Тъй като не съм медийна специалистка, финансистка или юристка, а историчка, в своето изказване не бих могла да обсъждам специалните механизми за финансиране на онлайн медиите и проблемите, които произтичат от това. Но-скоро ще се опитам да си отговоря на няколко въпроса за връзката между тези специфични медии, символ на съвременността, и обществото.
Ето и моите въпроси:
Какво разбирам под онлайн медии?
Започвам с този въпрос, защото под понятието онлайн медия журналистите обикновено разбират новинарски или други сайтове, които са подготвени от журналисти и имат свои редколегии, както и интернет страниците на вестници и телевизии, които повтарят и запазват вече публикувано или излъчено съдържание. Аз обаче търся обществвеното въздействие на онлайн медиите, затова според мен в това понятие трябва да се включат по-широк кръг онлайн дейности, например: различните подкасти, YouTube-канали, блогове, както и социалните мрежи. Този кръг онлайн медии включва много различни прояви, които трудно могат да се подведат под общ знаменател, но без съмнение те по един или друг начин влияят върху обществото и участват в създаването на обществено мнение.
Спецификата на онлайн медиите е, че повечето се опитват да представят алтернативна гледна точка на официалната, което означава както алтернативна информация, така и алтернативни коментари. Или, ако трябва да направя исторически паралел, бих рискувала да сравня съвременните алтернативни онлайн медии с ролята, която в ерата отпреди интернет са играли слуховете[1]. С други думи, те изпълняват функцията на неофициален посредник (медия) между властите и обществото чрез идеята да изразяват вижданията на отделни групи с различни виждания от официалните, сиреч да представят народните вярвания за скритата страна на политиката и механизмите за развитие.
На какво се дължи възходът на онлайн медиите?
И най-беглия поглед към гледаемостта и харесванията (лайкове) на онлайн медиите показва, че през последните години те са във възход. До голяма степен на тях се дължи залезът на вестникарския бранш, вече виждаме как традиционните вестници вегетират, а жизненост показват главно онези вестници, които нямат електронни страници и са предназначени за по-възрастните поколения (пенсионерските вестници) или към любителите на клюки и сензации. Показателна за залеза на традиционните вестници е съдбата на такива вестници като десния „Дневник“, който излизаще в хартиен вариант от 2001 до 2011 г., след като се превърна в интернет сайт (www.dnevnik.bg/), както и на популярния преди години и изглеждащ ляв в. „Сега“, който след като четвърт век съществува на хартия, в края на 2022 г. предпочете да остане само в електронен вид и да направи политически завой надясно (www.segabg.com/).
По-важното е, че възходът на онлайн медиите се дължи на намаляващото гледане на телевизиите, преди всичко от по-младите поколения. За нарастващата гледаемост на онлайн медиите говори и интересът към подреждането на онлайн медиите по гледаемост, както показва една класация от 2017 г.[2] Според мен обаче най-важната причина за възхода на онлайн медиите е тоталният политически и икономически контрол, наложен върху официалните електронни медии – обществени и частни. Те вече са се превърнали в пропагандни институции, затова все повече хора, независимо дали симпатизират на левите или десните идеи, започват да търсят алтернативна информация и я намират в онлайн медиите, чийто брой непрекъснато нараства, благодарение на което в тях могат да се срещнат всякакви направления и гледни точки. Идеологизацията на официалните медии означава, че те все по-ясно се отдалечават от безпристрастното представяне на събитията. За съжаление това се отнася не само до българските медии, както показа скандалът с приеманата досега като най-достоверна и безпристрастна обществена медия Би Би Си (British Broadcasting Corporation)[3]. Скандалът с Би Би Си допълнително снижава доверието на обществото в официалната информация. Това са основните причини за възхода на онлайн медиите, макар че има и други, например това, че младите хора са привикнали с електронните устройства от най-ранна възраст и предпочитат да търсят и споделят информацията именно по такъв начин[4].
Как онлайн медиите се отразяват върху обществото и общественото съзнание?
На пръв поглед онлайн медиите създават впечатлението, че съдействат за демократизиране на средствата за информация. В полза на тази гледна точка говори това, че благодарение на тях се разширяват пътищата за достигане до информация, чрез тях се избягва цензурата на властта, те предоставят пълна свобода за изразяване на мнения и оценки, които съществуват в обществото, но не и в традиционните медии.
Същевременно обаче не може да не се забележи и негативното въздействие на онлайн медиите върху обществото, тяхната сенчеста страна. Бих го описала така: липсата на контрол/проверка на информацията позволява в онлайн медиите да се лансират всякакви митове, конспиративни теории и легенди (каквато преди е ролята на слуховете), те често залагат на сензацията, а изразните им средства често са далеч от литературния език. Онлайн медиите също разпиляват знанието/познанието на отделни сегменти, което пречи на обединяването му в единна система.
