От 30 януари до 2 февруари 1990 г. в София заседава  XIV извънреден конгрес на БКП. За да отбележим 35-годишнината от този исторически форум, поставил началото на нов етап в развитието на създадената преди сто години от Димитър Благоев и неговите съратници партия, и за да подчертаем изключителната актуалност и днес на приетите от него решения, публикуваме утвърдената от конгреса Политическа декларация – МАНИФЕСТ ЗА ДЕМОКРАТИЧЕН СОЦИАЛИЗЪМ В БЪЛГАРИЯ и статията на проф. Искра Баева.

ДА СИ СПОМНИМ НАЧАЛОТО
– 35 ГОДИНИ ОТ ХIV ИЗВЪНРЕДЕН КОНГРЕС НА БКП
проф. Искра Баева

От есента на 2024 г. влязохме в период на отбелязване на годишнини от различни събития от началото на българския преход – мислен тогава като път към демокрация и пазарна икономика с подразбиране политически права и блага за всички. И в официалните медии видяхме и чухме бравурни думи за различни събития, подчертаващи ролята на десните политици. Само че в потока на припомняне на миналото не чух някой да споменава за заслуги на тогавашната БКП, която всъщност не само започна промените, но и докато новите политици бяха заети със самоорганизирането си, успя да извърши неща от рода на: отмяна на позорящия страната ни „възродителен процес“, отказ и осъждане на много дотогавашни практики на собствената ѝ власт, предложения заедно с раждащата се опозиция да се договорят политическите промени (направен е опит и за икономическите, но новите политици го отхвърлят).

Разбира се, не е много странно, че никоя водеща медия днес не обърна внимание на заслугите на БКП отпреди 35 години, защото още от римско време се знае: Vae victis! (Горко на победените!). Тогава и сега никой не се интересува от победените? Само че ако наистина искаме да разберем какво и как е станало, няма как от общата картина на промените да се изпусне ролята на онези, които са притежавали цялата власт, но независимо от това, съобразили се с духа на времето, са са отказали от нея в името на обществото.

Това е причината поне ние, наследниците на онази партия, да отбележим 35-та годишнина на едно от важните събития в поврата на БКП към новия си облик – ХIV извънреден конгрес на БКП, проведен от 30 януари до 2 февруари 1990 г.

Само месец след отстраняването на Тодор Живков на 10 ноември 1989 г. (необходимата кадрова смяна), пленум на ЦК на БКП (11–13 декември) се ангажира с по-дълбоките икономически и политически промени. В приетата резолюция те са разшифровани по следния начин: необходимост от „радикална икономическа реформа”, целяща „изграждането на социалистическо пазарно стопанство, в което ще се гарантира равноправно и безпрепятствено развитие на всички форми на собственост при спазването на принципите на социалната справедливост”; „премахването на авторитарно-бюрократичната система и създаването на социалистическо гражданско общество и на демократична правова държава”. Обявено е, че това трябва да стане на извънреден конгрес на БКП, свикан на 19 март 1990 г., който да приеме нов програмен документ и да обсъди по-нататъшния път на партията.

Междувременно новото ръководство на БКП в лицето на Петър Младенов, наследил партийния и държавния пост на Живков, и Андрей Луканов, станал пълноправен член на Политбюро на ЦК на БКП, търси по-широка партийна подкрепа, като привлича някои от отстранените от Живков политически кадри. В ръководството е кооптиран бившият заместник на Живков и близък приятел на Младенов Александър Лилов, когото промените заварват на специализация в Лондон. Именно той поема основната тежест при подготовката на извънредния конгрес, както и отговорността за извършените преди конгреса промени. С името на Лилов е свързана и голямата крачка на БКП към отхвърляне на тежащото ú наследство. На 29 декември 1989 г., макар и под натиска на демонстриращи по софийските улици български турци, организирани от Дружеството за защита правата на човека, заседание на ЦК на БКП взема решение да отмени насилствената смяна на ислямските имена на българските мюсюлмани с християнски.

