратите геноцида и да гарантирате спазването на международното хуманитарно право? Или вместо това ще кажете, че „направихме всичко, което можехме“?
Г-н председател,
Тази деградация на международното право е разяждаща и заразна. Тя подкопава десетилетията напредък по отношение на правилата за защита на цивилните граждани от нечовешко отношение и от насилниците и закононарушителите, които остават ненаказани. Човечността, законът и разумът трябва да надделеят.
Този Съвет трябва да надделее. Изисквайте това поведение да приключи. Спрете да го въоръжавате. Настоявайте за отговорност.
Към израелските власти: спрете да убивате и ранявате цивилни граждани. Вдигнете тази жестока блокада. Позволете на хуманитарните работници да спасяват човешки животи.
Към Хамас и другите въоръжени палестински групировки: освободете незабавно и безусловно всички заложници. Престанете да излагате на риск цивилното население по време на военни операции.
А за тези, които няма да преживеят това, от което се страхуваме, че ще се случи – както е очевидно – няма да е утеха да знаят, че бъдещите поколения ще ни търсят сметка в тази зала. Но те ще го направят.
И ако не сме направили „всичко, което сме могли“, трябва да е страх от тази присъда.
Благодаря ви
Ню Йорк, 13 май 2025 г.
Източник: United Nations Office for the Coordination of Humanitarian Affairs