Най-значителното негативно въздействие на онлайн медиите върху обществото е, че го разделят на групи, често много малки, които се замозатварят и не поддържат контакт помежду си. Това води да атомизиране на обществото. Подобна тенденция имаше и в началния период от плурализацията на традиционните медии, но разликата е в това, че тогава все пак те не бяха откъснати една от друга и често спореха помежду си, което ги правеше част от общата плуралистична система, докато сега алиенацията и атомизацията в много случаи е пълна.
Отделен, макар и немаловажен въпрос, е за липсата на професионализъм в много от новите онлайн медии. Това не се отнася за някои от по-големите сайтове, които се списват от журналисти, идващи от традиционните медии и имат редакционен контрол върху публикациите, но за малките сайтове, YouTube-каналите и за социалните медии това не може да се каже. Те са създадени от активисти и ентусиасти с различни професии и предходен или съпътстващ професионален път. Друг проблем е надеждността на информацията, която предлагат онлайн медиите. Това е общ проблем за всички медии и той се дължи главно на политическото, геополитическото и идеологическото противопоставяне, в което живеем. То превръща медиите в оръжие за борба, а не в безпристрастен медиатор и информатор на обществото, като води до едностранен подбор на информация и нейната манипулация.
Несъмнен проблем за онлайн медиите е тяхното финансиране. Също както и другите частни медии тяхната линия и съдържавие зависят от източниците им на финансиране. Най-ясно се вижда това при бизнес-финансирането – пример за което е резкият завой на вестник/сайт „Сега“. Дори държавното финансиране е свързано с контрол и насочване на медията към политическата линия на съответното правителство[5]. Свободното финансиране чрез интернет-трафика също оказва влияние върху темите и съдържанието. В този случай водещо е желанието на създателите да се харесат на зрителите/слушателите, защото от това зависи финансирането им. В случая става дума за пазарен принцип, но както знаем от възхода и падението на булевардната/жълтата преса от началото на прехода, комерсиализацията не стимулира високото професионално съдържание, а го тласка към масовия вкус. По сведения на някои от създателите на YouTube-канали те са били принудени да сменят темите и събеседниците си, за да запазят високия си интернет-трафик.
Какво е мястото на онлайн медиите в обществената дискусия?
Живеем в разломни времена, времена на противопоставяне между различни сили в света, Европа (не толкова в Европейския съюз) и българското общество. В подобна бързо променяща се обстановка ролята на обществения дебат нараства, тъй като от него зависи способността на България да открие своя път в големия „световен безпорядък“[6], който да ѝ осигури възможно по-благоприятно развитие.
Съществува ли в България подобна дискусия? Въпросът е реторичен, защото всички знаем, че такава дискусия няма, а има налагането на една, обявена на „правилна“ гледна точка, подкрепена от глупавия израз, че „най-после сме на правилната страна на историята“. Световната история е доказала, че такова нещо като „правилна“ страна няма, а има победоносна и губеща, които отгоре на всичко често сменят местата си.
Вторият въпрос е дали днес в България такава дискусия е възможна? Предварително условие, за да я има, е в нея да участват и хора с гледни точки, различни от тези на управляващите. Само че трудно можем да ги открием в официалните медии, а когато в името на „плурализма“ са включвани, те остават единици и мненията им са засенчвани от многобройните представители на „правилната“ гледна точка. Тук би трябвало да е мястото на онлайн медиите, в които се изразяват различни гледни точки. Проблемът обаче е, че и те трудно могат да се включат в подобна общонационална дискусия. Причините за това са добре формулирани от социалния антрополог Харалан Александров: „Свойство на социалните медии е да радикализират и поляризират дебата. Така алгоритмите успяват да затворят участниците в комуникацията в ехокамери и да ги захранват с мнения, които подкрепят и усилват тяхното собствено мнение. Това не насърчава обществения дебат, а директно го поляризира и разрушава.“[7]
Тъй като една от последиците на възхода на онлайн медиите е атомизацията на обществото, те няма как да съдействат за организиране на обща демократична дискусия, а по-скоро я правят невъзможна. В известен смисъл дори улесняват господството на официалните медии в тази част от обществото, която е загубила интерес към политиката и се е превърнала в политическо блато. В момента сме в ситуация, при която трудно може да се води истинска обществена дискусия, а това само подсилва ерозията на демокрацията. Тя, демокрацията, постепенно губи привлекателността си за нарастващ брой българи, което на свой ред помага за утвърждаване господството на авторитарно-полулистката власт[8].
Какви са последиците от атомизирането на обществото?
Следвайки заглавието си, ще споделя и какви според мен са социално-политическите последици от атомизирането на обществото, голяма роля за което имат онлайн медиите. Боя се, че атомизирането на обществото улеснява управлението на онези сили, чиято подкрепа в обществото намалява. Виждаме как става това след 2020 г., когато започна кризата на българската демокрация в резултат на дългогодишното популистко управление на Бойко Борисов. Многократните парламентарни избори показаха, че в Народното събрание са представени все по-малки части от българското общество, процес, който се прехвърля и в изпълнителната власт. Това става възможно, защото все повече хора или изобщо не се интересуват от политика, или намират отдушник за своите болки, страсти и желания в малките онлайн общности, които не само не влияят върху управлението, а и не участват във формирането на общественото мнение. Резултатът е по-лесно управляване на общество, съставено от малки разделени и самозатворени групи, отколкото на такова, в което има големи обединени и идейноединни общности.