Следващата радикална крачка на новото ръководство на БКП е да включи новосъздадената опозиция в договарянето на промените, които трябва да утвърдят демокрацията в България. В началото на януари 1990 г. в НДК в София започва своята работа Кръглата маса, в която от едната страна стои БКП и нейните традиционни съюзници, а от другата, новосъздаденият СДС.

Скоростта, с която се развиват политическите процеси, силно скъсява времето на БКП за подготовка на своя извънреден конгрес, затова вместо през втората половина на март той е свикан в края на януари 1990 г. За разлика от предишните конгреси на БКП ХIV извънреден преминава в атмосфера на бурни дискусии не само в конгресната зала, но и в комисиите, изработващи новите програмни документи. С тях БКП се отказва от организационния принцип за демократичен централизъм, като го заменя с демократично единство, осъжда недемократичното си минало, приема „Манифест на демократичния социализъм”, избира нови ръководни органи и макар да не сменя името си, конгресът подготвя механизма това да стане чрез общопартиен референдум.

Най-важен безспорно е новият програмен документ на БКП, който още в заглавието си „Манифест на демократичния социализъм” подчертава смяната на крайната цел: отказ от комунизма и замяната му с демократичен социализъм. Манифестът дефинира курса „на дълбоко собствено и обществено преустройство”, как трябва да се промени партията, какви цели си поставя и определя „радикалната демократизация” като път за постигането им. Промяната е мотивирана с новите цивилизационни реалности, което показва водещата роля на теоретика Александър Лилов в подготовката на документа. По време на конгреса са избрани нови ръководни органи, в които кадровият състав е радикално променен. Разпределени са основните държавни постове между извършителите на промяната от 10 ноември: Петър Младенов е определен за държавен глава, Андрей Луканов става министър-председател, а Александър Лилов е избран за лидер на партията.

Заедно със смяната на името БСП се отказва от голяма част от наследството на управлявалата в продължение на 45 години БКП и започва да търси нов идеен облик, нови организационни принципи, нови механизми за политическа дейност. А желанието ú да се отърси от тежкия товар на миналото на моменти е толкова силно, че довежда както до пълното загърбване на целия опит (не само лошия, но и добрия), така и до увлечения по новите лица и бързите и лесни решения. С други думи, в някои действия на БСП през последнине 35 години прозира и нейната втора природа – на относително млада партия без поучително минало, традиции и опит. Голяма роля в началната дълбока трансформация на БКП изиграват новосъздадените идейни течения. С различни виждания, организационно влияние и цели още на ХIV конгрес се изявяват Алтернативното социалистическо обединение (АСО), платформата „Път към Европа”, ДЕМОС (Движение за демократичен социализъм), БКП „Демократичен форум”. Като реакция на тези социалдемократически групи се появяват и марксистките им опоненти: „Марксистка платформа” и „Марксистка алтернатива”. Вътрешнопартийните спорове и създаването на различни идейни групи с обособени организационни структури стават характерна черта на БСП в съвременна България. За добро или за лошо БСП се оформи като българската партия, допускаща най-големи различия в структурите си. Ако се вгледаме в първите политически стъпки на БСП ще видим колко различни са те от онези на останалите партии. Опозиционните партии се възстановяват и мобилизират редиците си, за да се борят за властта, докато при БСП политическите умения на новото ѝ ръководство са насочени главно към преговори за поделяне на властта.

Така или иначе благодарение на ХIV извънреден конгрес на БКП само два месеца по-късно на политическата сцена се появява БСП, която години наред остава най-силната партия в България, готова да раздели властта с други политически сили в името на запазването на икономическата и политическата стабилност на страната. А невъзможността тази идея да се осъществи се дължи не на БСП, а на реалностите: събитията в България се оказват част от по-общ процес, наречен по-късно край на Студената война с безусловна победа на запада.

30 януари 2025 г.

ВАШИЯТ КОМЕНТАР

Моля, въведете коментар!
Моля, въведете името си тук