Какво е въздействието на изкуствения интелект върху медиите?
Последният ми въпрос не е пряко свързан с онлайн медиите, а по-скоро с медиите изобщо, а и с другите сфери на обществения живот. Става дума за въздействието на все по-активното използване на изкуствения интелект. Ако погледнем само медиите, ще видим: първо, че изкуственият интелект измества журналистите от дейности като събиране на информация и подготова на новините, второ улесняване на журналистите, когато събират информация за своите разследвания, анализи и коментари. В първия случай изкуственият интелект прави журналистите излишни, оставя ги без работа и ги изтласка от професията – понякога в онлайн пространството. Втората функция също ми се струва проблемна, защото разчитането само на изкуствения интелект при събирането на информация за разследвания и анализи лишава журналистите от правото им сами критично да достигат до информация, като го замества с алгоритми, при които не може да се прецени доколко използваната информация е вярна. В световното интернет простанство циркулират най-различни факти, събития и техните интерпретации, затова опасността изкуственият интелект да се възползва от неточен или направо неверен източник никак не е малка. Особено когато става дума за остър политически спор за настоящето или миналото.
Голямата ми тревога от използването на изкуствения интерект обаче е свързана с основната ми професия на университетски преподавател по история. Съвременните студенти имат много по-широк достъп до историческа информация и изследвания, но естествената човешка склонност да се търсят по-лесните пътища често ги траска към използването на готови тези и разработки на изкуствения интелект. Опасението ми идва първо от смесването на истина и неистина в световното интеренет пространство, за което споменах по-горе, но и от нещо по-сериозно: колкото по-малко използваме мозъка и интелектуалните си умения, като ги заменяме с изкуствения интелект, толкова повече сме застрашени от закърняването им. Нали от теорията за еволюцията знаем какво става с органите, които преставаме да използваме?
[1] Искра Баева. Слуховете като „заместваща” информация в годините на социализма в България и в Източна Европа. – В: България и Европа през съвременната епоха. Сборник в чест на 80-годишнината на проф. дин Димитър Сирков. „Фабер”, 2010, с. 362–380.
[2] Според онази класация най-четени са скандалните онлайн медии, но тогава още не съществуват толкова много сериозни журналистически онлайн сайтове. – Иван Бакалов. Топ 50 на най-четените онлайн медии. e-vestnik, 23 октомври 2017, https://e-vestnik.bg/27143/top-50-na-nay-chetenite-onlayn-medii-i-regionalni-saytove-se-namesvat/.
[3] Скандалът в Би Би Си възниква във връзка с манипулации в изказване на Доналд Тръмп, целящо да го очерни, но то не е единственото обвинение срещу обществената Би Би Си: второто е в пристрастно произраелско отразяване на конфликта в Газа. – Веселин Желев. Шефове на Би Би Си напускат след скандал с реч на Тръмп. Той плаши 103-годишната медия с иск за $1 млрд. 10 ноември 2025 г., https://clubz.bg/167666.
[4] Thomas Klikauer. Germany’s youth – digitalised and polarised. November 15, 2025, https://www.crossbordertalks.eu/2025/11/15/germanys-youth-digitalised-and-polarised/?fbclid=IwY2xjawOFeY9leHRuA2FlbQIxMQBzcnRjBmFwcF9pZBAyMjIwMzkxNzg4MjAwODkyCGNhbGxzaXRlAjMwAAEe_ao6NOi0zfPmYGGDzCkl1CPENgtlYTjV_LwkKibpaYbaYY6p6w4aYfFEyHI_aem_mi1lYvDqWkxh9-KUdoozZw.
[5] Медиите – свобода и зависимост. В. Култура, 26 май 2000 г. https://www.capital.bg/politika_i_ikonomika/bulgaria/2000/05/26/203252_mediite_-_svoboda_i_zavisimost/.
[6] Този термин използва Цветан Тодоров в началото на второто десетилетие на ХХI век. – Цветан Тодоров. Новият световен безпорядък. Размисли на един европеец. Изток-Запад, 2003.
[7] Харалан Александров. Отношенията Борисов – Пеевски е последната надежда на давещите се. Интервю на Петя Бахарова, в. Филтър, 6-11 ноември 2025 г.
[8] В това отношение моята оценка се разминава кардинално с тази на Харалан Александров. Той смята, че социалните мрежи създават условия за „идването на власт на радикални популистки фракции“, докато аз мисля, че у нас вече управлява олигархично-популистка власт в лицето на тандема Бойко Борисов и Делян Пеевски, които задкулисно управляват България.
–––––––––––––––––––––––
*Изказване на Шестата национална конференция по медийна сигурност на тема “Нови бизнес модели и финансова сигурност на онлайн медиите“, организирана от Балканския институт за стратегически прогнози и управление на риска и Фондация „Комуникации и култура“ на 12 ноември 2025 г. в Софийския университет „Св. Климент Охридски“.
